„Свят без сенки“ от Калина Тасева ще бъде подреден в изложба в столичната галерия „Средец“.
Художничката си тръгна от този свят миналия Великден. Година по-късно изложбата ѝ показва, че творецът има привилегията не само да бъде и да твори в материалния свят. Но и да остане с изкуството си
в безвремието на духа, което някои наричат история, а други – вечност.
Калина Тасева бе уважаван заради таланта си художник и като истински артист, тя рисува до края на дните си. Друг ценен дар е срещата на Тасева с колекционера Васил Илиев от Варна. В продължение на 10 години, между 2009 и 2019 г., той събира, документира и сега показва в изложба 50 нейни живописни произведения в различни жанрове – пейзаж, натюрморт и портрети.
Селекцията за изложбата е направена със съдействието на дъщерята на художничката проф. Десислава Минчева. Предстои „Арт център – Плевен“ да представи и цялата колекция – подбор от
над 100 произведения на Калина Тасева, които като обем никоя галерия в България не притежава.
В биографията на художничката са отбелязани значими участия в изложби в България и чужбина, както и самостоятелни изложби в у нас и по света.
Като художник Тасева получава своето творческо признание за принос в съвременното българско изкуство на 70-те и 80-те години на миналия век. То е белязано с престижните награди за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора (1974), Захари Зограф (1975), лауреатските награди за реалистична живопис (1976), за пейзаж на името на Никола Петров (1999).
Картините ѝ носят таланта на колорист и художник, който формира свой индивидуален стил в изкуството. Той се отличава с
мащабност и стил, свързани с националната и историческата тематика.
Големите, многофигурни композиции на Калина Тасева претворяват родовата ѝ памет и харамийско потекло. В наратива на тези живописни платна има едно силно романтично-героично чувство, дълбоко свързано с християнската саможертва и мъченичество, които са присъщи за изкуството на иконописта. Така можем да обясними лесно разпознаваемия живописен похват в живописта ѝ. При него колоритът се гради от тъмно към светло, от мрака на сенките към светлината при моделирането на стилизираните и изчистени от детайли обеми и форми на изображенията – на хора, природа и пространство.
