Казват, че да загубиш дете е най-силната болка, която човек може да изпита през живота си. Изпепеляваща, тя трудно може да бъде описана с няколко прости думи. Ако все пак трябва да се опитам да го направя, бих казала, че тя обикновено идва на приливи и отливи точно като морските вълни. Разбива се в сърцето и бавно обхваща цялото същество на опечалените. Класически пример за етапите, през които преминава скръбта, виждаме и в новия филм на режисьорката и носителка на „Оскар” Клои Жао – „Хамнет”.
Мигновена „лампичка” светва в съзнанието веднага щом прочетем заглавието на новия ѝ проект. Има ли общо със световноизвестната пиеса на Уилям Шекспир – „Хамлет”, или е „плод” на художествена измислица? Може би би било най-точно да посоча, че и в двете твърдения има „доза” истина. Филмът е адаптация на книгата на Маги О’Фарел, носеща името на единствения син на драматурга – Хамнет. За написването ѝ е работила с видни английски литературоведи, правила е и собствени проучвания, което определено допринася за истинността на произведението. Въпреки това обаче
голяма част от семейната история на Шекспир продължава да тъне в мистерия.
Енигма са неговите деца, както и съпругата му, чието име продължава да бъде бъркано дори и днес.
Обичам загадките, затова и нямаше как да не отида да се потопя в този непознат ми до момента техен личен свят, изпълнен с разяждаща сърцето скръб, но и нелишен от любов и свободолюбие.
Снимка: FOCUS FEATURES
Още с първите кадри режисьорката ни разкрива най-важното за своите главни герои. Агнес (Джеси Бъкли) (бел.ред. вероятно истинското име на съпругата на драматурга*) се е свила в корените на дърво. Близостта ѝ до природата е осезаема, тя е „дете на гората”, което познава всеки стрък, рее се в oблаците и има непримирим дух. Уилям (Пол Мескал), от друга страна, е затворен межу четири стени, за да обучава селските деца на латински – силна метафора за
капана, в който се намира творческата му персона в малкото градче Стратфорд на Ейвън.
„Любовта не гледа с очите, а ума”, пише Шекспир в своята пиеса „Сън в лятна нощ”. Ако приемем, че тя наистина е на първо място състояние на съзнанието ни, то можем да предположим, че Уилям вероятно се е влюбил не в Агнес като личност, а по-скоро в идеята за свободата, която онагледява.
Снимка: FOCUS FEATURES
Интересна е метаморфозата, през която преминава човек, когато получи така жадуваната волност. Подтиква ме да се замисля –
можем ли да изпитаме пълно щастие на този свят, или животът е низ от компромиси и битки,
с които ще сме принудени да се справяме всекидневно, докато сме на тази земя. За съжаление, май се оказва така, че получиш ли нещо, мигновено ти се отнема друго.
Шекспир вече не е просто ръкавичар – поставя представления из цялата страна и се радва на похвалите на своята публика. Нито аплодисментите, нито неимоверните усилия на Агнес обаче успяват да спасят живота на сина им Хамнет.
Снимка: FOCUS FEATURES
Чувала съм, че подобни травматични събития могат да повлияят пагубно на отношенията между родителите. Така и се случва. Сянката на смъртта се намества в дома им, водейки със себе си отчуждението, взаимните обвинения, пълната душевна празнина. Когато говорим за този тежък момент на загубата, е важно да обърнем специално внимание на изпълнението на Джеси Бъкли. Всяка бръчица по лицето ѝ, погледът ѝ, начинът, по който държеше умиращото си дете сами по себе си
„крещяха” за неимоверната ѝ болка дори още преди да е отворила уста,
за да издаде и звук. Шокът и невъзможността да се сбогуват понякога прави опечалените безмълвни, изолирани – сякаш животът им е спрял напълно, а светът вече не се върти около оста си.
Снимка: FOCUS FEATURES
В други случаи обаче (когато човек умее да борави с думите) страданието може да се превърне в катализатор на вдъхновение, в начин да бъде почетен един човек, отишъл си без време,
способ да запазиш идеята за този, който толкова много си обичал, върху белите страници,
или просто сбогуване. Загубата на Хамнет и съмненията на Шекспир – „да бъдеш или да не бъдеш” (бел.ред. има се предвид – струва ли си да живееш, или не след подобна мъка), „раждат” „Хамлет”. Името на пиесата и това на момченцето са били взаимозаменяеми в регистрите през XVI век. Прави ли ги това един и същи човек и означава ли, че познатата ни пиеса всъщност не е посветена на отмъщението, а на загубата? Предположенията и тълкуванията са десетки, а мистерията продължава да не бъде разбулена. Своята истина трябва да открие всеки един от нас, когато гледа филма.
Снимка: FOCUS FEATURES
Колкото до моята - критерият, по който напоследък обичам да оценявам продукциите, е усещането, което създават у мен. Тръпки се „разхождаха” нервно по гръбнака ми, а съзнанието ми се рееше към списъка за номинираните за награда „Оскар”, където силно се надявам през следващата година да видим невероятната Джеси Бъкли – актрисата, заради чието превъплъщение си заслужава да изгледате „Хамнет”.
