08 Jan 2025

„Франкенщайн” - кинематографичен шедьовър за чудовищата, които се крият в нас

  • 36
„Франкенщайн” - кинематографичен шедьовър за чудовищата, които се крият в нас
© Netflix
Шрифт:
Принтирай

Тринадесет минути аплодисменти – в главата ми звучат като цяла вечност. За екипа на най-новия филм на Гийермо дел Торо - „Франкенщайн“, обаче вероятно са минали като миг, в който дори не са имали времето да осъзнаят какво се случва пред очите им. Датата е 30 август, а мястото – Международният филмов фестивал във Венеция. Проектът на мексиканския режисьор се изтреля светкавично в класациите, а появата му в стрийминг платформата Netflix не закъсня. Колебаех се дали да го гледам веднага, но реших, че подобна мащабна продукция заслужава цялото ми внимание и трябва да изчакам точния момент, за да ѝ се насладя максимално. Е, той най-накрая настъпи и бързам да ви споделя своите впечатления.

Снимка: Netflix

В новия прочит на историята основната идея е запазена – д-р Виктор Франкенщайн (изигран от Оскар Айзък) вдъхва живот на невиждано до момента Същество (Джейкъб Елорди) и изцяло преминава обозримите граници, които до момента са съществували в науката. Този път обаче е силно наблегнато на личнoстния елемент. Пред очите ни се разкрива нещастното детството на Виктор, в което ключова роля играе неговия собствен баща барон Леополд Франкенщайн (Чарлс Данс). Белязани от загуба и потисничество, годините, прекарани в родния му дом, водят до една

тежка обсесия, която малко по малко поглъща цялото същество на Виктор –

идеята да бъде по-добър лекар от баща си и да победи смъртта.

В хода на филма разбираме, че това му желание е някак парадоксално. Да, той може и да успява да вдъхне живот на Съществото с помощта на своя благодетел Игор Харлендър (Кристоф Валц), но това му струва скъпо.

Снимка: Netflix

„В стремежа си да създам живот, създадох смърт“, казва главният герой в една от финалните сцени. Репликата му се запечата в ума ми и нямаше как да не я спомена и тук.

Двузначността, която носи, е забележителна – измамна, но определено интригуваща.

Живият мъртвец всъщност е самият Виктор, защото се е простил и с последната капка човечност и емпатия, останала във вените му. Изоставяйки напълно своето творение, той се превръща в копие на собствения си баща – образ, от когото е бягал през целия си съзнателен живот.

Снимка: Netflix

Не след дълго вниманието ни се насочва и към другия главен персонаж в историята. През годините се превръща в общоприета тенденция Съществото да бъде определяно като „чудовище“ – дума, която винаги се използва с негативна конотация. В случая обаче Дел Торо разчупва стигмата,

придавайки му повече човешки черти, отколкото на създателя му.

Въпреки това то е преследвано, защото е различно и непознато…а ние, хората, обичаме да заклеймяваме неща и същества, които ни е трудно да разберем. Разбира се, това „правило“ има и своите изключения. Понякога незрящите виждат много повече от тези, чиито сетива не са увредени. Непознатите пък осигуряват повече обич, подкрепа и знания от тези, които са ни създали. 

Както вече и сами разбрахте, сюжетът и актьорските изпълнения са на висини. Важи ли същото обаче за кинематографията?

Снимка: Netflix

Наскоро си говорих с човек, занимаващ се с кино, който ми сподели, че ако сюжетът на един филм е достатъчно добър, то начинът на заснемане, липсата на ефекти или значителен бюджет за реквизит и локации няма толкова голямо значение. Склонна съм да се съглася с него, защото филмът, който ми въздейства най-силно в последно време, не беше холивудски блокбъстър, а продукция за експлоатацията на труд у нас, заснета в Мадан. И все пак – няма как да не призная, че е изпипаните кадри доставят известно удоволствие за окото на зрителя. Това важи с пълна сила за „Франкенщайн” на Гийермо дел Торо. Филмът е шедьовър, в който

всеки кадър е изпипан до последния детайл –

от локвите кръв пред дома на д-р Виктор Франкенщай, през привитата човешка фигура с оголени нерви на гръбнака, та чак до мистичната символика на тоалетите на лейди Елизабет – племенница на Игор (Миа Гот). „Черешката“ на този пир на сетивата обаче остава Съществото. Това превъплъщение коства на Джейкъб Елорди 10 часа на гримьорския стол и 42 протези. Тук е мястото да кажа, че не бих се изненадала, ако видим екипа, стоящ зад тази магия, в списъка с номинирани за награда „Оскар“ (а защо не победител, ако успее да се пребори с потенциалния си опонент „Злосторница“) в категорията за грим и прически.

Снимка: Netflix

„Франкенщайн“ е класика, която определено не е за пропускане. Един на пръв поглед познат роман оживява по напълно неподозиран начин пред очите ни, носейки силно послание, което да отеква дълго след финалните надписи. Чудовищата понякога не се „крият под леглата ни“, а в самите нас.

„Франкенщайн” - кинематографичен шедьовър за чудовищата, които се крият в нас
Предишна Олимпийският огън осветява културните съкровища на Италия
„Франкенщайн” - кинематографичен шедьовър за чудовищата, които се крият в нас
Следваща Мозъкът „симулира“ докосване при филмови сцени на насилие, показва ново проучване