Военните конфликти съпътстват човечеството от самото му начало и през годините, преминавайки през болка и изпитания, те са вдъхновявали множеството артисти по света да превърнат видяното и преживяното в изкуство.
„Герника“ на Пикасо и „Трето май“ на Гоя са сред най-емблематичните и разпознаваеми картини на тази тематика, но редица други забележителни произведения на изкуството, създадени както преди, така и след тези два шедьовъра.
Днес, 20 август – датата, на която Българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в Битката при Ахелой – сме подбрали няколко картини, запечатали ключови моменти от световната и българската история, които определено заслужават нашето внимание.
„Битката при Сан Романо“ (1436–1440) – Паоло Учело
Снимка: Галерия „Уфици“, Флоренция
Картината пресъздава решаващата битка при Сан Романо, спечелена от флорентинците срещу Сиена през 1432 г., като на белия кон е изобразен флорентинският пълководец Николо де Толентино. Тя е част от колекция, поръчана от Леонардо Бартолини Салимбени, който е участвал в самата битка. През XV век тези произведения са били изключително ценени – дори член на фамилията Медичи закупува една от тях и премества другите две в своя дворец. Днес трите картини могат да бъдат видени в музеи в Италия, Франция и Лондон.
„Предаването на Бреда“ (1634 – 1635) - Диего Веласкес
Снимка: Музея „Прадо“ в Мадрид
Картината е вдъхновена от пътуването на Веласкес до Италия с генуезкия генерал Амброжио Спинола, който превзема Бреда, Холандия, на 5 юни 1625 г. Някои изследователи предполагат, че фигурата вдясно е самият художник. Изобразеното събитие се смята за един от най-големите триумфи на испанската армия по време на Осемдесетгодишната война, известна още като Нидерландското въстание. „Предаването на Бреда“ носи и алтернативното наименование „Копие“, тъй като с просто око може да се забалежи, че около една трета от платното е заета от изображения на копия на испански воини. Днес картината може да бъде видяна в музея „Прадо“ в Мадрид.
„Трети май 1808 година в Мадрид“ (1814) - Франсиско Гоя
Снимка: Museo Nacional del Prado
Сюжетът на картината е исторически и свързан с началото на освободителната борба на испанците срещу френските окупационни сили на император Наполеон Бонапарт. За разлика от повечето картини от тази епоха, портретът на войната на Гоя предлага по-откровен и съвременен поглед върху конфликта. Творбата илюстрира мъченичеството, което се случило през нощта на 3 май 1808 г., когато 21 000 испански войници се опитали да защитят град Медина дел Рио Секо от нахлуването на Наполеон. В наши дни картината на Гоя, разположена в близост до „Предаването на Бреда“, може да бъде разгледана в Художествения музей в Мадрид.
„Джордж Вашингтон пресича Делауеър“ (1851) - Емануел Лейтце
Снимка: The Metropolitan Museum of Art, New York City
Картината на Лейтце се е превърнала в символ на американския патриотизъм. Тя илюстрира първите етапи от успешната, но трудна атака на Джордж Вашингтон срещу хесенските сили в Трентън, Ню Джърси, през суровата ледена зима на 1776 г. Макар портретът на Лейтце да е идеализиран и да не отразява точно историческите факти, той успешно улавя величието на операцията на Вашингтон.
Оригиналът на картината е бил част от колекцията на музея „Kunsthalle Bremen“ в Германия дълги години, но е унищожен при бомбардировка през 1942 г. по време на Втората световна война. Има обаче още две копия на картината, създадени от Емануел Лейтце. Едното и до днес се намира в Музея за изкуство „Метрополитън“ в Ню Йорк, а другото е било в приемната на Западното крило на Белия дом във Вашингтон, преди аукционната къща Christie's да го продаде на търг за 45 милиона долара през 2022 г.
„Самарското знаме“ (1911) - Ярослав Вешин
Снимка: 1001kartini
Самарското знаме е единственото българско знаме, удостоено с Орден за храброст. На картината е увековечен последният му знаменосец и герой – Никола Корчев.
Ярослав Вешин е чешки художник и майстор живописец, който живее и твори в България. Той е един от създателите на българското изобразително изкуство в края на XIX и началото на XX век и е автор на множество впечатляващи картини с военни сцени, част от които се съхраняват в Националния военноисторически музей.
„Война (Krieg)“ (1923) - Кете Колвиц
Снимка: MOMA
През 1919 г., само година след края на Първата световна война, художничката Кате Колвиц започва работа върху прочутата си серия от дърворезби „Война“. Тя се съсредоточава върху страданията на хората, засегнати косвено от военните конфликти. В тази творба особено силно се усеща болката на скърбящата вдовица и дълбоката й тревога както за бъдещето на детето си, така и за собствената си съдба.
„Мека конструкция с варени бобчета (Предчувствие за гражданска война)“ (1936) - Салвадор Дали
Снимка: Philadelphia Museum of Art
Тази картина е проникновено отражение на Испанската гражданска война. Националистическото въстание на Франсиско Франко срещу демократично избраното правителство на Испанската република предизвиква конфликта, който продължава от 1936 до 1939 г. и превръща Испания в кърваво поле на ужаса.
Творбата на Дали изобразява огромно човешко тяло, разкъсано в чудовищни израстъци от ръце и крака, които се раздират едни други в делириум на саморазрушение. В картината присъства и значителен брой сварени бобчета. Световноизвестният художник признава, че новаторският му подход се дължи на факта, че „не може да си представи човек да погълне цялото това безсъзнателно месо без присъствието на някакъв мек и меланхоличен зеленчук“.
Дали я е нарисувал през 1936 г., макар че проучвания по нея съществуват още от 1934 г. Днес „Мека конструкция с варени бобчета (Предчувствие за гражданска война)“ се съхранява в Музея за изкуство във Филаделфия.
„Герника“ (1937) - Пабло Пикасо
Снимка: Аrtsper
Считана от мнозина за най-значимата картина на войната, „Герника“ е потресаваща илюстрация на Пикасо за ужасите, настъпили след нацисткото бомбардиране на едноименния испански град през април 1937 година. Ако погледнете платното отблизо, ще забележите майка, която оплаква мъртвото си бебе, разпръснати отрязани крайници и бик – символ на силата на Испания по време на войната.
Изработена по поръчка на правителството на Испанската република за испанския павилион на Световното изложение в Париж, по изричната воля на автора творбата не е върната в Испания, докато страната не стане истински демократична. Поради това тя остава в Музея за съвременно изкуство (MoMA) в Ню Йорк до септември 1981 г. Днес картината се съхранява в музея „Кралица София“ в Мадрид.
„Whaam!“ (1963) - Рой Лихтенщайн
Снимка: Sotheby's
Тази идеализирана поп-арт интерпретация на въздушна битка е вдъхновена от комикса „All American Men of War“ на DC War от 1962 г. Създадена по време на войната във Виетнам, творбата е част от стремежа на Лихтенщайн да издигне комиксите до нивото на висока култура. Макар на пръв поглед поп-артът да изглежда семпъл и повърхностен, движението всъщност черпи вдъхновение от събитията на своето време и ги превръща в ярък художествен коментар.
Лихтенщайн изучава изкуство както преди, така и след службата си в армията на Съединените щати по време на Втората световна война. Сред основните теми, които го вълнуват, са романтиката и военните конфликти, като въздушните битки заемат специално място в редица негови произведения. „Whaam!“ е част от серия, посветена на военната тематика, върху която Лихтенщайн работи между 1962 и 1964 г., и заедно с „As I Opened Fire“ (1964) представлява една от двете му най-мащабни картини в този жанр.
@Аsteinart - Олга Щайн
Снимка:@asteinart/Instagram
Тя е визуален артист, реставратор и основател на Панаира на съвременното изкуство в Киев, Украйна. Преди да се посвети изцяло на рисуването в своето ателие, тя работи като реставратор в Bandinelli Palace във Львов и в Киево-Печерската лавра. След началото на войната между Украйна и Русия през 2022 г. тя вече не живее в Киев и няма достъп до ателието си. „Моето изкуство е свързано с преосмислянето на религиозните и иконографски традиции, а сега изпитвам вътрешна нужда да рисувам победата“, споделя артистката в интервю за The Brooklyn Rail.
