„Бог не можел да бъде навсякъде, затова създал майката“ – гласи древна еврейска мъдрост, която превзе съзнанието ми за дълго след финалните надписи на филма „Мама и чудото на живота“ – едно от най-дългоочакваните заглавия от българската публика, особено от франкофонската общност, включено в програмата на тазгодишното издание на кино-литературния фестивал „Синелибри“.
Лентата на канадския режисьор Кен Скот представя един емоционално наситен разказ за майчината сила и безсловната любов. Базиран на автобиографичния роман на Ролан Перес, филмът проследява трогателната история на момче, родено с физическо увреждане, и неговата майка, която посвещава живота си и се бори срещу света в името на неговото щастие и свобода.
„Най-важната ценност, която тя ми предаде, е вярата,
че каквото и да казват лекарите, каквото и да мисли обществото и колкото и да осъжда нейните на пръв поглед „неразумни“ решения спрямо поставената ми диагноза – аз ще проходя. Истината е, че аз никога, дори и за миг, не се усъмних в истинността на нейните думи“, сподели самият Перес, който пристигна у нас специално няколко часа преди премиерата на „Мама и чудото на живота“.
Снимка: Cinelibri
В образа на тази трудно описуема с думи жена се превъплъщава носителката на „Сезар“ Лейла Бекти, която ни отвежда на едно дълго пътешествие, изпълнено с топлина, доброта, хумор и безкрайна искреност. Актрисата, която играе в напреднала бременност, се потапя безусловно в този образ – разгръща всяка клетка от своя талант и подарява частица от душата си на всеки зрител, докоснал се до филма. „Целият екип, който стои зад адаптацията на моя роман, включително и аз, искаше тя да изиграе ролята от самото начало. Няма да забравя, когато видя заглавието на книгата – Лейла беше изключително заинтригувана“, призна ми господин Перес, като допълни, че за нея е било истинско предизвикателство да представи не само определен период от живота на неговата майка, а
почти целия ѝ жизнен път – от сблъсъка с неизлечимата диагноза на най-малкия ѝ син до смъртта ѝ.
„Давам ти живота си“ – тази емблематична фраза Естер, майката на Ролан, повтаря всеки път, когато прегръща сина си. С тези думи и с молитва за чудо – той да проходи отново – тя го събужда всяка сутрин. Години наред тя обикаля хиляди болници и лекари в търсене на надежда. „Пречите на развитието на детето си“ – многократно я критикуват социалните служби. Изправена пред непрестанни заплахи и критики към постъпките ѝ, тя остава непоколебима в отказа си да изпрати сина си на училище, освен ако той сам не прекрачи прага, стъпвайки на двата си крака със собствените си сили. Тази несломима воля я тласка към търсене на алтернатива, която да замени класната стая, и така открива един много нетрадиционен подход да научи сина си да чете и пише – „Методът Вартан“.
„Силви Вартан беше навсякъде – по телевизията, радиото, билбордовете. И просто бях омагьосан. Така бързо нейното изкуство се превърна в част от моето лечение. И сега, разговаряйки с публиката, виждам, че е била важна не само за мен, но и за много други хора. Не знам, ако не беше тя, дали щях да успея да издържа часовете, в които трябваше да стоя прикован на леглото, и дали изобщо някога щях да се изправя на крака“, разкри ми Роланд Перес с изключително вълнение, малко преди да ми разкаже за тяхното приятелство, възникнало години след като той прохожда и получава предложение от Вартан да стане неин личен адвокат, без тя дори да подозира за неговото минало.
Снимка: Cinelibri
Тази съдбовна сцена, която само животът може да режисира толкова добре, имаме възможност да видим и във филма, като в ролята на порасналия вече Перес е известният френски актьор Джонатан Коен, редом със Силви Вартан в ролята на самата себе си. „Силви неотдавна ми призна, че след като се докосна до моята история, визията ѝ за това как изкуството влияе върху публиката се промени коренно“, добави още господин Перес, малко преди самата тя да се присъедини към нашия разговор за кратко, потвърждавайки неговите думи.
Проследявайки историята, разказана в „Мама и чудото на живота“, и имайки честта да се докосна до човека, който стои зад нея, мога да кажа, че емоцията, която съзрях в очите му, усетих и силно съпреживях и на екрана. Тази френска комедийна драма те кара „да се смееш, после плачеш, после се ядосваш, а накрая просто мълчиш, защото думите не стигат“ – както прекрасно го описва Георги Тошев. И бих добавила –
да пееш отново и отново любимата си песен и да вярваш, че дори след най-гъстата мъгла винаги изгрява слънце.
Със своето изключително режисьорско и сценаристко майсторство, топлата кинематография и впечатляващите актьорски изпълнения, филмът оставя дълбока емоционална следа и ни напомня, че чудесата се случват само когато погледнеш света с чисто сърце, вложиш безрезервна любов във всяко свое начинание и силно вярваш, че това е единствената рецепта.
„Песните на Силви докосват поколения, защото тя не е просто артист, който пее и танцува, а артист, който допуска хората в своя най-личен свят чрез изкуството си. Чувствам се изключително щастлив, че тя не само е част от моята история, но и аз вече съм част от нейната.“ С тези думи ме изпрати господин Перес, като посъветва Силви да запише българска версия на „La Maritza“ – песента, която и шест десетилетия по-късно отново се превърна в хит след премиерата на „Мама и чудото на живота“.
Ако искате да си припомните текста на тази емблематична песен от творчеството на френска икона с български корени и едновременно с това да се докоснете до вдъхновяващата история на Ролан Перес – можете да си подарите това кино преживяване до края на тази седмица по време на фестивала „Синелибри“. Пълен график на прожекциите ще откриете ТУК.
