„Сън в зимна нощ“ – не, няма грешка в заглавието. Това е пиеса на Александър Секулов, която, подобно на „лятната“ версия на Шекспир, включва вълшебна гора, феи, любов, желания и причудливи създания. Той кара Този магичен свят да оживее зад високите бетонни стени на един „лагер за филтрация“. В „сънната бъркотия“ на великия английски драматург се потапят обитателите на това омразно място с надеждата поне за миг да се откъснат от жестоката действителност, която ги заобикаля.
Снимка: Христо Чучков
Това изключително проницателно произведение на Секулов, изпълнено с широка палитра от послания, се разгръща за първи път на сцената на театър „Зад канала“ този декември, благодарение на големия български режисьор Стоян Радев. След като ни впечатли с различната си перспектива към образа на войната в Брехтовата „Майка Кураж и нейните деца“, показвайки най-тъмните моменти от историята на човечеството през смеха, той отново прибягва към този подход и в „Сън в зимна нощ“.
Смях, редуващ се с оглушителна тишина, изпълни салона на театъра на предпремиерата в петъчната дъждовна нощ.
През мен минаха всякакви емоции – гняв, възхищение, отчаяние, но и гордост към този изключителен екип от професионалисти, който в рамките на два часа изкусно ни разкри силата на великата красота на самозаблудата.
Снимка: Христо Чучков
Свежен Младенов влиза в ролята на главния комендант на ,,филтрационен лагер за жени номер 5“. Отказал се от славата и театралната сцена, потънал в ежедневие, изпълнено със заповеди и почести, той силно копнее да се откъсне от грозната реалност и да се потопи отново в света на изкуството – единствения начин, по който според него човек може да се доближи до божественото. В развитието на действието разбираме, че той всъщност е отрицателният герой в спектакъла – събирателен образ на онези актьори и режисьори, известни с предпочитанията си към „четенето на сценария на приглушена светлина“ с красиви млади актриси.
Решавайки да впечатли комисаря на пропагандата и едновременно да удовлетвори собствената си нужда от изкуство, той решава да постави шекспировата пиеса „Сън лятна нощ“, която според него би била най-подходяща и забавна за властта. Така поема задачата да разпредели ролите между осемте си подчинени дами, като има предвид, че сред тях са бившата му жена (Ирини Жамбонас) и бившата му любовница (Жени Александрова-Лечева), с която е изневерявал. С изключителна прецизност те преминават от роля в роля заедно с останалите си съкилийнички (Луиза Григорова-Макариев, Мартина Тодорова, Славяна Любомирова, Цветина Петрова) и с главната надзирателка (Каталин Старейшинска) и нейните подчинени (Василена Атанасова, Христина Караиванова).
Снимка: Христо Чучков
„Ама ние изпълняваме заповед, не правим спектакъл“ – възразява една от лагерничките по време на репетициите, а друга с дългогодишен сценичен опит като актриса ѝ отвръща с насмешка, че ако си мисли, че в театъра е по-различно, се лъже. Тази „метафора“ ме накара да се замисля за всички
онези задължения, които изпълняваме ежедневно, „защото така трябва, за да избегнем последствията“.
Във все по-материалното общество, в което живеем, всички се считаме за свободни – но само на теория. Фокусирани единствено върху резултатите, ставаме все по-притискани от обстоятелствата, а мнението ни – особено когато се различава от масовото – често бива заклеймявано. Единственият начин да избягаме от „нашата дълга зимна нощ“, в която сме принудени да живеем, за да бъдем приети, е като се разсеем и се потопим в една утопична реалност. Както историята многократно е показвала обаче - бягството от действителността никога не носи спасение – то създава нови жертви и ни тласка още по-дълбоко в необятното море на собствените ни самозаблуди.
Снимка: Христо Чучков
Спектакълът засяга многократно обсъжданата тема за мъжа като доминираща сила над жената, както и болестта на постоянното доказване в нашето общество, замъглено от тежестта на комплексите ни. Чрез широк спектър типажни образи, задълбочено психологически изградени от самите актьори, Радев цели не само да ни накара да се огледаме около себе си, но и най-вече да погледнем навътре, за да осъзнаем собственото си участие в механизма на манипулацията.
„Определено неочакван край и добре свършена работа“ – тези думи се понесоха из фоайето на Малък градски театър „Зад канала“ малко след като спектакълът приключи и остави истинска бъркотия в мозъчната ни кутия. „Ама как? Ама защо истински нож? А защо не уби него? А…“ – ако и вие искате да попаднете в театралното торнадото, наречено „Сън в зимна нощ“, можете да го направите на следващите премиерни дати – 15 и 16 януари в театър „Зад канала“.
