Какво се случва, когато едни хора повярват в мечтите си и в силата на изкуството? Това е историята на сюжета на мюзикъла „Тайната на музиката“, но и историята на създаването му.
Безкрайни часове труд, талантлив екип, вдъхновение и много смелост стоят зад цялата продукция, чиято премиера беше на 18 ноември в зала 1 на НДК.
Снимка: Орлин Николов
Мюзикълът се появява точно две години след като почти същият екип създава „Книгата на мечтите“.
В сравнение с него „Тайната на музиката“ е по-камерен и по-интимен спектакъл. Макар в актьорския състав да са популярни имена като Владимир Зомбори, Михаела Филева, Владимир Михайлов, Цветелин Павлов и Вяра Табакова, главните герои всъщност са деца. И то какви деца… Ева Ралякова (в ролята на Ема), Теодора Василева (в ролята на Моника), Боян Георгиев (в ролята на Митьо Амадеуса) и Виктор Иванов (в ролята на Киро Кремоната) се превъплъщават толкова естествено в персонажите си, а освен това демонстрират завидни певчески и танцувални умения.
Снимка: Орлин Николов
Има още един главен герой – едно пиано, около което се завърта целия сюжет. Историята пренася зрителите в българската действителност в средата на 90-те години, когато
да се занимаваш с изкуство не е особено перспективно,
„ако имаш късмет ще те вземат на работа от 9 до 5“, както се пее в една от песните, има режим на тока и животът „там“ изглежда далеч по-привлекателен от този „тук“, където властват несправедливостта и парите.
Снимка: Орлин Николов
След като маестро Стоименов (Цветелин Павлов) напуска този свят, неговите ученици, които той запалва за музиката и изкуството на мюзикъла решават да си върнат пианото му, взето от лихваря Кънчо (Владимир Михайлов). Според него шумът на парите е по-красив от всяка музика и е готов да направи всичко, за да спре музикалните занимания на децата в читалището и да го превърне в заложна къща.
За кратко ставаме свидетели и на неговата история, връщайки се назад във времето. А в една от песните се споменава за бъдеща световна пандемия, така че времената се преплитат, както и сюжетите.
Снимка: Орлин Николов
Вплетените в либретото теми са много. Силно застъпен е мотивът за сблъсъка на децата със света на възрастните. Едно от израженията му е конфликтът между Ана (Михаела Филева) и дъщеря ѝ Ема. История за майка, която с цел да предпази детето си от разочарованията, които тя е преживяла на нейната възраст, я спира от това да следва мечтите си.
В началото героят на маестро Стоименов, който е и разказвач на историята, казва: „Когато децата пораснат и станат сериозни хора потъват в реалния свят“. Може би най-силното послание на мюзикъла е да не порастваме по този начин – да не се отказваме от мечтите си,
да не губим детското в себе си и да запазваме вярата и надеждата живи.
Макар и не изведена на първи план, за мен важна беше и темата за това, колко ключова роля имат учителите и как те са способни да развият дарбите в учениците си. Насърчение и вяра в децата може да им даде крила, но една пречупена мечта остава болка и последствия дори за цял живот.
Снимка: Орлин Николов
„Тайната на музиката“ говори за несбъднатите мечти, неизказаните навреме думи, недовършените картини и неслучилите се отношения. Но като контрапункт на всичко това е силата на изкуството, свободата, която то носи, смелостта да последваш мечтите си и посланието, че никога не е късно за това.
Посланията в мюзикъла са вплетени и предадени успешно във всеки компонент, който съставлява цялото. Музиката, дело на Любомир Денев-син, и текстовете на Михаела Филева са впечатляващ и перфектното продължение на либретото на Александър Чобанов. Тримата работят в тясно сътрудничество и създават както музика в различни жанрове, така и запомнящи се рефрени, които веднага остават в съзнанието на зрителите. Точно защото е толкова грабващ, си казах, че напълно си заслужава саундтракът на мюзикъла да бъде издаден и самостоятелно. Добрата новина е, че както ми сподели Михаела Филева, това е намерението и на екипа.
Снимка: Орлин Николов
Освен без музика, един мюзикъл не може и без танци – за въздействащата хореография се е погрижила Ралица Мерджанова, а танцьорите, влизащи от роля в роля са просто фантастични.
Не бива да пропусна да спомена и режисьора Уест Хайлър и асистент режисьора Мила Люцканова. Хайлър е поставял на Бродуей, а у нас вече има не един създадени спектакъла, което може би му е помогнало да разбере и лесно да влезе, както твърди екипа, в българската действителност, за която „Тайната на музиката“ говори.
Макар да има ясен хронотоп
историята в мюзикъла е универсална и някак по-голяма от времевите рамки.
Всеки може да открие нещо за себе си – и най-малките, които на премиерата изпълваха залата, и големите, които са свидетели на 90-те.
Снимка: Орлин Николов
„Тайната на музиката“ има всичко необходимо за един добър мюзикъл – многопластова история, любов, добра музика, талантлив актьорски състав, антигерой, развръзка и хубави послания. Цялата история е поднесена с доза хумор и има дори мюзикъл в мюзикъла.
Въпреки, че ми се струва, че има малки детайли, които могат да бъдат подобрени, от екипа се надяват това да е само началото на творческия път на спектакъла, така че той тепърва ще се усъвършенства. Следващите дати са 21 и 22 февруари в Театър Азарян.
Снимка: Орлин Николов
„Никога не бива да се подценява силата на вдъхновения човек“ – това е изречението, което най-силно ще остане с мен от мюзикъла. И, ако още се питате каква всъщност е тайната на музиката – не мисля, че за някого е тайна. По-скоро е скрито оръжие – силата на вдъхновения човек, на изкуството и на мечтите.