Днес Вим Вендерс навършва 81 години, но неговата история започва далеч в един свят, който изглежда коренно различен от този, който познаваме в наши дни. Роден само няколко месеца след края на Втората световна война, той израства сред руините и промените на следвоенна Германия, без дори да подозира, че един ден ще се превърне в един от най-разпознаваемите европейски режисьори.
Пътят му към киното обаче далеч не е никак гладък. Вендерс се занимава с медицина, философия, живопис и дори мечтае да стане свещеник – всичко това, преди да открие истинското си призвание, а именно киното. А когато най-накрая открива камерата и нейната магия, той решава никога повече да не я изпуска от поглед.
Снимка: WDR
Детството в следвоенна Германия и зараждащата се любов към киното
Вим Вендерс се появява на този свят на 14 август 1945 г. в Дюселдорф, Германия - само няколко месеца след края на Втората световна война. Детството му преминава в Западна Германия в един свят, който тепърва се опитва да се възстанови от разрухата на военния конфликт. Няколко години по-късно Вендерс и семейството му се установяват в Оберхаузен, като именно там момчето започва да гледа по-различно на заобикалящата го среда.
Той е запленен от индустриалния пейзаж на Рурската област,
въглищните мини и комините, които първоначално се опитвал да улови чрез акварели, а след това открил и истинското си призвание, а именно камерата.
Снимка: Instagram
Още на 12 години Вендерс започва да снима свои собствени филми, а баща му Хаймих, който бил хирург не разбирал защо синът му се интересува толкова от ,,непознатите хора“ и от обикновените природни пейзажи. За малкото момче обаче именно в тях се криели най-пленяващите истории.
В тийнейджърските си години за известно време Вендерс си мислел да стане католически свещеник,
но пътят му изглеждал предначертан – първо започнал да изучава медицина в университета „Алберт Лудвиг“ във Фрайбург, а след това учил философия в Дюселдорф. През 1966 г. обаче напуснал университета и се преместил в Париж, за да стане художник.
Снимка: BOMB Magazine
Във френската столица той кандидатствал за националната филмова академия, но се провалил на изпитите и вместо това бил принуден да стане гравьор в квартал Монпарнас. По това време той станал обсебен от киноизкуството и
гледал по пет филма на ден в местното кино.
През 1967 г. решава да се завърне в Германия, където постъпва в Мюнхенската академия за кино и телевизия, а само няколко години по-късно официално започва да му се гради име на прочут режисьор.
Безкрайното пътуване и ,,Париж, щата Тексас“
През 70-те години на 20-ти век Вендерс се превръща в една от ключовите фигури на Новото немско кино. Дебютната му продукция „Summer in the City“, част от дипломната му работа в Мюнхенската филмова академия, още тогава въвежда характерните за режисьора
теми – безкрайното търсене, борбата с невидимите демони и непрестанното пътуване към някаква неведома цел.
За кратък период Вендерс се насочва към филмовите адаптации и създава „The Goalkeeper's Fear of the Penalty“, вдъхновен от романа на Петер Хандке, а през 1973 г. режисира „The Scarlet Letter“ по едноименния роман на Натаниъл Хоторн. Между 1974 и 1976 г. той работи по филмовата трилогия „The Road“, като продукцията „Kings of the Road“ му носи наградата ФИПРЕСИ на кинофестивала в Кан.
Снимка: Britannica
Проектът, който превръща Вендерс в световноизвестно име, е филмът „Париж, Тексас“, чиято премиера е през 1984 г. Сюжетът проследява възрастен мъж, който се опитва да възстанови връзката със сина си и да открие отново целта в живота си. Трогателната история носи на режисьора „Златна палма“ на кинофестивала в Кан. Три години по-късно той създава и култовия „Wings of Desire“, разказващ за ангел, който наблюдава хората и мечтае да стане един от тях. Филмът също жъне голям успех в Кан и дори се превръща във вдъхновение за холивудския римейк „City of Angels“.
Снимка: EGS
Всъщност Вендерс никога не се ограничава само до режисурата – той развива интересите си и в документалистиката, продуцентството и фотографията. През 1999 г. създава „Buena Vista Social Club“, посветен на легендарните кубински музиканти. Дванадесет години по-късно режисира „Pina“, посветен на прочутата хореографка Пина Бауш, а през 2014 г. представя „Солта на земята“ – документален филм за фотографа Себастиао Салгадо. И трите продукции му носят номинации за „Оскар“.
Вендерс и Доната - и заживели щастливи заедно
Снимка: Wim Wenders Foundation
Вендерс има няколко брака зад гърба си, преди през 1993 г. да открие голямата си любов в лицето на берлинската фотографка Доната. Освен партньори в живота, двамата от години работят и заедно, като тя активно го подкрепя в създаването на филмите му. През 2012 г. основават фондация „Вим Вендерс“, чиято цел е да съхранява филмовото му наследство и да оказва морална и финансова подкрепа на млади режисьори.
