Кой е този „Слон в стаята“ или, както знаем значението на този англо-саксонски израз – голям и очевиден проблем или деликатна, дори неудобна тема, която всички избягваме? – се питахме всички, настанили се удобно на местата си в очакване светлините да изгаснат и носителката на „Икар“ Стефка Янорова да се появи на сцената на Театър 199 „Валентин Стойчев“, или, както разкрива авторът и режисьорът на пиесата Елена Телбис, да „стартира терапията си по команда на изкуствен интелект“. За изненада на всички обаче, актрисата се настани сред публиката, привличайки всички погледи с думите: „Някой друг иска ли да мине преди мен?“.
След своя вик за справедливост в „Prima Facie“ Елена Телбис представя новия си проект, оживял на театралната сцена за пръв път преди часове с помощта на изключителния актьорски талант на Стефка Янорова и прецизно подбраната, модерна сценография на Ванина Цандева. В продължение на повече от „60 минути“ те спират времето, за да разкажат трудната изповед на една майка – наситена със сарказъм, болка и непримирение, която трябва да се изправи пред мащаба на собствената си „истина“, скрила я дълбоко, далеч от „шума на света“.
Снимка: Иван Дончев
„Дядо ми казваше: 'Всяко зло идва за добро'“, споделя театралният гардеробиер Силвия, героинята на Янорова, която се гмурка в спомените от детството си, определяйки ги като напълно „нормални“ и без причина да ѝ донесат така наречените популярни напоследък „травми“, с които според нея мнозина днес спекулират, оправдавайки сякаш всяко свое действие в настоящето. „Аз не съм дете на разведени родители… Те се караха много, но останаха заедно. А вие някога срещали семейство без проблеми?!“ – възкликна тя с трудно доловима увереност.
Тогава се замислих за всички „нормални“ етикети, които поставяме в ежедневието си, често просто за да избягаме от „слона в стаята“, без да осъзнаваме, че единственият начин той да си тръгне веднъж и завинаги е да се изправим очи в очи с него – само той, ние и истината. В днешния забързан и все по-технологичен свят, в който е много по-лесно да се скриеш зад дисплея и просто да „скорлнеш“, „мутнеш“ или „сиинеш“, наблюдаваме, че сякаш все по-трудно събираме кураж да търсим и отстояваме „нашето нормално“, приели и свикнали с идеята, че всичко, което ни заобикаля, „е такова, каквото трябва да бъде“.
„Системата засича лъжа“ – прекъсна изповедта на Силвия изкуственият интелект, докато тя продължаваше да разказва за живота си – и по-конкретно за първата среща и раздялата с бившия си съпруг, както и за появата на техния син, който мечтаел да гради кариера в музикалната индустрия. „Какво искате да ви разкажа?... Какво можех да направя? Аз не знаех как да намеря подходящия момент да говоря с него за това“ – потъна за секунда в сълзи майката, признавайки, че нейният непълнолетен син е починал зад волана след злоупотреба с наркотици.
Снимка: Иван Дончев
В този миг в препълнената зала настъпи гробно мълчание. Не след дълго, отровение след отровение, въпрос след въпрос светлите в залата изграснаха и в въздуха полетяха бурни аплодисменти. Всеки един от нас, изправил се на крака, приветства с гордост смелостта на екипа, който показа колко безспорно трудно, но и възможно е да извадим „слона в стаята“ и да повярваме, че колкото и мрачен да изглежда днешният ден, не бива да спираме да търсим вътре в себе си пътя към онова „изцеление“, което ще ни позволи да видим светлината в тунела.
„Чувството за реалност е дар, който повечето хора не притежават. А всъщност именно в това може да се крие техният шанс.“
– припомних си тези думи на излизане от залата, докато мислите ми се връщаха към откъс от пиесата „Есенна соната“ на Ингмар Бергман и разрушения свят на неговите герои. Преминала през истинско емоционално торнадо в съзнанието ми, изплува мисъл за свобода, вяра и отговорност. И вътре в мен се роди въпросът: „Колко „слона в стаята“ трябва да се появят пред нас, за да избегнем „омагьосания кръг“ на Бергман и на героинята на Стефка Янорова, в който натрупаните лъжи и болка се предават от поколение на поколение, а промяната остава невидима за просто око?“
Не пропускайте „Слонът в стаята“ на 7 и 22 октомври – за да откраднете парченце реалност от „страшно нормалния“ свят на Елена Телбис, представен на сцената на ,,Театър 199“. Билети може да намерите ТУК.
