Още от първите минути ,,Малката Англия‘‘ отплава от пристанището на Народен театър ,,Иван Вазов‘‘ и пренася всички свои зрители на остров Андрос, където морето е не просто фон, а неизбежна съдба. Платната на очакването се развяват, а атмосферата е наситена с онова особено усещане за живот, в което страстта и болката вървят ръка за ръка. Точно там започва историята на жителите на малкия гръцки остров, която не просто ти се разказва, а те повлича към дълбините си, докато не станеш част от нея.
Снимка: Стефан Здравески
„Малката Англия“ е постановка, която не се забравя лесно. След финала оставаш с усещането, че си станал свидетел на нещо много искрено – смесица от тъга, възхищение и благодарност, че си имал възможността да се докоснеш до изкуството на театъра по този начин. Това е спектакъл, който носи душа, улавяща се във всеки негов малък детайл.
В центъра на всичко стои една несбъдната любов между красивата Орса (Александра Свиленова) и смелия Спирос (Константин Еленков), които нямаше как да не сравня с
шекспировите Ромео и Жулиета,
само че пречупени през призмата на гръцката култура. Две влюбени души, разделени поради обстоятелствата на съдбата, отново се събират по най-жестокия начин и са принудени да се преструват пред света и пред себе си, че никога не са се обичали. Две сестри, които са си най-голямата опора в живота, ще бъдат разделени заради всепоглъщащи чувства, които сякаш никой не можеше да предвиди. Два етажа на типична гръцка къща с толкова тънки стени, че не остава нищо недоизказано между тях. И един кораб, който ще донесе надежда, но и ще бъде вестител на най-лошата съдба, която може да сполети една влюбена жена.
Снимка: Стефан Здравески
Диана Добрева и Александър Секулов успяват умело да материализират тези емоции на сцената – без излишна претенциозност, а с болезнена реалистичност. Един от най-запомнящите се моменти за мен беше тогава, когато сестрата на Орса (Кремена Славчева) разбра за връзката ѝ със Спирос и започна да ѝ крещи, да я дърпа, а в гласа ѝ се усещаше гняв, разочарование, болка и чувство на предателство. В „Малката Англия“ имаше множество сцени, които бяха емоционално наситени, но тази беше една от малкото, които не оставят зрителя дистанциран, а го поставят точно в центъра на случващото се.
Снимка: Стефан Здравески
Останах силно впечатлена и от актьорската игра на Александра Свиленова, която не просто изигра, а изживя ролята си с такава отдаденост и емоция, че отдалеч си личеше как тази вечер тя беше решила да
остави душата си на сцената.
Музиката, изградена изцяло по гръцки мотиви, беше като същински актьор сама по себе си. Тя подчертаваше напрегнатите сцени, когато беше необходимо, и също толкова успешно създаваше усещане за лекота със своите мелодични ритми, не позволявайки на зрителя дори за секунда да забрави, че се намира на остров Андрос.
Снимка: Стефан Здравески
Накрая на представлението останах с усещането, че „Малката Англия“ е история за любов, чийто край дори смъртта не може да сложи. Тя е нещо, което не се подчинява на обстоятелствата, логиката или времето. В рамките на тази постановка любовта съществува, диша, изпитва болка и ви очаква да дойдете и да я съпреживеете заедно с всички нейни клети герои. Затова побързайте да си вземете билети за следващите дати, за да не отплава корабът „Малката Англия“ без вас.
