През далечната 1891 г. една пиеса на норвежкия драматург Хенрик Ибсен разбива всички неписани обществени закони, наложени дотогава. Тя разрушава на пух и прах образа на покорната домакиня, която безропотно изпълнява всяка заръка на съпруга си. Вместо това авторът представя невиждано искрен и коренно различен образ на жената – дръзка, свободолюбива и непримирима в лицето на Хеда Габлер. Именно тази смелост да заяви промяната в мисленето, обрисувайки я през призмата на своето време, превръща пиесата в шедьовър на литературния реализъм, на театъра на XIX век и на световната драма, провокирайки милиони артисти по света и оставяйки хиляди зрители без дъх в салоните.
Снимка: Сигизмунд де Ивановски
Днес, вдъхновен от творчеството на Хенрик Ибсен, режисьорът Тимофей Кулябин отново пристига в България, след като спечели овациите и признанието с постановката „Нора“. Този път той ни предлага истинска дисекция на образа на Хеда Габлер, пречупвайки я през нашето забързано съвремие, в което все по-рядко си казваме „стоп“. Заедно с изключителния екип на Народния театър, с който работи за втори път, той създава не просто спектакъл, а истинско събитие, за което ще се говори дълго.
Искало ли ви се е някога да надникнете отвъд монолозите на актьорите и да разберете наистина какво се е случило и за кого точно разказват?
С трудноподдаващите се на описание режисьорски решения Тимофей Кулябин ни дава тази неповторима възможност – да станем свидетели на това как театърът се ражда и диша около нас. Действието ни държи в непрекъснато напрежение от първата до последната минута с поразителна реалистичност и силно визуално въздействие. Режисьорът ни представя почти целия актьорски състав на Народния театър не само на сцената, но и отвъд нея - чрез камери, които улавят всяко тяхно движение от различни кътчета на София, превръщайки града в един от главните герои.
Снимка: Стефан Здравески
Техните крайни образи, изградени почти до съвършенство, докосват всяко кътче от душата - дори и най-тъмните, които някога са били провокирани да се разкрият в различни глави от живота ни или тепърва предстои да се проявят. Всеки от актьорите, потапяйки се гениално в ролята си, в съчетание с мултимедийната концепция, ви кара напълно да се изгубите в историята. Усещането е сякаш се намирате в крайно реалистичен сън, прецизно обрисуван от напрегнатата и въздействаща музика на Тимофей Пастухов, която усилва емоциите до краен предел.
Радина Кърджилова безапелационно изгражда образа на Хеда Габлер - такава, каквато е в сценичната версия на Тимофей Кулябин и Роман Должански - български артист с безброй отличия, отдал живота си на съвременното изкуство. Преди точно една година, за изненада на всички, тя се отказва от „непокорството си“ и сключва брак с изкуствоведа Ян Тесман (Дарин Ангелов). Влюбен до наивност, той умишлено сякаш си налага да не забелязва факта, че тя никога не го е наричала по малко име и не се притеснява от неговото отсъствие. Той подкрепя всяко нейно желание, без да поставя под съмнение дори за миг странното и понякога дори налудничаво поведение на моменти.
Снимка: Стефан Здравески
В даден момент в техния дом - голямата сцена на Народния театър, се появява и изкуствоведът Давид Левбор (Иван Юруков), лелята на Юлия Тесман (Бойка Велкова), Теа Ралева (Ана Пападопулу), заместник-министърът на правосъдието Филип Брак (Деян Донков). Бродейки целенасочено, а понякога и безцелно, ние проследявахме всяко тяхно действие – от точка А до точка Б – по софийските улици, събуждайки се в хотел, молейки се в църква, наблюдавайки на заден план живота около тях, който кипи малко след час пик в първите топли вечери на юни.
Сред всички образи има един, който в литературата често наричаме „ябълката на раздора“ — в случая с пиесата това е човекът, способен само с няколко думи да разруши бъдещето на младата двойка както финансово, така и емоционално. Той е мъжът, който единствен кара сърцето на Хеда да затупти и да се поколебае. Това е Давид Льовборг — име, което ще чувате отново и отново, като ехо, изпълващо залата, и образ, чиято интерпретация от Юруков ще ви накара да настръхнете пред силата на неговия талант.
Снимка: Стефан Здравески
Двамата с Хеда ги свързва не само страстта от миналото, която е пламнала между тях, но и тяхната гениалност в изкуството - за тях дори смъртта е видяна през красива призма, а не като онази страшна и непозната съдба, каквато е за почти всеки жив човек.
„Съдбата винаги те застига и принуждава към самоубийството на изкуството“
- чете на глас откъс от ръкописа на новата си книга изтъкнатият изкуствовед.
Снимка: Стефан Здравески
Думи, в които ясно се усеща непреклонността на целите им и подбудите им, които в много моменти довеждат до състояние на пълно отчаяние. Всъщност всеки един зрител лесно може да разбере, че те ярко предвещават края на историята. След тяхното изричане - и малко преди силния изстрел, който по-късно ще се превърне в огромна полза за други - се замислих: „Ако има правила в едно общество, има ли правила в изкуството... а в човешките взаимоотношения?“ и най-вече - Каква е най-голямата жертва, която може да направи един артист в името на изкуството?“
Тези и още много други въпроси ще дискутираме с талантливата Радина Кърджилова, а вие ще можете да прочетете нейните отговори в сайта на Арт Портал след броени дни - само месец преди завръщането на „Хеда Габлер“ в Народния театър. Билети може да откриете ТУК.
