16 Jan 2026

Реставрация разкри нови подробности около работата на Микеланджело по „Страшният съд“

  • 21
Реставрация разкри нови подробности около работата на Микеланджело по „Страшният съд“
© Francisco Anzola
Шрифт:
Принтирай

Реставрацията на знаменитата фреска „Страшният съд“ в Сикстинската капела разкри неизвестна досега техника на ренесансовия майстор, разказва изданието Artnet News. Микеланджело е използвал необичайни четки с няколко върха, за да постигне ефектите на светлина и движение, характерни за скулптурите му. Изследователите са открили и нови подробности около предполагаем негов автопортрет, скрит сред фигурите на „Страшният съд“.

Повече от 480 години след завършването на „Страшният съд“ реставраторите във Ватикана установиха как Микеланджело е постигнал някои от най-впечатляващите живописни ефекти в монументалната фреска. Откритието е направено по време на почистването на произведението през 2026 г. и е представено в ново издание на Ватиканските музеи, съобщава и британският вестник The Times.

Ръководителят на реставрационните дейности Паоло Виолини забелязал необичайна особеност в мазките на художника. На много места те са успоредни, а понякога се пресичат под прав ъгъл, образувайки фина мрежа от линии. При внимателното им изследване реставраторът установил, че дори най-малките отклонения в отделните линии се повтарят съвсем точно в съседните.

Това наблюдение го довело до извода, че линиите не са рисувани поотделно.

Микеланджело вероятно е използвал специално изработени инструменти,

с които е можел да нанася няколко мазки едновременно.

„Когато една линия леко се отклонява, останалите успоредни линии повтарят същото отклонение“, разказва Виолини пред The Times. Според него това означава, че художникът е работил с четки с няколко отделни върха, събрани в един инструмент.

Изследването показва, че Микеланджело вероятно е разполагал с различни варианти на тези необичайни четки. Някои са имали три върха, а други до десет, разположени на ширина, достигаща приблизително 15 сантиметра. Инструментите наподобявали малки гребени и позволявали едновременното полагане на множество линии.

Техниката не само ускорявала работата върху огромната фреска, но и създавала специфичен оптичен ефект, предаде „Площад Славейков“. Пресичащите се мазки придавали на повърхностите вибрираща светлина, обем и усещане за движение. Особено отчетливо това се вижда в косите на отделни фигури, докато при изобразяването на човешката кожа следите от инструмента са почти незабележими.

Откритието е важно и защото показва връзката между живописта и скулптурата в творчеството на Микеланджело. Художникът използвал сходен принцип при обработването на мрамора с многозъби длета, които оставят успоредни следи върху камъка и променят начина, по който светлината се отразява от повърхността. Със специалните четки той успял да пренесе този ефект от скулптурата върху стенопис.

Реставрацията, приключила през април 2026 г., е първата толкова мащабна намеса върху „Страшният съд“ след голямото възстановяване от 1994 г. Основната задача на специалистите била да отстранят белезникавия слой, който постепенно е покрил фреската и е намалил контраста между светлите и тъмните участъци.

Според официалното съобщение на Ватиканските музеи химическите анализи установили натрупване на калциев лактат, образуван при взаимодействието на млечна киселина, отделяна в атмосферата при човешкото изпотяване, с калция в живописната повърхност. Милионите

посетители на Сикстинската капела неволно са допринесли за промяната във външния вид на произведението.

Почистването е извършено с дестилирана вода и специална японска хартия. След отстраняването на налепите цветовете възвърнали своята яркост, а специалистите получили възможност да изследват непосредствено живописния слой и техниката на Микеланджело.

Реставрацията насочила вниманието и към още една загадка на фреската. Изкуствоведът Фабрицио Биферали изследвал изображение на човешко лице върху плат, носен от фигура, свързвана със смъртта, в долната част на композицията. Според неговата интерпретация това може да е още един автопортрет на Микеланджело.

Досега най-известното предполагаемо автопортретно изображение на художника в „Страшния съд” беше лицето върху одраната кожа, която държи свети Вартоломей. Новото изследване предлага различен образ, който Биферали свързва със състоянието на художника след тежко падане по време на работата и с идеята за лично възраждане. Тази идентификация обаче остава изкуствоведства хипотеза, а не окончателно доказан факт.

Микеланджело работи върху „Страшният съд“ между 1536 и 1541 г. по поръчка на папа Павел III, като изписва цялата олтарна стена на Сикстинската капела. Композицията

включва близо 400 фигури и е сред най-сложните произведения на ренесансовата живопис.

Новите открития са представени в книгата Michelangelo 2026. La manutenzione straordinaria del Giudizio universale, публикувана през октомври 2026 г. от издателството на Ватиканските музеи. Изданието документира реставрационните работи, научните изследвания и фотографските наблюдения върху фреската.

Реставрация разкри нови подробности около работата на Микеланджело по „Страшният съд“
Предишна Българска биографична продукция за Михаел Шумахер покори International Motor Film Awards
Реставрация разкри нови подробности около работата на Микеланджело по „Страшният съд“
Следваща „Татко след полунощ“ отбеляза най-успешното ограничено разпространение по кината за годината