Какво означава да се изгубиш? Изгубен ли си, ако попаднеш на място, което ти е, колкото чуждо, толкова и познато, но си принуден да го наричаш свой дом и знаеш, че още със самото си раждане, нямаш шанс да избягаш оттам? Това са само част от въпросите, които филмът ,,Барио Тристе: Кварталът на изгубените‘‘ оставя след себе си. Пълнометражният дебют на колумбийско-американския фотограф и режисьор Stillz ни отвежда в Меделин през 1987 г., където група тийнейджъри, останали без истински дом и семейство, открадват камерата на един репортер и започват да заснемат необичайното си ежедневие.
Снимка: MCF 7Arts
Още по-интересното е какво стои зад наименованието ,,Барио Тристе‘‘, то не е художествена измислица на режисьора, а представлява реален квартал в Меделин, Колумбия.
Самият филм обаче е заснет в предградието El Paraiso, местност в града, която е известна със своите трудни условия на живот. Именно тук заглавието на филма придобива още по-дълбоко значение. ,,Барио Тристе‘‘ постепенно спира да бъде просто географски обект, а се превръща в житейско състояние – в място, където децата се раждат в тежка среда, от която изход няма и неизбежно определя какъв ще станеш още преди да си проплакал за първи път.
След като групичката приятели открадват камерата от репортера, дошъл в квартала, за да направи своя материал за мистичните светлини, които се появяват всяка вечер в подножието му, един от тях поема ролята на оператора, който оттук нататък започва да заснема целия им живот. Неусетно - неправомерно взетият обектив ще улови както тъжната реалност, в която са принудени да израснат, така и мистичността, която обгръща животите им. Камерата успява да улови и дома, който обитават, на чиято врата сякаш съвсем на място би стоял цитатът на Данте от ,,Ад‘‘ - ,,Надежда всяка тука оставете‘‘.
Снимка: MCF 7Arts
В ,,Барио Тристе: Кварталът на изгубените‘‘ няма конкретен герой, който можеш да идеализираш или да му симпатизираш, групичката колумбийски момчета са груби, непредсказуеми, въвлечени в множество незаконни дейности наведнъж, но въпреки това е трудно да не изпиташ известна тъга спрямо тях.
Под привидно грубата им същност стоят едни деца, които просто са изтеглили късата клечка в живота и са изгубили играта, още преди да разберат какви са нейните правила.
По стените на дома им е пълно с плакати на избягали момчета, които са намерили утеха и някаква форма на ,,семейство‘‘ в тази престъпна групичка. Те се опитват да си бъдат опора един на друг и се грижат за себе си по един едновременно детски, но и жесток начин, защото това е единствената форма на любов, която познават.
Няма как да не спомена и ролята на самия квартал във филма, тук ,,Барио Тристе‘‘ е не просто фон, на който се случват всички събития, а е главен герой сам по себе си, който диша, чувства и нощем не обича да заспива. Откраднатата камера непрестанно се движи по улиците, сградите, разрушените пространства и лицата на хората, показвайки почти документално какво представлява животът тук. В по-голямата част от филма диалогът липсва, на негово място има основно ,,картини‘‘ на безизходица, шепот на деца или кратък разговор по радиото. Тук Stillz използва един похват, който не се среща често в масовото кино –
той е решил да заснеме филма, така че да остави усещането у зрителя, че наблюдава отдавна изгубен запис, случайно попаднал в ръцете му.
Снимка: MCF 7Arts
Има нещо много лично в цялото това режисьорско решение, сякаш не гледах филм за живота на няколко деца, а станах свидетел на спомените, които те са оставили след себе си. Това решение е особено любопитно, защото самият Stillz, познат предимно с фотографската си работа и тази по музикални клипове, свързва концепцията зад заснемането на ,,Барио Тристе: Кварталът на изгубените‘‘ с аматьорските видеа, които снимал още на 12 години, докато кара скейтборд. Идеята му била камерата да бъде толкова близо до героя, че почти да се слива с него.
Цялото заснемане и целта зад този филм показват, че това не е кино, което ще ти даде всичко наготово, не е и типичният блокбъстър, който един час, след като си изгледал и забравяш за какво се е разказвало в него. ,,Барио Тристе: Кварталът на изгубените‘‘ по-скоро ще ви накара да изпитате смесица от емоции и да не отлепите очи от екрана, докато не разберете откъде идва мистичната бяла светлина над град, която носи усещането за нещо свръхестествено в иначе болезнено реалистичния свят на Меделин.
Снимка: MCF 7Arts
,,Барио Тристе: Кварталът на изгубените‘‘ е най-новото заглавие в каталога на MCF 7Arts, а любителите на качественото кино, социалните драми и добре направените хорър филми, могат да му се насладят на 30 август и на 3 септември в Дом на киното, София, както и в Lucky Дом на киното (Пловдив) на 29 август и 2 септември. Билети са налични ТУК и ТУК.
