Щом се сблъскам с хора като Александър Кънев, отново и отново си припомням, че актьорът може да има много лица. И не говоря за ролите му. Често сме склонни да генерализираме и поставяме хората (в случая – упражняващи една и съща професия) в рамка. Актьорът е… на когото и да дадете да довърши изречението след многоточието е много вероятно да получите близки отговори.

Александър Кънев обаче е различен. Различава се от шумния, саморекламиращ се и парадно-харизматичен образ на актьора, който сме свикнали да виждаме в ефирите на всички телевизии. Това обаче не значи, че не е талантлив. Всъщност думата харизма идва от гръцки и значи „дар от Бога“ –
а Александър определено е докоснат от Бог.
Независимо дали играе свещеник, психично болен, или принц, той се потапя умело в образите си и ги съживява, карайки зрителите да му повярват напълно.
В кината вече е последният голям проект на актьора – филмът „Не затваряй очи“, за който той ни разказа малко повече в интервю. Може да видите Александър Кънев на големия екран, както и на телевизионния, но и в театъра. В момента текат репетиции на ново представление на голяма сцена в Народния театър – „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“, в което той участва.

Някак всеки проект, в който Александър играе, носи смисъл, а актьорският му талант, искреност и отдаденост го правят както професионалист, така и предизвикващ любопитство.
Задвижени именно от това желание да научим повече за него, зададохме на Александър няколко блиц въпроса. Ето какво ни отговори:
– Аз съм Александър Кънев, защото… – Съм син на майка си и баща си. – Дядо ми казваше… – Двама са повече от един. – Трите думи, които ме описват най-добре са… – Бла-бла-бла. – Хората трябва да гледат „Не затваряй очи“, защото… – Има актьорски и кинематографични постижения, защото има дух и защото е много важен в днешния контекст. – Театърът е… – Много неща. – Последната постановка, която гледах и силно ме впечатли, е… – „По-студено от тук“ в Театър „Българска армия“. – За актьорската професия хората не осъзнават, че… – Е важна и смислена работа, че не сме клоуни, а също и че да си научиш текста е най-лесното нещо. – Любимото ми място в България е… – Планините. – Едно нещо, което бих променил в света, е… – Себе си.