Стич се завърна в кината в римейка на филма „Лило и Стич“ и не просто изглежда както през 2002 г. – той също така звучи по същия начин.
Това е така, защото „Дисни“ и създателите на филма са наели един от сценаристите и режисьорите на оригинала, Крис Сандърс, да се превъплъти в ролята си на гласа на Стич от анимационния филм.
Крис Сандърс, създателят и гласът на малкото синьо извънземно на име Стич, никога не е изоставял героя.
От премиерата на филма през 2002 г. сърежисьорът и съавтор на „Лило и Стич“ озвучава героя за паради, телевизионни реклами, шоута за кънки на лед и играчки в свободното си време. Той казва, че влиза в студиото от шест до десет пъти годишно, за да запише гласа на Стич.
Снимка: Disney
Сандърс е работил в Marvel Comics, Walt Disney Company и DreamWorks Animation. Той е сценарист и режисьор на няколко холивудски хита, сред които „Дивият робот“, „Круд“ и „Как да си дресираш дракон“. Работи върху „Мулан“, „Красавицата и звяра“ и „Аладин“
и е създател на Беззъб от „Как да си дресираш дракон“.
Преди да започне работа в „Дисни“, Сандърс работи върху детска книга през 1986 г., но така и не я завършва, защото не може да я превърне във формат за кратки разкази.
Историята щяла да бъде за странно горско същество, което било отбягвано от всички и не знаело за собствения си произход. Сандърс създава този герой след един сън.
Снимка: Disney
В крайна сметка той го предлага на „Дисни“ по време на суши вечеря в Walt Disney World Swan Resort. Тогава се ражда „Лило и Стич“, като историята се измества към малко синьо чудовище в човешкия свят.
Първата искра на вдъхновението на Сандърс за създаването на Стич е една-единствена дума: проникващ. Той е искал герой, който да се налага в света около себе си, и всеки, който познава Стич, със сигурност ще потвърди, че е успял.
Тази идея води до скица на персонаж на същество, което само отчасти прилича на Стич, но започва да изследва идеята, която Сандърс първоначално е заложил. Първите рисунки са създадени цели 15 години, преди в крайна сметка да предложи идеята на „Дисни“.
Снимка: Disney
„Беше просто едно чудовище, амалгама от различни части на съществата“, каза Сандърс.
В продължение на години героят не съществува като нещо повече от тази оригинална рисунка. Всичко се променя, след като приключва продукцията на филма на „Дисни“ „Мулан“, за който Сандърс работи като ръководител на историята. „След като завърших „Мулан“, все още бях във Флорида и Том Шумахер ми дойде на гости“, каза Сандърс. „Той беше президент на пълнометражната анимация и каза: „Има ли нещо, което би искал да режисираш?“.
Изправен пред този въпрос, Сандърс си спомня за своя проникновен герой отпреди години и казва на Шумахер, че ще му трябва известно време, за да подреди компонентите. Когато режисьорът най-накрая представя концепцията на „Дисни“, той има нов дизайн за Стич, който повече прилича на героя, който светът ще опознае.
Снимка: Disney
Той показа и първите скици на Лило, както и тази на двамата герои заедно.
Сандърс разрешава филмът да бъде заснет при едно условие: филмът да изглежда така, както той го е нарисувал.
Снимка: Disney
„Цялото студио във Флорида, където беше направен филмът, свърши невероятна работа, имитирайки моя художествен стил“, казва той. „Всичко беше направено в акварел, което не беше опитвано в студиото на „Дисни“ от 60 години.
Стич е известен с извънземните си брътвежи и уникалното си хумористично ръмжене, какъвто е замисълът на Сандърс за този герой.
Сандърс каза, че стилът на общуване на Стич прилича на героя-робот R2-D2 от „Междузвездни войни“. „Разбираш го. Разбираш какво иска да направи“, каза той.
Ръководителят на игралната анимация по това време Том Шумахер предлага Сандърс да озвучи образа.
Снимка: Disney
Стич е смятан за злодей в анимационния филм „Лило и Стич“. Когато се запознава с Лило, те си приличат, защото и двамата са отхвърлени, но Сандърс казва, че те са противоположности.
„Те са като солта и пипера“, каза Сандърс. „Лило обединява нещата. Тя вярва силно в семейството и ʻохана. Стич има за цел да разкъсва нещата“.
И така филмът става факт – на практика „Лило и Стич“ е направен с малък (за „Дисни“) бюджет, с малък (за „Дисни“) екип, в „таен хангар“ във Флорида, далеч от погледа на ръководството на „Дисни“в Бърбанк.
Снимка: Disney
„Казахме: „Добре, ето каква е сделката. Имаме много по-малко пари. Имаме по-малко време. Но искаме да измислим как да направим този филм така, че всички да се приберат вкъщи и да вечерят с близките си. Всеки ще има уикенд. Ще измислим как да го направим и да бъдем щастливи, правейки го“. Това се превърна в духа на създаването на филма“, разказват от екипа зад лентата.
Те правят необичайни неща, като например да
използват акварелни фонове като през 30-те години на миналия век.
Единственият проблем е, че почти никой жив не знае как да ги направи.
Снимка: Disney
За щастие отишли при Морис Нобъл, който нарисувал фоновете на „Снежанка“: „Морис Нобъл е един от моите герои, а той беше на 80 години. През 40-те и 50-те години на миналия век е работил за „Дисни“. Той почти не виждаше. Разказа ми за една страхотна техника: В „Питър Пан“, в залива на русалките, имало скали с прекрасна скална текстура. Попитах го: „Как се получи тази текстура?“.
Снимка: Disney
„Той каза: „Тайната е в морската сол - много едрозърнеста морска сол“. Сега, бях се опитвал да получа тази текстура толкова много пъти и знаех за солната техника, но никога не знаех, че се използва морска сол. Така че всички лавови скали в „Лило и Стич“ бяха изцяло от морска сол. Тя дойде точно от Морис Нобъл“, казва Сандърс.
Снимка: Disney
Те също така отиват на място в Хавай, защото не вярват, че можеш да постигнеш правилната светлина и цвят, без да си ги видял:
Снимка: Disney
„Един ден седяхме на плажа през нощта и вечеряхме край океана. Слънцето залязваше, а вълните се приближаваха. Водата беше тюркоазена, но морската пяна беше розова. „Как може бялата пяна да се влияе толкова много от цвета на небето, но не и от водата?“ Ще видите в сцената със сърфирането, че направихме това. Повечето хора просто щяха да направят водата с бяла пяна или сиво-синя пяна. Ние я направихме розова, защото това е, което видяхме“.
