Колко ли филма с извънземни сме гледали – от извънземни нашествия, до такива, които се внедряват между нас, против, които се бием и такива, с които се бием рамо до рамо. В най-новата анимация на Pixar обаче ще видим най-щастливото отвличане от извънземни.
„Елио от Земята“ е семеен филм, който отправя послание към зрителите (точно както Вояджър 1 го прави към Космоса), демонстрира таланта и въображението на създателите си и може дълбоко да те трогне.
Снимка: Disney/Pixar
Филмът най-вероятно няма да стане толкова успешен колкото „Отвътре навън“ и имайки предвид, че представя изцяло нов герой не е очакван с такова нетърпение както „Лило и Стич“ например, но това не означава, че лентата е лишена от качества.
Сюжетът разказва за Елио – момче, което е загубило родителите си и живее с леля си – Олга.
Едно посещение в музей като искра запалва интереса му към Космоса
и го виждаме да прави интересни изобретения и да борави с техника, за да улови извънземни сигнали, по начин, по който малко 11-годишни в действителност биха могли.
Снимка: Disney/Pixar
Той има щастието леля му, с която не се разбират особено, да работи на място, от където по случайност и в същото време съвсем умишлено Елио изпраща съобщение до извънземните. Така започва приключението му в космоса, където намира приятели и попада на място, по-впечатляващо и от мечтите му.
Елио се сблъсква и с предизвикателството и отговорността в неговите ръце да лежи бъдещето на цял един свят след като погрешка е сметнат за лидер на Земята (алиби, което той поддържа) и му е възложена задачата да води преговори със заплашващия ги Лорд Григон. Не разбирам защо всеки, срещнал се с извънземни държи да каже, че е лидерът на Земята и как те, най-висшите същества във Вселената, не разпознават едно дете? Но да се върнем на Елио…
Снимка: Disney/Pixar
Като рефрен се появява цитат от известния астроном, учен и автор Карл Сейгън, който задава въпроса „Сами ли сме?“. Това се превръща в ключова тема в анимацията – въпросът едновременно се отнася за това сами ли сме във Вселената, но и засяга самотата в човешките взаимоотношения.
Елио се чувства сам, отхвърлен и неразбран. Зад любопитството му към Космоса всъщност стои
дълбокото желание да намери място, към което да принадлежи.
Някак тъжно е, че това да намери приятели в Космоса му се струва по-вероятно отколкото да се почувства приет и обичан на Земята. „Ами ако в мен няма нищо, което да искат“, съмнява се в себе си Елио.
Благодарение обаче на новия си извънземен приятел – Глордън, и единствения си останал роднина – Олга, момченцето преживява тази криза на идентичността и вече няма нужда да се представя за някой, който не е.
Снимка: Disney/Pixar
Анимационното студио за пореден път се справя добре с това да разкаже една човешка история, която, признавам, ме просълзи. Не липсва и хумор, анимацията е вълшебна, а въображението на създателите – необятно.
Освен, че е анимация за малките, „Елио от Земята“ крие много уроци и за възрастните (както всяко добро детско филмче). Историята показва колко тежка е загубата за децата и с какво внимание, грижа и обич трябва да подхождат близките им; колко е важно родителите да приемат децата си, каквито са и колко сила има в това да покажеш разбиране. Засягат се и тамата за слабостта като сила, което може да е един от най-важните уроци, които децата да научат, а и порасналите деца също…
Снимка: Disney/Pixar
„Може невинаги да те разбирам, но те обичам“, е сентенцията, с която си заслужава да запомним филма. А също и с това, че за стремежа на едно копнеещо сърце и за мечтите няма граници.
