„В края на ноември“: куклен спектакъл за възрастни в „Топлоцентрала“

„В края на ноември“: куклен спектакъл за възрастни в „Топлоцентрала“

Сподели

„В края на ноември“ по мотиви на последната книга от поредицата за Мумините на Туве Янсон е авторски куклен спектакъл за възрастни. Поставят го Станислава Кръстева и Румен Гаванозов.

Ще може да го гледате съвсем „в края на ноември“ – на 26 ноември от 19:30 ч. в „Топлоцентрала“.

Туве Янсон

Финландска писателка и художничка, Туве Янсон е създателката на известната комиксова поредица за „Мумините“ (Moomins). Те се превърнаха в световна сензация и продължаващия своя живот и днес. „В края на ноември“ е осмата от поредицата книги за мумините. И е единствената ѝ книга, в която отсъства муминското семейство – главни герои в поредицата.

„В края на ноември“

„В края на ноември“ е тиха и меланхолична книга. Главните герои – семейство Мумин, отсъстват – смел избор за писателката, която е на върха на популярността си през 1970 г., когато е публикувана книгата.

Вместо да се съсредоточава върху обичайните си главни герои, в центъра на тази книга Туве Янсон

поставя ценностите на муминското семейство

и как те са продълженени от съществата, които са останали в Муминската долина. Опитвайки се да живеят така, както е живяло семейството. Това е едно красиво сбогуване, което вдъхва и надежда. Като читатели не знаем дали семейството е напуснало долината завинаги, или ще се върне. Но както научаваме от историята, мумините знаят как да се сбогуват подобаващо, или поне някога са знаели как да го правят.

„Нагоре, нагоре и надалеч…“

А сега да се пренесем „нагоре, нагоре и надалеч“, където решават да ни отведат сценографката Станислава Кръстева и актьорът Румен Гаванозов. В този куклен спектакъл за възрастни.

 „Това е една история за пътя. Пътят, по който всеки от нас поема още щом се роди. През по-голямата си част, това пътуване е неосъзнато и продължава да се случва въпреки това. Но в редките мигове, в които ни се даде да проумеем смисъла, разбираме, че въпросът не е къде ще ни отведе този път. А как ще го извървим.

Неизбежно, необратимо, неотложно е всичко, което се случва на героя. Много често живеем с представите за бъдещето или със спомените от миналото. Човек е склонен да „отлага“ настоящето.

За Старчето (както той сам се назовава), това е невъзможно.

Той няма минало (макар, че е на сто години), тъй като не помни нищо. Забравил е предназначението на повечето предмети. И сега се налага да ги преоткрива наново. Неизбежно е. Но това се оказва една добра възможност – ново име, нови приятели, ново желание да пътува...“ще отворя чадъра и ще затворя вратата зад гърба си след сто стари години“.

А накъде ще тръгне – пътят знае. Вече спокоен, като ходещо дърво, чиито листа не потрепват, ще потъне в гората с хиляди километри тишина пред себе си...

Показват „Шекспир като улично куче“ в Топлоцентрала

Последвайте ни в:

Актуално

Избрано за вас