Спектакълът „Сцени на разсъмване“ ще се играе за последен път през този театрален сезон на сцената на културния център „Топлоцентрала“. Това ще се случи тази събота, 3 юни от 19:30 часа. Авторите описват спектакъла като
„представление-обръщение към духа на времето“.
В центъра му е темата за неразбирането, което съществува дори между най-близки хора. Този интерес е съвсем естествен в цялостната философия на артистичния колектив “Emergency Theater”, чието име произлиза от “Emergency Room” (Спешно отделение). В медицината това е място за животоспасяващи интервенции. Именно споделеното остро усещане за спешна нужда от намеса, която да облекчава симптомите в наболелите зони на съвремието ни, обединява 8 професионалисти с много различен опит. Юлиана Сайска е актриса, режисьор и психодрама терапевт. Цвета Софрониева е писател, драматург и физик. Елена Димитрова е актриса и режисьор. Яна Мороз е антрополог и артист. Елица Алексиева е композитор и музикант. Велислав Павлов е актьор. Ралица Тонева е сценограф. Теодор Котов е психодрама терапевт и артист.
Представленията се превръщат в преживяване".
Тази съвсем кратка заявка е част от творческата мотивация, която провокира сформирането на “Emergency Theater”."Имаме нужда да проумеем кое е по-важното от страха. Заедно да демитологизираме историята и илюзиите за бъдещето. Ние заставаме срещу любовта по каталог, дефинирането на човека и неговата чувствителност по някакви рекламни или политически критерии. Обичта сама по себе си е интимно чувство. Истинността ѝ е в индивидуалността и уникалността. Творим за всички, но не за всекиго. Срещаме публиката си на равни начала".
Това споделя писателката и физик Цвета Софрониева, чиито писма, поезия и пиеса са драматургичната основа на „Сцени на разсъмване“.
Заглавието на втората глава на тази театрална трилогия ще бъде „Празна е стаята на удоволствието“.
Представлението е родено в и от съществуващия хаос от факти, информация, речи, команди, закони, разпоредби, икономическа криза, война и предизвестена екологична катастрофа – ситуация, в която загубваме способността си за селекция и избор и в която личното е пометено от световното. Освен всичко друго, то е и опит за коментар на връзката и ролята на театъра в тази крайно бурна и динамична ситуация.