„1984“ – един от най-големите романи на миналия век, е не само унищожителна критика срещу тоталитаризма, но и покъртителен разказ за съвременния човек, за който става все по-невъзможно да опази своята интимност в свръхагресивната ни обществена среда. Главният герой Уинстън търси спасение в любовта, която обаче винаги е била и най-надеждният метод за подчинение. Желанието ми да живея като свободен човек, това е моето послание. Опитах се да не бъда манипулирана от утопии или контраутопии, докато работя. Постоянно звучеше в главата ми един виц, който не помня съвсем точно откъде знам (интервю с  Хайнер Мюлер, струва ми се.) „Цялата история всъщност е една локва, в която някой стъпва върху другия, за да се издигне. По този повод има един хубав виц. Един комунист, тъй като е атеист, не го пускат да влезе в Рая. В Ада той вижда другаря Маркс, затънал до кръста в лайна. Зад него – Сталин, но на него лайната му стигат само до глезените. Човекът се чуди и пита другаря Сталин: „Как постигна това?“ На което Сталин му отговаря: „ Стъпил съм на раменете на другаря Троцки.“ Поуката е, че дихотомиите увеличават шансовете, колкото са повече дихотомиите, толкова повече са шансовете за измъкване от лайната.