На днешния ден първата френска актриса, спечелила награда за актьорско майсторство на трите най-големи филмови фестивала – Кан, Венеция и Берлин, Жулиет Бинош, навършва 62 години. Нейният талант, харизма и безкомпромисност пред камера вдъхновяват поколения видни режисьори – от Жан-Люк Годар и Филип Кауфман до Дейвид Кроненберг и Абас Киаростами, които ѝ позволяват десетилетия наред да изразява „своята човечност през погледа на зрителя“.
Снимка: Getty Images
Родена в сърцето на Париж на 9 март 1964 г., тя е дъщеря на всестранно развитите артисти Жан-Мари Бинош и Моник Сталенс. Баща ѝ е утвърден мим, скулптор, режисьор и педагог, който твори предимно в Южна Америка и лично изработва емблематичните маски от смола за своите постановки. Майка ѝ, която е от полски произход, е преподавател по литература, режисьор и актриса, посветила голяма част от живота си на създаването на училищни театри.
Въпреки че те я лишават от своето присъствие през цялото ѝ детство, изоставяйки я малко след развода си, тя непоколебимо тръгва по техния път и с много упоритост и малко късмет стига до голямата сцена. Във всяко свое превъплъщение до днес Бинош ракрива в дълбочина своята емоционална интелигентност и смелост, които притежава като жена и артист и които ни карат да не откъсваме очи от екрана. „Работата на актьора е да придаде присъствие на сили, които не му принадлежат, но преминават през него. Можем да призовем емоциите, тоест да освободим място в себе си, за да уловим нещо, което ни надхвърля“, споделя тя в интервю за Radio France.
Снимка: Getty Images
В очакване да видим през лятото първия режисиран от нея пълнометражен филм, озаглавен „В нас“, ще отпразнуваме рождения ден на носителката на престижните награди „Оскар“ и „Сезар“. Подготвили сме специален списък с едни от най-запомнящите ѝ филмови превъплъщения през последните години – идеален избор за киномаратон с голяма купа пуканки в дните преди церемонията на филмовата академия на САЩ.
„Брулени хълмове“ (1992)
Това е една от първите адаптации на романа на Емили Бронте от 1847 г., режисирана от Питър Космински. Филмът бележи дебюта на Ралф Файнс на големия екран, докато Жулиет Бинош блести в двойно превъплъщение – като Катрин и нейната дъщеря Кати. Образът на Хийтклиф проправя пътя на актьора към превъплъщението му в Амон Гьот в „Списъкът на Шиндлер“. Стивън Спилбърг споделя, че е избрал британеца именно заради неговия добре изграден мрачен образ, забелязан в тази екранизация. В драмата участват още Джеръми Нортъм, Саймън Шепърд, Софи Уорд, Джанет Мактиър, Джейсън Ридингтън, Саймън Уорд, Дженифър Даниел, Пол Джофри, Джон Удуайн, Джонатан Фърт известната изпълнителка Шинейд О'Конър.
„Три цвята: Синьо“ (1993)
Във филма на Кшищоф Кешловски Бинош се превъплъщава в съкрушената от загуба на любими хора Жюли. Съпругът ѝ – известен композитор, и малката им дъщеричка загиват в катастрофа. Останала сама, тя не е просто отчаяна, а потънала в дълбока тъга, опитвайки се да продължи живо та си без лични ангажименти, отдадена на скръбта и спомена за любовта. Жюли заменя провинциалното си имение с парижки апартамент, само за да открие, че свободата не се постига толкова лесно, колкото се е надявала. „Три цвята: Синьо“ (1993) носи на Жулиет Бинош награда „Сезар“ за най-добра актриса, а самият филм печели още две статуетки – за звук и монтаж. Лентата е отличена и със „Златен лъв“ във Венеция, както и с награда „Гоя“ за най-добър европейски филм.
„Английският пациент“ (1995)
Този американско-британски пълнометражен игрален филм, създаден по едноименния роман на Майкъл Ондатджи, разказва за една обречена любов на фона на Втората световна война. В полева болница в Италия медицинската сестра Хана (Жулиет Бинош) се грижи за обгорял до неузнаваемост пилот. Тежка амнезия крие неговата самоличност, а единственото, което подсказва произхода му, е отличният му английски език. Останала сама с него, тя постепенно сглобява историята му от неговите откъслечни спомени. Оказва се, че мъжът всъщност е унгарският граф Ласло Алмаши (в ролята Ралф Файнс) – изследовател, картографирал пустинята Сахара. През 1996 г. ленатата печели 9 награди „Оскар“, включително за най-добра поддържаща женска роля за Жулиет Бинош, за най-добър филм и режисура, както и 2 статуетки „Златен глобус“.
„Двойствен живот“ (2018)
Лентата на Оливие Асаяс, която направи своята световна премиера на филмовия фестивал във Венеция през 2018 г., ни потапя в света на парижкото книгоиздателство. Там един редактор и един писател осъзнават, че са навлезли в „дълбоки води“, опитвайки се да се справят с кризата на средната възраст и сложните отношения със съпругите си. Ален е успешен издател, който се адаптира към дигиталната революция, но се съмнява в новия ръкопис на Леонард – един от дългогодишните му автори. Междувременно съпругата му Селена – изиграна от Жулиет Бинош в образа на известна театрална актриса – е на точно противоположното мнение. Това превъплъщение на талантливата актриса, както и следващите представени до края на статията филми, можете да гледате в стрийминг платформата 7Arts ТУК.
„Истината“ (2019)
След триумфа на „Джебчии“, японският режисьор Хирокадзу Корееда изследва семейните илюзии в сърцето на френската столица. Неговият дебют извън родината събира пред камерата легендарните Катрин Деньов и Жулиет Бинош, които заедно с Итън Хоук водят един забележителен актьорски ансамбъл. Историята ни среща с кино иконата Фабиен (Деньов), чието решение да публикува своите мемоари провокира завръщането на отчуждената ѝ наследница Люмир (Бинош). Докато двете работят на снимачната площадка на нов научнофантастичен проект, на повърхността изплуват отдавна потискани емоции. Преплитайки изкуството с реалността, лентата създава вълнуващ размисъл за любовта и отговорността, в който границата между истината и спомена окончателно се размива.
„Как да бъдеш добра съпруга“ (2020)
Режисьорът Мартен Провос разказва историята на Полет ван дер Бек, изиграна от Жулиет Бинош, която дълги години ръководи институт за домакини в Елзас. В нейното училище млади момичета се подготвят да бъдат „перфектни съпруги“ в епоха, в която подчинението е норма. След внезапната смърт на мъжа си Полет поема управлението и открива, че академията е пред банкрут, докато подготовката за престижен национален конкурс е в разгара си. Всичко това съвпада с бурните протести от май 1968 г., които разтърсват френското общество и карат героинята и нейните възпитанички да преосмислят приоритетите си. „Как да бъдеш добра съпруга“ е забавна сатира за равенството между половете и предразсъдъците, които остават актуални дори половин век по-късно.
