Коледен мюзикъл след Коледа? Ама разбира се, малко коледна магия никога не е излишна - особено когато целта ѝ е да ти предаде важни послания.
Ако сте почитатели на музиката на Стефан Вълдобрев като мен, ще знаете, че „Лепило за брада“ е песен в творческия му репертоар, която носи настроение и духа на празника. От съвсем скоро обаче това е и заглавието на мюзикъл в Държавна опера - Пловдив, който е вдъхновен от песента.
Премиерата на пловдивска сцена беше през декември, а в края на януари спектакълът гостува и в Музикалния театър в столицата.
Снимка: Никола Николов
„Мамо, много беше хубаво“, чувам да казва детско гласче след края на мюзикъла. В залата имаше толкова деца, които следяха с интерес случващото се на сцената. Действието очевидно задържа вниманието им за толкова време, което само по себе си е комплимент за целия екип.
Децата са ключов фактор в проекта – оказва се, че те са двигателят зад историята, посланието е отправено и към тях,
а на самата сцена има над 30 малчугани.
Идеята за мюзикъла „Лепило за брада“ се ражда още преди три години, когато благодарение на децата си режисьорът Нина Найденова обръща внимание на текста на песента на Стефан Вълдобрев и вижда потенциал тя да се развие. Едва през изминалото лято най-после планът ѝ започва да се превръща в реалност.
Снимка: Никола Николов
Творческият екип включва още Цветомира Цонева, която пише либретото, Константин Добройков, който създава аранжиментите и оркестрациите, Петър Тулешков е диригент, а Валерий Кондратцев – хореограф. А, разбира се, за музиката е отговорен самият Стефан Вълдобрев.
Историята се развива в съвремието ни и го представя сравнително точно – деца, които само искат следващото нещо, родители, които постоянно бързат, докато и малки и големи са потънали в дигиталния свят. Тривиални теми, но пък затова имаме нужда да се замисляме над тях често.
Снимка: Никола Николов
Сюжетът представя четири семейства от четири различни континента и четирима бащи, които са призовани от Дядо Коледа със специална задача – да върнат вярата на децата в Коледа и във вълшебствата. Те самите обаче имат нужда от напомняме кои всъщност са стойностните неща в живота, както и че
магията на детството трябва да остане с нас, дори когато пораснем.
Действието ни пренася ту в нашия свят, ту в Лапландия, домът на Дядо Коледа и фабриката за играчки. Там елфите обявяват стачка, защото децата вече не си пожелават истински играчки, каквито те са свикнали да правят. „От пластмаса са игрите, пластмасови мечтите“, пеят и се възмущават те. А елфите, както и Стефан Вълдобрев пее в друга своя песен, копнеят за времето, когато „пластмасовият вкус не е бил познат“.
Снимка: Никола Николов
И малко преди носталгия по миналото да ми дойде в повече, се включва лейди Елф с послание, че не бива чак толкова да скърбим по отминалите дни, защото в настоящето също има вълшебство, просто трябва да му помогнем да се проявява по-често.
Посланията на мюзикъла са за малки и големи. Той се опитва да намери отговор на вечната дилема – „Да бъдеш (присъстващ, споделящ, обичащ), или да имаш (най-новия модел телефон, следващата игра от поредицата, още един проект на работа)... Задава и въпроси – когато сме презадоволени, спираме ли да мечтаем, защото имаме всичко? Все по-малко деца мечтаят, само искат, казва Дядо Коледа.
Важна роля за изграждането на различните светове имат сценографията и визуалната среда (макар да трябва да се примирим с AI анимациите), дело на Петко Танчев и цветните костюми, по които работи Елица Георгиева. Струва си да отбележим, че имаше интересни сценографски решения и доза хумор в текста.
Снимка: Никола Николов
Специално за мюзикъла Стефан Вълдобрев композира над 10 песни, но вплита и вече познати мелодии като „Оцет ли пи, лимон ли яде“, „Черно-бяло черно море“, дори „По-полека“ с изцяло нов текст. Не е случайно, че спектакълът е интересен както на децата, така и на родителите им, защото
тази универсалност е заложена в цялото творчество на артиста.
Музиката на Стефан се слуша от всички възрасти и именно най-малките показват най-голяма любов към него и Обичайните заподозрени на концертите им.
Освен това самите песни са толкова благодатни за създаването на мюзикъл, защото, както казва самият Стефан, в тях така или иначе има много драматургия. Доказателство за това е спектакълът „По-полека“, създаден по песните на Вълдобрев, който до съвсем скоро се играеше на сцената на Младежки театър.
Но да се върнем към „Лепило за брада“... За съжаление, трябва да призная, че имаше един фактор, който ми попречи напълно да се насладя на спектакъла - озвучаването в Музикалния театър. Често част от бързите диалози и текстовете на песните не се разбираха, защото не се чуваха или пък биваха заглушавани от оркестъра, който между другото заслужава аплодисменти. По видеоматериали от представленията в Пловдив съдя, че там е нямало такъв проблем.
Снимка: Никола Николов
„Лепило за брада“ е буквално лепило, което се появява на сцената, но и метафора за спойка за човешки взаимоотношения. Говори за вярата в доброто и вълшебствата – по детски ни напомня важните неща. Както казва режисьорът – посланието към Дядо Коледа не трябва да бъде „искам“, а „пожелавам“, защото „желанието е мисъл, която лети на други криле“. Така че е нужно само да поддържаме магията жива, защото все пак остават само 330 дни до Коледа.
