Прецизно изработени каменни блокове в градеж са открили археолози при демонтиране на южния зид, ограждащ Могиланската могила във Враца, съобщи пред медиите директорът на Регионалния исторически музей във Враца, археологът Георги Ганецовски. Според него
това е част от търсения с десетилетия династичен трибалски царски център.
Откритието е направено по време на изкопни работи за частен строеж. Археолозите, повикани на обекта, са се натъкнали на добре запазен каменен градеж, чиято структура с прецизно изработени квадри и перфектно обработена повърхност, напомня за тракийските аристократични центрове в Провадия и Севтополис.
„Става въпрос за по-ранна сграда, която вероятно е единият от двата династически трибалски царски центъра, които търсим отдавна. Става дума за мавзолея, приютил тялото на мъртвия трибалски цар. Това е ритуалът на херонизацията на царя, когато той поема пътя към вечността. Вследствие на това е изградена и самата могила с трите гробници. Това е моята хипотеза“, твърди Ганецовски.
Вече са изпратени писма до Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство, които трябва да определят какво ще се случва с новата находка.
Засега плановете са монемунталният каменен зид да бъде преместен,
за да не бъдат нарушени интересите на инвеститора.
Ганецовски предполага, че каменните блокове ще бъдат преместени и подредени по същия начин от другата страна на оградата, която отделя частния имот от парка Могиланска могила. По думите му, работата по преместването зависи от сроковете, които има инвеститорът, и от действията на Община Враца, без чиято санкция няма как да се извърши никаква намеса в границите на общинския парк.
Снимка: БТА
В момента проучванията на структурите под част от крипидата на Могиланската могила продължават, обяснява ръководителката на разкопките археоложката Александра Петрова. Изследват се така наречените „тризни“ – ритуални огнища, в които се намират фрагменти от керамични съдове и костици от животински произход, които според Петрова са останки от птици.
Такива тризни са проучени и при първия етап при разкриването на крипидата преди месец и в тях са открити части от много фина керамика с елински произход. Предстои реставрацията на тези съдове и точната им датировка, обясни Петрова.
Според двамата археолози целият обект е сакрален, с многопластов характер и
в него се различават поне три хронологични пласта.
Най-ранният е този, който в момента се разчиства – монументалната каменна стена, за която Ганецовски предполага, че е част от царски дворец. Отгоре е крипидата, която е оградната стена на Могиланската могила, създадена върху част от двореца, след като царят е починал, следвайки ритуала по изпращането му в задгробния живот. Над тези структури е установен средновековен некропол от XII-XIV век.
„Аз съм силно впечатлен от факта, че този некропол е поставен точно в крипидата. Хората, които тогава са създали некропола и са погребали по християнски начин своите мъртви, са пазили паметта, че мястото е сакрално и тази памет е продължила 1500 години. След завладяването от османците са установени поне четири сгради от XVII до началото на XX век с отходни септични ями, което означава, че тази памет много бързо е била заличена“, разказва Георги Ганецовски.
Паркът Могиланска могила, до който се намират разкопките и в който се предполага, че ще бъде преместена новооткритата каменна стена от царския дворец, бе създаден преди години от Община Враца, за да бъде отбелязано мястото на трите гробници, в които е намерено едноименното Могиланско златно съкровище, известно и по света. В момента то е експонирано в зала „Врачански съкровища“ в РИМ-Враца, където могат да се видят и златният венец, известен като „венеца на тракийската принцеса“, и сребърен наколенник с позлата, който е без аналог в света. Част от предметите участваха и в изложбата „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ в музея „Гети“ в Лос Анджелис, САЩ.
„Мисля, че врачани можем да имаме самочувствието на наследници на тези трибали, които много често се цитират в древните източници като някакво диво и много войнствено племе, което само е плячкосвало и трупало тези съкровища, които сега се пазят във Врачанския музей. Но виждаме и каква сериозна архитектура са оставили, която съперничи с Одриското цaрство, разположено южно от Стара планина. Явно традицията, постиженията в строителството и архитектурата на траките като цяло са се съхранили по цялата територия, която те са обитавали и това е показателно в нашето откритие“, заяви Ганецовски.
Междувременно Българската археологична асоциация излезе с открито писмо до министъра на културата, с копие до Комисията по култура и медии в НС, всички парламентарни групи, Главна дирекция „Национална полиция“-Враца и Инспектората към Министерство на културата, в което заявява, че
при проучването на археологическия обект е проявена „шокираща некомпетентност“.
Според професионалните археолози копаенето с багер в „самото сърце на археологически обект“ и на два метра под съвременното ниво е „унищожаване на стратиграфия, артефакти и историческа автентичност“.
Снимка: БТА
„Въпреки ясната нормативна уредба и професионална етика, на обекта безпрецедентно се използва земекопна техника (багери) в централната археологическа зона, което е в противоречие със Наредба № Н-00- 0001/14.02.2011 (изменена до 23.01.2024), Чл. 15 – уточнен регламент за земекопна техника:
1. Основните операции се извършват само ръчно.
2. Земекопна техника може да се използва само, ако е изрично упомената в разрешението за теренни проучвания.
3. Пречистването (отстраняване) на земните маси може да се извършва с механизирани средства, но само при предварително разрешение. Нарушението в гр. Враца представлява не само правен прецедент, но и етично, културно и професионално падение, зад което прозират безнаказаност и институционална инертност. Примерите с Диана Гергова и Георги Китов, използвали земекопна техника в недопустими ситуации, показаха колко лесно може да бъде подменена научната стойност със сензационни, комерсиални цели.
В тази връзка от името на Българско археологическо сдружение „Иван Венедиков“ поставяме следните въпроси:
1. Кой контролира работата на археолозите в България и как се гарантира спазването на Закона за културното наследство в практиката?
2. Кога ще бъде въведен ефективен граждански и институционален контрол върху теренните археологически проучвания, финансирани с публични средства?
3. Кога ще се прекрати монополът на тясна група археолози, които чрез административен и експертен натиск блокират достъпа до професията, а в същото време компрометират методологията и принципите на археологията?
4. Има ли предприети действия от Инспектората на Министерството на културата?
Убедени сме, че без строг контрол, прозрачност и отчетност, културното ни наследство ще продължи да бъде разграбвано – този път не от анонимни иманяри, а от „легализирани“ нарушители с достъп до публичен ресурс и държавна протекция“, се казва в писмото на Българската археологическа асоциация.
