Питър Макс, чието цветно, психеделично попарт изкуство изразяваше оптимизма на движението flower power („силата на цветята“) през 60-те години на миналия век и украсяваше всичко – от пощенски марки до круизен кораб, почина на 88-годишна възраст, съобщи AP, позовавайки се на писмено изявление, направено от сина му. Макс е починал на 14 септември, се казва в съобщението. Причина за смъртта не се посочва.
Макс започва кариерата си в графичния дизайн през 60-те години на миналия век и неговите вихрени, цветни и мигновено разпознаваеми дизайни бързо се превръщат в олицетворение на изкуството от епохата на „силата на цветята“. Благодарение на огромното си творчество и своя забавен, достъпен стил, творбите на Макс остават известни и популярни чак до XXI век.
Той е официален художник на редица големи спортни събития,
сред които Олимпийските игри, Супербоулът, „Индианаполис 500“, Световното първенство по футбол и Световните серии по бейзбол. Негови творби са украсявали и самолет „Боинг 777“, както и круизен кораб на Norwegian Cruise Line. Сред личностите, които е изобразявал, са американски президенти, както и звезди като Тейлър Суифт.
Но по време на първия си голям успех в края на 60-те и началото на 70-те години неговите подобни на стенописи композиции от цветя, космос и анимационни фигури – всички в ярки цветове като тюркоазено, оранжево и неоново зелено – са почти навсякъде. Стените на студентските общежития са облепени с негови плакати. Домашното обзавеждане, включително часовници и кувертюри за легла, носи неговите дизайни.
Той дори създава кориците за „Жълтите страници“ на Манхатън – бизнес телефонен указател, разпространяван сред милиони хора. Самият Макс е на корицата на списание „Life“ през 1969 г., като емблематичните му тъмни, гъсти мустаци рамкират сърдечната му усмивка.
„Ще го помним с неговото изключително творчество, топлина, любопитство и начина, по който виждаше красота и възможности навсякъде“,
казва синът му Адам Макс. „Неговото изкуство стана част от американската култура, но човекът зад това изкуство – бащата, когото познавахме и обичахме – е личността, която ще ни липсва най-много.“
Това, което го мъчеше при целия този успех, казва той, бе фактът, че вече не рисуваше. Затова в началото на 70-те години той затваря бизнеса си за известно време, за да се свърже отново с изкуството си. Един от най-големите му проекти след завръщането му към обществения живот е поредица от портрети на Статуята на свободата, нарисувани в Белия дом по покана на първата дама Нанси Рейгън през 1981 г.
Макс преминава през различни скандали в личния и професионалния си живот. Той се признава за виновен в данъчни измами през 1997 г., след като Службата за вътрешни приходи твърди, че е укрил повече от 1 милион щатски долара доходи от изкуството си. Първоначално е осъден на два месеца затвор, но в крайна сметка му е разрешено вместо това да изтърпи присъдата си в програма с облекчен режим за работещи, да плати дължимите данъци и глоба от 30 000 долара, както и да положи 800 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, преподавайки изкуство в училищата в Харлем.
През 2015 г. личният му живот се превръща в храна за таблоидите заради спорове между втората му съпруга Мери и Адам – негов син от предишен брак. Назначеният настойник на детето му твърди, че Мери Макс е източила финансите на Питър Макс и го е малтретирала психически. Тя, от своя страна, казва, че Адам и настойникът държат Питър Макс далеч от нея против волята му и са откраднали картини, които ѝ принадлежат. Четири години по-късно Мери Макс се самоубива,
две седмици след като „Ню Йорк Таймс“ публикува статия, описваща подробно правните битки за неговото творчество.
Тези мрачни констатации рязко контрастират с неизменно ярката и жизнерадостна атмосфера, която изпълва творчеството му. „Цветовете са силни, понякога крещящи, понякога сурови и понякога хармонични, но винаги въздействащи, а образите винаги са на страната на мирната природа“, казва Питър Макс. „В моите картини не обсъждам негативни неща, не се спирам на тях в ума си и не се спирам на тях върху платната си.“ В друго интервю той обобщава своята философия по следния начин:
„Виждам всичко през очите на дъгата.“
Макс е роден като Петер Макс Финкелщайн през 1937 г. в еврейско семейство в Берлин. Те бягат от нацистка Германия в Шанхай, когато той е още бебе, а по-късно прекарват известно време в Тибет, Израел и Париж, преди да се установят в Ню Йорк, когато Макс е на 16 години. В свое интервю той разкрива, че по това време вече е бил „огромен фен на американската култура“: комиксите, филмите и „цялата тази джаз музика“.
Той учи в Ню Йорк. През 1961 г. отваря студио за графичен дизайн заедно с приятели. Неговият смел и уникален стил се превръща в мигновен хит сред рекламните агенции, изданията, корпоративния свят и поп културата, отбелязва AP. Това води до процъфтяващ търговски бизнес. „Моето творчество наистина беше почти експлоатирано“, казва Макс.
„Беше върху чаши, върху чаршафи, върху рокли, върху коприна, шалове и вратовръзки – 70 продуктови линии.“
Въпреки че в хрониките за кариерата на Макс понякога се изразява съжаление, че той не е бил приеман сериозно от арт елита, в действителност негови творби са били показвани в десетки музейни изложби по целия свят. Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк (MoMA) притежава седем негови произведения.
Художественото оформление на албума „Yellow Submarine“ на „Бийтълс“ понякога погрешно се приписва на Макс, но дизайнът на обложката и на анимационния филм „Yellow Submarine“ („Жълтата подводница“) официално се води на покойния Хайнц Еделман. В интервю от 2012 г. Финкелщайн твърди, че е направил първоначалния дизайн на лентата, преди да го предаде на Еделман. Уебсайтът на нюйоркската галерия Park West – дългогодишен търговец на изкуството на Макс – обаче описва участието му в „Yellow Submarine“ като „ранна консултантска дейност“.
Макс е бил приятел с „Бийтълс“ и с много други знаменитости. Той също така е проявявал дълбок интерес към източната духовност. Първият брак на Питър Макс с Елизабет Нанс завършва с развод. Втората му съпруга е Мери Макс. Художникът има син - Адам Космо и дъщеря - Либра Астро.