„Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката“ – това е заглавието на новия проект на режисьора Иван Пантелеев, което мигновено прикова вниманието и предизвика любопитството ни. „Сигурно ще обсъждат някоя важна сделка или ще си разказват интересни истории от миналото“ – каза една дама до мен в очакване да изгаснат светлините и актьорската трупа да се появи на голямата сцена в снощната премиерна петъчна вечер в Народния театър „Иван Вазов“. „А може би ще ни разкрият и някои от своите скрити таланти?“ – отвърна с въпросителен поглед един господин до нея, следейки съсредоточено актьора Иван Уруков и неговата група „Терпентина“, чиято музика плавно ни открехва вратата към предстоящото театрално приключение, в което ще се потопим след няколко секунди.
Снимка: Стефан Здравески
Хаос от цветове, екзистенциални въпроси и интересни факти се разкриват пред нас с появата на София Бобчева, Радена Вълканова, Илана Коджабашева и Христо Петков на сцената, а зад тях се спускат огромните макети на Бил Гейтс и Стив Джобс, към които те често поглеждат и които им служат сякаш като ориентир в разпалените дебати помежду им. Актъорите – освободени от ангажимента да следват рамките на своя герой или героиня, зададени от текста – се впускат в задълбочен размисъл като самите себе си с безграничния си талант, изследвайки човека и неговия път на развитие и мислене:
от индустриалните революции през XVIII и XIX век до стремглавото развитие на новите технологии, на което сме свидетели днес.
Въздух с вкус на сажди, боклук, разделение, безпомощност, преждевременно остаряване – всички тези неудобни, сурови истини, част от нашата реалност, те изричат на висок глас с изключителна бързина, която силно ми напомни ежедневието ни и часовете, прекарани пред екрана, превъртайки видео след видео в социалните мрежи. Всяка дума, жест и поглед на сцената отразяват мащаба и мощта на процеса на глобална дигитализация,
карайки ни да се замислим за надеждите, страховете, шансовете и заплахите, еуфорията и отговорностите.
Снимка: Стефан Здравески
„За да дойде нещо ново, трябва да си отиде нещо старо“ – казва актрисата Радена Вълканова с абсурдния си вид, носеща голяма ренесансова перука. Представяйки си дома си, пълен със стари, почти забравени предмети, които не е изхвърлила от сантиментална стойност, тя ни кара да се замислим колко бързо се заменя всичко в света и колко рядко обръщаме внимание на историята, която носи материята, оставена от нашите предци. Докато слушах разсъжденията на актрисата, в съзнанието ми изплува част от стихотворението „Стаята“: „Какви лица ли отразява ревниво огледалото? То сякаш е един прозорец, отворен в друг, предишен свят.“
Откровение след откровение, дебат след дебат – тревожният тон на трупата на Народния театър все повече се прелива в този на ежедневния език. Хуморът, който претърпява градация от началото до края на представлението, постепенно подгонва трагедията, заедно с лекотата на преплитането на различни театрални жанрове и актьорски практики и, разбира се, условността на пространството, които ни предлагат истинско пътешествие през лабиринтите на нашето време.
Снимка: Стефан Здравески
„Технологиите ще станат институция“ – казва уверено София Бобчева, което кара публиката да замръзне за миг. Разсъждавайки подробно върху промените, настъпващи в живота ни под влиянието на все по-бързо развиващия се и самоусъвършенстващ се изкуствен интелект, актьорите на Народния театър разглеждат неговите минуси и плюсове и се питат каква е цената, която
човечеството трябва да плати в следствие на неговата еволюция – въпрос, който е особено актуален днес.
Те разгръщат пред нас един доста дълъг по мое мнение и хаотичен дебат, изпълнен с безброй теми, който може би има за цел да шокира зрителя и така да подсилят силното послание, отправено към нас, а именно колко рядко, потънали в страха от незнайното бъдеще, имаме „смелостта да погледнем истината в очите“ и да живеем тук и сега.
Снимка: Стефан Здравески
„Всичко е проекция, от която можеш да откриеш това, от което имаш нужда...“ – „и само и единствено преминала през призмата на човешкото съзнание, тя носи своята уникалност“ – продължи фразата, изречена от един от актьорите, и вътрешният ми глас, а заедно с нея и много други. От началото до края на представлението умът ми работеше на много бързи честоти, преминавайки през истинска въртележка от емоции.
Ако и вие искате да се предизвикате и да попаднете в лабиринта на нашето време заедно с актьорите на Народния театър, гледайте втората премиерна дата на „Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката“ тази вечер точно в 19:00 ч.
