С анимацията „Невероятният свят на господин Паньол” организаторите на кино-литературния фестивал „Синелибри” продължават успешната серия проекти, посветени на френския писател, драматург и режисьор, която представят пред българската публика. Докато през 2022 г. в рамките на Фестивала на френския филм можехме да гледаме „Време за тайни” – разказващ за тийнейджъра Марсел Паньол, в екранизацията на Силвен Шоме той вече е представен „в есента на своя живот”.
Моментът, в който се срещаме с него, е
преломен както за твореца, така и за човека Марсел Паньол.
Последните му две пиеси не са приети никак радушно от публиката, което напълно очаквано буди силни личностни съмнения у него. Ще може ли да продължи да създава вълнуващи филми и представления и да пише увлекателни истории? Та нима всеки един артист не си е задавал подобни въпроси в даден етап от кариерата си?
Снимка: Cinelibri
В работата ми като журналист неведнъж ми се е налагало да дискутирам това явление с хората, които интервюирам. Всички те са единодушни, че
еднообразието несъмнено може да има подобен ефект върху артистичността и вдъхновението.
Колкото и интригуваща да е тази тема на разговор, по-любопитно и вълнуващо всъщност е да разгледаме дали този процес може да бъде обратим, или казано по друг начин – може ли човек, загубил своята муза, да си я върне обратно? – Универсален начин или тайна за справяне с подобен проблем няма, най-вече защото вдъхновението е състояние на ума, което означава, че то има строго индивидуални граници при всеки един от нас. За сметка на това обаче има правилна посока, в която бихме могли да тръгнем да го търсим. Ще си позволя да използвам израз, присъщ на психолозите, който макар и да е определян за банален понякога, всъщност има резон.
Снимка: Cinelibri
„Корени се в детството ти”….Е, когато специалистите го използват обикновено е в негативна конотация, индикирайки проблем. Този път обаче ще се разгранича напълно от тях, разкривайки ви, че решенията също понякога може да се крият в детството ни. Ако трябва да бъда по-специфична в изказа си, то бих включила в обяснението си и ключовата дума „спомени”.
Наскоро бях прочела, че
съзнанието на децата е като бял лист хартия, върху който родителите могат да изрисуват
или изпишат своите възприятия и представи за свeта. Безгрижието, с което разполагаме в началото на своя житейски път, е именно това, което ни помага да чувстваме по-силно, да виждаме красотата и в най-малките детайли, а с помощта на най-близките си успяваме да обединим всички тези аспекти в едно и да сформираме своята собствена идентичност.
Снимка: Cinelibri
Ако разглеждаме този пример, то можем да заключим, че животът на Марсел Паньол се е развил точно като по-учебник. Още като дете започва да пише истории върху листове хартия, които подарява на майка си – жената, която със своята топлина и нежност е поддържала творческия му плам.
Тя е онзи спомен, който в моментите на съмнение и несигурност е като пътеводна светлина.
На фона на това красиво начало на творческия му път (макар и придружено от трагедия), животът му впоследствие е много по-суров. Мизерстване в Париж, откази от театри и режисьори, метаморфоза, предизвикана от навлизането на киното, сянката на Втората световна война, загубата на приятели и публика – всяка една от тези „глави”, съпътствана със забележителните успехи на сцената и екрана, прави житейския и творческия път на Паньол наистина невероятен...точно каквато е и неочакваната му среща с неговото по-младо аз.
Снимка: Cinelibri
Представен майсторски чрез изразните средства на анимацията, филмът е като една цветна приказка, чиято поука гласи, че талантът и вдъхновението могат да устоят на предизвикателствата на времето, а думите на твореца – да се реят над хълмовете на Марсилия и отвъд дори и след като той вече не е сред нас.
„Невероятният свят на господин Паньол” можете да гледате по време на фестивала „Синелибри”. Пълен график на прожекциите ще откриете ТУК.