Всеки един от нас има някаква представа как би искал да изглежда човекът до него и животът, който би искал да изгради с него. Но, както знаем, в реалността перфектна картинка не съществува и винаги стигаме до „Обичам те заради или въпреки“. Тези думи, толкова трудни за изричане дори пред самите нас, често ни помагат да стигнем до отговорите на въпросите за това, от кое наистина се нуждаем тук и сега и на каква цена. Тази главоблъсканица, на пръв поглед с малко неизвестни, ме връхлетя, докато гледах филма „Материлисти“ на Селин Сонг, която бе номинирана за „Оскар“ за дебютния си филм „Минали животи“ .
Общото между двата е, че темата на фокус е „любовта“, но историите и посланията, които носят със себе си, са коренно различни. В първия си проект, проследявайки промените на човешкото израстване, тя разглежда широк спектър от време, което ни потапя дълбоко в историята на героите и усилва градацията на емоциите с всяка следваща минута. Докато във втория, анализирайки човешките отношения през съвременната обществена призма, цялата композиция изглежда доста „по-повърхностна“, което може да попречи да разберете част от действията на героите.
Снимка: Форум Филм България
Що се отнася до визуалното представяне, „Минали животи“ впечатли критиците с изключителната си естетика – брилянтно съчетание на светлина и цветове във всяка сцена, подчертавайки вниманието към детайла. Докато в „Материлисти“, вероятно за да подчертае съвременния характер на историята, този стил едва се забелязва. Акцентът е поставен по-скоро върху декора и костюмите, което придава на филма усещане за блясък и лукс, напомняйки визуалната естетика на сериала и филмите за „Сексът и градът“.
Сделки, хаос от очаквания и безброй етикети – така изглежда светът на любовта в съвременния ни живот, разгледан под киномикроскопа на Селин Сонг. Тя ни потапя в забързаното ежедневие на привлекателна и успешна в кариерата си професионална сватовница – Луси (Дакота Джонсън). Младата амбициозна дама събира в каталог хиляди нюйоркчани по ръст, цвят на очите и други характеристики. Тези досиета, които тя шеговито сравнява с „полицейски досиета за издирване на трупове“, ѝ помагат с лекота да преплита съдбите им само с едно телефоно обаждане.
Погълната изцяло от работата си, Луси е загърбила личния си живот, знаейки от опит колко трудно е да открие любовта, която търси. Съдбата обаче бързо я връща на земята, изправяйки я едновременно пред миналото и бъдещето – в лицето на богатия финансист Хари (Педро Паскал) и бившето ѝ гадже, бедния актьор Джон (Крис Еванс). Сред звъна на чашите и празничните речи, по време на поредната голяма сватба, осъществена благодарение на нея, разговорите с тях ѝ дават възможност да се види като в огледало – такава, каквато е днес, и такава, каквато е била. Преминала през това емоционално торнадо, в нея се заражда дилемата – на кого от двамата да каже заветното „Да“, нещо, което зрителят може да усети още от първите кадри на трейлъра.
Проследявайки внимателно задълбочените анализи за любовта, съчетани с впечатляващата актьорска игра, мога да кажа, че филмът се доближава повече до психологическа драма, отколкото до романтична комедия. Лично на мен историята силно напомня на избора на героинята на Деми Мур в „Неприлично предложение“, където във фокуса стои въпросът дали човешкото сърце може да бъде купено с материалното – и ако да, дали това е достатъчно, за да бъдеш истински щастлив?
„Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия себе си или, по-точно, да си обичан въпреки себе си“, казва Виктор Юго.
В нашия все по-етикетиран свят, който интересува и Селин Сонг, все по-рядко се цени моралът да останеш с един човек „въпреки“ негов минус, а по-често – „заради“ или дори „в името на“ материалните блага, които притежава. „Ако не може да ти плати сметката или да покрие разходите за почивка – не е за теб“ – все по-често виждаме такива коментари в социалните мрежи. Те са огледало на нашето възприятие, колко лесно заменими сме станали и все по-често забравяме да видим отвъд опаковката на човека пред нас, където се крият истинските му добродетели и какви емоции наистина изпитва.
Снимка: Форум Филм България
„Караш ме да се чувствам ценен“ – знакова реплика във филма, която ме накара да се замисля, че всеки би вложил различен смисъл в тази фраза – един ще я свърже с получения букет цветя, друг – с прегръдката след дълъг и изморителен ден. Всеки човек има своите възприятия за стойност, които го карат да се чувства оценен. Но в кое от всички се крие истинската любов? Оставям на вас сами да си отговорите, като този уикенд гледате „Материлисти“.
