„Всички възрастни някога са били деца, но малко от тях си спомнят това“. Напоследък все по-често осъзнавам, че сме свикнали да виждаме света само в черно и бяло и да делим хората на добри и лоши, без да осъзнаваме, че между тези понятия всъщност се крият много цветове и човешки типажи за опознаване. В тази подобна на стар филм действителност все пак има и доза свежест – една пъстра палитра от въображение, мечти, авантюризъм, приятелство и смелост.
Обикновено това усещане ни носят творците –
хората, които правят света ни по-красив и смислен със своите думи. Сред тях неоспоримо попада и Антоан дьо Сент-Екзюпери. „Малкият принц“ го превръща в световен литературен феномен – стремеж, който имат много писатели още от ранна детска възраст. Той обаче е различен, цели се по-скоро високо в небето, някъде сред пухкавите облаци, където го очакват приключения. Именно тази непозната негова страна разглежда френският игрален филм „Сент-Екзюпери“, който наскоро тръгна по кината в цялата страна. Успява ли обаче да надгради досегашните продукции, посветени на живота на писателя, поет и летец?
За съжаление не, но това не означава непременно, че няма никакви положителни качества.
Режисьорът и сценарист Пабло Агуеро избира да разгледа в своята версия имагинерна ситуация, при която близкият приятел и колега от въздушната поща на Сент-Екзюпери (Луи Гарел) – Анри Гийом (Венсан Касел), изчезва в Андите. Четейки сюжетната линия, останах силно заинтригувана. Очаквах напрежение, силен акцент върху приятелството и приключенския дух. Това, което получих, беше усещане за
претупване на история, достойна за „Оскар“.
Малко над час и половина екранно време се оказаха крайно недостатъчни за разгръщането на пълния потенциал на сценария и актьорския състав, в който попада и Даян Крюгер (изиграва Ноел Гийом – съпругата на Анри).
Снимка: Cinelibri
Действието се развива бързо, на моменти дори и хаотично, което го прави труднопроследимо, а понякога и неразбираемо за зрителите. Ако не сте чели „Малкият принц“ или не сте се запознали в детайли с биографията на Антоан дьо Сент-Екзюпери преди прожекцията, най-вероятно ще пропуснете леките „намигвания“ на Агуеро.
Трябва да призная, че макар и твърде кратка по мое мнение, продукцията съумява да
вплете в себе си многократно отличителни за живота на Екзюпери знаци.
Един от тях е лисица, притичваща пред камерата за няколко секунди. Това не е никаква изненада, имайки предвид централното ѝ място в „Малкия принц“, но все пак запитвали ли сте се някога защо е избрал именно това животно? Твърди се, че след тежка катастрофа в пустинята Сахара той и негов приятел се лутат без храна и вода в продължение на няколко дни, а по пътя си срещат фенек – пустинна лисица.
Снимка: affrenchfilmfestival.org
Препратките към най-известната му книга не приключват дотук. В случай че и вие си спомняте как Малкият принц моли разказвача да му нарисува овца, една от сцените във филма ще ви навее носталгия по вечната литературна класика. Сент-Екзюпери предприема опасна мисия в търсене на приятеля си,
воден единствено от своя дневник с рисунки и въображението си.
Те го срещат с овчарче в планината, което има едно единствено желание – главният герой да му нарисува овца. Дали получилата се картина показва животното, облак, шапка или боа, погълнала слон, така и не разбираме. Предполагам, че както в много други случаи, така и тук – отговорът зависи от това колко е богата фантазията ни.
Наскоро ми бяха споменали за съществуването на понятие, което е пряко свързано с нея и отчасти оправдава „дупките“ в някои сценарии. „Suspension of disbelief“ или поддаването на съмнение е способността на зрителя или читателя да се потопи в измисления свят на произведението. То пряко отразява пренебрегването на нелогичността и неправдоподобността в него и цели да се насладим максимално на творбата.
Снимка: affrenchfilmfestival.org
Опитах да го направя, гледайки „Сент-Екзюпери“, макар
първоначално да ми беше доста трудно да повярвам,
че през 30-те години на миналия век самолет с изключен двигател е можел да прелети над Андите, благодарение на въздушни маси, имитирайки полета на кондора (бел.ред. – хищна птица). По-късно осъзнах, че това, върху което режисьорът е искал да акцентира, е не самото действие, а причината за извършването му – спасяването на Анри Гийом.
И така, без дори да си даваме сметка, откриваме и друга житейска философия на Екзюпери, гласяща, че най-красивите неща в света не могат да бъдат видени или докоснати, защото се усещат само със сърцето. Кои са те? Много простичко - приятелството, любовта и вярата, тъй като именно те поддържат пламъчето на живота дори и по време на „най-силните снежни бури“.
