За прекратяване на процедурата за присъждане на държавна награда за поезия „Никола Вапцаров” настоява в отворено писмо Асоциация „Памет за утре”. То е адресирано до Комисията за култура към НС, Министерски съвет и Министерството на културата.
Вчера ресорното ведомство обяви, че през 2026 г. за първи път ще бъде връчена награда „Никола Вапцаров“ за високи творчески резултати в областта на поезията. Учредяването ù бе обявено още през януари 2023 г., когато министър на културата беше Велислав Минеков, но досега отличие не е било връчвано, припомня „Площад Славейков”.
Според устава - то се присъжда за високи творчески резултати в областта на българската поезия и представлява художествена пластика, грамота и парична награда в размер на 5 112,92 евро (равностойност на 10 000 лв., заложени в устава преди повече от 3 години). Тогава беше обявено, че номинациите за отличието ще се разглеждат от експертна комисия от представители на Българската академия на науките, Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, СУ „Св. Кл. Охридски“ и Националния литературен музей – къща музей „Никола Вапцаров“.
Според Асоциация „Памет за утре“ обаче процедурата по връчването на наградата
трябва да бъде незабавно отложена,
докато Министерството на културата не представи пълна обществена и историческа обосновка за избора на Никола Вапцаров като патрон на държавна награда.
„Не оспорваме мястото на Вапцаров в историята на българската литература. Не призоваваме неговите стихове да бъдат забранявани, премахвани от учебните програми или подлагани на идеологическа цензура. Литературата трябва да бъде четена, изследвана и оценявана свободно. Но държавната награда не е литературна рецензия“, пишат от асоциацията.
В текста на отвореното писмо се казва още, че когато Министерството на културата поставя името и образа на определена личност върху свое официално отличие, то не оценява само нейния талант. То я превръща в държавен символ, морален патрон и пример, с който публичната власт се отъждествява.
„Именно затова изборът изисква не митология, а цялата историческа истина. Вапцаров не е бил само поет. Според официалната биографична справка на Държавна агенция „Архиви“ през 1941 г. става ръководител на Централната военна комисия при ЦК на Българската комунистическа партия. Задачата на комисията е била да
осигурява оръжие, квартири и документи на нелегални комунистически функционери.
През март 1942 г. Вапцаров е арестуван, а на 23 юли същата година е осъден на смърт и разстрелян. Това не са политически внушения на Асоциация „Памет за утре“. Това са факти, публикувани от българските държавни архиви“, пише в позицията на асоциацията.
Според гражданското сдружение, което работи за разкриване и популяризиране на историческата истина за периода след 1944 г. и тоталитарните режими, не става дума само за човек с леви убеждения, за автор с абстрактни социални симпатии или за поет, изразявал несъгласие с властта. Става дума за ръководен участник във военния апарат на нелегална комунистическа партия – апарат, чиято дейност включва снабдяване с оръжие и подпомагане на конспиративна мрежа.
„Може да се спори дали понятието „тероризъм“ е приложимо като точна юридическа квалификация към конкретните действия на Вапцаров. Не може обаче да се отрича документираното му участие в незаконна въоръжена политическа структура. Ръководител на военна комисия, осигуряваща оръжие за нелегална партийна мрежа, не може да бъде представян от държавата единствено като „поет на мира“, а останалата част от биографията му да бъде изрязана като неудобен кадър. Подобно премълчаване не е културна политика. То е държавно производство на митология“, категорични са от Асоциация „Памет за утре“.
В писмото е подчертано, че не става дума за оправдаване на прибързания процес и жестокостта на смъртната присъда или разстрела на Вапцаров.
„Отхвърлянето на едно несправедливо или нечовешко наказание обаче не изисква превръщането на осъдения в безусловен морален авторитет. Историческата трагедия не е индулгенция.
Литературният талант не отменя политическата биография.
Състраданието към трагичната съдба не налага държавна канонизация. А една демократична държава не бива да подменя сложната истина с удобен, идеологически почистен портрет“.
В България има действащ Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, припомнят от „Памет за утре“. Вапцаров е разстрелян преди установяването на този режим и не може автоматично да бъде натоварван с отговорност за извършените след 9 септември 1944 г. престъпления. Но именно наличието на този закон задължава държавните институции да проявяват особена историческа отговорност, когато възстановяват символи и канони, изградени и използвани от комунистическата държава.
От асоциацията задават и въпроса защо е необходима втора държавна награда за поезия, след като със същата Наредба №2 е учредена и награда „Христо Ботев“, връчвана на всеки две години за поезия и публицистика, с парична стойност 10 000 лв. (5 112,92 евро). Наградата „Никола Вапцаров“ със същата равностойност трябва да се връчва на всеки три години.
„Каква културна необходимост налага съществуването на две почти припокриващи се държавни награди? Защо вече съществуващата награда „Христо Ботев“ не е достатъчна за признаване на високите постижения в българската поезия? По какви критерии именно Никола Вапцаров е избран за втори държавен патрон? Защо не е предпочетено неутралното наименование „Национална награда за българска поезия“, което би обединявало, вместо да разделя? Кой е действителният инициатор на наградата и кои организации са настоявали за нейното създаване?” питат от Асоциация „Памет за утре”.
В писмото се обяснява, че според мотивите на Съюза на българските писатели, инициативата е средство за издигане на авторитета на Вапцаров сред новите поколения. Самият Съюз я определя като „възстановяване на държавната награда“ и я свързва с международното отличие, учредено през 1979 г. и връчвано през 1979, 1984 и 1989 г.
„Следователно не става дума просто за ново професионално отличие за съвременна поезия. Става дума и за съзнателно възстановяване на символна традиция, възникнала при режима на Народна република България“, подчертават авторите на откритото писмо.
Те настояват Министерството на културата да отложи процедурата по връчване на наградата през 2026 г., докато не
бъде проведено открито обществено обсъждане, както и да публикува пълните мотиви
за избора на Никола Вапцаров, имената на инициаторите, получените при обществената консултация становища и начина, по който те са били разгледани. Искат още публично обяснение защо е необходима втора държавна награда за поезия, след като вече съществува наградата „Христо Ботев“ със сходен предмет и същата парична стойност.
Сред идеите на Асоциация „Памет за утре“ е да се организира обществено изслушване, в което наред с литературоведи и творчески съюзи да участват историци на комунизма, представители на Държавна агенция „Архиви“, организации на пострадалите от тоталитарните режими и независими граждански сдружения. Предлагат още изменение на наредбата, с което отличието да бъде преименувано на „Национална награда за българска поезия“ или да бъде обединено с вече съществуващата награда „Христо Ботев“. Настояват и за пълна прозрачност на избора – публичен състав на комисията, декларации за конфликт на интереси, ясни критерии, протокол от обсъжданията и подробно мотивирано решение.
„Никола Вапцаров може и трябва да бъде четен. Но трябва да бъде четен целият – с поезията, таланта и трагичната му съдба, но и с комунистическата принадлежност, военната комисия, нелегалната структура, оръжието и последвалата десетилетна държавна митологизация на неговия образ. Демокрацията не забранява неудобните автори. Демокрацията отказва да превръща половината истина в официален култ.“
Асоциация „Памет за утре“ настоява, че Министерството на културата
няма право да използва парите на всички български граждани,
за да налага като безусловен държавен символ личност, чиято политическа дейност продължава основателно да разделя обществото – още повече когато вече съществува държавна награда на името на Христо Ботев.
„Паметта не е пропаганден реквизит. Културата не е индулгенция. Талантът не заличава политическия избор. Докато Министерството не е готов да каже цялата истина за Никола Вапцаров, то няма моралното право да отлива неговия образ върху държавно отличие и да го превръща в официален патрон на българската поезия”, завършва писмото.
