- Най-специалният концерт винаги е този, на който хората пеят заедно с мен.
- Всяка песен е снимка на това кой си бил в конкретния момент.
- С годините се уча, че съвършенството не съществува – най-важното е изкуството да бъде истинско.
- Опитвам се да не бягам от нещата, които ме плашат, защото често именно те се оказват най-вдъхновяващи.
Снимка: Теди Грозданов
Има музиканти, които не просто търсят следващия хит, а разголват душата си чрез своите песни. Михаела Филева е именно един от тези отдадени артисти. Потапяйки се в музикалната ѝ вселена, можете да се изгубите сред нежните звуци на песните ѝ, изпълнени с искреност и усещане за лекота.
В новия си летен сингъл „Слънцето пак изгря“ Михаела Филева пее за преоткриването на надеждата след трудните моменти в живота. Парчето е своеобразно продължение на предишната ѝ песен – „Буря в чаша вода“, в която става въпрос за вътрешните битки, съмнения и страхове, криещи се зад лъчезарната усмивка на певицата.
Срещнахме се с Михаела Филева малко след края на лятното ѝ турне, което я е заредило с огромна доза позитивни емоции. Тя ни сподели повече за посланието на последните си песни, за справянето с житейските бури и за нуждата винаги да носим надеждата у себе си.
- Здравейте, г-це Филева! Току-що завършихте лятното си турне с участие в Бургас. Има ли град, в който концертите на живо се усещат по-специално?
- Всеки град има собствена енергия и е трудно да избера само един. Има места, на които съм израснала като артист, затова винаги се връщам там с особено вълнение. Истината е, че най-специалният концерт винаги е този, на който хората пеят заедно с мен. Никога не приемам участията си просто като изпяване на репертоар – обичам всяка среща с публиката да носи нещо изключително, което да остане като спомен.
- Съвсем наскоро представихте новата си песен „Слънцето пак изгря“, която изпълнихте на живо за първи път по време на турнето. В текста ѝ казвате, че избирате да виждате красивото. Смятате ли, че щастието също е избор и зависи преди всичко от личната ни настройка към света?
- Не мисля, че можем просто да си кажем „От днес ще бъда щастлив“ и това да стане. Все пак вярвам, че можем да изберем какво да храним в себе си – страха или надеждата. За мен щастието е ежедневна практика. Това не означава, че няма трудни моменти, а че не им позволяваме да определят целия ни живот.
- Как успявате да поддържате надеждата, че след всяка буря отново ще дойдат хубавите моменти?
- Имало е периоди, в които съм си мислела, че няма изход, а после животът ме е изненадвал по най-красивия начин. Когато си минал през няколко такива цикъла, започваш да вярваш, че дори и най-дългата нощ свършва.
- Кога за последно се наложи сама да си напомните, че слънцето пак ще изгрее?
- Докато завършвахме новата песента. В един момент бях убедена, че нещо не достига и вместо да се примиря, се върнахме в студиото.
Понякога съмнението не е знак да се откажеш, а да потърсиш още малко.
Радвам се, че го направихме.
- Имате ли вече издадена песен, която също Ви се иска да можехте да промените по някакъв начин?
- Сигурно почти всяка. (смее се) С времето човек се развива и започва да чува различни неща. Опитвам се да не гледам назад със съжаление. Всяка песен е снимка на това кой си бил в конкретния момент и точно затова е ценна.
Снимка: кадър от видеото към песента „Слънцето пак изгря“
- Вие самата се определяте като перфекционист. Това качество повече Ви помага или пречи?
- И двете. Помага ми да не правя компромиси с качеството и да давам най-доброто от себе си. Но понякога ме кара да се съмнявам прекалено дълго. С годините се уча, че съвършенството не съществува –
най-важното е изкуството да бъде истинско.
- От споделеното в социалните мрежи изглежда, че много сте се забавлявали, докато сте създавали новата песен. Можете ли да разкажете повече за съвместната творческа работа с Ангел Проданов – Acho и Симеон Желязков – C-MO?
- Помежду ни има огромно доверие. Най-ценното е, че всеки може да предложи идея, без да се страхува, че ще бъде отхвърлена. Има много смях, много импровизации, а понякога най-добрите решения идват точно когато спрем да се опитваме прекалено много. Мисля, че тази лекота се усеща и в самата песен.
- „Слънцето пак изгря“ влиза в своеобразен диалог с „Буря в чаша вода“. Всички Ви асоциират най-вече със слънчевото излъчване и широката усмивка, но в тези две песни засягате осезаемо темите за психичното здраве, тревожността и вътрешния баланс. Изискваше ли се смелост да покажете, че всъщност и Вие имате вътрешни битки и съмнения?
- Да, изкушаваме се понякога да показваме само красивата страна, защото това носи сигурност. Аз не искам да бъда безупречен образ, а истински човек. Вярвам, че именно когато сме честни за собствените си страхове, даваме кураж и на другите да говорят за своите.
- След издаването на „Буря в чаша вода“ много фенове са Ви доверили личните си истории. Това ли е най-ценното – да усетите, че слушателите наистина откриват себе си в музиката Ви?
- Безспорно. Няма по-голямо вълнение и по-ценен комплимент за един автор от това някой да ти каже: „Все едно си написала тази песен за мен“. Тогава разбираш, че музиката вече не е само твоя –
тя започва да живее собствен живот.
- В „Буря в чаша вода“ става въпрос и за страховете. Казвали сте, че първоначално сте подходили с голямо притеснение и към участието си в мюзикъл. Сега вече имате няколко роли в различни мюзикъли, та дори и в балетен спектакъл. Как преодоляването на този страх Ви обогати като човек и артист?
- Научи ме, че развитието започва там, където свършва комфортът. Мюзикълът ме извади от познатата ми територия и ми показа, че мога много повече, отколкото съм предполагала. Оттогава се опитвам да не бягам от нещата, които ме плашат, защото често именно те се оказват най-вдъхновяващи.
Автор: Александра Славова
