„Коса“ е заглавие, което е доказало мястото си в каталога на световните мюзикъли. След стотици адаптации, то е отново и на българска сцена. Мюзикълът, създаден като бунт срещу Виетнамската война е актуален и днес – десетилетия по-късно, когато войната все още присъства в света ни.
Режисьорът Веселка Кунчева, Пловдивската опера и многото таланти от актьорския състав, съживиха „Коса“ и то на сцената на Античния театър в Пловдив, който беше препълнен.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
За „Коса“ на Веселка Кунчева
Феновете на филма „Коса“ на Милош Форман от 1979 г. могат да останат изненадани, че това, което ще видят на сцената не съвпада с познатия сюжет. Постановъчният екип създава
продукция, която се доближава до оригиналната сценична версия на „Коса“,
създадена преди филма и съдържаща значителни разлики. Освен, че сюжетът е различен, мюзикълът включва много повече песни, отколкото филма.
Трябва да отчетем факта, че както песните, така и текстът между тях са изцяло на английски – нещо, което според мен „хвана неподготвени“ голяма част от зрителите в Античния театър. Веселка Кунчева споделя, че това е с цел „да се запази духът“ на оригинала, но смятам, че той се крие в много повече от просто езика, така че ако сюжетната линия беше разказана на български език това щеше да премахне една малка, но все пак бариера.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Имайки предвид нестандартния стил на режисьорката не е учудващо, че и този нейн спектакъл върви по ръба между абстрактното и буквалното. Представлението е сякаш разделено на две части – първата представя срещата на Клод, който се е запътил да се запише доброволец във войната във Виетнам, с група хипита в парка. Там той за първи път се сблъсква с любовта – в лицето на Шийла, и представите му за живота се преобръщат.
Тази част е изключително цветна и жива
благодарение на костюмите и сценографията, дело на Мариета Голомехова. Хореографиите, сътворени от Явор Кунчев, придават масовост на сцените, но първоначално са по-еднообразни.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Във втората част обаче действието и движенията се развиват и разгръщат. Макар да възприема вижданията на групата млади хора, които среща, Клод все пак отива на война. Екипът успява толкова пълнокръвно да покаже ужасът на войната, дехуманизирането и безсмислието ѝ, че гледайки те побиват тръпки.
Античният театър е вълнуващо място за първите стъпки на един спектакъл и макар сценографията да е идейна, сякаш не се възползва от целия потенциал на тази историческа сцена. Определено обаче въздействие оказват масовите сцени – пред публиката почти през цялото време са над 30 артисти, включително хорът и балетът на Опера Пловдив.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Веселка Кунчева споделя, че кастингът за солистите е бил дълъг и труден, така че можем да сме сигурни, че избраните артисти носят талант, който заслужава сцената и адмирациите на публиката. В ролята на Бъргър влиза Николай Воденичаров – Никеца, Клод е Цвети Пеняшки, Шийла е Елена Сиракова, Хъд е в изпълнение на Майкъл Флеминг, Уъф – на Йоан Попов, а Джини – на Едит Унджиян и др.
Философията зад „Коса“
Тази версия на мюзикъла започва и приключва, адресирайки голяма част от съвременните военни конфликти. Това е резултат от желанието на Веселка Кунчева спектакълът и протестът срещу войната да не е регионален, а да стане световен.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Макар обществото на хипитата да вярва, че със 60-те години на миналия век ще настъпи „Ерата на Водолея“ (Edge Of Aquarius), през която ще царува мир и разбирателство, развитието на света ги опровергава. Тъжно и страшно е, че бунтът срещу насилието, несправедливостта и войната са толкова актуални и днес, колкото са били преди повече от половин век.
Дори самото заглавие „Коса“ е метафора за бунта и желанието за свобода.
В центъра на сюжета са хипитата, който с косите, действията, думите и движенията си се противопоставят на статуквото, на безсмислената смърт, социалното неравенство и дискриминацията, на войната, за която хората са просто номера, на всеки установен ред и система, защото „Демокрацията се постига само чрез терор“.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Те вярват в любовта. „В коя любов“, бих попитала аз? Има огромно значение какъв смисъл влагаме в подобни „общочовешки“ понятия. Лозунгът им е „Peace now. Freedom now“. Представляват общност, в която всеки е приет и добре дошъл… Поне докато не удари шамар на „водача“. Силни са заедно, а поотделно зад добре маскираната фасада стоят объркани и изгубени хора, които не знаят кои са, които търсят себе си. Търсят и правилни неща – мир, свобода, любов, но на грешните места.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
За „проблема“ ми с „Коса“
И тук идва мястото на нещо, което като мъгла витае над цялото ми преживяване с мюзикъла „Коса“.
„Прочутият мюзикъл“, „световният феномен“ … Имам ли право да съм критична към нещо, което е признато за „шедьовър“? Ако действаме спрямо принципите за свобода, заложени „Коса“ – „Да!“. Техният бунт по един или друг начин ми дава свободата да мисля критично и да изразя мнението си. Така че, нека се съгласим, че няма проблем да не сме съгласни.
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Бунтът и желанието за свобода са нещо, което е движело светът напред. Но алтернативата на войната не са наркотиците, оргиите и свободията.
Макар продукцията да има възрастово ограничение, в публиката имаше деца и ми се струва недопустимо опиатите например да бъдат възхвалявани и нагледно представяни като нещо, с което можеш да нямаш никакъв проблем.
Изкуството има огромна сила и ако поставяш спектакъл, който представя хипи културата, не можеш да наблегнеш само на една част от нея, затваряйки си очите за неадекватността на другата. Те задават важни въпроси, но не предлагат решения...
Снимка: Александър Богдан Томпсън
Това обаче няма общо с факта колко труд е положил целия екип, за да създаде крайния резултат. Артистичната сцена, особено в България, има нужда от повече високо извисяващи се гласове за социални каузи като този.
