- След приключване на корпоративната си работа всеки ден правех бийтове и свирех кавъри на китарата.
- Характерността на гласа ми ме отличава от останалите.
- Хората се стремят да успеят още с първата или втората си песен, но истинските артисти имат голямо портфолио.
- Искам изкуството ми само да “работи” за мен и да остави музикална следа.
Роберто Николов - Robi е име, което със сигурност ще чувате все по-често в ежедневието си. Гласът му звучи по радиото, „преследва ни” в мислите ни, с нас е и във важните моменти. Днес той вече е в центъра на светлината прожекторите (напълно заслужено), но след първите му успешни песни нямаше как да не се запитаме - Къде се е крил този талант до момента? Оказва се, че през цялото време е бил в своето студио - мястото, където се случва „магията”. Там Robi пише и миксира, оставя креативната енергия да го води, а на
чувствата - да извират от дълбините на душата му.
Слушайки музиката му, а по-късно и разговаряйки с него, се замислих колко тъжно би било, ако авторските му нежни текстове и завладяващи мелодии бяха потънали някъде между четири стени. За щастие, съдбата има други планове за него - отличие за дебют на годината за 2023 г. от БГ Радио, а скоро може би и награда за най-добър изпълнител. С малки и вече по-уверени крачки, отколкото в началото на кариерата си, Robi оставя следа на музикалната сцена у нас, благодарение на своите характерен тембър и автентичност. Той предпочита изкуството му да говори само за себе си, а ние ви уверяваме, че има много стойностни неща, които може да ви каже.
Снимка: foto.shopov
- Здравей и поздравления за номинацията за БГ ИЗПЪЛНИТЕЛ на годината от БГ Радио. През 2024 г. получи и отличието за БГ ДЕБЮТ. Разкажи ми малко повече за това как се случва „магията” в студиото ти?
- Студиото за мен е най-готиното място след дома ми. Идвам, затварям вратата и очите си и се отдавам на креативната енергия, която е „магията” на писането на песни. Когато работя за себе си или с други артисти, просто се оставям(е) музиката да води.
- След тези две признания за творческата ти дейност изпитваш ли все още страх преди да пуснеш ново парче?
- Все още има лека доза страх, но изобщо не е като преди. Тогава сякаш повече се интересувах как ще реагират хората на творчеството ми. Дали ще им се стори твърде странно? Ще попадне ли в комфортната им зона и ще отразява ли интересите им? Сега обаче
имам повече вяра в себе си и крайния продукт.
Наистина харесвам това, което пускам. Колкото повече не се съобразявам с това какво ще си помислят хората, толкова по-успешни стават проектите. Когато човек е по-автентичен, го забелязват.
- Пътят ти до постигането на тази цел не е бил никак лесен - преминал си през много разочарования и дори депресивни епизоди. Бих искала да те върна в началото на творческия ти път и да ми разкажеш повече за това как от един младеж, който няма „добри певчески способности” (бел.ред. така се определя самият той), се превръщаш в ROBI, който вълнува и докосва с текстовете си?
- В началото наистина ми беше много трудно. Започнах да пея преди около десетина години. Бях адски срамежлив и
приятелите ми дори ми се подиграваха, когато хващах китарата.
С течение на времето се записах на вокален педагог. Винаги съм бил проактивен по отношение на развитието си. Това е едно от качествата у мен, които много харесвам. Ако се захвана с нещо, искам да стана наистина добър в него. Започвайки да се занимавам с музика, се стремях да прогресирам възможно най-бързо. Гледах много видеа и съм ходил на различни музикални курсове. С годините ставах все по-сигурен в себе си и вярващ, че мога. До ден днешен признавам, че не съм артист с много певчески данни. Това, което ме отличава от останалите, е характерността на гласа ми - не е като по учебник. Не се страхувам и да експериментирам с различни похвати. Не крия, че използвам аутотюн. Намесата му е минимална, но все пак много ми харесва как прави вокалите перфектни. Днес в музикалната индустрия това се използва и като ефект - като нещо търсено за гласа ти, а не такова, което просто да поправя несъвършенството ти. Комбинацията от
характерността на гласа ми, ефектите и автентичността ми -
винаги казвам какво мисля, е това, което ме прави различен. Колкото до депресивните епизоди - имаше период, в който вече бяха станали 3-4 години, откакто се занимавам с авторска музика и все нещо не се получаваше, а инвестирах много пари и време в това да записвам музиката си и да правя видеоклипове. Когато преди 1-2 години качих едно от видеата си и числата бяха много ниски, започнах да се чудя дали си струва да продължавам да го правя. Започнах да се замислям кога ще имам участия и ще успея ли да си изкарвам парите с музика. Тогава обаче реших да потърпя още малко и нещата започнаха да се получават.
Снимка: kaloyan. yanik
- Вътрешно убеждение ли те подтикна да продължаваш да опитваш да пробиеш на сцената, или някой близък/приятел те подбутна, вярвайки в таланта ти?
- Приятелите и семейството ми ме подкрепят изключително много. Годеницата ми - Плами, също много вярва в мен още откакто се запознахме преди 4 години. По онова време организирах първия си концерт и я поканих да бъде мой барабанист. Тя видя потенциал в мен и смяташе, че някой ден ще мога да разпродавам концертите си - вярваше го дори по-силно от мен. В момента, в който се бях отдал на депресивните си мисли, тя ми беше голяма опора.
- Отказваш се от сигурната си работа в сферата на маркетинга, за да създадеш собствено музикално студио, в което да работиш с млади таланти. От какво беше продиктуван този „завой” в кариерното ти развитие?
- Истината е, че нямаше конкретно събитие, което да ме подтикне да го направя. Бяха по-скоро малки „капчици” във времето - виждах хора, които свирят и пеят и успяват с това, напук на това, че е толкова трудно в България. След работа винаги се прибирах, пусках компютъра и правех някой бийт или свирех кавъри на китарата. Беше ми интересно и се чувствах щастлив. През последните години, в които работех в корпорация, започнах да се замислям дали музиката не е нещото, за което съм създаден.
Не изпитвах удовлетворение, докато работех във фирмената среда
и реших да пробвам нещо различно. В началото започнах с лека несигурност дали ще се получат нещата, но си бях казал, че ще си дам половин или една година, за да разбера какви ще са доходите ми в студиото и дали ще мога да го превърна в печеливш бизнес. След 6 месеца вече имах клиенти и спестявания. Така предприех риска да напусна старата си работа и да се отдам само на студиото и музиката.
Снимка: nikolay.ppet
- Още в началото работиш с групи като „Молец” и създавате хитове като „7 дни”. Удовлетворяващо или по-скоро болезнено беше да стоиш единствено зад кулисите на нечий успех по онова време?
- Определено беше удовлетворяващо, защото се чувствах като част от екипа и процеса. Тогава все още не вярвах, че е възможно да ми се случат подобни неща. С течение на времето „Молец” започнаха да ме канят все по-често да бъда част от програмата им по време на концерти. Тогава вече си помислих дали не е възможно да се отделя от тях и да бъде самостоятелен артист.
Срещата и работата ми с тях е вдъхновяваща.
Те ми показаха, че дори и най-смелите ми мечти са напълно възможни.
- Споменавал си, че през годините много хора са те подценявали и са смятали, че няма да можеш да пробиеш на музикалната сцена. Сред тях имало ли е и лейбъли? Правил ли си опити да подпишеш с някоя продуцентска компания?
- Никога не съм молил някой да ме промотира. Може би това се дължи на факта, че съм много скромен и не умея да се продавам добре. Предпочитам изкуството ми да работи за мен - то и действията ми да ме рекламират. Не съм сигурен дали самите лейбъли са ме подценявали, защото съм имал разговори с повечето от тях и сме в много добри отношения. Те са искали да работим заедно, но на този етап предпочитам да съм самостоятелен артист.
Снимка: Личен архив
- Защо според теб на някои млади артисти им е по-трудно да достигнат до широката аудитория, имайки предвид, че днес социалните мрежи дават неизмерими възможности за промотиране? Смяташ ли, че има нещо общо с несигурността, която изпитват?
- Причината е по-скоро в крайния продукт. Ако една песен е много хубава, дори да си я качиш единствено в Youtube и я да чуят само 5 човека, тя ще се разпространи сама впоследствие. Никое парче не може да проработи само чрез реклама - колкото и да се бута то в лицата на хората, може и да не успее да се наложи. Смятам, че хората се стремят да успеят много бързо - още с 1-2 песни. Според мен истинските артисти имат голямо портфолио зад гърба си.
Лично аз имам 5 издадени албума,
докато някои смятат, че парчетата ми от последната година всъщност са първите ми. Трябва да пишеш много музика, за да излязат от теб първите песни, а после да съумееш да надникнеш по-дълбоко в себе си, за да се появят и по-хубавите и докосващи парчета. Ед Шийрън има чудесна метафора - „че създаването на музика е като пускането на чешма, която никога до момента не е работила”. Включваш я и тече мътна вода, която постепенно се избистря, докато не стана напълно ясна - тогава се получават най-завладяващите и докосващи музикални произведения.
- В началото на кариерата си самият ти си бил доста плах. Разказвал си, че едва си събрал смелост да предложиш на Дара Екимова да работите заедно по „Ако се обадиш”, която се превърна в хит. Имаш ли универсална „рецепта” за превъзмогване на уплахата?
- Едно от най-важните неща е да се обградиш с хора, които ти вдъхват вяра и кураж. Друго, което помага при мен, е всяка сутрин да пиша по три страници с мислите си в един дневник. На последната страница слагам неща, за които съм благодарен, и рискове, които да поема. Човек трябва да намери как да повярва повече в себе си - при мен се получи, благодарение на близките и приятелите ми, феновете ми по концерти, валидацията, която получавам. Това да работиш със себе си също е ключово.
Снимка: photo.shopov
- В свое интервю казваш, че артистите, които са били срамежливи деца (бел. ред. - твърди, че той е бил такъв), са таели всички емоции в себе си през годините, по-късно ги „изливат” на белия лист/платното или пък в студиото. Има ли конкретен аспект от детството/юношеството ти, от който си черпил вдъхновение за авторските си парчета?
- Музиката е нещо, което изкарва емоциите от теб, а като деца сме изпитвали много и разнообразни такива. Със сигурност някои от песните ми са були вдъхновени от преживяното, но не мога да конкретизирам.
- Превърнал си жената в метафора за музиката в живота си. Ако трябва да опишеш чертите и извивките ѝ - това, правещо я уникална, на хората, които все още не са чували твое парче, как би го направил?
- Бих описал музиката си като една нежна, семпла и красива жена. Тя изрича малко думи, но в тях сякаш се побира целия свят. Имам и
татуировка на жена на ръката си, която олицетворява музиката
в живота ми. Интересно е, че си я направих няколко години преди да се запозная с Плами, а всъщност много прилича на нея. Шегуваме се, че съм манифестирал срещата ни.
Снимка: foto.shopov
- Любовта към нежния пол е в основата и на други две парчета от репертоара ти - „Никъде” с „Молец” и „Налей” с Тино, от които обаче струи и доза тъга. Изхождайки от предходния въпрос за емоциите, бих искала да попитам - защо избираш в тях да представиш чувството от болезнената му гледна точка?
- Аз не избирам този тип звучене, то само извира от мен. Може би съм изживявал доста любов - и хубава, и не толкова. Колкото до песните - те могат да бъдат погледнати и по двата начина. Можеш да ги видиш и като нещо меланхолично, но и като нещо, в което човек търси надежда и спасение от болката.
Надежда в действителност има,
а любовта е това, което ще го накара да се почувства по-добре.
- Споменавайки „Налей”, няма как да не те помоля да ми разкажеш малко повече за снимачния процес, който се осъществява във Варна. Двамата с Тино влизате в ролята на моряци, но доколкото съм чувала да обсъждате шеговито с приятелката ти Пламена - актьорската игра не е най-силната ти страна. Това ли беше основното предизвикателство за теб? С какво се сблъскахте на снимачната площадка?
- Този път ролята не ми се стори трудна, по-голямо предизвикателство беше времето. В деня преди снимките във Варна валя сняг и дори се колебаехме дали да пътуваме. Все пак решихме да тръгнем, а докато стигнем - снегът се беше разтопил. Въпреки това продължаваше да бъде много студено.
Измръзнахме, но си заслужаваше,
защото успяхме да създадем илюзията, че е лято и дори много хора ни питаха как сме пазили в тайна толкова дълго парчето. Трудно ми е да играя, но по-скоро в случаите, когато трябва да пресъздадем скарване с моята годеница, защото ми става смешно.
Снимка: Личен архив
- Докато част от песните ти са изключително лични като „До края на света”, с която предлагаш на приятелката си да стане твоя жена, други засягат социално значими теми като войната по пътищата. „Тихо” е още по-актуална днес, когато ежедневно чуваме за смъртоносни инциденти. Какво те подтикна да я създадеш?
- Песента първоначално не беше замислена с тази тематика. Идеята да я обвържем с каузата беше на режисьора, който за малко да претърпи ужасен инцидент - щял е да бъде блъснат от такси. Решихме да засегнем тази тема, защото искахме покажем как
трябва да сме изключително концентрирани на пътя -
без значение дали сме шофьори, или пешеходци. Ако можем да спасим поне един човешки живот, ще си е струвало.
- На финала на разговора ни ми се ще да си поговорим и за мечтите. Споделял си, че обичаш да манифестираш целите си. Какво пише днес на белия лист в тетрадката ти?
- Главната ми цел е да оставя музикална следа - хората да запомнят творчеството ми не само докато съм жив, но и след това. По-краткосрочното ми желание е да направя по-голям концерт от последните ми, а малко по-дългосрочното е да пея в зала 1 на НДК.
