Шрифт:
Принтирай
Културно-историческият комплекс „Цари Мали град“ отбеляза 10 години от откриването си с музикалната поема „Рилският пустинник“ на Софийската опера. Събитието се проведе вчера, на открито в крепостта и постави началото на новия сезон на Софийската опера. Музикалната поема „Рилският пустинник“ се състои от
две действия и десет картини
Режисьор е Пламен Карталов, текстът е на Тихомир Павлов, музика - Ставрофорен иконом Кирил Попов, оркестрация - на Георги Стрезов. В главните роли бяха Ириней Константинов като Рилския пустинник, а в ролята на Пустинника като млад - Атанас Младенов. Участваха още Ангел Христов, Иван Радев, Веселин Михайлов. „Днес се събираме на това свещено място, за да ознаменуваме няколко годишнини“, посочи при откриването на събитието директорът на Историческия музей в Самоков доктор Веселин Хаджиангелов.
Фото кредит: БТА
Маестро Пламен Карталов изрази задоволство да поздрави всички гости в "този истински античен вид", предава БТА.
Директорът на Градския Исторически музей в Самоков каза, че църквата на крепостта, също обновена от десет години, е приела
да пренощуват мощите на свети Иван Рилски
при пренасянето им от Велико Търново до Рилския манастир. По думите на Хаджиангелов самият презвитер Йоан е участвал в процеса по пренасяне на мощите. „Тогавашния презвитер Йоан от село Белчин организира жителите на селото буквално за няколко дни да изградят една малка средновековна църква върху руините на по-ранните християнски църкви, които са били съборени на това място“, разказа още директорът. По неговите думи, постановката на Софийската опера връща зрителите над 1080 години назад. Директорът отчете, че за тези десет години, откакто е открит комплексът „Цари Мали град“, са преминали от там 1,85 млн. души. Той припомни, че през лятото започна реставрация и на западната страна на крепостта. В края на събитието той посочи, че на 30 септември, на място отново ще има концерт - на дует "Кордоба".
Фото кредит: БТА
Спектакълът е посветен на 70-ата годишнина от възстановяването на Българската патриаршия. През 1937 година българският общественик, писател, поет и етнограф Тихомир Павлов (1880-1937) създава и издава последната си поетична творба „Рилският пустинник“ по житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
Действието се развива в края на IX век и първата половина на X век в средищната Средецка област на тогавашното българско царство. На официалния сайт на Софийската опера се казва още, че тогава из цялата българска земя се строят църкви и манастири, а православната християнска вяра процъфтява. Всичко това е в пълен контраст с категоричния отказ на младия Йоан от всичко земно. След смъртта на своите родители той раздава имуществото си на нуждаещи се и напуска „лъжовний мир“, в който вече са тръгнали първите разделения и боричкания за надмощие. Географският ареал на живота и подвизите на св. Иоан включва Осоговската планина, поречието на Струма, Витоша и Рилската пустиня, добавят от Софийската опера.
Фото кредит откриваща снимка: БТА
