Понякога изкуството има свръхестествената способност да предвижда бъдещето, творците са свръхчувствителни част от обществото, които умеят да виждат миналото, настоящето и бъдещето по специфичен начин през призмата на изкуството. Моля се, това да не е вярно за новия филм „Битка след битка“.
Според BBC гениалният ум зад лентата е режисьорът, сценарист и продуцент Пол Томас Андерсън, а сърцето е Леонардо ди Каприо, който играе главната роля – такъв, какъвто не сме го виждали досега.
Снимка: Alexandra Films
Какъв е жанрът?
Трудно е да се каже – драма, трилър и екшън с преплетени комедийни моменти. Но филмът всъщност е страшен – не защото е филм на ужасите (въпреки, че имаше момент ала зомбита, които не умират), а защото разкрива една страшна действителност. Страшно е, когато хората са репресирани, преследвани и затваряни заради цвета на кожата си. Страшно е, когато подлеците са награждавани с медали. Страшно е, когато една група хора се възприема като по-висша. Страшно е, когато основните човешки правата се потъпкват – и това е държавна политика.
Да, „Битка след битка“ е силно политически натоварен. Толкова честни филми, които забиват копието на истината право в сърцето на Америка сякаш се правят рядко.
Лентата излиза по кината в особен момент, когато с убийството на Чарли Кърк, политиката на президента Тръмп и опитите да заглуши осмиващите го телевизионни водещи, свободата на словото, а от там и основите на американската демокрация, са застрашени. Филмът показва какво би станало, когато диктатурата замени демокрацията, но не варварски, а прикрито, което го прави още по-страшно.
Снимка: Alexandra Films
Кога се развива действието?
И това е трудно да се каже. В една действителност, в която емигрантите са затваряни, полицейското управление е в своя апогей и на власт са хора, които с цялото си същество вярват и изповядват господството на „чистата раса“.
За филма режисьорът Пол Томас Андерсън е повлиян от романа „Vineland“ на Томас Пинчън, чието действие се развива през 80-те години по време на управлението на Роналд Рейгън.
Снимка: Warner Bros.
„Битка след битка“ започва с обявяването на война. Чуват се възгласи: „Viva la revolution“. Запознаваме се с организацията „Френски 75“, които се бунтуват срещу системата. Част от тях са героят на Ди Каприо (Боб) и Теяна Тейлор (Перфидия Бевърли Хилс). Те са смели, искат „свободни граници и свободни тела“, не убиват, а освобождават. В един момент обаче всичко се обърква.
След това историята се пренася 16 години по-късно, когато Перфидия се е превърнала от герой в предател, изоставила е Боб, който се крие зад нова самоличност и големи количества алкохол и трева, а дъщеря им (Чейси Инфинити) е пораснала.
Страхотна роля изиграва и Шон Пен – той е извратен военен, който е готов на всичко, за да се издигне и да стане част от „по-висшия елит“. Не по-малко важни са поддържащите роли на Бенисио дел Торо и Реджина Хол.
Снимка: Warner Bros.
И двете страни стигат до крайности.
Системата е пропита от корупция, животът няма значение щом застава на пътя на личните цели. „Без повече луди“, казват лудите. А организацията смята, че „революционното насилие е единствения начин“.
С развитието на сюжета се оказва, че истинската революция е всъщност не на организацията, а на един баща, борещ се с всичко и всички, за да спаси дъщеря си. Човешкото все пак надделява. Войната продължава и след битката, а надеждата живее.
Снимка: Warner Bros.
Друга тема, която неизбежно стои в основата е свободата. „Какво е свободата?“, пита героят на Дел Торо. Неговият отговор е липсата на страх. Именно свободата и нейното ограничаване е задвижващата сила в сюжета.
Динамиката на историята държи вниманието на зрителя през цялото време, карайки го да се пита какво ще се случи после. Музиката също има въздействаща роля, а кадрите – особено в сцената с гонката с колите, имат изключителна кинематографична стойност. За тях е отговорен операторът Майкъл Бауман.
Снимка: Warner Bros.
„Битка след битка“ е като предупреждение от бъдещето, че ако продължаваме да вървим в посоката, в която сме тръгнали действителното ни бъдеще може да бъде такова – изкривено, псевдодемократично и перфидно. Дано чуем предупреждението и вземем мерки навреме.
