Малко режисьори са оставили толкова голяма следа в жанра научна фантастика, колкото самият Стивън Спилбърг. През цялата си режисьорска кариера той нееднократно е доказвал, че за него историите, свързани с извънземния живот, никога не са били просто зрелищен екшън сблъсък между различните видове. Напротив, те представляват разказ за човечността, за страха от непознатото и за начина, по който реагираме, когато сме изправени пред нещо, по-голямото от нас самите. От ,,Близки срещи с третия вид‘‘ до ,,Извънземното‘‘, Спилбърг умее да представя малките непознати създания не като чудовища, а като същества, способни на състрадание, разбирателство и мир.
Снимка: IMDb
Най-новият му филм ,,Денят на истината‘‘ не е изключение, а е продукция, която носи неговия почерк още от първата сцена. Въпреки че това е научнофантастичен проект, той не разчита толкова на специалните ефекти, колкото на това да изгради умело атмосфера на мистика, любопитство и чувството, че светът е много по-необятен, отколкото сме си мислели досега. Определено най-силната страна на филма е начинът, по който представя идеята за извънземния живот. В продукции с подобна тематика обикновено сме свикнали да виждаме тези същества като нашественици или заплаха за Земята ни, но Спилбърг обръща перспективата, като вече ние самите сме лошите герои. Извънземните не идват задължително, за да ни избият и поробят, а са представени като интелигентни същества, които се крият от човешкото желание за контрол и експлоатация над тях.
Снимка: IMDb
Особено интересна ми беше идеята, че тези същества приемат облика на горски животни, за да не предизвикат страх у хората и да ги накарат да им се доверят. А сред всички герои най-любопитна ми беше сюжетната линия на Маргарет ( Емили Блънт ), която до онзи ден е била синоптичка в местната телевизия в Канзас, а днес е ,,инструмент‘‘ на нещо много по-силно от нея самата. Беше завладяващо да наблюдавам как съществото вътре в нея се справя с всяка една трудност и ги преборва не чрез конфронтация, а чрез чиста емпатия и разбиране.
Снимка: IMDb
Колкото ѝ оригинална да е концепцията зад ,,Денят на истината‘‘, останах разочарована от това, че почти през цялото време филмът натрупваше значителна доза напрежение в зрителя и създаваше усещането, че краят ще бъде наистина значителен и разтърсващ. Вместо това обаче историята завърши с ненужен по мое мнение с отворен финал, който остави у мен повече въпроси, отколкото отговори. Навярно това е и била целта на Спилбърг, но може би е време научната фантастика да започне да отговаря на сложните и интригуващи сюжети, които задава, а не за пореден път да оставя публиката в недоумение и гадаене какво е можело да бъде.
Снимка: IMDb
В този случай беше неизбежно да не сравня ,,Денят на истината‘‘ с ,,Бугония‘‘ на Йоргос Лантимос, още един филм, който по доста оригинален начин засяга темата за извънземния живот. Докато при гръцкия режисьор въпросните същества са студени и заемат предимно позиции на власт, за да бъдат сред хората, но все пак много над тях, при Спилбърг те са по-емпатични и добронамерени. Те не стоят над нас, а сякаш се опитват да живеят въпреки нас. Въпреки че концепцията за извънземните на режисьора на ,,Денят на истината‘‘ ми хареса много повече, няма как да не призная, че финалът на ,,Бугония‘‘ беше по-интригуващ, запомнящ се и оставащ в съзнанието, дълго след като са свършили финалните надписи.
Снимка: IMDb
Според мен ,,Денят на истината‘‘ може да ви спечели с обещанието за нещо по-свежо, различно и оригинално. Той гарантирано ще задържи вниманието ви достатъчно дълго, за да навлезете в историята и да се разочаровате, че краят е бил толкова ,,претупан‘‘. Макар че филмът не достига напълно потенциала, който загатва, че притежава, той успява да направи нещо, което все по-рядко срещаме в научната фантастика, а именно да ни накара да погледнем на непознатото не със страх, а с чиста проба любопитство.
