„Несправедливостта е в ДНК-то ни”, ледени тръпки се „разходиха” по тялото ми, когато чух това изречение, защото дълбоко в себе си бях напълно наясно, че в него има огромна доза истина. Правосъдна система, управление, ежедневие – всяка минута се сблъскваме с беззаконие, а това сякаш е направило много от нас не само примирени, но и някак резистентни към правдата. Слагайки „розовите си очила” и отказвайки да приемем истината за света и хората, които ни заобикалят, може би
неосъзнато попадаме зад едни (невидими) решетки, строим си сами затвор,
в който има шанс да останем заключени до последния си дъх. И все пак трябва да призная, че в целия този „сценарий” определено има нещо мистично. Трябва ли да се съмняваме във всичко и всеки, за да бъдем в безопасност? Възможно ли е най-близките ни да ни забият нож в гърба? „Истината е някъде там” - спотайва се в мрака на съзнанието ни, а понякога и в някой ъгъл на дома ни.
Снимка: Христо Чучков
Според кралицата на криминалните романи Агата Кристи „истината, колкото и грозна да е, винаги е любопитна и красива за онези, които я преследват”. Признавам си, че съм една от тях - страстен любител на детективските разследвания и заплетени случаи. Това е и причината с охота да се отправя към Малък градски театър „Зад канала”, където съвсем наскоро беше представена премиерно постановката „Убийство по учебник” с режисьор Бойко Илиев. Не се подвеждайте от заглавието,
на сцената няма да видите безпогрешен детектив като Еркюл Поаро или Беноа Блан
(бел.ред. от поредицата „Вади ножовете”). Изкусен разказвач (Атанас Чопов), който ни въвежда в цялата история, все пак има. Не научаваме неговото име, но нямаше как да не запомним лицето му. Черен костюм с бяла риза - определено стилен, но същевременно с това неизненадващ избор. Същото обаче не може да се твърди за лицето му. Покрито с грим, който напомня на емблематичната усмивка на Жокера, то внася една налудничаво-абсурдна нотка, която рядко виждаме в подобен тип представления. Появата му е чудесна „улика” за това, което ни предстои да гледаме в продължение на около час и половина.
Снимка: Христо Чучков
Още първата сцена ни отвежда в дома на семейство Тепел. Съпругът Джером (Николай Урумов), който по професия е експерт счетоводител, както всяка вечер следи харчовете на семейството и проверява касови бележки. Дотук не се сблъскваме с нищо необичайно, но това е напът да се промени, когато той открива, че много по-младата му съпруга Франсин (Александра Майдавска) е купила пистолет и гробищен парцел със собствените му пари. Типичен „червен флаг”, помислих си веднага. Посветилият живота си на статистиките и точните данни Джером обаче явно не смяташе така. Стряскащо е какво може да направи любовта с един човек. Тя не просто замъглява светогледа му - кара черното да заискри в бяло, а лъжата, колкото и инфантилна и абсурдна да е тя, да се превърне в истина.
Снимка: Христо Чучков
Ако смятате, че всичко става ясно още в първата сцена, то само почакайте в „картината” да се появяват съседската двойка - Ленор (Христина Караиванова/ Таня Пашанкова) и съпругът ѝ художник, както и частният детектив Сид Декър (Емил Котев). Представлението, което в самото начало ми се струваше, че представя един лесен за разгадаване случай, взе неочакван, хаотичен, но същевременно с това и хумористичен обрат.
Прогнили и разпадащи се човешки отношения, парадокси,
изневери, аромат на барут и неистови викове изведнъж „наводниха” сцената –
всички те резултат от манипулативността и меркантилността на някои представители на човешката раса…но и не само. Ако се стараем да бъдем обективни, то е много важно да разгледаме и причините, поради които виновниците са решили да извършат конкретно престъпление. В случая с „Убийство по учебник” една от тях е стремежът към по-добър и финансово осигурен живот. Оправдава ли обаче целта действията? А справедливо ли е едни да бъдат щастливи за сметка на други?
Снимка: Христо Чучков
Истината е, че и до ден днешен продължаваме да живеем с максими от едно време. Причината вероятно се корени в това, че те правят съществуването ни в един свят на несправедливости една идея по-лесно. Пишейки това ревю, си спомних за няколко от тях – „Истината винаги възтържествува”, „Доброто винаги побеждава”. Дали обаче това е валидно и за действителността? Има ли място за правда в един свят, в който „несправедливостта е закодирана в човешкото ДНК”? Отговорите на тези и още много други интригуващи въпроси можете да научите на 31 януари, когато отново ще можете да гледате „Убийство по учебник” в Малък градски театър „Зад канала”.
