„Дали в рая има място за динозаврите?” - интригуваща мисъл, която навежда на още по-дълбокомислени размишления относно съществуването на подобно място изобщо и достъпността му за различните прослойки хора. Може ли например след смъртта си в рая да попадне агент на ЦРУ, който през цялата си кариера е убивал (лоши)? Този въпрос и още редица други, граничещи с абсурдното, разглежда най-новият филм на режисьора Мартин Макдона с участието на Джон Малкович и Сам Рокуел – „Див кон девет”.
Той ни изпраща на секретна мисия на Великденския остров, един от най-отдалечените и изолирани в света, в компанията на агентите Крис (Малкович) и Лий (Рокуел). Годината е 1973 г., а точният период предшества преврата в Чили. Любопитното в случая е, че цялостният сюжет не се съсредоточава единствено върху това историческо събитие и
съвсем ненатрапчиво представя геополитическата гледна точка на нещата.
Мартин Макдона избира да разгледа проекта по-скоро като едно трогателно и същевременно цинично пътешествие към теми като вината, остаряването и мръсните тайни.

Снимка: Searchlight Pictures
Резултатът вече е оценен подобаващо от критици и публика, а Джон Малкович дори бе отличен с купа „Волпи” за главна мъжка роля, но все пак ще си позволя да изкажа и своето лично мнение по темата. За мен „Див кон девет” е заглавие, което приземява зрителите, тъй като съумява да съчетае иронията на света, който заобикаля героите,
горчивия им смях, но и неизбежната меланхолия,
съпътстваща „есента” на човешкия живот.
Не само екранният Крис, но и партньорът му изиграват по особено изразителен и впечатляващ начин катарзисните ситуации, през които преминават, а често и искреното си недоумение от случващото се. Така главните персонажи изпълняват и ключовата роля на филма – да направят зрителя съпричастен към историята и да го подтикнат сам да „претегли тежестта” на житейските си избори. В едно мога да ви уверя – лесни отговори няма, а щастливият край е под сериозна заплаха.

Снимка: UA News
Бих искала да обърна специално внимание и на ролята на конете. Кадрите с тези безмълвни участници в повествованието всъщност носят много повече символика, отколкото сте си представяли. Макар самият режисьор Мартин Макдона да казва в интервю, че няма специфична причина, поради която е кръстил филма си „Див кон девет” – „просто обичам числа и коне”, животното винаги е било повече от един най-обикновен бозайник.
Не само на екрана, но и в реалния живот те винаги са
олицетворявали идеята за свобода, сила и непримирим дух.
Знаейки това, може би самите вие ще откриете или вече сте откроили приликите между Крис и животното. След години отдаденост към системата на ЦРУ той най-накрая е готов за своето освобождане от длъжност, но и не само – вече е в позиция да преценява собствените си действия, а разбира се - и своя край.

Снимка: Searchlight Pictures
Именно тази идея за свободната воля – в различните ѝ форми и проявления, е основополагаща за продукцията.
Дълбоко личен, но и носещ белезите на обществената значимост,
филмът не е поредният, който да ни преведе през историята на един военен преврат. Чрез цинизъм, черен хумор и актьорска игра на високо ниво той бързо преминава границите на познатата ни документалистика и навлиза в дебрите на черните шпионски комедии, които могат да имат не по-малко въздействие върху човешката психика и разбирането за теми като войната, смъртта, заболяванията и травмите.
Впуснете се и вие в едно „разследване”, чиято крайна цел е личната свобода, като не пропускате прожекциите на „Див кон девет” в рамките на фестивала „Киномания”. Всички предстоящи дати и билети можете да откриете ТУК.