Фовизмът е влиятелно художествено течение, възникнало в зората на XX век, отличаващ се с дръзки, наситени цветове, богата текстура на мазките и ненатуралистични образи. Създаден от Анри Матис и Андре Дерен, в ранните си години той е бил свързан предимно с френски художници. Днес фовизмът вдъхновява поколения творци да експериментират по целия свят и пленява милиони ценители на изкуството.
Снимка: Архив на Salon d'Automne
Терминът „фовизъм“ означава „диви зверове“ и е въведен от френския арт критик Луи Воксел
след изложба на ежегодното есенно изложение Salon d'Automne през 1905 г. в Париж. Тя предизвиква всеобщо възмущение, като ярките и неестествени цветове шокират публиката, която не подозира, че само за няколко години този експериментален авангарден стил ще се превърне в истински феномен в изобразителното изкуство.
Голяма част от художниците фовисти често се бъркат с импресионистите. Свързани с начина, по който изобразяват природата, те също се асоциират с постимпресионизма. За разлика от импресионистите обаче, фовистите поставят акцент върху
емоционалното изразяване чрез наситени цветове и експресивни форми, вместо да пресъздават реалистично заобикалящата ги среда.
Често изобразявайки портрети, пейзажи и голи тела, фовистите се фокусират предимно върху богатството на цветовете и нюансите в природния свят, като същевременно следват подробно научните теории за цветовете, популяризирани през предходния век. Всъщност фовизмът е синтез на множество предшестващи художествени течения, като заимства мотиви и техники от немския експресионизъм до неоимпресионизма.
Този стил се счита от критиците за основополагащ или „преходен“ момент в развитието на модернистичното изкуство.
Снимка: Musée national Picasso-Paris/ Michèle Bellot
Движението на фовистите проправя пътя за други силно влиятелни стилове през XX век. Ярки примери са Андре Дерен, който популяризира неокласическия стил, и Жорж Брак, който заедно с Пабло Пикасо допринася за формирането на кубизма.
По повод 120 години от създаването на фовизма ще ви представим някои от най-забележителните му представители и техните творби, и така бързо ще ви потопим в света на този авангарден стил – движение, което утвърждава наситения и интензивен цвят като основно изразно средство в живописта.
„Радостта от живота“ (1905) - Анри Матис
Снимка: Barnes Foundation, Philadelphia
Анри Матис създава „Радостта от живота“ (Le Bonheur de Vivre) вдъхновен от пейзажите на Южна Франция, които използва като основа за идилична и хармонична композиция. В творбата си той вплита влияния от различни художествени традиции - от Вато и Пусен, през японските гравюри и персийските миниатюри, до ориенталските изображения на хареми от XIX век. Въпреки иновативния си подход, картината е приета хладно от критиката. Широките цветни полета и линейните фигури са остро отхвърлен от известния френски неоимпресионист Пол Синяк.
„Радостта от живота“ е мащабно платно (около 180 см височина и 240 см ширина), изобразяващо аркадийски пейзаж с ярко оцветени гори, поляни, море и небе, населени с голи фигури в движение и покой. Както и в почти всяко произведения във фовизки стил, цветовете подсилват емоционалния израз и композиционните елементи, а не реалистичното пресъздаване на природата. Въпреки множеството си препратки към други стилове, по форма и дух картината „Радостта от живота“ най-силно напомня последните големи сцени с къпещи се фигури на Пол Сезан.
„Мостът Чaринг Крос в Лондон“ (1906) - Андре Дерен
Снимка: National Gallery of Art, Washington
Андре Дерен рисува моста „Чаринг Крос“ в Лондон, вдъхновен от атмосферата на града. Прочутият парижки галерист и търговец на изкуство Амброаз Волар е силно впечатлен от таланта му. Той изкупува всички картини, създадени от Дерен по това време, и му финансира пътуване до Лондон с поръчка за серия британски пейзажи.
В този период композициите на френския художник включват елементи от поантилизма – техника, развита от Жорж Сьора и Пол Синяк, при която цветовете се нанасят с малки, отделни точки. При Дерен обаче тези точки са трансформирани в прекъснати цветни петна и линии. Цветът заема водеща роля в композицията, като подчинява обемите, дълбочината и формите на обектите на собствената си експресивна сила.
„Маслинови дървета близо до Естак“ (1906) - Жорж Брак
Снимка: David and Peggy Rockefeller Collection
През есента на 1906 г. Жорж Брак търси ярката светлина на Южна Франция с цел да създаде по-наситени и живи цветни изображения на природата. Той рисува „Големите дървета“ в L'Estaque, край Марсилския залив – едно от любимите места и на Пол Сезан. Влиянието на известния френски неоимпресионист личи в мотива със стръмния склон, високия хоризонт и особено във вниманието към структуриращите елементи – скалите и къщите на преден план.
Брак се присъединява късно към фовизма и го напуска рано. Макар че „Големите дървета“ е създадена в периода на най-ясното му приобщаване към течението, мрачното ѝ настроение, меко овладените тонове и ясно очертаните контури я отличават от по-свободната четка и наситения колорит в творбите на Матис и Дерен от същия период.
„Жена с голяма шапка“ (1906) - Клеес ван Донген
Снимка: Galerie Daniel Malingue
Ван Донген е художник и един от водещите представители на стила фовизъм. Ранните му творби често са повлияни от Хагската школа, а с течение на времето символизмът в тях прераства в груб поантилистичен стил, като използването на цвят и форма става все по-радикално.
Правилно или не, зрителите на изкуството от първото десетилетие на XX век биха предположили, че обектът на картината „Жената с голямата шапка“ е проститутка. Голите ѝ гърди, тежкият грим, театралните аксесоари и предизвикателният поглед биха затвърдили това впечатление. Ван Донген, както и много други художници от онова време, е бил силно привлечен от нощния живот и жените, които обитавали баровете и публичните домове близо до дома му, и те бързо се превръщат в основен фокус на неговото творчество.
„Танцът“ (1909-1910) - Анри Матис
Снимка: Музеят „Ермитаж“
Санкт Петербург, Русия
„Танцът“ е нарисувана през 1910 г. по поръчка на руския меценат и любител на изкуството Сергей Щукин. Първата версия на картината Матис създава още през 1909 г. като подготовка за окончателния вариант.
Тази картина изразява прозрението на художника, че с появата на фотографията вече не е необходимо да се обръща внимание на детайла, който се превръща в притежание на фотообектива. Затова той се завръща към същността на изкуството – линията, цвета и формата. „Танцът“ е химн на живота, радостта и освобождението на тялото, превърнал се в вечен символ на съвременното изкуство.
„Това съм аз, може би ти“ (2018) - Доун Бекълс
Снимка: Rise Art
Доун Бекълс е една от ярките представителки на съвременното движение на фовизма. Нейното творчество представя класическия натюрморт по модерен и жив начин, като използва ярки цветове и включва екзотични растения от Барбадос – родното ѝ място. Тя комбинира различни техники като живопис, колаж и ситопечат, за да покаже връзката между красотата, създадена от човека, и природата.
В картините ѝ се срещат стилни интериори, редом до орхидеи и райски птици от личната ѝ колекция. Творчеството ѝ се фокусира върху връзката между предметите и техните собственици, като разкрива контекста, в който те се намират. Независимо дали рисува сложна стая или прост глинен съд, Бекълс разказва история във всяка творба.
