Читателският пропуск на Оскар Уайлд в Британската национална библиотека ще бъде символично възстановен 130 години след като е отнет за „непристойно поведение“. Документът с името на ирландския писател и драматург ще бъде официално предоставен на неговия внук Мерлин Холанд на събитие на 16 октомври, съобщава The Guardian, предава „Площад Славейков“.
Изключването на Оскар Уайлд е документирано през 1895 г., когато хомосексуалността е била престъпление във Великобритания. Решението е взето от управителния съвет на библиотеката, като в аргументите си те се позовават на по-ранно съдебно решение. През същата година писателят е осъден на две години затвор и тежък труд заради непристойно поведение.
Снимка: Getty Images
След присъдата си Уайлд, една от най-ярките личности в лондонското висше общество, умира в крайна бедност в Париж през 1900 г. на 46-годишна възраст. Съпругата му Констанс напуска страната с двамата им сина и променя фамилията им на Холанд, нейното родово фамилно име.
„Вероятно щеше да каже: „Крайно време беше!“. Оскар е бил в затвора от три седмици, когато му отнемат достъпа до библиотеката, така че може би не е разбрал. И по-добре. Това единствено щеше да добави към страданието му чувството, че една от най-големите библиотеки в света му е забранила книгите точно както законът му е забранил ежедневието. Възстановяването на пропуска му е прекрасен жест на опрощение и съм сигурен, че духът му ще бъде трогнат“. - казва 79-годишния му внук Холанд.
През 2017 г. Министерство на правосъдието във Великобритания посмъртно опрощава присъдите на над 50 хил. гей и бисексуални мъже, но изрично отказва да назове имената им. Тогава се предполага, че Оскар Уайлд е сред тях.
„Оскар не смяташе, че има нещо нередно в еднополовата любов - коментира Холанд. Не съм напълно убеден, че той е бил сред опростените. Ако аз бях на негово място, не бих поискал опрощението, защото единствената полза е британската власт да се почувства по-добре. Историята е история и не може да се пренапише.“, допълвa той.
Уайлд получава читателска карта още когато е студент в Лондон през 1879 г., но има своите предубеждения към институцията (по онова време част от Британския музей). Когато публикува разказа си „Сфинкс без загадка“, той го издава едва в няколко копия и обяснява: „Първоначалната ми идея беше да направя три копия: една за мен, едно за Британския музей и едно за Рая. За музея имах съмнения“.