Какво всъщност означава да си най-богатата жена на света? Дали това се изразява във властта, безкрайните ресурси или влиянието, което имаш над другите? Или пък може би означава да живееш в един свят, в който всеки мил жест към теб си има определена цена? ,,Най-богатата жена на света‘‘ на режисьора Тиери Клифа е филм, който ще ви даде отговори на тези въпроси. Той тръгва от заслепяващия блясък на диамантите, но много бързо стига до далеч по-интимни територии, като тези за самотата, нуждата от внимание и крехкостта на доверието.
Снимка: IMDb
Не е изненадващо, че още в първите минути на тази драма с елементи на комедия, най-много ме вълнуваше не колко е богата Мариан (Изабел Юпер) или къде харчи парите си, а докъде ще стигне аферата ѝ с Пиер-Ален (Лоран Лафит). Техните дръзки и нестандартни взаимоотношения поддържаха интереса ми през цялото време – ще надделее ли логиката, или чувствата ще се окажат по-силни от здравия разум?
,,Най-богатата жена на света‘‘ е вдъхновен от съвсем истинския скандал с френската милиардерка Лилиан Бетанкур, която е наследница на козметичната империя L'Oréal. В последните месеци от живота си тя е въвлечена в съдебни битки със собственото си семейство заради близостта си с по-млад артист – потенциален мошеник. Досущ както във филма, така и в реалния живот историята предизвиква обществен дебат за манипулацията, доверието и злоупотребата с влияние. Все теми, които за разлика от действителността, драмата интерпретира по много по-лек, почти ироничен начин.
Снимка: Programata.bg
Въпреки мислите, към които може да ви насочи самото заглавие, това не е филм за безграничното богатство. В основата си това е история за любовта и нейните различни превъплъщения – романтичната между съпруг и съпруга, болезнената между майка и дъщеря, както и наивната между една умна жена и един обаятелен млад мъж. Всичко се върти около Мариан – целеустремена, интелигентна и независима жена, свикнала да управлява козметична империя, съставена от хиляди служители. Но
зад тази студена маска се крие една млада по душа жена,
която иска да бъде ухажвана, да се забавлява и за малко да избяга от един свят, в който всичко се върти около разговори за пари и власт. Тук идва и незаменимата роля на Пиер-Ален, който ѝ дава точно това – житейска лекота, внимание и живот извън счетоводните баланси.
Той е може би най-хипнотизиращият образ във филма. Очарователен, непредвидим, физически и психически освободен – да прави каквото пожелае със себе си и с останалите. Не случайно във филма имаше една сцена, в която местно френско издание го определи като
,,застаряващият Дориан Грей‘‘
– сравнение, от което той остана обиден, но пък му пасва идеално. Подобно на героя на Оскар Уайлд, Пиер-Ален живее в свят на естетика, чар и илюзия, но под повърхността се крие въпросът за неговия морал и истински намерения. Дали е наистина влюбен, или просто се възползва от слабостта на самотна жена?
Снимка: Manuel Moutier
„Най-богатата жена на света“ не е филм, който директно осъжда кой греши и кой не, но ясно показва, че богатството може да бъде умело средство за манипулация. Като тук не толкова парите са тъмната страна на историята, колкото доверието ни и решението на кого да го подарим. За мен едни от най-драматичните и тежки сцени от филма бяха тези, в които се говореше за това как Фредерик (Марина Фойс) е решила да осъди собствената си майка. Точно тогава леко шеговитият тон, който продукцията поддържаше през цялото време, се пропука и се появи истинската драма – любовта се сблъска със страха и с общественото мнение.
Снимка: IMDb
Филмът на Тиери Клифа остави у мен впечатлението, че съм гледала една готина, интелигентна комедия с драматичен подтекст, която едновременно те забавлява, а към края те кара да се чувстваш дори леко неудобно. Няма как да не отбележа и очевидната ирония – през цялото време най-богатата жена на света търси нещо, което не може да се купи с пари.
