Общуването с изкуството променя погледа ни към живота, ценностите ни, представите ни за красиво и грозно. То ни отвежда в най-дълбоките кътчета на нашата душа и неусетно превръща всеки наш спомен във вечност. Преди броени часове имах възможността, заедно с многобройната публика в Club Mixtape 5, да се гмурна в една такава комуникация, пълна със смисъл, и да си припомня всяко парченце „Приказка“, което остави след себе си вокалистът на известната българска алтернативна рок група P.I.F. – Димо Стоянов.
Той събра в ръце цялото „Цялото небе“ и го отнесе със себе си преди точно пет години – на вчерашната дата, 21 декември. В негова памет най-близките му приятели и колеги се събраха в сърцето на столицата и разстлаха пред нас една „пътека лунна, жива“, преливаща от „милиард триста и две“ усмивки и „огнени морета“, които ни стоплиха за миг от студения зимен вятър.
„Тази вечер сте тук с нас, не за да скърбим, а да празнуваме заедно музиката, която ни остави Димо“, обърна се към публиката Владо Михайлов. В този момент, усмихвайки се през сълзи, сякаш усещах присъствието на талантливия музикант и актьор – благодарността му изпълваше цялото пространство. Отдавна не бях се чувствала толкова уютно на концерт – сякаш времето беше спряло и всеки един от нас присъстващите беше истински захвърлил оковите, които сам си поставя ежечасно, ден след ден, година след година.
Иван Велков, Мартин Профиров, Ерсин Мустафов, Владо Михайлов, Христо Михайлов, Милен Апостолов, Антония Кундакова, Михаела Ненова – Михайлова, Свилен Ноев и Йоан Попов разпръснаха по сцената уважението, топлината и любовта, които носят в душите си. Заедно те превърнаха 21 декември в празник на музиката на Димо – онази, която рисуваме със сърцата си.
С въздействащи вокали и изпълнения на китара, цигулка и барабани, P.I.F. и приятели ни накараха да се вгледаме в живота, който държим в ръцете си. Те ни позволиха да съпреживеем загубата им, но и да си спомним за всички онези парченца ад и рай по земния ни път – които правят света ни необикновен и ни карат да пеем с пълно гърло текствете на Димо.
„Нямаше как да не се включа в този концерт и да изпея една от любимите ми песни на P.I.F.“ – сподели Свилен Ноев, търсейки в очите на публиката „кой прибира сутрин звездите и кой заспива сутрин с мечтите“ и кой остава тук до края, намирайки себе си във всяка нота, изпята от негов скъп приятел. „Пазете спомена, онзи, който взема тишината“ – добавих още вокалистът на група „Остава“.
Освен енергичните изпълнения на колегите на Димо Стоянов и част от екипа на спектакъла „Неведимо дете“ на Веселка Кунчева, номиниран за Събитие на годината, пред нас прозвуча и самият Димо в близък план на видео. Цялата зала потъна в тъмнина, а ние вперихме поглед в дигиталния му образ, който ни молеше да се спасим от всичко „свято, всичко мило“. „Толкова изразителен, толкова истински – той ни подари не само таланта си, но и чувствителността си чрез своите текстове“, промълви през сълзи една дама до мен.
Може би най-запомнящият се момент от концерта беше, когато всички заедно с талантливите музиканти на сцената изпяхме с цял гърло „Аз името ти все ще крещя. В празна стая в ъгъла стоя...“ С този припев сякаш всяка неизказана дума, мисъл и чувство, приютени дълбоко в нас, излезе наяве, и след края мислено благодарихме на Димо, че ни е дал възможността да се „пречистим душевно“ по най-красивия възможен начин – с изкуството.
„Какъв страхотен коледен подарък си подарихме“ – чувах вокали от всички страни, насочващи се към изхода на клуба. Красива „Приказка“, пълна с много доброта и талант – така бих описала тази прекрасна вечер, посветена на Димо Стоянов. Група P.I.F. побраха в ръцете си „цялото небе“ за техния приятел и ни разкриха техните „луни, мечти, мечти, луни“. Усмивките им ще останат в умовете ни за дълго и ще ни напомнят да търсим „сладката страна на нещата“ в този пълен с болка свят, който ни заобикаля.
