Има нещо едновременно интригуващо, но и леко носталгично в това да гледаш филм за динозаври през 2026 г. Интригуващо е, защото след толкова години, в които този жанр бе почти изцяло ,,собственост‘‘ на франчайза ,,Джурасик парк‘‘ и ,,Джурасик свят‘‘, новият филм на режисьора Дейвид Робърт Мичъл дава заявка, че ще предложи нещо съвсем различно. Носталгично е, защото още докато го гледаш започваш да си мислиш колко много потенциал има тази идея и колко малко от нея всъщност е осъществена правилно.
Снимка: IGN
,,Краят на Оук Стрийт‘‘ започва с историята на едно типично американско семейство, живеещо в спокоен квартал през 80-те години на 20-ти век. Всеки техен ден изглежда привидно еднакъв на следващия, сигурен и предвидим, докато една вечер целият квартал не се озовава на едно мистериозно място, където сякаш правилата на познатия досега свят вече не важат. В центъра на всичко е въпросното семейство, състоящо се от мечтаещата да бъде писателка Дениз ( Ан Хатауей ), нейният съпруг Грег ( Юан Макгрегър ), с който са на път да се разделят и децата им – интересуващата се от физика Одри ( Мейси Стела ) и пакостливият Браян ( Кристън Конвъри ). Техните семейни драми изведнъж започват да изглеждат съвсем незначителни, когато около къщата им се появяват бродещи динозаври, токът спира и всичко е застинало много много назад във времето.
Но тук обаче идва и най-големият проблем на филма, а именно това, че се опитва да бъде много неща наведнъж и да ,,угоди‘‘ на различни категории зрители. В рамките на едва час и половина ,,Краят на Оук Стрийт‘‘ иска да бъде гледан едновременно като научна фантастика, драма, приключенски филми, семейна комедия и история за оцеляване, но до края никоя от тези сюжетни линии не успява да бъде развита, и представена в дълбочина. Още в началото историята ни запознава с едно семейство, което очевидно има проблеми и много неща, които да изглаждат помежду си, но след появата на динозаврите те магически отново стават задружни. Цялата сюжетна линия се развива прекалено бързо, без излишни обяснения и ме оставя с чувството, че това е поредният опит на Холивуд за така наречения ,,cash grab’’ филм, въпреки звездния си актьорски състав.
Снимка: Warner Bros.
Друго, което не ми направи добро впечатление беше самото научно обяснение, което стои зад това как по-точно Оук Стрийт се е озовал в праисторическо време. Така и не стана съвсем ясно какво се е променило в света, защо само на този квартал се е случило и как всички се върнаха обратно в настоящето. Основната идея е, че се е случило рядко космическо явление, което е отворило времева дупка в пространството, но на тази теория ѝ липсваше известна дълбочина и изглеждаше така сякаш е измислена единствено, защото е необходимо за направата на сценария.
Няма как и да не сравня ,,Краят на Оук Стрийт‘‘ с небеизвестния ,,Джурасик парк‘‘, който постави доста успешното начало на динозавърския жанр в киното. В продукцията на Стивън Спилбърг те представляваха величествени животни, които не са задължително добри или лоши, а са по-скоро чудо на природата, което човекът отново е решил да върне към живота след толкова много векове. Зрителят може едновременно да се страхува от тях, но и да им се възхищава, а самата история представя най-различни теми, като тази за това дали хората трябва да си играят на богове с отдавна изчезнали животински видове, и дали те заслужават да бъдат пуснати на свобода, след като ние сме им донесли толкова много болка, връщайки ги обратно в едно време, непригодено за тяхното съществуване.
В ,,Краят на Оук Стрийт‘‘ категорично липсва подобна сюжетна линия, като тук динозаврите са представени само като чудовища, които сеят разруха, а единствената им функция е да бъдат пречка и да създават напрежение, за да бъде по-напрегната самата история. Но филмът си имаше и своите хубави страни, като например това, че контрастът между спокойния семеен квартал и праисторическата джунгла изглеждаше почти реалистично, въпреки че е създаден изцяло чрез CGI. Някои от сцените също бяха доста динамични и интригуващи, особено тази, в която един птеродактил нападна Браян, точно преди да преминат през времевия портал, за да се приберат у дома, но в последния момент кучето му Старбък се появи и спаси положението.
Снимка: Warner Bros.
Проблемът е, че краят остави в мен едно усещане за нещо недовършено. Финалът, колкото и хубав, и положителен, бе прекалено прибързан и дойде много преди историята да има, какъвто и да е потенциал за повече развитие. Семейните драми от първите 20 минути на филма бяха оставени отново далеч на заден план, а научното обяснение за всичко случило се, отново липсваше. ,,Краят на Оук Стрийт‘‘ далече не е продукция, която ще получи номинация за ,,Оскар‘‘ или ще остане дълго в съзнанието на зрителя, но е перфектният филм за един скучен летен следобед, в който се чудите с какво да разнообразието ежедневието си.
