Бен Кингсли, Макс Мингела и Пека Странг се присъединяват към четвъртия сезон на сериала ,,Белият лотос“, съобщиха от Variety. 

Обичаната продукция на Майк Уайт се отправя към луксозна верига хотели във Франция, където ще се запознаем, както с гостуващите, така и с работещите в тях. Предстоящият сезон ще проследи техните истории в рамките на една седмица по време на Филмовия фестивал в Кан. Достоверен източник на Variety споделя, че актьорският състав ще бъде разделен на два враждуващи екипа, които се състезават един срещу друг на престижния фестивал. 

Сред хотелите, които ще се появят в сериала, са „Airelles Château de la Messardière“ като „White Lotus du Cap“ и „Hôtel Martinez“ като „White Lotus Cannes“. Освен в Кан, сезонът ще се снима в Сен Тропе, Монако и Париж, макар че действието ще остане на Лазурния бряг.

Кингсли, Мингела и Странг ще играят рамо до рамо с Венсан Касел, Стив Куган, Лаура Дърн, Корентин Фила, Мариса Лонг, Крис Месина и много други. Дърн зае мястото на Хелена Бонъм Картър в сериала, след като актрисата напусна поради творчески различия, свързани с нейната героиня. 

Въпреки че в момента се работи по римейк на „Bloodsport“ – почти 40 години след класиката, която го направи известен – Жан-Клод Ван Дам все още не е приключил с размазването на хора.

Звездата на бойните изкуства и ветеранът в екшън жанра ще играе главната роля в епичния екшън филм от Втората световна война „Raid Pacific“, с режисьор Стивън Люк. Филмът е продукция на Dean Bloxom и Deano Prods.

Базиран на истински събития, „Raid Pacific“ е военен трилър, чието действие се развива в напрегнатата обстановка след атаката над Пърл Харбър. Историята проследява капитан Уилям Пиърс (Ван Дам), награден командир на американско-френска подводница, натоварен с мисия с висок залог: да транспортира малък отряд морски рейдъри дълбоко във вражески контролирани води. Целта им е да унищожат критичен японски аванпост – такъв, който би могъл да промени баланса на войната, разказват от Variety.

„Raid Pacific е история за издръжливост, саможертва и лидерство под екстремен натиск“, казва продуцентът Андре Релис. „С Жан-Клод Ван Дам, който внася сериозност и интензивност в ролята на капитан Пиърс, и доказаната способност на Стивън Люк да създава завладяващи разкази за Втората световна война, този филм обещава да достави мощно кинематографично преживяване“.

Самият режисьор добавя: „Raid Pacific е точно типа история, към която съм привлечен – основана на реални исторически събития, но движена от дълбоко човешки залози“.  

Картина, открадната от нацистите от еврейски колекционер на изкуство в Нидерландия по време на Втората световна война, е била открита в дома на потомците на известен холандски сътрудник на СС (бел.ред. паравоенна организация в Нацистка Германия, създадена през 1925 г. под ръководството на Хайнрих Химлер, основен инструмент за терор, расова политика и администрация, отговорен за управлението на концентрационните лагери и Холокоста), съобщи изкуствовед.

Смята се, че „Портрет на младо момиче“ на холандския художник Тун Келдер е висяла десетилетия наред в дома на семейството на Хендрик Сейфард, изтъква Артур Бранд. По-късно той добавя, че картината е била предадена на неговия екип, пише BBC.

Картината е принадлежала на Жак Гудстикер, който е загинал, бягайки от нацистката инвазия в Холандия, оставяйки колекция от над 1000 картини. Случаят е бил доведен до знанието на Бранд от мъж, който му е казал, че е потомък на Сейфардт и че е „отвратен“ да научи, че семейството му е пазило произведението на изкуството в продължение на години.

Сейфардт е бил холандски генерал, който е командвал доброволческа част от Вафен-СС на източния фронт преди да бъде убит от бойци от съпротивата през 1943 г.

Малко след като разбрал, че е роднина на нацисткия колаборационист, мъжът се обърнал към баба си, за да я попита за историята на картината. Тя му казала, че творбата е била закупена по време на Втората световна война и че е „изкуство, ограбено от евреи. Не може да се продаде. Не казвай на никого“.

Семейството, което е сменило фамилията си в края на войната, признава, че е притежавало картината, но отрича да е знаело истинския ѝ произход, според изявление пред холандските медии. След като е научил за историята на картината, членът на семейството се е свързал с Бранд чрез посредник, считайки, че единственият начин тя да бъде върната е историята да бъде направена публично достояние.

След като е информиран за съществуването на картината, Бранд започва собствено разследване. Той открива, че картината има етикет на гърба и номер 92, изгравиран върху рамката.

След това претърсва архивите на търг от 1940 г., на който е продадена голяма част от откраднатата колекция на Гудстикер, и открива обект под номер 92, озаглавен „Портрет на младо момиче“ от Тун Келдер. Бранд счита, че картината е била открадната от Херман Гьоринг, една от най-влиятелните фигури в нацистката партия, когато Гудстикер е избягал във Великобритания през 1940 г.

След това тя е била продадена на Сейфард на търг преди да попадне у негов наследник, твърди Бранд. Той изтъква пред BBC, че откритието е „зашеметяващо“, като го описва като най-странния случай в цялата си кариера.

Филип Иванов – SECTA представя новия си албум тази събота, 16 май, в бар „Петък“ – пред публика, директно, на живо и без филтър. Това няма да бъде обикновен концерт, а специална вечер с много гости, нови парчета и живи изпълнения, която не търси одобрение, а изисква внимание. Входът е свободен, а вратите отварят точно в 20:00 ч., съобщават организаторите.

„Първият допир до албума, който предстои да споделя с вас, е напълно достъпен за всеки. Има ли желание, има и начин. Всеки, който искрено подкрепя и цени творчеството ми, ще има възможността да стане част от най-ключовия момент за мен тази година. Жестът да присъстваш на това събитие е повече от ценен. В тази връзка реших да направя подарък към публиката, която през всичките тези години е мой гръб и опора“, споделя SECTA.

Филип Иванов, известен на сцената като SECTA, е български рапър, текстописец и представител на българската ъндърграунд хип-хоп култура. Роден и израснал във Варна, още на 14 години влиза в света на рап батълите. С времето той се утвърждава като

Подходът му към музиката е напълно самостоятелен – от текстовете до продукцията. През годините изгражда собствено звучене, в което съчетава социални теми, лични преживявания и експериментален подход към звука. Творчеството му се отличава с директен изказ, мрачна атмосфера и ясно изразена лична позиция. В текстовете му често присъстват социална критика, вътрешни борби и размисли за съвременното общество.

На 13 и 14 май от 19:00 ч. на Голяма сцена в Театър НАТФИЗ ще се състоят премиерните спектакли на „Декамерон – Любов и смърт по Бокачо“ с режисьор Анастасия Събева и с участието на студентите от трети курс, специалност „Актьорство за драматичен театър“, от класа на проф. д-р Атанас Атанасов, съобщават от институцията.

Спектакълът задава въпросите за смисъла в разрухата и саморазрухата, за опита за бунт на всяко ново изгубено поколение и желанието да се изгубим нарочно, за да се намерим. Ренесансовите идеи на Джовани Бокачо намират своя актуален отзвук в днешния свят на отчуждение,

„В постановката ще се опитаме да разберем дали щастието е преходна илюзия или въпрос на избор чрез човешкия ни талант да се избираме един друг. Ще намерим ли сили да потърсим смисъла в безсмислието или в човека до нас? И ще успеем ли поне за малко да забравим, че светът е ад, който се отваря под краката ни, и да го превърнем в рай през погледа на другия, за да можем поне за кратко да се надяваме на спасение“, споделя режисьорът Анастасия Събева.

 Снимка: Венета Паунова

Асистент-режисьор е Сабина Коен. Сценографията и костюмите са на Елена Нацариду, а хореографията – на доц. д-р Александър Манджуков. За звука и музикалното оформление отговаря Добромир Кисьов. В спектакъла звучат песните „Pour soul“ от Асен Аврамов и „Berlin“ от Нова генерация. Словесното действие е разработено от доц. д-р Тодор Димитров-Мечкарски, гл. ас. д-р Ралица Ковачева-Бежан и Дария Симеонова.

В постановката участват студентите от специалност „Актьорство за драматичен театър“ от класа на проф. Атанас Атанасов: Алекс Стоянов, Антоанета Пастармаджиева, Георги Фирков, Георгий Иваниадзе, Далия Георгиева, Деница Георгиева, Дилек Алиева, Елена Костадинова, Емилия Панева, Иван Андонов, Изабела Николова, Йоанна Новакова, Карина Андонова, Красимир Христов, Кремена Симеонова, Кристина Ангелова, Крум Царибашев, Лъчезар Натлев, Мартин Дочев, Мартин Левиев, Никола Василев, Петър Варелов, Рада Христова, Самуела Шамлиева, Симона Юлианова, Христо Генов, Христо Мушков и Хюсеин Белгинов.

Спектакълът е с продължителност 130 минути и е подходящ за зрители над 14 години.

Напитката може и да се приготвя от човешка ръка, но зад управлението на експериментално кафене в шведската столица изцяло стои изкуствен интелект.

Стартъпът от Сан Франциско Andon Labs е поставил агент, задвижван от изкуствен интелект, наречен Mona, начело на кафене в Стокхолм. Системата, базирана на модела Gemini на Google, управлява почти всички аспекти на бизнеса – от наемането на персонал до доставките, докато баристите продължават да приготвят и сервират напитките, пишат от БТА. 

Кафенето е генерирало над 5700 щатски долара приходи от откриването си в средата на април, но значителна част от първоначалния бюджет от над 21 000 долара вече е изразходвана за стартирането на проекта.

Експерти обаче предупреждават за редица етични и практически рискове, включително въпроси, свързани с отговорността при грешки и възможни щети. ИИ агентът вече е срещнал оперативни затруднения, сред които грешки при поръчките на доставки – например прекомерни количества консумативи и продукти, които не присъстват в менюто на кафенето.

Компанията Andon Labs определя заведението като „контролиран експеримент“, който трябва да покаже какви етични и организационни въпроси възникват при управление на бизнес от изкуствен интелект.

В Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ започнаха репетициите на спектакъла „Извън строя или Английски прозорец“ по драматургичия текст на майстора на фарса Рей Куни, съобщават от трупата. Премиерата е планирана за 10 септември 2026 г. по време на есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“.

 Снимка: Георги Вачев

Режисьор на постановката е Венцислав Асенов, сценографията и костюмите са дело на Маноела Дойчинова, композитор е Павел Васев, а помощник-режисьор е Марина Апостолова.

В спектакъла ще видим актьорите Стилиян Стоянов, Радина Думанян, Венелин Методиев, Паола Маравиля, Красимир Василев, Тодор Дърлянов, Мартин Раков и Мариана Йотова.

 Снимка: Георги Вачев

Реймънд Джордж Алфред Куни е английски драматург, актьор и режисьор, известен като един от майсторите на съвременния фарс. Най-големият му успех е пиесата „Бягай за жена си“ (1983), която се играе девет години в лондонския Уест Енд, където са поставени общо 17 негови пиеси.

Гръцкото правителство представи програма, насочена към ограничаване на масовия туризъм в популярни дестинации, след като гръцката централна банка отчете близо 38 милиона посетители през миналата година.

Министърът на туризма Олга Кефалояни заяви на пресконференция, че целта е създаването на по-устойчив модел на туризъм с по-малко въздействие върху околната среда, плажовете и инфраструктурата, пишат от Нова. 

Регионите ще бъдат разделени според степента на въздействие на туризма, като за популярни ваканционни острови като Родос, Кос, Санторини и Миконос ще важат по-строги условия за строителство. На новите хотели в най-засегнатите островни райони ще бъде разрешено да разполагат с максимум 100 легла.

До мярката се стига, след като централната банка отчете рекорден брой туристи, посетили Гърция през миналата година. Санторини и Миконос се смятат за пренаселени през активния туристически сезон, а местните жители от години посочват задръстванията, недостига на вода, нарастващите наеми и претоварената инфраструктура като основни проблеми.

Крайбрежните зони ще бъдат по-добре защитени, като няма да се допуска строителство на по-малко от 25 метра от морето. Изключения ще бъдат позволени за пътища за достъп и евакуация. Съответната министерска заповед се очаква да влезе в сила в края на юни.

Peacock разработват телевизионен сериал, вдъхновен от популярния франчайз ,,Бързи и яростни“, съобщиха от Variety. 

Новината бе съобщена от главния актьор на поредицата Вин Дизел в компанията на водещия Джими Фалън: ,,В последното десетилетие ние осъзнахме, че феновете искат още от нас. Те искат да развием още повече наследството, оставено от героите и техните истории. През последното десетилетие те искаха да навлезем в телевизионния ефир, който Фалън толкова добре е усвоил.“ 

Накрая на своята реч Дизел добави: ,,Новините, които имам днес за вас са, че Peacock разработват четири нови шоута, вдъхновени от вселената на ,,Бързи и яростни“. Въпреки че актьорът съобщи за определена бройка сериали, достоверен източник на Variety потвърди, че засега се работи само по един сериал. Останалите продукции са в различен процес на подготовка  в Universal TV.

Детайлите около предстоящите шоута все още се пазят в тайна, но по време на своето изявление Дизел обеща, че те ще отдадат необходимата почит на наследството, оставено от филмите. 

Франчайзът ,,Бързи и яростни“ се състои от цели 11 филма, като последната засега част ,,Fast Forever” се очаква да има своята премиера през 2028 г. Общо тези продукции са спечелили над 7 милиарда долара приходи в световния бокс офис. Първият филм от екшън поредицата дебютира през 2011 г., а на 13 май ще бъде почетен със специална прожекция по време на фестивала в Кан, като поводът е 25-годишнината от излизането му.

Една от най-големите звезди на поп сцената в Турция – EDIS, включва и България в тазгодишното си турне, което ще премине през Великобритания и Европа. Той пристига у нас по покана на Fest Team за голям концерт на 12 ноември в зала 3 на Национален дворец на културата, съобщават организаторите.

Роден в Лондон и израснал в Измир, Edis Görgülü днес е добре познато име, с над един милиард гледания в You Tube, множество хитове, оглавявали класациите и престижни отличия, включително наградата за „Най-добър мъжки изпълнител“ на Golden Butterfly Awards. През последните 10 години EDIS се превръща в една от най-обичаните фигури в турската и SWANA поп сцена – регион с над 500 милиона души, където името му не се нуждае от представяне. А сега му предстои да се опита да направи международен пробив.

Артистът е носител на приза „Пробив на годината“ на GQ Turkey, бил е лице на корицата на Vogue Turkey и е многократен победител на най-големите музикални награди в Турция. Неговите концерти пълнят зали в цяла Турция и отдавна привличат публика от различни поколения и националности. Заради неговата топла и автентична връзка с публиката, EDIS има едни от най-верните фенове. Участията му, освен че са на високо продукционно ниво, се превръщат в място за среща на една сплотена общност.

А дебютният му албум „Ân“ ражда номер 1 хит. Вторият му студиен албум „Bachi-Bouzouk“, издаден през август 2025 г., също продължава тази линия. Поп музика с висока продукция и културна дълбочина, създадена за стадиони, но без да губи личния си характер – това е музиката на EDIS.

Времето на тази европейска обиколка не е случайно, идва в момент, когато музиката на езици, различни от английския, преживява културен подем. Това турне ще го отведе през някои от най-емблематичните европейски зали – от Париж до Лондон, Хамбург, Утрехт и други.

Билетите за шоуто на EDIS в София влизат в продажба в мрежата на Ticket Station на 15 май, а за членовете на Fest Club – на 14 май. За най-големите фенове са предвидени и VIP пакети Meet and Greet, които включват един билет, среща и запознаване с EDIS, групова снимка с артиста, подписан пропуск за фен тур и ранен достъп до залата. Повече информация за събитието следите ТУК.

Смъртоносното огнище на хантавирус на круизния кораб MV Hondius върна болезнени спомени от началото на пандемията от COVID-19, но здравни експерти подчертават, че двата вируса са много различни и призовават да не се създава паника за нова глобална пандемия, съобщава БГНЕС, цитирайки Agence France-Presse.

Той е описан за първи път сред войници по време на Корейската война в началото на 50-те години на миналия век. Случаи на хантавирус се регистрират редовно по света, особено в Азия и Европа, а заболяването отдавна се наблюдава в районите, където е ендемично. Хората почти винаги се заразяват

Щамът Andes, който стои зад последното огнище на круизния кораб, е единственият от над 30 известни вида хантавируси, способен да се предава между хора. Подобно предаване обаче е рядкост и досега са документирани само ограничен брой случаи. След заразяване симптомите се появяват между една и шест седмици по-късно. 

Френският специалист по хантавируси Виржини Соваж подчертава, че предаването между хора изисква „много специфични условия на близък контакт, пренаселеност или наличие на здравословни проблеми“, което значително се различава от разпространението на Covid-19.

Последното голямо огнище през 2018 г. в Аржентина е отнело живота на поне 11 души. Двама от починалите са били в страната преди качването си на кораба. Изследванията показват, че повечето предавания на вируса са се случвали още в първия ден след появата на симптомите.

Covid-19, от своя страна, е предимно респираторно заболяване със симптоми като температура, задух, болки в тялото, умора и загуба на обоняние. Аржентинският биолог Раул Гонсалес Итиг смята, че високата смъртност –

„За да възникне масово заразяване, вирусът не трябва да бъде толкова смъртоносен, че да убива 50% от заразените, защото тогава бързо изчерпва възможностите си за разпространение. Смъртните случаи настъпват бързо, мерките за изолация се въвеждат бързо и веригата на предаване се прекъсва сравнително лесно“, обяснява той.

При COVID-19 заразяването се е разпространявало масово още преди да започнат да се натрупват смъртни случаи. В момента няма специфично лечение или ваксина срещу хантавирус. Лекарите лекуват основно симптомите, включително дихателните проблеми. При тежки случаи пациентите може да се нуждаят от

Провеждани са изпитвания на ваксини срещу някои щамове на хантавирус, но ефективността им срещу всички разновидности все още не е доказана. За разлика от това, по време на пандемията от COVID-19 бяха разработени ваксини и терапии за рекордно кратко време, а милиарди поставени дози потвърдиха тяхната ефективност, въпреки че нивата на ваксинация през последните години значително са спаднали.

НАТФИЗ ще бъде удостоена с Почетния знак на президента за заслуги в сферата на образованието, културата, сценичните и музикални изкуства, литературата и библиотечното дело на церемония в Гербовата зала на „Дондуков 2”, съобщиха от президентството.

Президентът Илияна Йотова ще връчи отличието на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ по повод 150-годишнината от рождението на нейния патрон. Почетният знак е за утвърдения висок академичен стандарт в подготовката на успешни творци с принос към съвременния облик на сценичните изкуства. Знакът ще бъде даден на ректора на НАТФИЗ проф. Мирослав Дачев, отбеляза „Площад Славейков”. 

Изтъкнатата българска пианистка проф. Борислава Танева ще бъде удостоена с почетния знак за заслугите ѝ към утвърждаването на българската клавирна школа и популяризирането на българската музикална култура по света.

За приноса си в областта на българската литература и по повод заслуги към развитието на съвременната поезия, обогатяването на националното литературно наследство и популяризирането му в страната и чужбина с Почетния знак на президента ще бъде награден и поетът Георги Константинов.

Държавният глава Илияна Йотова ще отличи също почетния консул на Италия в Пловдив Джузепе де Франческо за укрепването на икономическите, културни и образователни връзки между Република България и Италианската република.

Поетът и обществен деец Тенко Тенев ще бъде награден за значим принос към развитието на българската литература, културния и обществения живот у нас, както и за заслугите му за утвърждаването и популяризирането на съвременната българска литература.

На 21 май в зала „България“ Софийска филхармония представя концерт, който събира на една сцена легендата Гидон Кремер и маестро Найден Тодоров. Програмата включва две произведения, които говорят за паметта, за времето и за човека с емоция, която не се забравя.

В центъра на вечерта е „Стикс” от Гия Канчели – една от най-личните и въздействащи творби на композитора, написана специално за Гидон Кремер. Заглавието идва от митологичната река между световете, но музиката не разказва историята буквално. Тя по-скоро създава усещане – за самота, за крехкост, за надежда въпреки всичко. В изпълнението участва и Националния  филхармоничен хор, чиято роля е ключова за силното, почти ритуално звучене на творбата.

Втората част на концерта е посветена на Симфония №9 в ми бемол мажор от Дмитрий Шостакович. Написана през 1945 г., симфонията изненадва публиката още при премиерата си. Вместо тържествена музика за края на войната, Шостакович създава нещо по-иронично, по-неспокойно и много по-човешко. Зад лекотата и сарказма слушателят усеща напрежението на епохата и характерния за композитора начин да казва много повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

С този концерт маестро Найден Тодоров и Софийската филхармония продължават своята последователна линия да представят програми със смисъл и позиция. Билети са налични на касата на зала „България” и в Ивентим

Кой е Гидон Кремер?

Сред водещите цигулари в света Кремер е може би с най-необичайната кариера. Той е роден на 27 февруари 1947 в Рига, Латвия, и започва да учи цигулка на 4-годишна възраст при баща си и дядо си – и двамата изтъкнати изпълнители на струнни инструменти. На 7 постъпва като студент в Музикалното училище в Рига и бележи бърз напредък, а на 16 получава Първата награда на Латвийската република. Две години по-късно започва да учи в Московската консерватория при Давид Ойстрах. Гидон Кремер е носител на множество престижни награди, сред които се открояват тези от Конкурса „Кралица Елизабет“ в Брюксел (1967) и Международния музикален конкурс в Монреал (1969), както и първите отличия от конкурсите „Паганини“ (1969) и „Чайковски“ (1970).

Именно от тази стабилна платформа на обучение и успех започва забележителната кариера на Гидон Кремер. Пред последните пет десетилетия той изгражда и затвърждава в целия свят репутацията си на един от най-оригиналните и вълнуващи артисти на своята генерация. Изнасял е рецитали на почти всички големи концертни сцени по света, свирил е с най-изтъкнатите оркестри на Европа и Северна Америка и е работил с повечето големи диригенти от последните петдесет години.

Необикновено богат,

Той включва пълния набор от класически и романтични шедьоври за цигулка, а също така – творби на водещи композитори от 20-и и 21-и век като Берг, Хенце и Щокхаузен. Същевременно  Кремер подкрепя работата на живите руски и източноевропейски композитори и е свирил много от новите им композиции, някои от които са посветени на него. Името му се свързва с композитори като Алфред Шнитке, Арво Пярт, Гия Канчели, София Губайдулина, Валентин Силвестров, Луиджи Ноно, Едисон Денисов, Ариберт Райман, Петерис Васкс, Джон Адамс, Виктор Кисин, Майкъл Найман, Филип Глас, Леонид Десятников и Астор Пиацола, чиито произведения той изпълнява, уважавайки традициите и съхранявайки цялата им свежест и оригиналност. Справедливо е да се отбележи, че няма друг солист с подобна международна известност, който да е направил толкова много за популяризирането  на каузата на съвременните композитори и новата музика за цигулка.

През 1997 г. маестро Кремер основава камерния оркестър „Кремерата Балтика“  за

от трите балтийски страни – Естония, Латвия и Литва. През последните две десетилетия ансамбълът и неговият основател пътуват заедно много интензивно и участват във водещи фестивали и концертни събития. Те са записали две дузини албуми за лейбълите Teldec, Nonesuch, Burleske, Deutsche Grammophon и ECM .

Гидон Кремер свири на инструмент на Никола Амати от 1641. Той е автор на четири книги, последната от които е „Писма до един млад пианист“ (2013). Творбите му са преведени на няколко езика и разкриват широтата на неговите артистични търсения и естетически възгледи.

39,1% от българите не могат да си позволят да почиват цяла седмица далеч от дома. Това е невъзможно и за 39,1% от унгарците, показват данни на Евростат за 2025 г. Първите места обаче са за украинците (70%), румънците (61,4%) и албанците (60%), за които седмица отпуск по дестинации в страната и чужбина е мираж, предаде bTV.

Следват ги турците, черногорците, македонците, молдовците, гърците с дялове по около 50%. Такава ваканция не могат да си позволят средно 27% от европейците, гласи още статистиката. Очевидно разходите и инфлацията в много страни пречат, коментират изследователите. Средностатистическият европеец без почивка обаче почти се изравнява с отказващите отдиха американци - 29%, по данни на Statista.com, цитирани от "24 часа".

28% от канадците и 26% от японците също прескачат ваканцията. Германците (22%) и французите (19%) обаче по-рядко от тях се лишават от нея. Бразилците без едноседмичен отпуск (14%) са колкото датчаните (14,1%) и финландците (14,8%). Мексиканците (13%) са почти колкото шведите (12,4%) и нидерландците (12,8%), китайците (8%) пък се доближават  до швейцарците (8,7%) и норвежците (9,1%).

Националният дарителски фонд „13 века България“ обяви днес романа „Под месечината, огромна като тиква“ от Боян Йорданов за носител на Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ за 2026 г. Отличието беше връчено на церемония в Софийската градска художествена галерия. Номинирани за наградата бяха още „Болката идва по-късно“ от Антония Апостолова („Жанет 45“), „И аз слязох“ от Владимир Зарев („Хермес“), „Последният ловец на делфини“ от Захари Карабашлиев („Сиела“), „Пъстървата“ от Ирена Форел („Фама“) и „Родиния“ от Николай Терзийски („Жанет 45“). Терзийски е редактор на печелившия роман, който също е издаден от „Жанет 45“.

Това е втората голяма награда за „Под месечината, огромна като тиква“, припомня „Площад Славейков“. В края на 2025 г. романът получи наградата „Хеликон“ за българска проза. Награденият роман на Боян Йорданов е романтично-трагична сага, действието в която се развива само в един ден, но разказва 50 години от историята на Балканите, Македония и на двамата главни герои, приятели от детинство. Това е втората книга на писателя, дебютирал през 2022 г. с романа си „Възлюбените“.

„От 15 години Националният дарителски фонд връчва тази награда на български белетристи – майстори на романовото изкуство, които се захващат с този монументален жанр на прозата“, каза по време на церемонията изпълнителният директор на Националния дарителски фонд „13 века България“ Бисера Йосифова. Тя отбеляза, че напоследък все повече автори са привлечени не от късата форма, а от епичния разказ, характерен за романа, пишат от „Площад Славейков”.

Паричната премия към наградата е 10 хил. евро. Миналата година бе 11 хил. лева. Конкурсът за роман на годината е обявен през 2009 г. В началото отличието се присъжда на всеки две години. За първи път Националната литературна награда „Български роман на годината „13 века България“ се връчва през 2011 г. Отличените автори и романи досега са: Галин Никифоров – „Лятото на неудачниците“ (2011); Георги Господинов – „Физика на тъгата“ (2013), Васил Георгиев – „Апарат“ (2014); Емилия Дворянова – „При входа на морето“ (2015); Здравка Евтимова – „Една и съща река“ (2016); Момчил Николов – „Последната територия“ (2017); Захари Карабашлиев – „Хавра“ (2018); Елена Алексиева – „Свети Вълк“ (2019); Теодора Димова – „Поразените“ (2020); Георги Господинов – „Времеубежище“ (2021); Захари Карабашлиев – „Опашката“ (2022); Тодор Тодоров – „Хагабула“ (2023); Захари Карабашлиев – „Рана“ (2024).

Носителят на Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ за 2025 г. е Красимир Димовски с романа „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“.

Създателят на 3D проекта ,, Маша и Мечокът“ Олег Кузовков, ще продуцира първия пълнометражен филм, базиран на обичаната детска анимация.

Въпросното шоу е едно от най-популярните в платформата Ютуб, като епизодът ,,Маша и Мечокът: Рецепта за катастрофа“ има цели 4.6 милиарда гледания, пишат от Variety.

Наскоро Кузовков отново си върна творческия контрол върху култовите рисувани герои, след като лицензът, който беше продал на студио Aminaccord изтече. Сега аниматорът си е основал свое собствено независимо студио с офиси в Лос Анджелис и Москва, създадено специално, за да продуцира предстоящия филм ,,Маша и Мечокът“ и неговите продължения.

По темата Кузовков коментира: ,,Дълбоко съм трогнат от идеята, че мога да разширя света на ,,Маша и Мечокът“ до пълнометражен филм. Това е едно вълнуващо творческо предизвикателство, което приемам много присърце. Моят невероятен екип е също толкова развълнуван и няма търпение да вдъхне живот на героите със същия дух, хумор и сърце, които направиха изминалите епизоди толкова обичани.“

Планът на аниматора е да бъде готов с този проект до края на 2028 г. 

Мястото, където The Beatles са изнесли последния си концерт през 1969 г., ще бъде превърнато в музей.

Концертът е продължил само 42 минути и е бил спрян от полицията заради оплаквания на живеещите в съседство хора. Очаква се седеметажното здание да бъде отворено през 2027 г., а на откриването ще присъстват Пол Маккартни и Ринго Стар, пишат от БНР.

Музеят ще включва възстановка на студиото, където на 6 март 1970 г. е записана песента ,,Let It Be“. Описано като ,,първата официална дестинация за феновете на Бийтълс в сърцето на Лондон“, мястото ще предлага артефакти, разказващи историята на групата. Там ще се продават сувенири, а за почитателите ще има видеостени, излъчващи различни нейни концерти.

Пред BBC сър Пол Маккартни каза, че ,,иска феновете да имат официална дестинация, свързана с Бийтълс в Лондон. Туристите идват в Англия и могат да отидат на ,,Abbey Road“, но не могат да влязат вътре. Образуват се задръствания пред сградата, а това дразни шофьорите. Идеята The Beatles да имат собствен музей е страхотна“.

Въпреки че сградата още не е напълно готова, почитателите могат да резервират своите билети за посещение отсега. Съвсем скоро ще бъде готов и документалният филм за групата, озаглавен ,,Get Back“, на режисьора Питър Джаксън. Той ще съдържа непоказвани до този момент архивни кадри от историята на групата. 

В Столичен куклен театър „Ането“ поема към своето сценично пътешествие, вдъхновено от нежния и човечен свят на един от най-обичаните български автори – Ангел Каралийчев, съобщават от институцията. Репетициите на новото заглавие започват от днес, а премиерата е планирана за новия театрален сезон.

Режисьор на спектакъла е Стоян Радев, който за втори път се впуска в предизвикателствата и магичния свят на кукления театър след премиерата на спектакъла „И ние играем Ромео и Жулиета“ през 2024 г. „Две години по-късно, с нови сили и вперен в хоризонта поглед, отново идва време за необикновена среща с произведение, което разглежда

 Снимка: Столичен куклен театър

Сценографията и куклите са дело на Никола Тороманов. Музиката е композирана от Милен Кукошаров, а хореографията е изработена от Теодора Попова. Актьорският състав включва Венцислава Асенова, Диляна Спасова, Камен Асенов, Любомир Генчев и Мариан Рангелов.

След премиерата си в Кан и участието в надпреварата за „Златна палма“, новият филм на Педро Алмодовар „Горчива Коледа“ пристига в България. Предпремиерата е на 28 май в Дом на киното, а от 29 май ще бъде в кината в цялата страна.

Алмодовар отново се връща към темите, които определят неговото кино - памет, идентичност, женски преживявания и крехката граница между реалността и нейното артистично отражение. Но този път той ги поставя в контекста на една тиха, вътрешна драма, която се разгръща в празничен сезон, белязан не от светлина, а от отсъствие.

Елса е арт директор в рекламна агенция, чийто живот се разпада в навечерието на Коледа, след смъртта на майка ѝ. Погълната от работа и постоянна заетост, тя отлага преживяването на загубата, докато една лична криза не я принуждава да спре. Заедно с приятелката си Патриша тя заминава за Лансароте - място, което не предлага бягство, а конфронтация със себе си.

Снимка: MCF 7Arts

Паралелно с нейната история се разгръща и линия, в която сценарист и режисьор наблюдават, създават и пренаписват реалността. Постепенно филмът се превръща в размисъл за самото кино, за това как историите се раждат от болка и как

„Горчива Коледа“ е първото заглавие, представено в България от новата дистрибуционна компания MCF 7Arts - съвместен проект между българската стрийминг платформа 7Arts и международния дистрибутор MegaCom Films. До края на годината компанията планира над 10 премиерни заглавия за разпространение в българските кина.

Фокусът на MCF 7Arts е върху съвременно европейско кино с висок художествен и пазарен потенциал - селекция от авторски филми и фестивални заглавия, които съчетават силна режисьорска визия с достъпност за широка публика.

„Горчива Коледа“ не предлага утеха. Предлага наблюдение. И оставя зрителя там, където киното започва да прилича на живота - и обратно.

Снимка: MCF 7Arts

От тук можете да закупиtе билети за специалните и вече обявени прожекции на филма:

На 28 ноември 2026 г., като част от есенното издание на фестивала „Салон на изкуствата“ в Национален дворец на културата, Михаела Маринова ще се качи на сцената на Зала 1, за да направи поредната си стъпка напред. След три студийни албума, впечатляващ брой награди и десетки песни, които хората не просто слушат, а носят със себе си, тя е готова да  прескочи и тази важна творческа летва и да подари на публиката незабравима среща с музиката, съобщават от Virginia Records.

„Стъпвам в Зала 1 на Национален дворец на културата с благодарност за пътя и с вяра в музиката, която ни събира. Готова съм да изляза на сцената с всичко, което съм събрала по пътя дотук – вдъхновение, сила и любов.

2026 г. е специална за Михаела Маринова. Тя успешно влезе в ролята на Сали Боулс в мюзикъла „Кабаре“ на Музикален театър, а за първи път се изяви и като вокален педагог в предаването „Като две капки вода“, където работи с едни от най-разпознаваемите лица в българския ефир и показва различна страна от своя опит. А между всичко това – непрекъснато движение: концерти, срещи с публика и нови песни, които добавят нови нюанси към вече изграденото. Следващият ѝ музикален етап вече набира скорост – нов кратък албум, който ще излезе съвсем скоро.

На 28 ноември Михаела Маринова няма просто да излезе на най-голямата сцена в кариерата си. Тя ще застане там с цялата история зад себе си и с много любов към пътя, който е извървяла. Билети за концерта можете да закупите ТУК.

Биеналето във Венеция, Италия, е еднa от най-големите изложби за изкуство в света и до известна степен винаги отразява духа на времето, в което се провежда. Биеналето никога не е лишено от политически събития, а всяка година обещава нови противоречия, като всички те са още едно доказателство, че изкуството не може да бъде отделено от света, в който се създава. По време на изложбата, която се провежда в момента в италианския град, станахме свидетели на скандали, протести и оставки. Онлайн справка ни разкри, че всъщност това не е прецедент, затова и решихме да ви разкажем за едни от най-сериозните спорове, които са възникнали на фестивала на изкуството от основаването му през 1895 г.

Снимка: Archivo Luce

След Втората световна война повечето страни не са могли да участват в Биеналето във Венеция поради финансови ограничения, затова организаторите са създали мини изложби, за да запълнят празните павилиони. Една от тях е била на трима автори, посветена на италианската метафизична живопис, която е включвала творби на Джорджо де Кирико. Наред с картините на Карло Кара и Джорджо Моранди е била включена картина на де Кирико, за която самият художник е твърдял, че е „неприлична фалшификация“. (Обвинението е сложно, тъй като де Кирико е известен с това, че създаваше verifalsi, или „истински фалшификати“, които включват копиране на собствените му картини.) След това той продължава да протестира срещу Биеналето при всяко негово издание, организирайки „анти-Биенале“, за да се отмъсти на организаторите през 1950, 1952 и 1954 г.

След като де Кирико успява да убеди италиански съд да обяви, че приписваната му картина е всъщност фалшификат, той най-накрая отново започна да излага свои творби на Биеналето във Венеция през 1956 г.

Публикация, споделена от Mary Lynn Buchanan (@mary_lynn_buchanan)

Когато Яйои Кусама представя своята „Градината на Нарцис“ – обширна скулптурна инсталация, състояща се от 1500 лъскави кълба, разположени на земята – тя привлича голямо внимание, но произведението изобщо не е било замислено като част от Биеналето. Тя не е била поканена от организаторите да участва в изложбата и не е искала разрешение за това. Затова, когато започва да продава кълбата на посетителите, се намесва полицията и я принуждава да прекрати изложбата. Въпреки че версията на „Градината на Нарцис“ за Биеналето във Венеция е краткотрайна, днес това е едно от най-известните произведения на Кусама, което е било излагано повече от 40 пъти през последните десетилетия.

Африканският павилион „под обстрел” (2007)

Снимка: New African Magazine

Днес е широко известно, че Синдика Доколо и Изабел дос Сантос, съпружеска двойка, притежаваща колекция от африканско изкуство, са обвинени в съмнителни бизнес сделки – след разкритията от „Luanda Leaks“, сбор от 700 000 имейла, съдържащи предполагаеми доказателства, че анголските колекционери са участвали в корупционни сделки. През 2007 г., когато се вихрят спорове около връзките им с африканския павилион, подобни обвинения са по-редки, докато доклад на Artnet News от Бен Дейвис не разкрива пред голяма част от света на изкуството, че Доколо и дос Сантос са били обект на такива твърдения от години. След излизането на репортажа художникът Бартелеми Того се оттегля от Биеналето, а кураторът Робърт Стор заяви, че не е бил наясно с обвиненията, когато е взел решението да постави в центъра на вниманието колекцията на Доколо и дос Сантос.

Студентските протести водят до арести (1968)

Снимка: Courtesy of Silvestro Lodi

Бурната 1968 година е белязана от студентски протести по целия свят, а изкуствата са силно засегнати. През май същата година, докато студентите излизат по улиците на Париж, режисьори като Жан-Люк Годар, Франсоа Трюфо и други прекратяват провеждането на филмовия фестивал в Кан в знак на солидарност с протестите. Месец по-късно митингите достигат и Биеналето във Венеция, където в деня на откриването демонстрантите обръщат произведенията с гърба към публиката и окупират павилионите. С напредването на деня протестите се засилват и полицията арестува студенти, които провеждат демонстрация на площад „Сан Марко“. В крайна сметка протестите допринасят за по-открито политическото ориентиране на Биеналето през следващите десетилетия, което от своя страна води до бъдещи противоречия.

 Грегор Шнайдер твърди, че голяма негова скулптура е била цензурирана (2005)

Снимка: tique.art

Когато Грегор Шнайдер участва във Венецианското биенале през 2001 г., той печели „Златен лъв“ за своето произведение в германския павилион. Когато се връща през 2005 г., той става обект на скандал. Тогава - като част от груповата изложба на Биеналето, Шнайдер има намерение да покаже „Куб“ (скулптура с височина 15 метра, облечена в черна тъкан, която трябва да прилича на Кааба, мястото за поклонение на мюсюлманите). Тя трябвало да бъде изложена на площад „Сан Марко“, една от най-популярните туристически дестинации във Венеция. Организаторите на Биеналето, включително Роса Мартинес, отхвърлят произведението по „политически причини“, според съвременни доклади, опасявайки се, че то ще подтикне към антиислямско насилие. Подробностите за произведението впоследствие са заменени с черни страници в каталога на Биеналето. В крайна сметка произведението е показано доста след края на Биеналето - през 2007 г., в Hamburger Kunsthalle в Германия, макар и не без дипломатическа битка в родната страна на художника.

Една странна картина е осъдена като аморална от католическата църква (1895 г.)

Снимка: Museu Borogna

На първото Биенале във Венеция през 1895 г. журито присъжда най-високите отличия на Джовани Сегантини и Франческо Паоло Микети. Критиците и публиката обаче са насочили вниманието си по-скоро към картината на Джакомо Гросо „Върховно събрание“, на която е изобразена група голи жени, разпръснали се около отворен ковчег. (Творбата е унищожена при пожар по време на транспортирането ѝ към Съединените щати след края на Биеналето.) Поради странната и неприятна тематика – и необичайната цветова палитра – религиозните власти смятат, че е неморално да се показва и се опитват да я премахнат. Когато по-късно произведението е изолирано в отделна зала, то предизвиква сензация и в крайна сметка картината на Гросо получава награда след гласуване на публиката за най-доброто произведение в изложбата.

„Джамията“ на Кристоф Бюхел предизвиква дебати (2015)

Снимка: New York Times

Кристоф Бюхел не е чужд на противоречията, но малко от неговите творби са предизвикали толкова бурна реакция, колкото „Джамията“ (2015) – инсталация, създадена за исландския павилион през 2015 г., която включва превръщането на бивша католическа църква в действаща джамия. Творбата предизвиква гняв почти веднага. Критиците са разделени по отношение на нейната функция: предлага ли тя „на либералите от света на изкуството преувеличено чувство за превъзходство“, както го формулира Храг Вартанян в широко четеното си есе в Hyperallergic?, или вдъхновява взаимно разбирателство, както смята Андрю Ръсет от ARTnews? Официалните лица я вземат на прицел по бюрократични причини: политиците се страхуват, че тя ще провокира антиислямско насилие, а представителите на католическата църква твърдят, че пространството никога не е било деконсекрирано. В крайна сметка тя е затворена само няколко седмици след откриването. Това обаче не попречи на Бюхел да се върне във Венеция с грандиозни жестове – през 2019 г. той показва потънала лодка с африкански мигранти на борда (инцидент, при който загиват 1100 души).

Gran Fury разбунва духовете с плакати за СПИН (1990)

Публикация, споделена от Centro Pecci (@centropecci)

Изданието от 1990 г. на „Aperto“ – вече несъществуваща секция от основната изложба на Венецианското биенале, посветена на новоизгряващи художници – остава в историята с лоша слава. За мнозина тя се помни с представянето на творби от скандалната серия „Made in Heaven“ на Джеф Кунс, в която художникът е изобразен в сексуален акт с тогавашната си съпруга с графични подробности. Изложбата се свързва и с две творби на артистичния колектив Gran Fury, създадени в знак на протест срещу презрението на католическата църква към хомосексуалните връзки и насърчаването на безопасен секс. Един плакат показва изображение на папа Павел II, заобиколен от текстове, разкриващи моралните последствия от осъждането на секса между двама души от един и същи пол, с надпис: „СПИН се причинява от вирус, а вирусът няма морал“. Изправени пред възмущението на някои консервативни коментатори, организаторите на Биеналето заявяват, че ще изтеглят творбата от изложбата – но след това вземат решение да я върнат няколко дни по-късно.

Робърт Раушенберг отвлича погледите от Европа (1964)

Снимка: Ugo Mulas © Ugo Mulas Heirs

Фактът, че Робърт Раушенберг е обявен за първия американски художник, спечелил Голямата награда на Биеналето във Венеция, се превръща в знаково събитие в света на изкуството и извън него. Това бележи значителна промяна, тъй като вниманието се премества от Европа към новия център на света на изкуството – Ню Йорк (където Раушенберг живее и твори). Това е последвано и от твърдения, че група, включваща арт дилъра Лео Кастели, директора на Еврейския музей Алън Соломон и други, е работила заедно, за да манипулира победата на Раушенберг. Като доказателство някои твърдят, че Кастели лично е поставил американски член на журито в комисията, за да има художник от родната му страна по-голям шанс да спечели. Други се фокусират върху малкия брой творби, които той е изложил, за да спечели наградата. Призракът на тази полемика все още витае две години по-късно, когато на Биеналето във Венеция през 1966 г. кураторът Хенри Гелдзалер се сблъска с подобен протест по повод представянето на творби на Рой Лихтенщайн, за които някои твърдят, че са били несправедливо издигнати в опит да се популяризира поп-артът. Гелдзалер отговаря: „Системата на наградите и журито трябва да бъде премахната“.

Цялото Биенале се провежда в знак на солидарност с народа на Чили (1974 г.)

Снимка: Courtesy Archivio Storico della Biennale di Venezia, ASAC

През 1974 г.- вместо традиционната изложба на изкуство, Биеналето организира различни събития и програми в знак на протест срещу Аугусто Пиночет – чилийския диктатор, дошъл на власт през 1973 г. след държавен преврат, подкрепен от САЩ. По време на неговото управление хиляди хора са били подложени на изтезания и хвърлени в затвора. Критиците обаче намразват идеята за подобен тип солидарност, а леви писатели дори обвиняват Биеналето в елитаризъм за това, че е изложило политически плакати вместо произведения на изкуството. Някои дори се чудят дали Биеналето не е на прага на смъртта си. Днес обаче изданието от 1974 г. се счита за рядко и важно събитие. През 2015 г. - преди Биеналето, което курира, Окуи Енвезор отбеляза: „Виждам 1974 г. като противоотрова срещу този негативен остатък: един от малкото случаи, в които Венеция се изправя срещу съвременна катастрофа и отправя радикална критика в този момент“.

Предстоящият финал на трети сезон на „Ейфория“ ще счупи голям рекорд за HBO. Официалната продължителност на последния епизод ще бъде 93 минути, което го прави най-дългият в историята на мрежата, съобщават от стрийминг платформата.

Той ще надмине най-дългата серия на „Игра на тронове“ (сезон 8, епизод 3), който е с продължителност 82 минути, както и финала на сезон 2 на „Къщата на дракона“, който продължава 73 минути, пише RadioTimes.

Новината идва непосредствено след премиерата на петия епизод от трети сезон на „Ейфория“, чийто финал оставя зрителите без дъх. След като измамите на Ру (Зендая) най-после я застигат, опасният търговец на оръжие Аламо (в ролята Адевале Акинуойе-Агбадже) започва да прозира истинските ѝ намерения. Напрежението ескалира до точка на пречупване, когато хората му предприемат крайни действия срещу нея. Всичко завършва с шокираща сцена, погълната от внезапна тъмнина – смразяващ финал, който оставя съдбата на Ру да виси на косъм в неизвестното.

Проектът на Левинсън събира както познати лица, така и нови попълнения. Към оригиналния екип, начело със Зендая, се завръщат Хънтър Шафър, Ерик Дейн, Джейкъб Елорди, Сидни Суини, Колман Доминго, Алекса Деми, Мод Апатоу, Марта Кели, Клоуи Чери, Доминик Файк и Ника Кинг. Новите лица са Росалия, Триша Пейтас, Наташа Лион, Ели Рот, Даниел Дедуайлър и Маршон Линч. От предстоящия сезон обаче отпадат Остин Ейбрамс, Алджи Смит и Сторм Рейд (сестрата на Ру). Припомняме, че Барби Ферейра, в образа на Кат, напусна продукцията още през 2022 г., а Ангъс Клауд, който изигра любимия на феновете Фезко, почина през юли 2023 г.

Пролетните търгове на ,,Кристис” в Ню Йорк тази година включват над 750 произведения, обхващащи модерното и съвременното изкуство на 20-ти и 21-ви век.

Сред най-ценните творби са картината ,,Number 7A, 1948” на Джаксън Полък и модернистичната скулптура ,,Danaide” на Константин Бранкузи. И двата шедьовъра се оценяват на около 100 милиона долара всяка, пишат от Нова.

Произведенията са част от от частната колекция на покойния Самюъл Ървинг Нюхаус - собственик на издателската империя Condé Nast. От ,,Кристис” посочват, че общо 16-те произведения, които ще отидат на търг, са със сборна минимална оценка от 450 милиона долара.

,,Danaide” на Бранкузи, създадена през 1913 г., е представяна като една от най-важните скулптури, предлагани някога от "Кристис",  а ,,Number 7A, 1948” на Полък е с ширина над 3 метра и е създадена в период, когато художникът „преоткрива кавалетната живопис и на практика проправя пътя за артистите през следващите 50 години“.

Сред другите акценти са произведения на Рой Лихтенщайн, Пабло Пикасо, Марк Ротко, Сай Туомбли и Герхард Рихтер. Пролетните арт търгове на ,,Кристис” в Ню Йорк ще продължат до 21 май.

Майкъл Пенингтън, известен с ролята си на командира на Звездата на смъртта Моф Джерджерод в поредицата ,,Междузвездни войни“, почина на 82-годишна възраст. 

Освен с участията си в киното и телевизията, Пенингтън беше и утвърден шекспиров актьор, пишат от Нова. Той е почетен асоцииран артист на Royal Shakespeare Company и съосновател на English Shakespeare Company заедно с театралния режисьор Майкъл Богданов.

Пенингтън е роден на 7 юни 1943 г. в Кеймбридж с името Майкъл Вивиан Файф Пенингтън. Кариерата му на екран започва през 1965 г. с роля в минисериала „Войната на розите“. В следващите десетилетия той участва в над 70 продукции. Сред по-известните му филмови роли е участието му заедно с Мерил Стрийп във филма ,,The Iron Lady“, за който актрисата печели третия си „Оскар“ за най-добра женска роля.

Британският актьор работи и с Джуди Денч и съпруга ѝ Майкъл Уилямс в редица театрални постановки, сред които ,,Крал Лир“. Последната му роля е през 2022 г., когато озвучава персонажа Тръстът в пет епизода на научнофантастичния сериал ,,Raised by Wolves“.

В Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ започнаха репетициите на постановката „Нирвана“ по драматургичен текст на Константин Илиев, съобщават от трупата. Премиерата е планирана за 11 септември 2026 г., по време на есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“.

 Снимка: Мария Колева

Режисьор на постановката е Стайко Мурджев, сценографията и костюмите са дело на Ванина Цандева, а музиката е на Явор Карагитлиев. Помощник-режисьор е Мария Колева. В спектакъла ще видим актьорите Мария Сотирова в ролята на Лора и Александър Хаджиангелов в ролята на Яворов.

„Нирвана“ е силен сценичен разказ за любовта, невъзможността, болката и разрушителната близост между две изключителни личности. Пиесата на Константин Илиев се вглежда в драматичната връзка между Пейо Яворов и Лора Каравелова, разкривайки напрежението между страстта, самотата и невъзможността за спасение.

 Снимка: Мария Колева

Константин Илиев е драматург, белетрист и преводач. Завършил е немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира театрознание в Хумболтовия университет в Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работи като драматург в Благоевградския театър „Н. Вапцаров“ и в Драматичен театър „София“. От 1995 до 2007 г. е главен драматург на Народен театър „Иван Вазов“.

Полицаи от Маями заведоха дело срещу продуцентската компания на Бен Афлек и Мат Деймън с твърдението, че са били оклеветени във филма на ,,Нетфликс“ - ,,The Rip“ от 2026 г., в който според тях са представени като корумпирани.

Филмът, рекламиран като „вдъхновен от истински събития“, е базиран на мащабна операция срещу наркотрафика, проведена от служители на окръг Маями-Дейд на 29 юни 2016 г. В иска се твърди, че продукцията на ,,Нетфликс“ е нанесла несправедлива вреда върху репутацията на реалните полицаи, участвали в случая, пишат от bTV. 

При истинската операция полицаите открили близо 22 млн. долара в брой, скрити зад фалшива стена в къща в Маями Лейкс.

В иска се твърди, че ,,The Rip“ добавя измислени сюжетни линии, за да внуши полицейска корупция, сделки с картела и дори убийство. Посочени са конкретни сцени, в които полицаи обсъждат кражба на част от иззетите пари, лъжат заподозрени и поддържат директна връзка с картела.

„Те представиха полицаите като мръсни, представиха моите клиенти като мръсни. Сега репутацията им е увредена. Клиентите ми вече ще носят тази вреда до края на живота си, защото всички ги възприемат като корумпирани“, заяви адвокатът на ищците Игнасио Алварес.

Едни от най-разпознаваемите гласове и музиканти на българската алтернативна и рок сцена – Стенли, Свилен Ноев, Ерсин Мустафов и Иван Велков – обединяват дългогодишното си приятелство и общ музикален език в новата авторска формация „Фронтмен“. 

Днес бандата представя дебютния си видео сингъл „Непобедим“. Музиката и текстът са дело на самите изпълнители, а режисьор на видеото е Васил Стефанов. Първият концерт на „Фронтмен“ ще бъде на 23 юни в Маймунарника, където публиката ще чуе както „Непобедим“, така и някои от най-обичаните песни на Тангра, Остава, P.I.F. и Jeremy?. Сред тях са хитовете „Жулиета“, „Обсебен“, „Шоколад“, „Океан“, „Приказка“, „Колело“, „Не си сам“ и още много познати парчета от българската алтернативна и рок сцена, съобщават организаторите.

разказва Ерсин Мустафов. „Това е група от приятели със сходен вкус и отношение към музиката. Още с първата песен бяхме напълно единодушни как трябва да звучи. Разликата между „Фронтмен“ и останалите български супергрупи е, че ние искаме не само да изпълняваме познати песни, а и да създаваме нова обща музика. За първи път в репертоара на подобна формация ще има и авторски песни на английски език“, допълва той.

По думите му „Фронтмен“ е естествена приемственост между няколко поколения артисти – от Тангра през 80-те години, през Остава и P.I.F. от края на 90-те, до Jeremy? и новото хилядолетие. „Всички сме минали през различни етапи и сцени, но се оказа, че носим една и съща емоция към музиката. „Фронтмен“ не е просто среща на музиканти, а събиране на хора, които искат да създават нещо ново заедно“, споделя Свилен Ноев.

„Като китарист на P.I.F. музиката за мен винаги е била въпрос на енергия, споделяне и истинско приятелство. Именно затова създаването на тази формация се случи толкова естествено“, казва Иван Велков.

Израснали сме заедно по клубовете, фестивалите и зад кулисите. Музикалните ни стилове винаги са пулсирали в един и същи ритъм – онзи специфичен български меланхоличен рок и алтернативен дух.“

Стенли определя проекта като „семейно събиране“ между поколения български рок музиканти. „Тези момчета – Свилен Ноев, Ерсин Мустафов и Иван Велков – са rock’n’roll поколението след мен. Те са това, което моето поколение възпита“, казва той. „Харесвам музиката, която правят със своите банди. Остава са ми любима група още от самото начало. P.I.F. имат песни, които са в моя топ 5 на българската рок музика. А Jeremy? следя още от появата им. Когато ме поканиха в тази нова банда, си казах: „Колко готино! Страшен кеф!“

С „Фронтмен“ четиримата музиканти заявяват амбицията си не просто да съберат любими песни от различни поколения, а да създадат нова музика и нова сцена за българския алтернативен рок – както у нас, така и извън страната.

Билети за първия концерт на „Фронтмен“ на 23 юни в Маймунарника могат да бъдат намерени в мрежата на Eventim и партньорските каси.

Иван Лечев отново сяда в емблематичния червен стол на „Гласът на България“. Музикантът се завръща в сезон 12 на обичаното музикално шоу по bTV. След години на сцената, десетки открити таланти и безпогрешен усет към артистите с характер, Лечев отново е сред треньорите във формата.

Още от 2017 г. музикантът е сред най-разпознаваемите лица на формата и един от менторите, оставили най-силен отпечатък в историята на предаването.

Новият сезон вече предизвиква сериозен интерес, а имената на Дара и Меди допълнително засилиха очакванията на зрителите. За феновете на формата едно е сигурно – с влизането на Иван Лечев в студиото музикалната битка отново сменя ритъма.

Изработването на статуетката „Златна палма“ – голямата награда на филмовия фестивал в Кан, отнема над 70 часа прецизна работа в ателиетата на швейцарското ателие за бижута „Шопар“ в околностите на Женева, предаде АФП.

От създаването си през 1955 г. статуетката непрекъснато се променя по малко. Сегашният ѝ вид е от 1998 г. и е дело на Каролин Шойфеле, съпредседател на „Шопар“ - компанията, която изработва и всички награди, връчвани от журито по време на фестивала. Тази година кинофорумът в Кан се открива на 12 май и ще продължи до 23 май. 

„Това, което добавихме и се различава значително от предишния вариант, е, че дръжката на „Златна палма“ завършва с малка форма на сърце. Това е своеобразен поклон към киното, към любовта към киното“, обяснява тя, като допълва, че създава „много бижута със сърца“.

В ателието в Мейрин, предградие на Женева на границата с Франция, изработването на статуетката започва с техника за отливане. Изработва се модел на стъблото с листата от восък в специална форма, която след това се поставя в гипс. Гипсът се нагрява до 760 градуса, восъкът се разтопява, оставяйки отпечатък, в който под вакуум се впръсква разтопен метал. След като се втвърди, изделието се изважда чрез разтваряне на матрицата, почиства се и се обработва, за да се отстранят примесите, пояснява БТА. След това идва моментът, в който се сглобява. Различните елементи се дообработват, полират се на ръка и се закрепват внимателно: всеки златен лист се поставя и се запоява към стъблото. 

След окончателно полиране палмата се монтира върху кристална подложка, предварително прецизно пробита, за да се получи готовата статуетка. Наградата „Златна палма” е изработена от 118 грама жълто злато. Основата от планински кристал е изрязана във формата на диамант, тип смарагдов шлиф. „Основата винаги е малко по-различна, така че всяка година наградата има малко по-различен вид“, обясни Шойфеле.

„Шопар“ предоставя всяка година на кинофестивала в Кан две статуетки – ако отличието се присъди на два филма едновременно или ако има непредвидени обстоятелства. Председателствано от южнокорейския режисьор Пак Чан-ук, журито на фестивала ще връчи тази „Златна палма“ на 23 май, в края на двуседмичния фестивал в Кан. 

Миналата година наградата беше присъдена на „Обикновен инцидент“ на иранския дисидент и режисьор Джафар Панахи.

Драмата „Юношество“ е големият победител на телевизионните награди БАФТА. Минисериалът спечели четири отличия, с което счупи рекорда за най-много отличия на церемонията. „The Celebrity Traitors“ и „Last One Laughing“ бяха другите отличени, като спечелиха по две награди.

„Юношество“, който предизвика широки дискусии в обществото и постави важни проблеми, пред които са изправени младите и децата, беше обявен за най-добър минисериал, а звездите му - Стивън Греъм, Оуен Купър и Кристин Тремарко получиха статуетки за актьорската си игра.

С това признание Оуен Купър, който е на 16 години и играе ролята на Джейми Милър в сериала, стана най-младият носител на наградата за най-добър актьор в поддържаща роля. По-рано той спечели и наградите „Златен глобус”, „Еми”, Critics Choice Awards, National Television, Royal Television Society, Actor Awards и други.

В речта си той отдаде почит на The Beatles. „По думите на Джон Ленън няма да постигнеш нищо, ако не можеш да си го представиш. Така че според мен са ви необходими само три неща, за да успеете: мания, мечта и... The Beatles”, изтъква Купър, цитиран от NOVA. 

Греъм е обявен за най-добър водещ актьор за ролята на екранния баща на Купър, а Тремарко спечели наградата за най-добра поддържаща актриса за ролята на майка му.

Това беше първата награда БАФТА за Греъм след седем предишни номинации. В речта си той насърчи младите зрители да повярват, че могат да следват пътя си в актьорството. 

„Ние не копаем дупки, не спасяваме животи, но имаме възможността да разкажем за хората и  задължението да разказваме красиви истории. Трябва да продължим това“, отбеляза той.

Наградата за най-добра главна женска роля спечели Наргес Рашиди за образа на Назанин Загари-Ратклиф в драмата по реални събития „Затворник 951“. Тя посвети наградата на британско-иранската жена, която беше затворена в Техеран в продължение на шест години, както и на нейното семейство. 

Британската попзвезда Дуа Липа заведе дело срещу Samsung Electronics, обвинявайки южнокорейската компания, че е използвала образа ѝ без нейно разрешение за рекламиране на телевизори, предаде Ройтерс.

В иска се твърди, че фирмата е употребила защитена с авторски права снимка на звездата на лицевата страна на картонени кутии на телевизорите си. Така компанията се е възползвала от привидната подкрепа на поп изпълнителката за продукта. Дуа Липа претендира за обезщетение в размер на най-малко 15 милиона долара, пише БТА.

Изображението, за което се твърди, че е било използвано върху кутиите на телевизорите, е озаглавено „Дуа Липа – Зад кулисите на Остин Сити Лимитс 2024 г.“, а певицата е собственик на всички права върху изображението, се посочва в исковата молба. Искът беше заведен в петък във Федералния съд на щата Калифорния.

Представител на Samsung Electronics заяви, че не може да коментира висящо съдебно дело. Адвокатите на Дуа Липа също не отговарят веднага на молба на Ройтерс за коментар по случая.

Освен нарушение на авторските права и търговската ѝ марка, световноизвестната изпълнителка от албански произход обвинява производителя на електроуреди в нарушаване на правото на публичност.

Адвокатите на Липа са приложили към исковата молба екранни снимки на публикации и коментари в социалните мрежи, като твърдят, че изображението на попзвездата на предната страна на кутиите е подтикнало потенциалните клиенти да закупят продукта. На една от тези снимки се вижда коментар на фен, който заявява, че би си купил телевизора „само защото Дуа е на него“.

Певицата е разбрала за предполагаемото нарушение от страна на Samsung Electronics през юни миналата година и е поискала компанията да спре да използва образа ѝ, но производителят на електроника многократно е отхвърлил молбата ѝ, твърдят адвокатите на Дуа Липа.

Вещи, принадлежали на покойната кинозвезда Мерилин Монро и предлагащи рядък поглед към личния свят на една от най-вечните легенди на Холивуд, ще бъдат продадени на търг през юни. Сред тях са дрехи, бижута, писма, ръкописни бележки, картини и стихове на актрисата, пишат от bTV.

Родена като Норма Джийн Мортенсън в Лос Анджелис през 1926 г., Монро се превръща в актриса, модел, певица и секссимвол, известна е с русата си коса и фигурата си на пясъчен часовник. 

„Херитидж окшънс” организира търг с предмети от наследството на поетите Норман и Хеда Ростън, близки приятели и довереници на Монро. Търгът, който ще се състои на 1 юни, съвпада с датата, на която звездата щеше да навърши 100 години. Включените в наддаването лични вещи са от периода 1955–1962 г.

Сред най-интересните предмети са документи, които никога не са показвани публично и хвърлят светлина върху личния живот на Монро. Те разкриват нейните романтични връзки, страховете й, свързани с неуспешна бременност, и размислите й за смъртта. 

От бижутата, които Монро е носила, до произведенията на изкуството, които някога е държала в ръцете си, колекцията предлага на купувачите интимен поглед към личния ѝ свят. Търгът включва също кореспонденция с нейния бивш съпруг - драматурга Артър Милър, разкриваща емоционалните премеждия в брака им, както и непоказвано досега писмо от психиатъра на Монро, описващо деня, предшестващ смъртта ѝ през 1962 г.

 Снимка: Държавен куклен театър - Стара Загора

„Към думите трябва да се отнасяме честно“, пише големият руски писател и драматург Николай Гогол. Това кратко изречение, изпълнено с толкова смисъл, ми припомни разговора ми с актьора Георги Спасов, който ми позволи да надникна зад кулисите на неговия дълъг път, изпълнен с отдаденост и отговорност към театралната сцена.

Вече почти 40 години той не спира да се впуска в различни предизвикателства, откакто завършва Националната академия „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“. През годините е имал честта да работи с едни от най-големите революционери на българския театър – режисьорите, за които това изкуство никога не е било просто професия, а призвание – Юлия Огнянова, Жени Пашова, Теди Москов и Веселка Кунчева. Зад гърба си Георги Спасов има множество представления, както за деца, така и за възрастни, отличени с престижни награди, като самият той е двукратен носител на най-престижното театрално отличие – „Икар“.

Любителите на театъра го познават от постоянните му изяви на сцените на Сатричния театър и Театър 199, а тези на телевизионното кино – от участията му в обичаните сериали „Домашен арест“, „Столичани в повече“ и „Етажна собственост“. На голяма част от двете публики обаче е малко известно, че той е гласът зад десетки любими анимационни герои – като например Пумба в поредицата „Цар Лъв“, Скуби-Ду в едноименната поредица, граф Дракула в „Хотел Трансилвания“, Гуфи в „Мики Маус“ и много други. „В дублажа за мен е от ключово значение да озвучавам категорични и характерни образи. Именно тяхната специфичност ми е интересна, защото ми помага по-лесно да „вляза под кожата“ им“, сподели ми господин Спасов. 

Към днешна дата, премиера след премиера, той винаги успява да изненада публиката с начина, по който пречупва образа през себе си, а в останалото време напътства бъдещите куклени актьори в Академията. Повече за дългогодишния му трудов стаж като асистент и за театъра, който съществува от векове и ще продължи да съществува, ни разказва Георги Спасов.

- Здравейте, г-н Спасов! Срещаме се броени дни преди премиерата на представлението „Шум зад кулисите“, което ще представите заедно с колегите си от Сатиричния театър, познато на публиката и като „Още веднъж отзад“. Разкажете ни малко повече за новия прочит на тази история, която се завръща на сцената след 13 години, и какво е усещането да правите „комедия за театъра в самия театър“? 

 Снимка: Сатиричен театър „Алеко Константинов“

- Новият прочит според мен не е чак толкова нов – публиката отново ще може да гледа едно и също представление два пъти, но от различна гледна точка. Разликата с оригиналната пиеса на Майкъл Фрейн е, че тя има три действия, а при нас са две. Имайки предвид, че „Още веднъж отзад“ на Иржи Менцел се е играла 14 години на сцената на Сатиричния театър, нашият режисьор Андрей Аврамов е убеден в успеха на това представление. Аз също съм с такава нагласа, въпреки че за момента нещата се случват малко в последния момент, но май така е по-добре.

За мен това е много трудна за изпълнение пиеса, особено във второто действие, където всичко се случва изключително динамично – тъй като проследяваме едновременно какво се случва с актьорския състав на сцената, така и събитията зад кулисите, които всъщност предизвикват голяма част от гафовете. Овладяването на хаоса в тази част е истинско предизвикателство. Аз съм в ролята на Крадеца, който всъщност е актьорът Селздън Моубрей. Да жонглираш едновременно между два персонажа е изключително интересна задача, която изисква много пъргава психофизика. 

 - Всъщност това представление ще ни покаже нагледно как всеки един миг от един спектакъл може да бъде на ръба на провала. В този контекст, колко пъти сте влизали в ролята на „спасител“ и кои грешки определяте като необратими на театралната сцена? 

 Снимка: Куклен театър - Благоевград 

- Каквото и да се случва зад кулисите или на сцената, няма друг вариант, освен да продължиш напред. Не можеш просто да спреш и да си тръгнеш, защото си забравил текста. Бих казал, че и „Шум зад кулисите“ е нагледен пример за това.

Имам един спомен още от Академията – играех някакъв разбойник и носех маска на лицето в една комедия. Тогава си партнирах с Къци Вапцаров, с когото бяхме в един клас. В един момент, докато правехме една сцена, той се протегна, за да прегърне своята любима, и по сценарий ме удари през лицето. Тогава от носа ми потече силно кръв. След края на представлението хора от публиката ни питаха как сме постигнали всичко да изглежда толкова органично, а аз им обяснявах, че всъщност всичко е било напълно случайно, а те не можеха да повярват. 

- Говорейки за актьорската игра, Вие сте дългогодишен преподавател по куклено изкуство в НАТФИЗ, по-конкретно по „Клоунада и комедия“, и сте работили с поколения актьори. Как се насочихте към тази сфера и кои са били Вашите вдъхновители? 

- Да, това ми е пети или шести випуск, мисля – вече над 20 години се занимавам с това. Моята преподавателка по сценична реч за куклен театър, Вера Стефанова, даде началната идея да стана асистент, какъвто продължавам да бъда и до днес. Нямам амбиции за израстване в йерархията. Приятно ми е да работя със студентите, но нямам желание да градя кариера в Академията. Преподавателската работа за мен е удоволствие – всъщност тя дойде доста неочаквано в живота ми. Моето мнение е, че ако едно занимание не ти носи удовлетворение в даден момент, то просто престава да бъде за теб. 

- Миналата година по повод премиерата на „Кошници“ разговарях с Вашата колежка Албена Михова и тя ми сподели, че по време на репетиционния процес двамата, като куклени актьори, сте имали много идеи как декорът да оживее и да стане по-динамичен, но така и не сте ги реализирали заради режисьорските решения. Често ли в кариерата Ви дотук се е случвало да Ви бъде отнемана, така да се каже, тази свобода на професионално себеизразяване? 

 Снимка: Петър Петров

- Ами, каквото и да се случва, аз се опитвам да го прекарам през себе си и да го направя свое. Ако някой ми налага нещо, обикновено не се противопоставям. По някакъв начин винаги търся пътя, за да излезе от мен – така че не го възприемам като отнемане на свобода. Никога не съм имал съпротива към режисьорски виждания, намерения и предложения, винаги подхождам с диалог и се опитвам да намеря отговорите за себе си. 

- В края на миналата година бе възобновено едно от най-коментираните заглавия на Старозагорския куклен театър – „Страх“, с Ваше участие, отличено с три награди ИКАР преди 11 години – история за срещата между детството, зрелостта и старостта. С какво Ви провокира този проект и до днес и каква е тайната на неговия успех според Вас? 

- Веселка Кунчева си има доста специфичен стил. Успехът на това представление според мен се дължи на постигнатата хармония между отделните му компоненти – музиката, хореографията и актьорската игра. Всеки един елемент от спектакъла е подготвен с изключително старание. През годините всеки, който го е гледал, ми е споделял, че е изключително въздействащо. 

Това представление поставя на фокус темата за страховете в нас, която винаги ще бъде интересна за човека. Има една сцена с политиците, която беше доста актуална преди 10 години. За съжаление към днешна дата си давам сметка, че нищо не се е променило и тя продължава да задава същите въпроси, както и тогава. 

- А според Вас за какво днешният зрител жадува повече към днешна дата – за дълбоко психологическо представление със силно драматични нюанси или за силно сатирично такова, изпълнено с морална ирония?

- Със сигурност широката публика няма афинитет към драмата. Хората идват в театъра по-скоро, за да се разтоварят, а не обратното. Разбира се, това не означава, че няма и един контингент, който харесва театъра в по-психологическия му вид, но ми се струва, че те са значително по-малко от тези, които залагат на комедията. Някак си, ако едно представление, както споменахте, е наситено с морална ирония, зрителят по-лесно се припознава и по-склонен да го гледа отново и отново без да се замисли.

- Вие сте близо 40 години на театралната сцена. Помните ли първите си стъпки на нея и за какво мечтаехте тогава? 

 Снимка: Гергана Дамянова

- Едно от първите ми изяви бяха в „Фантасмагории“ с Теди Москов и „Процесът“ по Кафка с Юлия Огнянова. Второто си спомням, че го репетирахме 8 месеца и беше изключително предизвикателство за мен. Още помня съветите и целия процес на работа с госпожа Огнянова, светла ѝ памет. Беше истинско удоволствие за мен. А от гледна точка на детските куклени представления, първите ми изяви бяха на сцената на Театър 199, заедно с професор Жени Пашова, с която работихме рамо до рамо до скоро в НАТФИЗ.

Относно мечтите, това ми е малко далечна тема. Аз винаги съм гледал да си свърша работата и никога не съм си мислел толкова напред в бъдещето – каква кариера искам да имам или на коя сцена да играя. Не смятам, че е здравословно човек да има фикс-идеи за каквото и да е. Според мен всеки актьор, след като завърши образованието си, мечтае да се реализира – дали на сцената, в киното или в телевизията, но не всеки може да го постигне. 

- Освен дългогодишната ви кариера в театъра, имате такава и в дублажа. Озвучавали ли сте герои в популярни анимационни филми като „Цар Лъв“, „Скуби-Ду“, „Как да си дресираш дракон“, „Смърфовете“, „Аз, проклетникът“ и много други. Разкажете ми малко повече как се случва магията и кой е образът, който е бил най-голямото предизвикателство за вас? 

- В дублажа за мен е от ключово значение да озвучавам категорични и характерни образи. Именно тяхната специфичност ми е интересна, защото ми помага по-лесно да „вляза под кожата“ им и да ги съпреживея по-точно.  До момента най-голямото ми предизвикателство е бил Гуфи в „Мики Маус“ – роля, за която преминах през изключително сериозен кастинг. Същото важеше и за превъплъщението ми в граф Дракула от „Хотел Трансилвания“.

- Определяте се като оптимист и вярвате, че рано или късно доброто винаги идва. Като преподавател и актьор се срещате ежедневно с детска публика – смятате ли, че този поглед към живота може да бъде възпитаван чрез изкуството? 

- Според мен оптимизмът е качество на характера – не мисля, че се възпитава. Но ако говорим по-общо, основната мисия на кукления театър е да възпитава бъдещата публика за драматичния театър или да изгражда желание за емоционален досег с живото изкуство. Нашият професор Атанас Илков навремето казваше: „За деца трябва да се играе като за възрастни, но по-добре.“ 

-  Вашата дъщеря Диляна Сапасова също е поела по пътя на кукленото изкуство и е носителка на различни награди в сферата. Обсъждате ли взаимно работата си и как си представяте далечното бъдеще на театъра и неговите функции, имайки предвид бързото развитие на технологиите към днешна дата? 

  Георги Спасов , Диляна Спасова , Цвети Пеняшки Снимка: Гергана Дамянова

- Смятам, че щом театърът съществува от векове, той ще продължи да работи и още толкова поради простата причина, че няма как да бъде заменено живото присъствие на актьора – поне така мисля аз. Не виждам заплаха актьорската професия да изчезне в близкото бъдеще. Със сигурност ще се промени, но промените няма да бъдат драстични. Сега, като се върна назад в годините, не откривам особени разлики. Може би голямата промяна е в това, че преди имаше период с много теми табу, докато сега е обратното. Това обаче има и своите минуси, тъй като все повече се размиват представите за това кое можем да наречем халтура и кое – истинско изкуство. 

- „Дълго живее онзи, който живее бавно“ – пише Рудолф Е. Распе в „Чудните пътешествия на барон Мюнхаузен“. Вярвате ли в тази максима? 

 Снимка: Сатиричен театър „Алеко Константинов“

- Ами, трудно ми е да го повярвам, тъй като моят темперамент не ми позволява. Но като се замисля, никога не е лошо да забавиш малко темпото. Човек понякога трябва да си налага почивка, защото в един момент се изчерпва. Със сигурност след нея ще има шанс да бъде малко по-идеен, по-креативен и най-вече по-концентриран. 

- Преди няколко дни бяхте празнувате имен ден. Как обикновено го отбелязвате и кой е най-яркият ви спомен, свързан с този български празник? 

- Обикновено го празнувам с приятели сред природата. И двамата ми дядовци се казваха Георги, така че спомените са много. Не мога да кажа само един – всеки от тях беше по своему ярък и много бих искал тези преживявания да си останат само за мен.

- Този месец празнуваме българската писменост и култура. Ако сега ви възложат задачата да направите голяма кукла, която да води училищните шествия, как би изглеждала тя? 

- Кукла, която по някакъв начин излъчва добрина, защото напоследък забелязвам, че тя започва много да липсва у хората. Най-добре ще е да бъде с изцяло човешки облик, така че нито за миг дори да не напомня за роботите, които днес отговарят на различни въпроси из центъра на София.

- И накрая – какво бихте искали да пожелаете на нашите читатели, много от тях кандидат-студенти и вече възпитаници на НАТФИЗ, за бъдещите, надяваме се, все по-слънчеви дни? 

- Да вярват в това, което могат, и да си вършат отговорно работата – не понякога, а всеки ден.

Тържествата за песенния конкурс „Евровизия”, чието начало е на 12 май, започват днес във Виена, с хиляди почитатели от цял свят, въпреки призива за бойкот заради израелското участие в надпреварата.

Австрийската столица се е подготвила за 70-тото издание на музикалния форум: предвидени са множество събития, предназначени за туристите и жителите на града, пишат от БТА. Ще бъде разстлан и тюркоазен килим, за да посрещне парада на 35-те делегации на участващите страни в рамките на церемонията за откриването, която бе насрочена за 14:00 часа местно време (15:00 часа българско време).

„Евровизия” достига до над 170 милиона души по телевизията и онлайн по целия свят, а съдържанието генерира милиарди гледания и в дигиталните платформи. Финландия, която е смятана за голям фаворит тази година според онлайн залаганията, се надява да спечели с дует. Гърция, Дания, Франция и Австралия също имат добри позиции.

Заради израелското участие в песенния конкурс телевизионните оператори от Испания, Ирландия, Исландия, Нидерландия и Словения обявиха, че се оттеглят. Те са против участието на Израел в „Евровизия” заради войната в Газа, която започна в отговор на атаката на 7 октомври 2023 г., осъществена от палестинското ислямистко движение „Хамас”, допълват от БТА.

За да се предотвратят евентуални инциденти, форумът се провежда при строги мерки за сигурност и всеки ден до финала в събота, 16 май, ще бъдат мобилизирани няколкостотин полицаи.

Германия, Франция, Италия и Великобритания, които имат най-големия финансов принос за провеждането на „Евровизия”, ще се представят директно на финала на 16 май. Първият полуфинал е на 12 май, а вторият - на 14 чай.

Българският участник в тазгодишното издание на песенния конкурс е DARA. Тя ще представи песента си ,,Banaranga” във втория полуфинал на конкурса.

Паметник на Елисавета Багряна ще бъде открит на 11 май в двора на столичното 51-во Средно училище, което носи името на голямата българска поетеса. Творбата е на скулптора Димо Бойчев, съобщиха от БТА.

Училището получава името си преди 35 години. Организаторите подчертават, че паметникът трябва да бъде напомняне на бъдещите поколения за ценностите на патриотизма, свободата и творческия дух.

Елисавета Багряна е псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева. Тя е поетеса, автор на детски книги и преводач.  Смятана за една от най-големите български поетеси от XX век. Стиховете ѝ са преведени на над 20 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша.

Българската поетеса завършва гимназиалното си образование в София през 1910 г., след което в продължение на една година работи като учителка в село Афтане (днес Недялско). През 1911-1915 г. учи славянска филология в Софийския университет. В този период тя се запознава с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков. През септември 1921 г. започва отново да публикува стихове и проза и става редовна сътрудничка на „Вестник на жената“.

Утвърждава се като поетеса с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ през 1927 г. В следващите години сътрудничи на в. „Литературен фронт“, на списанията „Изкуство“, „Септември“, „Пламък“. От 1952 г. е членка на редакционната колегия на списание „Септември“.

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 г. в София, месец преди да навърши 98 години.

,,Детето мигрант” на уличния графити художник Банкси беше реставриран.

Стенописът изобразява дете бежанец със спасителна жилетка, което вдига розов сигнален факел над водите на каналите във Венеция. Целта на мащабната реставрация беше да спаси творбата от разрушаване, причинено от влагата и наводненията, пишат от Нова.

Сградата, необитаема по времето, когато Банкси е рисувал върху фасадата ѝ, беше купена миналата година от италианска банка, която финансира изцяло реставрацията, включително и на стенописа. Триетажната сграда се намира в квартал ,,Дорсодуро”, близо до главния университет на Венеция. Известното архитектурно студио Zaha Hadid Architects е работило по проекта за реновацията ѝ. 

Реставрираният стенопис премина в гондола по каналите на Венеция на 8 и 9 май, за да могат жителите на града да го видят, преди да бъде върнат за постоянно в Palazzo San Pantalon след приключването на реставрацията на историческата сграда, което към момента е планирано за 2027 г. Очаква се дворецът да отвори отново врати за посетители като многофункционално културно пространство, посветено на изкуството.

През последните години начинът, по който гледаме на филмите и сериалите се е променил значително. Може би вече сте забелязали, че все по-рядко избираме да отидем на кино, а вместо това предпочитаме да се излегнем удобно на дивана и да посегнем към стрийминг платформите, където всичко се намира на един клик разстояние от нас. Това твърдение важи конкретно за сериалите, които се превърнаха в най-добрия ни приятел след дълъг и уморителен ден на работа. Те обикновено не са толкова ангажиращи, по-дълги са и лесно се вписват във вечерната ни рутина.

Това обаче загатва един много интересен въпрос, а именно – Изместват ли сериалите кино преживяването и защо стрийминг платформите имат толкова голямо влияние върху формирането на нашите вкусове? В тази статия ще се опитаме заедно да си отговорим на вечното запитване, дали ние самите избираме какво да гледаме, или всъщност алгоритмите избират вместо нас?

Снимка: Dreamstime.com

Една от основните причини сериалите да изместват киното по популярност е именно удобството. Всички сме наясно, че стрийминг платформите ни предлагат

и може да бъде консумирано чрез всякакво устройство. Това променя изцяло навиците ни за гледане, вече не е нужно да се съобразяваме с прожекционни часове или да излизаме специално навън, ако искам да видим някой филм. Въпросните платформи ни ,,продават‘‘ нещо, което не се купува с пари и това е удобството.

Отделно сериалите, особено тези по ,,Нетфликс‘‘, са по-скоро неангажиращи и са замислени по такъв начин, че да можеш да си скролваш на телефона докато ги гледаш. Дори не е нужно да вдигаш погледа си, за да разбереш какво се случва в конкретната сцена. Не по-малко важна е и ролята на алгоритмите, в случая при стрийминг платформите, те не ни предлагат готов продукт, а директно ни го подбират и вече знаят дали би ни допаднал. Те редовно анализират нашето поведение, нещата, които гледаме или оставяме за по-късно в ,,Watch Later’’ листа, и на базата на това се опитват да оформят вкусовете ни.  Така това се превръща в един привидно безобиден модел, който всъщност е основен двигател на цялата медийна индустрия.

Снимка: Dreamstime.com

Показателно за тази промяна е и вниманието, което някои сериали получават, като за тях често се говори дори повече, отколкото за някои филми, наградени с ,,Оскар‘‘. Например заглавия на HBO като ,,Спешни случаи в Питсбърг‘‘ и ,,Еуфория‘‘, се превръщат в глобални феномени, които се гледат от милиони зрители и задават тона на съвременната кино култура. Някои от тях не се спират единствено с огромната си аудитория, но получават и престижни награди. Един пример за това е сериалът ,,Юношество‘‘ на ,,Нетфликс‘‘, който

и то едва няколко седмици след премиерата си. Същевременно тези платформи, както и много други обикновено доминират на подобен тип награди, с което показват колко силно влияние имат върху съвременното съдържание и вкусовете на публиката.

Всичко това показва, че тук не става въпрос само за някаква временна тенденция, а за една вече настъпила дълбока промяна в начина, по който консумираме съдържание като потребители. Важно е да запомним, че въпреки всичко киното не изчезва, просто на негово място се появи нов модел, който е по-гъвкав, по-персонализиран и за добро, или за зло, двата типа медии тепърва ще се състезават за първото място в състезанието по зрителски интерес.

Евтините самолетни билети звучат като съкровена мечта за всеки върл пътешественик, та това е перфектната възможност да посетиш много нови места и то без да натоварваш излишно бюджета си. Обаче ниските цени на полетите често вървят ръка за ръка с много скрити условия, допълнителни такси и ограничения, написани с дребен шрифт.

Затова е много важно да подхождате внимателно и информирано към закупуването на евтини самолетни билети. От тежестта на багажа до избора на седалки, чак до всички малки подробности, свързани с промените и анулациите на вашия полет. Със следните съвети трудно бихте сбъркали и гарантирано ще си прекарате страхотно по време на вашата мечтана почивка.

Снимка: Adobe Stock

Една от най-честите заблуди за евтините полети е, че обявената цена на вашия билет покрива всичко необходимо, свързано с полета ви. В действителност, при нискотарифните компании обикновеният базов билет включва само малък ръчен багаж, а всичко останало като чекиран куфар, избор на място и приоритетно качване, се заплащат допълнително. Така вашата привидно изгодна самолетна оферта, може много бързо да поскъпне. Затова преди да завършите резервацията си, разгледайте внимателно всички услуги, за които плащате и преценете на момента какво още ви е необходимо, и какво ще ви бъде излишно за един спокоен полет.

Може би не всички от вас са запознати, но обикновено евтините билети са свързани с по-неудобни часове на излитане и кацане, или с летища, които се намират на десетки километри от вашата желана дестинация. Колкото до самите полети, тези, които се състоят рано сутрин, или късно вечер могат да бъдат доста неудобни и да ви създадат допълнителни разходи за транспорт например. Затова проверявайте винаги къде каца вашият самолет и колко далеч се намира от мястото, на което ще почивате.

Снимка: iStock

Всяка самолетна компания има своите специфични изисквания за размера и теглото на багажа на своите пътници, особено когато става въпрос за ръчен такъв. Дори малко отклонение от разрешените размери може да ви коства сериозни такси на летището. Задължително е преди полет да проверите какви са ограниченията за течности и какви предмети е забранено да взимате с вас на борда. Ако следвате този простичък съвет, то гарантирано ще пътувате спокойно и няма да имате проблеми още преди да сте се качили на самолета.

Обикновено много евтините билети идват с доста строги условия, свързани с анулирането им или евентуалните промени, които биха се правили по тях. В много ситуации, ако решите да коригирате нещо в последния момент, то или няма да можете да го направите, или от самолетната компания ще ви поискат сума, много по-висока от първоначалната заплатена за билета. А това може да се окаже проблем, ако плановете ви се променят в последния момент или възникне някоя непредвидена ситуация. Затова винаги четете внимателно общите условия, преди да резервирате своя билет и помислете за закупуването на застраховка, която да ви защити при нужда от промяна в полета ви.

Актьорската професия винаги е била онази тънка граница, където собствените черти на характера и чуждите не просто се размиват, а изчезват напълно. Хората, които горят в това професионално поприще не играят, а преживяват, съмняват се, смеят се, разголват се пред зрителя и заради него става уязвими по възможно най-красивия начин. Какво става обаче, когато прожекторите угаснат и сценичният костюм отново бива оставен на своята закачалка?

В БЛИЦ интервюто ми с актрисата Маргарита Лъчезарова се опитваме да уловим точно тези кратки, но значими малки проблясъци, които често идват без предварителна подготовка, без филтър и без сценарий. А самата тя влиза умело в този ритъм на разговор с увереността на човек, който познава сцената, но и не спира да търси смисъл извън нея.

Може би я познавате от хитовия сериал ,,Клетката‘‘, където младата актриса привлече вниманието на всички със своята емоционална и запомняща се игра. Днес тя е и част от комедийното вечерно шоу ,,Голям Праз‘‘ – проект, който събира на една сцена различни поколения артисти. Именно сред този контраст от дълбочината на драмата и лекотата на комедията, Маргарита блести ярко.

Снимка: Facebook/Margarita Lachezarova

- Аз съм...

- Свръхемоционална бомба със закъснител, подреден хаос, сълзата в окото на човек, който се чуди как да я прибере обратно и се смее, докато взима решението. 

- Това, което ме прави добра актриса е...

- Любопитството да видя какво има ей там зад ъгъла.. ама зад всеки ъгъл. 

- Силно вярвам...

- Че случайността е другото име на Бог.

- Най-голямата заблуда за актьорската професия е...

- ,,Я стани ми изиграй нещо”.

- Културата в наши дни е...

- Особено чувствителна тема. Но някак си тази обърната кола на пътя,се надявам да я изправим.

- Книгата, която промени живота ми е...

- Булгаков, ,,Майстора и Маргарита”. И още много други.

- Между класиката и съвременния прочит, винаги бих избрала...

- Зависи от класиката, зависи от режисьора, зависи колко съвременен е съвременният прочит. Мечтая си за  ,,Чайка”. Има една ,,Чайка” на Крикор Азарян, за която ние само сме слушали истории. Ако някога имам среща с този текст и с класическия прочит на него, не бих искала много друго от театъра след това. 

- Изкуството губи своя смисъл, когато...

- Се превърне в числа и състезание на ,,кой е по-по-най”.

- Любимата ми постановка е...

- Представлението, заради което реших да кандидатствам и да искам да се докосна до театър беше, и е завинаги ,,Дебелянов и ангелите” режисьор Диана Добрева, Драматичен театър Пловдив.

- Обикновено си казвам ,,Голям Праз‘‘, когато...

- Два часа преди това съм ревала и съм си казвала,че Празът е наистина голям.

Последното интервю на Мерилин Монро с Ричард Мериман, редакторът на списание Life, ще бъде публикувано за първи път в предстоящата книга ,,Marilyn: The Lost Photographs, The Last Interview”. Заглавието ще включва още и нейни невиждани досега снимки, заснети по време на последната ѝ фотосесия с Алън Грант. 

Въпросното интервю трябваше да излезе на 3 август 1962 г., когато Монро си отиде от този свят на следващата вечер от свръх доза барбитурат. Тогава нейната смърт бе обявена за предполагаемо самоубийство, пишат от Variety. 

По време на последното си интервю, култовата актриса споделила откровено мнението си за това, че я смятат за международен секс символ. 36-годишната звезда приела етикета, който ѝ бил наложен от обществото и дори коментирала, че иска да участва в повече сцени с голота в своите филми. 

Пред Мериман тя споделила: ,,Аз ще бъда някакъв символ, затова предпочитам да е на секса, отколкото на другите неща, на които човек може да бъде символ. Мисля че сексуалността е единствено привлекателна, когато е спонтанна и естествена. Никога не съм се старала съзнателно да бъда възприемана сексуално. Първо, аз никога не съм имала еротична сцена. Винаги съм искала да опитам нещо такова и да видя дали ще се справя. Всички ние сме родени като сексуални същества. Жалко е, че толкова много хора ненавиждат и се отричат от този природен дар. Защото изкуството, истинското изкуство, то идва от него.”

Публикуването на въпросното интервю е по повод 100-годишнината от рождението на Мерилин Монро на 1 юни, а самата книга ще излезе официално на 12 май. 

Продължението на култовия моден филм превзе кината в целия свят с печалба от 300 милиона долара в боксофиса, а въпросната сума само продължава да расте. По този повод множество достоверни източници са разкрили пред изданието Variety какви хонорари са си уредили главните дами от ,,Дяволът носи Прада 2”, за да се завърнат на снимачната площадка след 20 години. 

Мерил Стрийп, която влезе в ролята на страховитата редакторка на списание за мода Миранда Пристли, очевидно е един от най-важните елементи във филма на 20th Century Studios. От студиото са ѝ предложили главоломната сума от 12.5 милиона долара, за да се завърне в режисираното от Дейвид Франкъл продължение. Актрисата, която има цели 21 номинации за ,,Оскар” веднага приела офертата, но при условие, че нейните колежки Ан Хатауей и Емили Блънт ще получат същото заплащане. 

Въпреки че двете актриси заемат поддържаща роля в ,,Дяволът носи Прада 2”, Стрийп постъпила като истинска дама и се застъпила за това техните героини Анди Сакс и Емили Чарлтън да бъдат уважени подобаващо. Като плюсовете не спират дотук, освен невероятната сума от 12.5 милиона долара, трите са договорили със студиото да получават големи бонуси за всеки по-голям успех, който филмът постига в боксофиса. По този начин всяка от тях може да спечели над 20 милиона за ролята си в модното продължение. 

Сценаристката и на двата филма ,,Дяволът носи Прада” Алайн Брош Макена сподели, че Стрийп обявила едва преди две години, че е готова да участва в заснемането на продължение на култовия моден филм. Оригиналната продукция дебютира през 2006 г. с бюджет от 35 милиона долара, а от световния боксофис получи печалба от 326 милиона. Втората част беше заснета с бюджет от 100 милиона долара, като по-голямата част от него отишла за хонорарите на актьорския състав. 

С течение на годините Бродуей се превръща в смесица от различни форми на изкуство и развлечение, а един от значимите аспекти на неговата богата история са безбройните адаптации на класическата литература, които са украсявали сцените му. Те са позволили на публиката да преживее любимите си истории по нов и вълнуващ начин, като са вдъхнали живот на обичаните герои и сюжети чрез магнетизма на живия театър.

Класическата литература винаги е била основен източник на вдъхновение за бродуейските представления, тъй като тези произведения притежават интригуващи истории, запомнящи се герои и дълбоки теми, които резонират с хора от различни поколения. Като превръща тези литературни шедьоври в мюзикъли и пиеси, Бродуей е предоставил уникална платформа за преразказване и преосмисляне на техните истории, правейки ги достъпни и привлекателни за по-широка публика.

Най-добрите адаптации на класическата литература на Бродуей

като гарантират, че героите, сюжетът и темите остават верни на изходния материал. Иновативното използване на музика, декори и костюми може да придаде свеж поглед върху добре познатия оригинал, предаде broadwayinbound.com.

В ранните години на Бродуей адаптациите на класически литературни произведения и пиеси започват да се налагат като популярна форма на забавление, запознавайки публиката с нови интерпретации на уважавани истории. Те изиграват значителна роля в оформянето на бъдещето на Бродуей и на музикалния театър като цяло, тъй като показват потенциала за превръщането на литературни произведения в завладяващи сценични постановки.

Два забележителни примера, които оставят траен отпечатък в историята на Бродуей, са „Show Boat“ (1927 г.), базиран на романа на Една Фърбър, и „Оклахома!“ (1943 г.), създаден по пиесата на Лин Ригс „Green Grow the Lilacs“. И двете продукции демонстрират силата на разказването на истории чрез музика и визуални елементи, проправяйки пътя за безброй адаптации, които следват.

През последните години Бродуей продължава да работи по нови версии на класически произведения, както и да изследва нови и съвременни творби като източници на вдъхновение. Тези постановки се опират на неизменната привлекателност на познатите истории, като същевременно въвеждат свежи перспективи и изобретателни подходи към сценичната постановка, музиката и развитието на героите.

Преработената версия на „Животът на Пи“ от 2023 г. е вдъхновена от едноименния роман на Ян Мартел и е умело адаптирана за сцената от Лолита Чакрабарти. Историята проследява невероятното пътешествие на младо индийско момче на име Пи, което оцелява след корабокрушение и се озовава в спасителна лодка заедно с бенгалски тигър. Докато плават из Тихия океан, Пи трябва да използва своите ум и решителност, за да преживее изпитанието и да се върне в цивилизацията. Богатата образност на романа, завладяващото повествование и изследването на теми като духовност, издръжливост и връзка между човека и животното го превръщат във вълнуваща перспектива за адаптация на Бродуей. 

Възстановката на „Камелот“ е базирана на романа „Веднъж и завинаги крал“ на Т. Х. Уайт, който преразказва легендата за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Историята изследва теми като рицарството и търсенето на идеалното общество, като проследява възхода и падението на кралството на крал Артур.

Революционният хит от 2015 г. - „Хамилтън“, е вдъхновен от биографията на Рон Чернов за един от основателите на Америка. Историята проследява възхода на Хамилтън от скромното му начало като сирак в Карибите до влиятелната му роля в оформянето на политическите и финансовите системи на Съединените щати. Мюзикълът разглежда теми като амбиция, власт и упоритост, както и сложните взаимоотношения на Хамилтън. Проектът е блестящ пример за това как Бродуей може да вдъхне нов живот на на пръв поглед познати истории и да вдъхнови публиката чрез творческа адаптация.

„Wicked“ е завладяваща бродуейска адаптация по романа на Грегъри Магуайър, която предлага уникален поглед върху класиката на Л. Франк Баум „Магьосникът от Оз“. Историята се фокусира върху живота на Елфаба, бъдещата Зла вещица от Запада, и Глинда, Добрата вещица, и проследява техните взаимоотношения, съперничеството и любовта между тях преди пристигането на Дороти в Оз.

„Wicked“ отвежда публиката на пътешествие, което преосмисля познатия свят на Оз, като изследва теми като приемане, предразсъдъци и сложността на доброто и злото. Предлагайки актуален поглед върху обичана класика, постановката не само очарова публиката със своите зашеметяващи визуални ефекти и вълнуваща музика, но и демонстрира потенциала на бродуейските адаптации да преосмислят добре познати истории, представяйки ги от различен ъгъл или от перспективата на нов герой.

В този списък е важно да споменем и някои почетни адаптации на книги, осъществили се на Бродуей през годините. Започваме с две от най-старите сценични адаптации, споменати накратко по-горе:

Снимка: Rodgers and Hammerstein

„Show Boat“ проследява живота на артистите, сценичните работници и докерите на борда на „Котън Блосъм“ – плаващ театър по река Мисисипи – в продължение на 40 години. Сюжетът засяга теми като расовите предразсъдъци, любовта и изтичането на времето. Заглавието оказва значително влияние върху историята на Бродуей и музикалния театър, тъй като бележи отклонение от леките музикални комедии на онова време. Вместо това, то съчетава сериозен разказ с богата музикална партитура, като създава по-сложно и емоционално ангажиращо театрално преживяване. Този иновативен подход „отваря” индустрията към по-дълбоко разказване на истории и развитие на героите в музикалния театър.

Снимка: George Karger—The Chronicle Collection/Getty Images

„Оклахома!“ е друго влиятелно произведение на Бродуей. Историята се развива в началото на 20-ти век и се върти около любовния триъгълник между младия каубой Кърли, селското момиче Лори и заплашителния фермерски работник Джуд. Наред с тази централна сюжетна линия мюзикълът разглежда и съперничеството между фермерите и каубоите в новосъздадения щат Оклахома.

„Оклахома!“ оставя траен отпечатък на Бродуей, като

които развиват сюжета и спомагат за изграждането на героите. Също така е и първият мюзикъл, за който е издаден запис с оригиналния състав. „Оклахома!“ променя начина, по който се пишат и продуцират мюзикълите, което води до раждането на съвременния бродуейски мюзикъл.

По време на Златната ера на Бродуей, която обхваща периода от 40-те до 60-те години на XX век, адаптациите на класическа литература и пиеси продължават да процъфтяват, което води до създаването на едни от най-уважаваните и обичани мюзикъли в историята.

Снимка: AP

Мюзикълът „Моята прекрасна лейди“ е базиран на пиесата „Пигмалион“ на Джордж Бърнард Шоу. Историята се върти около превръщането на момиче, продаващо цветя, в изискана дама под наставничеството на арогантния и талантлив лингвист професор Хенри Хигинс. Докато речта и маниерите на главната героиня Елиза се подобряват, се създава връзка, която преодолява социалните граници.

Този мюзикъл оказа дълбоко влияние върху Бродуей и бъдещите адаптации, като

Умелото съчетание на запомнящи се песни със силна фабула поставя високи стандарти за бъдещите представления и затвърждава статута на заглавието като вечна класика.

„Уестсайдска история“ е адаптация, базирана на вечната трагедия на Уилям Шекспир „Ромео и Жулиета“. Сюжетът пресъздава класическата история за нещастните влюбени в контекста на Ню Йорк от 50-те години на миналия век, където две враждуващи банди - „Джетс“ и „Шаркс“, се борят за контрол над квартала си. На фона на тези бурни събития се разгръща любовна история между Тони, член на „Джетс“, и Мария, сестрата на лидера на „Шаркс“.

„Уестсайдска история“ остава популярна и днес благодарение на смелата си комбинация от иновативна хореография, обичана музика и трогателна сюжетна линия, която засяга теми като предразсъдъци, насилие и социално напрежение. Успехът и влиянието ѝ затвърждават статута ѝ на ключово произведение в историята на бродуейските адаптации.

„Звукът на музиката“ е трогателна постановка, базирана на мемоарите на Мария фон Трап. Действието се развива в Австрия, а мюзикълът проследява живота на Мария – млада жена, която напуска монашеския живот, за да стане гувернантка на седемте деца на овдовелия капитан фон Трап. Докато внася музика и радост в живота на семейството, тя също така се влюбва в капитана и заедно те се справят с предизвикателствата на наближаващата война.

През 80-те години на миналия век на Бродуей отново се наблюдава възраждане на литературните адаптации, като няколко постановки се превръщат в безвременни класики – „Котките“ (1981), „Фантомът на операта“ (1986) и „Клетниците“ (1987).

Следващите десетилетия са белязани от преход към по-зрелищни представления, включващи впечатляващи визуални елементи и грандиозни музикални номера. Въпреки това същността на оригиналните литературни произведения остава в основата на тези адаптации, тъй като те продължават да изследват характерни сюжети и герои.

Докато Бродуей поглежда към бъдещето, зад кулисите го очакват множество потенциални адаптации – от съвременни бестселъри до все още неоткрити съкровища. Театърът продължава да се развива и да въвежда иновации, а тези предстоящи постановки ще имат възможност да проправят нови пътища в разказването на истории, сценичната постановка и музикалната композиция, като допълнително обогатят облика на Бродуей за идните поколения.

В Мианмар беше открит рядък 11 000-каратов рубин, смятан за втория по големина камък от този вид, намиран някога в страната.

Скъпоценният камък, който e около 2,2 килограма, е открит в района на град Могок в областта Мандалей, пишат от Нова. Районът, който е засегнат от продължаващия въоръжен конфликт в Мианмар, е център на добива на рубини в страната.

Рубинът е намерен в средата на април, малко след традиционните новогодишни празници. Макар да е приблизително два пъти по-лек от рубин с тегло 21 450 карата, открит през 1996 г.,

заради високото си качество и наситения пурпурночервен цвят с жълтеникав оттенък. Според експерти рубинът се отличава с добра прозрачност и силен блясък.

Правозащитни организации, сред които Global Witness, от години призовават бижутерийния сектор да прекрати покупките на скъпоценни камъни от Мианмар, тъй като индустрията финансира военните власти и въоръжени групировки.

Топлите дни стават все повече, а с тях и желанието ни да пътуваме – още по-голямо. Време е за дълги нощни разходки, часове разговори на чаша вино в градините на ресторантите и много изкуство под звездите – театър, кино и, разбира се, красиви спектакли на светлините. За да улесним избора за следващото ви пътешествие, подбрахме няколко впечатляващи светлинни произведения, които се прожектират в едни от най-спокойните кътчета на Западна Европа и сме гледали повече от веднъж. Всички те са напълно безплатни и гарантират незабравим финал на красивите прохладни вечери за вас и вашите близки – спомен, за който ще разказвате дълго.

 Снимка: Ninon Oget/Lorraine Actu

Това е очарователно градче, разположено в Североизточна Франция, което оживява по магичен начин през лятото. Фестивалът „Съзвездията на Мец“ (Constellations de Metz) превръща града в огромна галерия под открито небе. Най-впечатляваща е прожекцията върху фасадата на величествената катедрала „Свети Етиен“ – една от най-високите готически сгради в Европа, чиито красиви елементи оживяват чрез дигиталното изкуство. В парка „Plan d’eau“ можете да наблюдавате и воден мапинг – специални музикални филмчета, прожектирани върху водни струи. Обикновено програмата се провежда няколко пъти седмично и започва след 22:00 ч., малко след залез слънце. Тази година фестивалът ще се състои от 25 юни до 9 септември.

 Снимка: nancy.fr

На юг от Мец, площад „Станислас“ в Нанси – истинско бижу от XVIII век, включено в списъка на ЮНЕСКО повече от 40 години – се превръща в едно от най-магичните места във Франция. Всяка лятна вечер, в продължение на близо три месеца, светлинно-звуковото шоу „Красивият сезон“ (La Belle Saison) преобразява пространството в грандиозен спектакъл. Това е една от най-големите прожекционни сцени в Европа, където фасадите на площада оживяват чрез впечатляваща комбинация от културно наследство и съвременно видеомапинг изкуство. От създаването си през 2007 г. досега събитието е привлякло над 7,5 милиона зрители в рамките на своите 16 издания, утвърждавайки се като незабравимо визуално и звуково преживяване. Засега все още няма обявени официални дати за провеждането му, но се очаква шоуто да се състои, както обикновено, в периода от 12 юни до 13 септември.

 Снимка: EXPA

От 14 май до 15 октомври 2026 г. езерото Цел се превръща в сцена на впечатляващото „Magic Lake Show“ – магическо съчетание от музика, водна хореография и лазерни светлини. Всяка седмица, във вторник, четвъртък и неделя след залез слънце, парк „Елизабет“ на Еспланадата оживява с около 20-минутни спектакли, които предлагат различни музикални теми – от енергичен Brass Pop и романтична италианска Dolce Vita до носталгичен Flashback с хитове от последните десетилетия. През деня, между 13:00 и 18:00 ч., посетителите могат да се насладят и на кратки музикални водни представления на всеки кръгъл час, а най-хубавото е, че всички събития са с напълно свободен вход.

 Снимка: Métropole Rouen Normandie

От 29 май до 26 септември 2026 г. катедралата „Нотр Дам“ в Руан се превръща в сцена на впечатляващи светлинни спектакли, които всяка вечер озаряват нейната величествена фасада. Шоу програмите „Бърз разцвет“ и „Първо впечатление“ съчетават изкуство, музика и модерни визуални ефекти, вдъхновени от импресионизма и японската естетика. Първият потапя зрителите в свят от ярки цветя, наситени цветове и неонови светлини, пресъздавайки магичната връзка между японското изкуство и творчеството на Клод Моне. Второто отвежда публиката в света на импресионистите чрез водни лилии, отражения, морски пейзажи и емблематичния мост в Живерни. С помощта на впечатляващ видеомапинг и музика катедралата оживява като истинско произведение на изкуството, превръщайки Руан в едно от най-красивите и запомнящи се летни преживявания във Франция. 

 Снимка: Tan Dun

На 6 юни 2026 г. в Париж и региона Ил дьо Франс ще се проведе „Бесънна нощ“ (Nuit Blanche) – едно от най-очакваните събития за любителите на съвременното изкуство. За своето 25-о издание фестивалът обещава впечатляващи инсталации и артистични представления, които превръщат улиците, площадите и обществените пространства в сцена на културни преживявания, достъпни напълно безплатно за всички. Създадено през 2002 г. в Париж с идеята да популяризира съвременното изкуство и творците на днешния и утрешния ден, събитието бързо печели популярност и постепенно се разраства извън пределите на столицата. Днес събитието е сред културните акценти на Франция, привличащ хиляди посетители с атмосферата си, неочакваните артистични намеси и усещането, че за една нощ целият град се превръща в живо произведение на изкуството.

Една от ролите, които Робин Уилямс най-силно е искал да изиграе, отново е във фокуса на вниманието покрай новото издание на мемоарната книга ,,First Person Plural: My Life as a Multiple“ на Камерън Уест и съпругата му Рики Уест, която излиза на 26 май.

Тя разказва за живота на Уест с дисоциативно разстройство на идентичността, известно в миналото като множествено разстройство на личността. Историята му се превръща в световен феномен, след като гостува в „Шоуто на Опра Уинфри“, а мемоарът влиза в класацията на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“, пишат от Нова.

„Дисни“ купува правата за екранизация в сделка за милиони долари, като Робин Уилямс е избран за главната роля, а сценарият е поверен на носителя на „Оскар“ Ерик Рот, който е работил и по „Форест Гъмп“.

Въпреки големите очаквания проектът пропада след промени в ръководството на „Дисни“. Семейство Уест и до днес пази чернова на сценария на Рот, но правата върху историята остават собственост на анимационното студио. 

Днес Уест се надява проектът да бъде възроден в памет на Робин Уилямс, но този път като сериал. 

Жулиет Бинош, Франсис Форд Копола, Йоаким Триер, Рубен Йостлунд, Стелан Скарсгард, Сандра Хюлер и Вики Крипс се присъединиха към призивите Европейският съюз „да осигури бъдещето“ на 35-годишната програма „МЕДИА“, подкрепила хиляди филми през годините. Те са сред повече от 4 700 професионалисти от света на киното, подписали отворено писмо, озаглавено „Европа има нужда от кино, киното има нужда от Европа“.

Публикуването му съвпада с обсъжданията в страните членки на ЕС относно плановете за спорна нова мегапрограма, наречена AgoraEU. Тя предвижда

ход, който предизвика сериозно безпокойство в независимата европейска филмова индустрия.

Според предложението програма „МЕДИА“ ще бъде слята в ново направление „Медия+“, което ще комбинира подкрепата за филмовата и аудиовизуалната индустрия с тази за видеоигри, новинарски медии и журналистика. Досега „МЕДИА“ беше част от програма „Творческа Европа“ и управляваше няколко ясно дефинирани направления за финансиране, усъвършенствани в продължение на три десетилетия, пише novini.bg, позовавайки се на Deadline.

Европейската комисия е предложила бюджет от 8,6 милиарда евро за AgoraEU в рамките на Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028–2034 г. През април Европейският парламент поиска тази сума да бъде увеличена до 10,7 милиарда евро.

Европейските кинодейци обаче изтъкват, че макар тези цифри да предполагат повече средства за култура и медии като цяло, липсват гаранции каква част от тях ще бъде разпределена за аудиовизуалния и филмовия сектор, както и ясни цели. Писмото е част от нарастваща кампания за повишаване на осведомеността относно мащаба на залозите.

Авиокомпаниите нямат право да начисляват допълнителни такси за гориво, след като клиентите вече са закупили самолетните си билети. 

„Авиокомпаниите могат да адаптират публикуваните си тарифи спрямо ситуацията, но добавянето на горивна такса към билет след покупката му не може да бъде оправдано“, заяви говорителят на ЕС Анна-Кайса Итконен пред журналисти в Брюксел.

По думите ѝ всяка промяна след резервацията може да „повдигне въпроси във връзка с правилата на ЕС за нелоялни търговски практики“. В документ, публикуван относно енергийната криза в авиационния сектор, Европейският съюз подчертава, че „всяка промяна на цената със задна дата е изключена“, пишат от Нова.

Авиокомпаниите не могат да включват условия, които да им позволяват да увеличават цената на билета над обявената към момента на покупката само защото горивото е станало по-скъпо, отколкото са предвидили“, посочва Европейската комисия.

Единственото изключение се отнася за пакетните туристически услуги, ако продавачът предварително е уточнил в договора, че е възможна промяна на цената заради разходите за гориво. В такива случаи е допустимо увеличение до 8%. Ако поскъпването е по-голямо, клиентът има право да приеме новата цена или да анулира резервацията си.

Започнаха снимките на сериала ,,Hamburg Days”, посветен на ранните години на група The Beatles. Екипът на продукцията ще обиколи градовете Хамбург, Мюнхен и Ливърпул, за да заснеме своите сцени. 

В главните роли в предстоящия сериал са Рис Манион, който ще влезе в ролята на Джон Ленън, Елис Мърфи ще бъде Пол Маккартни, Харви Брет ще е Джордж Харисън, Луис Ландау ще се въплъти в образа на Стюарт Сътклиф, Патрик Гилмор ще бъде Пийт Бест, а Луна Джордан ще влезе в ролята на Астрид Кирхер. 

Проектът ,,Hamburg Days” е дело на режисьора Кристън Швохов, който е работил и по продукциите ,,Короната” и ,,Munich – The Edge of War”. Главен сценарист е Джейми Карагър, а самата история зад сериала е вдъхновена от автобиографията на германския художник Клаус Форман. Колкото до най-важното нещо, а именно музиката, с нея се е заел продуцентът и носител на ,,БАФТА” Дейвид Холмс.

Действията в ,,Hamburg Days” се развиват през 60-те години на 20-ти век, сред тъмните и задимени барове на район Санкт Паули в Хамбург. Там някъде една млада група рокендрол музиканти от Ливърпул се сблъскват с двама млади артисти, Клауд Форман и Астрид Кирхер, пишат от Variety. Заедно те решават да се захванат с трансформация, която ще превърна неопитната група тийнейджъри в най-великия музикален феномен, който светът някога е виждал.

В периода от 8 до 10 май в Регионалния етнографски музей на открито „Етър“ ще се проведе пилотно тестване на адаптирани музейни програми за хора с деменция и техните близки, съобщиха от БТА. 

Над 100 000 души в България живеят с деменция, а достъпът им до културен живот често е затруднен поради липса на адаптирана среда и подготвени специалисти. Инициативата е част от проекта „Наследство с грижа – културна памет за хората с деменция“, реализиран от сдружението „Алцхаймер-България“ в партньорство с музея. Проектът разглежда културното наследство като средство за подкрепа, общуване и споделено преживяване.

и включват сензорна обиколка, разказване на истории и творческа работилница. Форматите са разработени така, че да стимулират сетивата и спомените на участниците и да насърчат социалното взаимодействие, като акцентът е поставен върху преживяването, а не върху запаметяването на факти.

Проектът има за цел да подпомогне културните институции в създаването на по-достъпни и приобщаващи програми и да насърчи въвеждането на устойчиви практики за работа с хора с деменция в музейна среда, посочват организаторите.

В събитието ще участват хора с деменция и техни близки.

Katseye, Sombr, Hootie & the Blowfish, Кийт Ърбан, Малума, Райли Грийн, Теди Суимс и Twenty One Pilots ще се качат на сцената по време на Американските музикални награди. Събитието ще се състои на 25 май в Grand Garden Arena, а Куин Латифа ще бъде негова водеща, пишат от Variety. 

Номинираните за 52-ото издание на годишните Американски музикални награди бяха обявени миналия месец, като Тейлър Суифт е начело на надпреварата с цели 8 номинации. Плътно след нея се нареждат Моргън Уолън, Оливия Дийн, Сабрина Карпентър и SOMBR, които се състезават в 7 различни категории. 

Колкото до дългоочакваните музикални представления, Katseye ще изпълнят премиерно най-новия си сингъл ,,Pinky Up”, Теди Суимс ще представи парчето си ,,Mr. Know It All”, а групата Hootie & the Blowfish ще се качат на сцената за първи път след 30 години, където ще представят някои от хитовете си от 1996 г. 

На сцената на Американските музикални награди ще дебютира Райли Грийн, Малума ще изпълни песента си ,,Loco x Volver”, а Кийт Ърбан ще представи парчето ,,Yacht Rock” от предстоящия си албум. 

В следващите седмици ще бъдат обявени допълнителни детайли, свързани с изпълненията и награждаващите по време на тазгодишното издание.