Преди часове едно от най-коментираните бродвейски заглавия – „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“ – за първи път оживя на българска сцена. Над Античния форум „Августа Траяна“ в Стара Загора беше надвиснала гъста мъгла от очаквания, въпросителни и надежди, която бързо се разпръсна малко след първите тактове под диригентската палка на Светослав Лазаров. Заедно с оркестъра на Държавна опера – Стара Загора той пренесе публиката за секунди във викториански Лондон чрез музиката и текстовете на песните на една от най-влиятелните фигури в историята на американския музикален театър – Стивън Сондхайм.
Снимка: Държавна опера – Стара Загора
„Декорът е доста интересен, а виждаш ли 3D mapping-а отзад? Много е впечатляващо“, чувах гласове зад себе си минути преди на сцената да се появи популярният британски сериен убиец Суини Тод – някога познат като бръснаря Бенджамин Баркър, в чийто образ се превъплъщава българският актьор и режисьор Цвети Пеняшки. Той се заема с нелеката задача да вдъхне живот на този емблематичен измислен персонаж, познат на широката публика най-вече от изключително успешната екранизация на Тим Бъртън от 2007 г., която носи на Джони Деп наградата „Златен глобус“ за превъплъщението му в същата роля. Осъзнавайки огромната отговорност, целият екип зад този мащабен проект пристъпваше плахо в първите сцени. Напрежението обаче бързо се стопи, когато силният глас на Пеняшки се сля с този на Керана, която блести в другата главна роля – тази на Мисис Ловет.
Двамата бяха изградили отлична сценична симбиоза, която въздействаше силно на публиката през цялото представление. С изключителна убедителност те следваха зловещия си план за приготвяне на „икономични пайове“ от човешка плът, водени от желанието да удовлетворят личните си нужди – жаждата за възмездие на Суини Тод и копнежа на мисис Ловет за любов и внимание. Всъщност до тези изводи стигнах основно благодарение на чудесната им психофизика на сцената и емоционалния им музикален разказ, тъй като доста трудно виждах ясно лицата им през по-голямата част от представлението, дори и от първия ред. Може би, ако имаше екрани с близки планове, щях да имам възможността да уловя още по-добре нюансите в актьорската им игра.
Снимка: Madlen Batchvarova
„Ау, костюмите на съдия Търпин (Евгений Арабаджиев) и Просякинята (Яна Маринова) са почти същите като във филма“, коментираха две дами до мен, докато негодуваха срещу дързостта на главния антагонист, готов на всичко, за да отнеме свободата на Джоана (Калина Костова) – дъщерята на Бенджамин Баркър. Тъй като режисьорът Петър Одажиев остава изцяло верен на класическия мюзикъл на Стивън Сондхайм, смятам, че подходът на художника по костюмите Кирил Наумов да не излиза от границите на викторианската епоха е напълно оправдан. Заедно със сценографа Петко Танчев те рисуват ярки сценични картини, които ни напомнят, че миналото не е толкова различно от настоящето. Сцена след сцена спектакълът ни напомня, че независимо от епохата, демоните в човека се раждат от едни и същи липси – от отсъствието на любов, надежда и човечност.
Може би най-запомнящият се момент от мюзикъла за мен беше няколко минути преди Суини Тод да пререже гърлото на Търпин и да изпълни плана си за отмъщение. Гласовете на двамата тенори в този момент се извисиха толкова силно, че сякаш дори заглушаваха песента на щурците. С осъществяването на така жадуваното отмъщение на главния герой обаче не настъпи светлина, а още по-дълбок мрак, който предвещаваше неизбежния край. Последната песен, която бе и първата, изпята от Пеняшки на сцената, прозвуча не като сбогуване, а като молитва – за свят с по-малко жестокост и повече истории, които да ни напомнят, че си струва да се борим и да правим добро. Макар че, както пише Георги Господинов в „Балади и разпади“:
„Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е“
Снимка: Калоян Дамянов
Първата българска версия на „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“ ни разкрива колко огромна нужда има човек от това да открие смисъл и колко висока е цената, когато позволи да го изгуби. „Да се научиш да прощаваш и да се опиташ да забравиш е може би най-голямото предизвикателство за нас като хора“ – коментираха зрители репликите на главния герой на излизане, а аз се питах след тях: „А каква е формулата, за да го поискаш?“. Оставям ви да се опитате да откриете отговора на този въпрос на 19 август в Античния театър в Пловдив или на 23 ноември в зала 1 на НДК в София, когато ще имате възможност да се запознаете на живо с едни от най-призрачните герои на Викторианската епоха.
