Шрифт:
Принтирай
Изложбата „Бруто-нето“е по повод 60-годишния творчески юбилей на българския художник, който тази година навърши 86 години.
Румен Гашаров запечатва актуалните събития на съвремението ни, изобразявайки ги с доза ирония, на ръба на кича,
Аделина Филева е изкуствовед и директор на СГХГ. Изложбата „Бруто-нето“, посветена на творчеството на художника Румен Гашаров може да бъде разгледана до 12 февруари 2023 г.
Освен много от картините на автора,
експозицията включва голяма част от неговите скици, както и частни колекции от семейство Таня и Румен Гашарови.Изложбата "Бруто-нето" проследява творческия процес
на Гашаров, постепенно развитие до израстване на произведението му – от първоначалното скициране на обект или сюжет, който му е направил впечатление, до финалната, завършена картина.Много дълго се отсява какво точно да се добави
в изложбата от тези начални стъпки към неговите платна. Затова и заглавието на изложбата е такова: да се види какво количество е това бруто, за да се стигне до нетото на неговите творби.Всъщност той е този, който забелязва малкия човек, когото ние често не виждаме в нашето ежедневие с неговите занаяти, професия, движение в града“. Това каза Аделина Филева, изкуствовед и директор на СГХГ.„За мен той е градският художник. Този, който вижда какво се случва в града. Забелязва отделните хора и както много от изследователите пишат за него.
Румен Гашаров – градският художник
Аделина Филева определя Гашаров като градският художник – този, който забелязва ежедневието, живота в града , тълпата, отделният човек и същевременно остава незабележим. Гашаров се вглежда:Например неговата „Улица Струмица“, която е нощна, е много загадъчна, романтична."Веднъж през темите на ежедневието, втори път през неговия поглед към София, защото той вижда София по своя ироничен начин. Същевременно по много любопитен начин вади детайли.
Или пък „Колелото на трамвай №12“ -
макар и нощна творба, в нея има някаква вътрешна светлина. По особен начин са направени тези картини иимат едно много приятно градско излъчване.
Макар че самият той казва, че е в постоянен разговор със София и някак не може съвсем да се примири с нея."
стремейки се да улови този абсурд,
който струи от нашето българско ежедневие. Той споделя, че често се разхожда из града, вижда някой конкретен човек, койтому прави впечатление и още на момента го скицира.
Подобен пример е продавачката от картината му озаглавена „Втора употреба“: