„Един от десетте най-добри филма на 2025 г.“ – така определиха от Националния съвет за кинокритика и Американския филмов институт дългоочакваната спортна комедийно-драматична лента на Джош Сафди „Върховният Марти“. Седем години подготовка, огромна рекламна кампания и вече три спечелени награди – „Златен глобус“, „Избор на критиците“ и „Актьор на годината“ на Международния филмов фестивал в Палм Спрингс за изпълнението на Тимъти Шаламе във филма – са сериозна заявка, която определено провокира моя интерес и ме накара да се настаня пред екрана с големи очаквания. С все още учестен пулс мога смело да кажа, че светкавичното темпо на лентата и гениалното превъплъщение на младия актьор не просто ги надминаха, а ме накараха дори да не си ги спомням след последните надписи.
Снимка: А24
„Върховният Марти“ ни запознава с един безумно арогантен играч на тенис на маса, вдъхновен от сензацията от средата на века Марти Райзман – най-възрастният играч, спечелил открито национално състезание в спорт с ракета, известен като „Иглата“. Тимъти Шаламе изгражда този образ до най-малкия детайл – с видимо изключително добра физическа подготовка – и ни
представя един от най-симпатичните и изкусни манипулатори, които сме гледали някога на екран.
Героят му, Марти Маузер, е убеден, че е най-добрият в тениса и се чувства оправдан в стремежа си да достигне желаното величие, без да се съобразява с каквито и да е морални или физически граници. Бързият му ум, изпълнени със страст очи и безкомпромисност във всяка следваща стъпка привличат всички погледи – от тези от мръсните жилищни блокове на еврейския квартал в Ню Йорк, който нарича свой дом, до онези на интелектуалците от театралните приеми, за секунди. В някои сцени образът на Шаламе силно ми напомни за комплексността на героя на Ръсел Кроу – безскрупулния бизнесмен Макс Скинър от „Добра година“ (2006).
Снимка: А24
Залози на живот и смърт, изкусно премислени лъжи и високи дози адреналин – така изглежда светът на рисковия играч на тенис на маса, разгледан под прецизния киномикроскоп на Джош Сафди. Режисьорът предоставя на Тимъти Шаламе възможността да изиграе, по мое мнение, мечтаната роля за всеки актьор – силно краен образ, чиито подбуди го водят бавно и постепенно към тотален емоционален разпад. Със своята органичност пред камерата и дълбок интерес към героя и осеяния му с предизвикателства път Шаламе се справя блестящо с тази актьорска задача,
успявайки едновременно да отблъсне и да предизвика съчувствие у зрителя.
Воден от желанието да докаже на всички изключителните си умения в тениса на маса, неговият герой напуска работата си, семейството и жената, готова да даде живота си за него. Той залага всичко, което успее да открадне или да изпроси, движен от стремежа да нахрани собственото си его. Ловките му опити да се измъкне след всеки пореден неуспех и ненаситната му жажда да се докосне до всичко, което може да му донесе дивидент за „вечна слава“, ме накараха да настръхна многократно. „Имам цел откакто се помня. Ти нямаш. Не мога да си позволя разсейване – длъжен съм да я постигна, независимо от цената“, казва той с изключително хладнокръвен тон на Рейчъл (Одеса Зайон), като обещава да осигури добър живот за нероденото им дете много скоро, но не и да присъства в живота му като баща.
Да можеш да се възползваш от наивността и добрината на хората и след това да спиш спокойно през нощта за мен е свръхчовешко умение, което съм благодарна, че не притежавам. Според моите наблюдения то се усвоява под влиянието на лош пример и средата, в която растеш, а лентата го потвърждава. Марти Маузер, както сам се шегува, е „крайният продукт на поражението на Хитлер“ или събирателен образ на всички онези счупени от вътре деца, които никога не порастват, живеейки с травмите от миналото си и търсейки щастие чрез свръхдоза адреналин. Всъщност филмът на Джош Сафди не ни предоставя много конкретна предистория за героя, но сцена след сцена лесно може да се разпознае миналото му, ако надникнем отвъд гротескността на постъпките, взаимоотношенията и мечтите му за бъдещето.
„Върховният Марти“ е истински кинотайфун – помита те и те оставя безмълвен дълго след финалните надписи. Шаламе подлага морала ни на изтощително изпитание, разчленявайки психологията на своя герой пред камерата. Поставяйки под лупа величието като смисъл на едно съществуване, той и останалата част от актьорския състав – Гуинет Полтроу, Tyler-The Creator, Пен Джилет, Фран Дрешър и Сандра Бернхард – ни напомнят колко много са саморазрушителните образи, които ни заобикалят всекидневно. След края на филма се чувствах като след дълъг полет – приземена с една-единствена мисъл:
„Най-големият подвиг в нашето общество е да избереш да живееш честно и почтенно в свят, пропит от манипулация и егоизъм“.
Снимка: А24
Ако сами искате да се убедите заслужава ли Тимъти Шаламе да бъде тазгодишният носител на награда „Оскар“ за най-добър актьор и колко наистина въздействаща е историята на неговия безскрупулен герой, за когото думата „не“ не съществува, а „достойнство“ – още по-малко, гледайте „Върховният Марти“ от 16 януари в кината.
