Бях на много места преди да стигна до „Място, наречено другаде“. Имах и високи очаквания, които бяха задминати със скоростта на светлината. Все пак славата на този спектакъл го предшества и знам, че ако зад конкретен проект стои творческата сила на Stage Hearts, то успехът му е предопределен.
Макар премиерата на „Място, наречено другаде“ да е през 2022 г., до днес пиесата се радва на неспиращ зрителски интерес. Признанието от професионалните среди също не липсва – спектакълът е награден с „Икар“ 2023 и „Аскеер“ 2023 за драматургия.
Снимка: Stage Hearts
Силата на това представление е, че то разказва историята на Мия и Денис, но всъщност на Боряна и Петър, а ултимативно и на всеки, който неизбежно се припознава в нея.
Автор на текста е драматургът Яна Борисова, а режисьор е Димитър Коцев – Шошо.
Представлението „Място, наречено другаде“ нямаше да същото без таланта на актьорите и целия екип зад спектакъла. Идейната сценография и костюмите са дело на Елис Вели, а музиката - на Милен Кукошаров. Заедно с режисьора Димитър Коцев – Шошо това са обичайните заподозрени, които заедно с Яна Борисова и всички актьори от Stage Hearts създават театрална магия с всеки следващ проект.
Не е изненадващо, че сюжетът е близък до хората – всички текстове на Яна са такива. Тя пише на първо място
вдъхновена от реалността, затова думите ѝ не звучат изкуствено,
а темите са такива, в които може да се припознае всеки. В същото време говори някак възвишено и красиво, за философията на живота, разнищвайки дълбините на душата. Творчеството ѝ е широко харесвано, но не и масово в лошия смисъл на думата.
Снимка: Stage Hearts
„Място, наречено другаде“ Яна Борисова създава специално за Петър Антонов и Боряна Братоева - по мотиви от истинска история между двамата. След като случайно двамата актьори разбират, че живеят в един и същ блок, но не се познават, започват да прекарват повече време заедно и изграждат дълбоко приятелство.
Сюжетът в пиесата разказва за Мия – млада актриса, която е трагично влюбена, и Денис – телевизионен водещ, оттеглил се от пиедестала на малкия екран и потънал в тъга и алкохол. Без предупреждение и с цялата си енергия и шумна природа, напълно противоположна на неговата, тя навлиза в света му и постепенно границите на сърцата им падат.
Снимка: Stage Hearts
И двамата герои страдат за отминали трепети и неслучила се любов и се оказват всичко, от което другият има нужда, за да преодолее страха и да даде втори шанс. Необичайното в представлението е, че щом на сцената има мъж и жена зрителят очаква, че любовната история ще е между тях двамата.
В „Място, наречено другаде“ обаче обектите на желанията на героите не присъстват.
Представлението като с лупа разглежда как двама души минават през процеса на влюбване, после раздяла, как понякога мъжете и жените говорят на различни езици, но в крайна сметка надежда и изход има, дори от най-мрачните места на душата.
Снимка: Stage Hearts
Това, което не очаквах, беше с колко голяма доза хумор е поднесена цялата история. На моменти дори се замислях: „Редно ли е да заливаме от смях и то на гърба на хора, изпаднали в любовна депресия?“ Това обаче е едно от уменията на Яна Борисова – от най-неловките и дори болезнени моменти да извежда ироничното, общочовешкото, да говори с лекота за нещата, които самите ние се страхуваме да споменем.
Снимка: Stage Hearts
„Място, наречено другаде“ показва онези влюбвания, след които оставаме безмълвни, разказва за тишината, от която или се плашим, или ставаме нейни властелини, за мъжката и женската гледна точка, за живота, който е „за споделяне“. Постановката те кара искрено да се забавляваш, но и да си зададеш въпроси – свои или през реплики на героите – като например „Защо хората се събират в двойки?“, както пита героят на Петър Антонов. „За да имат свидетел на живота си“, му отвръща героинята на Боряна Братоева.
Пиесата говори за онова щастие, което „се оказа непоносимо занимание“,
и след което имаш нужда да намираш друго място, където си нещастен.
Къде в крайна сметка е мястото, наречено другаде? „Всяко място, но не и тук“. „А какво му е на тук?“, ще попитате (същото прави и героят в пиесата). Просто „тук“ не е това, което искаш (ще си позволя да не цитирам думите на автора). Това „другаде“ ти дава цел и посока, нещо което да преследваш и търсиш непрестанно. А когато „другаде“ стане „тук“ дефиницията му променя ли се?
Изобщо щастието все толкова хубаво ли е, когато го постигнеш, или е в непрекъснатото му преследване, в постоянното вървене към място, наречено другаде. Щастието и любовта винаги ли са другаде?
Снимка: Stage Hearts
Яна Борисова не дава отговори на въпросите, които задава с пиесите си. Не това е целта на изкуството…
„Тук“ или „другаде“ винаги ще става дума за любов. Представлението ни напомня още, че ако тя отсъства, животът, целият ти свят, успехът, славата – всичко се обезсмисля. И „тук“ става „другаде“, което никога не можем да имаме. Разстоянието между двете обаче понякога е много по-малко, отколкото си представяме – никога не знаеш дали едно „Липсваш ми“ в 2 посред нощ не е способно да те телепортира... Някъде другаде.
