Раби Мруе: „Да яздиш облак” показва травмата като ключ към ново начало

Големият режисьор и актьор Раби Мруе и един от най-важните му спектакли - „Да яздиш облак“,  откриха платформата „Световен театър в София“ вчера. В тазгодишното издание на театралния фестивал „Варненско лято“ чуждестранната селекция е изключително силна, като освен Мруе, в афиша могат да се отличат „Чайка“, „Сън в лятна нощ“ и др. Спектаклите на Мруе притежават брилянтно написани и изключително интригуващи истории, които провокират въображението на зрителите. Той умело успява да комбинира

фотографията, лекцията, пърформанса, словото и музиката

и да ги обедини в един страхотно изграден механизъм на сцената. Не е случайна причината за огромния интерес към неговата работа, като представленията му биват показвани на водещи сцени в Европа и света. Спектакълът „Да яздиш облак“ обрисува живота на брата на Мруе - Ясер, след гражданската война в Ливан. Фотокредит: Sommerszene Salzburg/Bernhard Müller Ето какво коментира Раби Мруе за спектакъла: -Каква беше основната отправна точка за „Да яздиш облак“? Дали това беше травмата на брат ви? Разкажете ни повече. -„Да яздиш облак” няма нищо общо с травмата, с лечението или излекуването, с помощта за брат ми на психологическо ниво. Ясер беше ранен през 1987 г., а ние създадохме представлението през 2013 г. Тъй че той вече е преодолял тази болка и има свой живот. По-скоро това е връщане към инцидента, за да разкажем неговата история, но не като разказ за травма. Травмата се разглежда като ключ към новото начало… -Може би като метафора? -Метафора, но и също така начин да зададем въпроси за езика като такъв. Когато той получи травмата, изпадна в състояние на афазия. Афазията е загубата на способност на човек да говори и да пише, проблем на репрезентацията, на езика. Винаги съм бил запленен от това как той на седемнайсет години трябваше да се научи отново да говори и да пише така, както децата се учат. Удивлявам от начина, по който той си възвърна езика и го усъвършенства – стана поет и публикува книги с поезия.