Всеки ден, вървейки, подминаваме хиляди светещи прозорци, всеки от които крие своя собствена история. Понякога рано сутрин, докато чакаме в трафика, или късно вечер с чаша чай в ръка, от балкона спираме поглед върху някои от тях и в нас се прокрадва любопитство – кои са тези хора, с какво се занимават, каква е връзката между тях, какви ли са техните мечти, а спомени? Така постепенно попадаме в една центрофуга от въпроси, която „разпалва“ въображението все повече и повече и без да се усетим ни откъсва от реалността. Понякога дори ни вдъхновява да вникнем по-дълбоко в себе си и да отворим чисто нова страница или да се върнем към някоя стара, останала трайно в нашето съзнание. Това трудно обяснимо с думи „бягство“ от всичко, което ни заобикаля тук и сега, според много артисти е задължително условие, за да достигнат до сърцата на публиката. Както казва известният френски писател и драматург Албер Камю:
„Измислицата е лъжата, чрез която казваме истината“.
Снимка: Carole Bethuel
Тази есен MCF7Arts и кино-литературният фестивал „Синелибри“ ни дават възможност да надникнем отблизо през призмата на въображението на артиста в новия филм на Асгар Фархади „Паралелни истории“, базиран на „Декалог: Шест“ на Кшищоф Кешловски, чиято световна премиера се състоя преди месеци на кинофестивала в Кан. Лентата ни запознава с една известна френска писателка на име Силви, която прекарва часове, наблюдавайки всяко действие на съседите си под лупа в своя претрупан с вещи апартамент, използвайки ги като вдъхновение за следващия си роман. В ролята се превъплъщава носителката на „Златен глобус“ Изабел Юпер, която с типичната си строгост в погледа разголва дума по дума, параграф по параграф, обличайки във фикция, своето минало и настояще – цигара след цигара, ден след ден. „Това е много непредвидим персонаж, който може да бъде интерпретиран по много различни начини. Тя е мистериозна, темпераментна, понякога дори брутална в действията си, а работата ѝ да шпионира и анализира ни препраща към „Задният прозорец“ на Хичкок. Ако се замислим, „Паралелни истории“ освен трилър и мистерия има и екзистенциални измерения.
Показва ни, че всеки е енигма за другия човек, както и често за самия себе си“, казва Юпер пред France Télévisions.
Снимка: Carole Bethuel
В романа тя преплита спомените от детството си, когато апартаментът отсреща е бил място за тайните срещи на майка ѝ с нейния любовник, с настоящето, в което същото пространство, превърнато в студио за запис на звукови ефекти, се превръща в сцена на нов любовен триъгълник. Там една жена и двама мъже създават и дублират звуци – стъпки по пясъчен плаж, плясък на птичи криле – върху откъси от филмов материал до късно вечер. В центъра на историята е Анна (Виржини Ефира), която има романтична връзка с по-възрастния ръководител на продукцията (Венсан Касел), но същевременно тайно се среща и с по-младия си колега (Пиер Нине). „Този роман е конвенционален и старомоден. Хората вече не се държат така. Много по-рационални са героите във вашите ръкописи. Кога за последен път говорихте с тези глупаци, както ги наричате?“ – така оценява свободната интерпретация на Силви нейната издателка, изиграна от голямата френска актриса Катрин Деньов.
Тази сцена поставя началото на пропукването на реалността на писателката и постепенното разгръщане на тази на останалите трима герои с помощта на нейния домашен помощник Адам (Адам Беса), току-що излязъл от затвора. Разлиствайки лист по лист романа на Силви, той започва сам да търси истината зад завесите на звукозаписното студио и постепенно създава истински хаос от съмненията на неговите обители. На фона на приглушена от цветове кинематография на Гийом Дефонтен, напомняща ми на моменти за „Личен живот“, отново с участието на Виржини Ефира, Беса с изключителна прецизност влиза неумишлено в ролята на детектив, с което преобръща динамиката на лентата на 180 градуса и откроява още по-ярко загатнатите в началото теми и елементи. Сцена след сцена рационалността на героите постепенно отстъпва, докато те анализират всеки параграф и всяка среща, преставайки да чуват шума от звуците, които самите те пресъздават.
„Паралелни истории“ отразява крехкостта на човешката душевност и непрестанната ѝ нужда да валидира собствените си истини между редовете.
Снимка: Carole Bethuel
С изключителна органичност пред камерата Изабел Юпер, Виржини Ефира, Венсан Касел и Пиер Нине изследват капана на неувереността, в който всеки от нас може да попадне, без дори да се усети, ако изгуби контрол над собствените си граници, потъвайки в потока от суета, циркулиращ около всички екрани, които ни заобикалят. Поставяйки на фокус професии като писател и звуков дизайнер, днес застрашени от бързо развиващите се технологии, актьорите - под зоркия режисьорски поглед на Фархади, ни предизвикват да се замислим за ролята на творците в нашето общество, чиито ярки гласове често биват приглушени от заливащата ни ежеминутно свръхинформация. Лично за мен филмът е и напомняне, че човешкото въображение винаги е било и ще бъде
неразделна част от способността ни да оцеляваме в реалност, в която става все по-трудно да гледаме на света с усмивка и надежда.
Снимка: Carole Bethuel
„Имаше нещо много европейско в този сценарий и затова не ми се струваше правилно да го снимам на американска земя. Въпреки че бяхме започнали работа отвъд океана, имах смелостта да спра всичко и да пренеса проекта във Франция. Това беше голямо предизвикателство за всички ни, но съм щастлив от този избор и мисля, че резултатът е добър. В лентата е трудно да се усетите, че има различни разказвачи. Идеята ни от самото начало беше да покажем, че в нашия свят няма граници. С годините си дадох сметка, че живеем в някаква въображаема реалност, която сами сме си създали“, казва Асгар Фархади пред Movie Weather.
Ако искате да подложите усещането си за реалност на изпитание и да забравите за сивото ежедневие за малко повече от два часа с един увлекателен трилър, който разгръща потенциала си с плавен ритъм, дубъл след дубъл, не пропускайте „Паралелни истории“ през следващите седмици по време на фестивала „Синелибри“. Пълен график на прожекциите ще откриете ТУК.
