Един от най-значимите съвременни литературни творци на Монтана – писателят, поет, журналист, преводач и почетен гражданин на областния град Радослав Игнатов, е починал на 28 юни, съобщиха от Регионалната библиотека „Гео Милев“ в Монтана.

Радослав Игнатов е роден на 4 януари 1949 година в село Калиманица, което днес не съществува, тъй като е останало на дъното на язовир „Огоста“ край Монтана при построяването му преди 45 години. Той учи българска филология и посвещава десетилетия на журналистиката и литературата. Пише 14 книги с поезия и проза, сред които „Сълза върху горещия камък“, „Да те повикам“, „Предай нататък“, „Времето на сънищата“, „Аз, Господи“, „Лозята на чичо Ной“, „Новите ловни полета“, „Вторични видове“, „Обвинението защитава“ и други. Няколко години работи в Българското национално радио, изявява се като преводач от английски, руски и украински езици. Негови произведения са преведени на няколко езика. Съставител е на ценните за историята на Монтана и региона сборници „Кой кой е в Монтана“ и „Монтана – сега и тогава“. През 2019 г. е удостоен със званието

Последната книга на Радослав Игнатов, „Изследване на повърхностите“, излиза от печат през същата година. Тя представлява изящна поезия – свидетелство за неговия талант и дълбока чувствителност, заявяват от библиотеката „Гео Милев“ и изказват съболезнования на близките на Радослав Игнатов.

„Остайница“ на Рене Карабаш попадна в летния списък за четене на авторитетния британски вестник „Телеграф“. Романът на Ирена Христова Иванова е сред 75-те заглавия, които редакцията на изданието препоръчва на читателите си, отправили се към плажа пъстър подбор с художествена литература, поезия, биографични романи, политически анализи, крими, детски издания и др., пише ,,Площад Славейков“.

„Този тънък роман беше номиниран за наградата „Международен Букър“ тази пролет, но според нас трябваше да спечели пише изданието за българската книга. Разказва за млада жена в селска Албания, която намира удобен начин да избегне насилствен брак: да стане заклета девственица. Оттам нататък следват кръвни вражди и кърваво насилие, в една история, едновременно вълнуваща и обезпокоителна.“ - пишат от британския „Телеграф“.

По-рано през годината „Остайница" стигна до краткия списък за „Международен Букър“ - номинация колкото за авторката, толкова и за преводачката на английски Изидора Анжел. През март изданието бе посрещнато с хвалебствен отзив в „Телеграф“, описано като

Сред останалите препоръки на „Телеграф“ за лятото са „Отпътуване“, нова книга на Джулиан Барнс и последна, „John of John“ на носителя на награда „Букър“ Дъглас Стюарт (автор на „Шъги Бейн“ и „Младият Мънго“), две биографични книги за живота на кралица Елизабет II; „Exit Stalin“, поглед към „цивилизацията на Съветския съюз“ след смъртта на Сталин, както и „Stealing Hitler's Rocket“, разказ за смела мисия от ВСВ, при която полското разузнаване успешно задига Фау-2 ракета от нацистите.

Генералният директор на Берлинската филхармония Андреа Цичман ще се оттегля от поста си през август 2028 г., съобщават БТА и DPA, като се позова на съобщение от оркестъра и от Департамента по култура в Берлин. Тя няма да поднови договора си за трети мандат.

Тя допълни, че цялостното обновяване на концертната зала на Филхармонията, планирано за 2032 г., ще „изисква генерален директор, който е отлично запознат с материята и може да ръководи този взискателен проект в дългосрочен план“. „Избраният от мен момент за тази промяна има за цел да допринесе именно за това“, добави Андреа Цичман.

Сградата, в която се помещава оркестърът – емблематична асиметрична концертна зала със златист цвят, проектирана от германския архитект Ханс Шарун (1893–1972 г.) - се нуждае от реновиране.

Берлинската филхармония е един от водещите оркестри в света. Андреа Цичман пое поста художествен директор на Фондация „Берлинска филхармония“ за сезон 2017/2018 г. Културният мениджър успешно преведе оркестъра и през периода на пандемията.

Холивудският режисьор Карл Ринш, обвинен в измама срещу стрийминг платформата Netflix, която го беше наела да създаде научнофантастичен сериал, е осъден на 30 месеца затвор, съобщиха AP и АFP, позовавайки се на прокуратурата на Манхатън.

Известен с филма за самураи „47 ронини“ (2013) с участието на Киану Рийвс, Ринш е подписал договор с  Netflix през 2018 г. за проект, наречен „Белият кон“ (White Horse). Стрийминг платформата е изплатила на режисьора 44 милиона долара между 2018 и 2019 г., а след това допълнителни 11 милиона долара през март 2020 г. С тези пари Карл Ринш „е направил рисковани залози“ и си е позволил „луксозни стоки“, включително пет автомобила „Ролс-Ройс“ и едно „Ферари“, се посочва в направеното от прокурора Джей Клейтън изявление.

Режисьорът беше признат за виновен в измама и пране на пари в края на съдебния процес срещу него през декември 2025 г. В съдебен документ, подаден във връзка с определянето на присъдата, защитата му обясни, че събитията са се случили на фона на „огромен“ професионален натиск и „изключително конфликтен“ развод.

Актьорът Киану Рийвс също е написал писмо до съдията, в което моли за „снизходителност“ и „милост“ за своя „приятел“ Карл Ринш. Рийвс описва режисьора като „изключителен артист“, който обаче е способен да се „самосаботира“ в стремежа си да направи „твърде много“.

WhatsApp въвежда функция за потребителски имена, която ще позволи на хората да си пишат, без да е необходимо да споделят телефонния си номер. Функцията ще бъде внедрена глобално за трите милиарда потребители на платформата през следващите месеци. От понеделник те могат да резервират потребителско име чрез приложението - без това да е задължително, съобщава БГНЕС.

Тези на видни длъжностни лица и знаменитости няма да бъдат достъпни за останалите потребители. Компанията, собственост на Meta, описа функцията като мярка за защита на поверителността. Алис Нютън-Рекс, ръководител на продуктовия отдел в WhatsApp, посочи, че потребителите често не желаят да споделят телефонните си номера, особено в групови чатове. Идентична услуга вече е въведена от защитеното приложение Signal през 2024 г.

Функцията обаче не е лишена от критики. „Въпреки че предлага допълнителен слой поверителност, WhatsApp не е приложение, фокусирано изцяло върху защитата на личните данни. Трябва да помним, че то е собственост на Meta – една от технологичните компании с най-проблемна репутация в тази област“, заявява Кариса Велис, професор в Оксфордския университет и автор на книгата „Поверителността е власт“ (Privacy Is Power).

WhatsApp не използва съдържанието на частните чатове – те са защитени с криптиране от край до край, но събира метаданни като информация за това с кого и кога се свързвате с цел рекламни и аналитични цели. Телефонните номера ще продължат да бъдат необходими за създаване на профил, а публична директория с потребителски имена няма да съществува.

Мадона наскоро заклейми изкуствения интелект с интервю за Vogue Italia, споделяйки пред изданието, че това да разчиташ на него е ,обраното на това да създаваш изкуство”.

По темата тя коментира: ,,Когато си обграден от художници и музиканти, танцьори и артисти на едно място, и работите откровено един с друг. Много оценявам това преживяване. В наши дни това вече не се прави. Сега трябва да имаш множество последователи, за да сключиш сделка с някой лейбъл. Затова в песента ,,Bring Your Love” казвам ,,Не ме разсейвай с числа”. За мен всичко започна като не мислех за класациите или за броя на стриймингите. Алгоритмите и изкуственият интелект са противоположни на това да поемаш рискове, което е обратното на това да създаваш изкуство.”

Пред италианското издание тя още коментира, че стои напълно встрани от използването на технологии и всички останали социални форми на разсейване, когато се опитва да създава нова музика: ,,Напоследък ми беше трудно заради албума ми и всички останали неща, свързани с него. Но ми харесва да си взимам почивки... и да изчезвам. Защото това е начинът, по който стимулираш въображението си. Трябва да имаш постоянство и трябва да имаш дни, в които просто се свързваш с природата, с моите деца, с моите коне.”

Това не е първият път, в който Мадона се изказва против технологиите. По време на разговор по повод премиерата на филма ,,Confessions II – The Film”, изпълнителката сподели, че социалните мрежи карат хората да изпитват неистовата нужда да споделят всичко, което им се случва онлайн. Тя също така окуражи своите, присъстващи на място фенове да ,,махнат тези телефони и да си общуват помежду си”.

Angry Birds е сред най-успешните развлекателни поредици в съвременната попкултура и най-изтегляната серия мобилни игри в историята – още първата част се превръща в глобален феномен и често е определяна като една от най-влиятелните видеоигри на всички времена. През годините франчайзът надхвърли рамките на мобилния екран и благодарение на два пълнометражни анимационни филма се утвърди като световно разпознаваема марка и в киното, а на 25 декември, емоционалните пернати герои се завръщат на големия екран с „Angry Birds: Филмът 3“, съобщава Forum Film Bulgaria.

Новото паметно приключение продължава да разширява вселената и изправя Ред пред най-голямото предизвикателство до момента – ролята на баща. Докато се опитва да се справи с новия си живот и отговорности,

Цветен, кинетичен и без капка сериозност, първият трейлър на „Angry Birds: Филмът 3“ запазва тайната около естеството на предстоящата катастрофа, която заплашва света на гневните птици, и ни потапя в изключително забавния екзистенциален и ситуационен ужас на родителството, пред който се изправят Ред и верните му другари Чък и Бомб. Но ако не можеш да сменяш пелени, как ще спасяваш света? Да си родител наистина се оказва мръсна работа. С абсурдни диалози, физическа комедия и типичните за поредицата експлозивни ситуации, филмът обещава класическо, пернато и сърцато анимационно приключение за малки и големи.

които работиха и по втората част на поредицата. Продуценти на лентата са Джон Коен, Дан Чуба и Карла Конър. В оригиналната версия ролите озвучават Джейсън Судейкис, Джош Гад, Ема Майърс, Рейчъл Блум, Уокър Скобел, Дани Макбрайд, Кики Палмър, Лили Джеймс и други.

Проучване на Ampere Analysis установи, че по-голямата част от романтичните предавания, разпространявани в стрийминг платформите, вече са със сценарий, докато адаптациите по книги са се увеличили рязко, съобщава Deadline.

С успеха на филми като „Heated Rivalry“, „Off Campus“ и, разбира се, „Bridgerton“, това не е изненада. През последната година броят на премиерните екранизации по книги се е увеличил със 73% до 19, според Ampere. Те вече представляват над 40% от поръчките за сценарийни романси през първата половина на 2025 г.

Amazon и Netflix са водещи в тази тенденция, като заедно представляват половината от всички романтични сериали, повечето от които са американски продукции.

Близо една трета от анкетираните на възраст между 18 и 24 години в проучването на Ampere заявяват, че социалните медии влияят върху избора им на съдържание за гледане. „Развитието им доведе до появата на общности със споделени интереси, като например BookTok – нарастваща тенденция на хитови романи, които набират популярност в TikTok и впоследствие се адаптират за телевизия, което трансформира начина, по който младата аудитория открива, взаимодейства и споделя културно съдържание“, коментира Ampere.

поддържайки същото ниво на привлекателност сред 18–24-годишните от 2020 г. насам, докато интересът към няколко други основни жанра намалява“, добавя изследователската фирма.

Изследванията на Ampere показват, че нарастващият брой адаптации на романтични книги и романтични драми като цяло е намалил интереса към риалити предаванията за любов. Докато преди няколко години в стрийминг услугите е имало почти равен дял между риалити формати и сценарийни романси, днес сценарираните романси доминират с 83%. 

като се отдалечават от риалити форматите и се насочват към по-високобюджетни предавания с вече изградени фенски бази. Романтичните продукции и техните книжни адаптации са насочени към по-млада демографска група, която става все по-видима в социалните медии. Чрез използването на тези онлайн общности стрийминг платформите увеличават шансовете за успех на своите продукции и осигуряват по-дълготрайното им развитие чрез активно и продължително взаимодействие с феновете“, заявява Мариана Енрикес-Дентон Бустинза, старши анализатор в Ampere.

Всяка история има своите разказвачи, а всяка сцена - артисти, които ѝ вдъхват живот. Радина Думанян е именно сред онези млади и талантливи актриси,

придаващи смисъл дори и на най-далечните теми и будещи размисъл по най-наболелите проблеми. 

Разговарям с нея едва няколко дни, след като се е върнала от театралния фестивал в Сибиу (Румъния) - един от трите най-големи в Европа, където тя и колегите ѝ представят пиесата „Съзвездия”. Само няколко месеца преди това получава и наградата „Икар” за водеща женска роля в комедийното представление „Берлин, Берлин”. Със своите особена енергия на сцената и внимание към детайла тя успява да си изгради собствен творчески почерк, който мигновено приковава. Макар обикновено да е уверена в собствените си умения, смела и готова да поема рискове, Радина Думанян  има и изключително деликатна страна, за която научих след разговора си с нея. Тя си позволява да бъде уязвима, да изпитва съмнения дори и след големите признания, които получава. Нямаше как веднага да не се замисля колко красиво е човекът, с когото разговаряш, да се отпусне и да ти покаже истинското си лице, което често остава скрито зад „маските”, които обикновено носи на работа. 

Едновременно силна и крехка, устремена, но и здраво стъпила на земята, тя върви по един нелек, но определено живописен път, правейки ни част от пътешествието, което нарича свой живот. Не пропускайте и вие да станете част от него, като отделите няколко минути на дълбокия и изпълнен със смисъл и послания разговор, който проведохме с нея. 

Снимка: Радина Думанян/ Radina Dumanyan - официална Facebook страница

- Здравейте, г-жо Думанян, поздравления за наградата Ви „Икар” за водеща женска роля в „Берлин, Берлин”, както и за цялостния успех на комедийното представление. Хуморът вече години наред е на „първа линия” в съпротивата срещу репресиращите ни системи. В тази връзка – как определяте комедията самата Вие? По-скоро като знак за бунт или форма на лична свобода?

- Смятам, че двете твърдения не се изключват взаимно. Бунтът винаги трябва да присъства в живота на хората, независимо дали те го възприемат като комедия, или трагедия. Съпротивата срещу статуквото винаги е занимавала съзнанието ми от ученическите години насам. 

Снимка: Георги Вачев

- В своята анотация за представлението режисьорът Стоян Радев казва, че „миналото никога не е просто минало, то присъства в настоящето и в голяма степен определя бъдещето”. Според Вас рефлектирала ли е негативно върху съвременното българско общество политическата идеология, разгледана в пиесата?

- Разбира се, тя продължава да съществува, но просто името ѝ е различно, дори хората не са други. Това са наследниците на същите  тези личности, „построили режима”. Истината е, че обикновените хора, които пък сме наследниците на потиснатите от този конкретен режим от близкото ни минало, по-скоро забравяме или изобщо не знаем какво е струвала свободата на нашите предци, ако изобщо са притежавали каквато и да е свобода. Разбирането за нея, така или иначе, е дълбоко субективно. За един тя се е свеждала до това да може да избере между два продукта в магазина, а за друг - да може да пее свободно западни песни по улиците, без страх от последствия. 

Снимка: Радина Думанян/ Radina Dumanyan - официална Facebook страница

- Съвсем наскоро се похвалихте в социалните мрежи и с друг забележителен творчески успех. Представлението, в което играете главна роля – „Съзвездия”, е било част от театралния фестивал  FITS в Сибиу (Румъния). Разкажете ми малко повече за това как премина участието Ви в един от трите най-големи европейски фестивала?

- Много е вълнуващо и го разбрах едва когато отидох там, защото никога не го бях посещавала до момента. Фестивалът толкова много хареса на 11-членния ни български екип, че си поставихме за цел да отидем и през следващата година като зрители (бел.ред. участниците за 2027 г. вече са избрани). През тази година не успяхме да изгледаме нито едно представление, заради това пък се надявам през другата да имам тази времевата и финансовата възможност да проследя какво правят колегите от другите държави. Тези 4-5 дни в Сибиу бяха страхотно преживяване. Чувствах се наистина свободна - усещане, което понякога ми липсва тук. Пътувайки и виждайки, човек започва да се усеща много по-обнадежден и окрилен относно това какво би могъл да направи в една идеална ситуация - такава, каквато не се очертава ние да имаме. Визирам Държавния бюджет, който предстои да бъде приет. Българската култура я очакват много тежки и мрачни дни. Така пак достигаме до

- Адмирации за това, че въпреки че изкуството получава нищожна част от бюджета на страната, вие - артистите, все пак намирате сили да излизате пред публиката  и да правите това, което обичате. 

- Ние се занимаваме с духовните и душевните проблеми, терзания и страхове, които  вълнуват човека. Неизбежно е да отдадеш цялото си сърце на това. Излизаме на сцената и при неблагоприятни или пък неясни условия, защото обичаме същината на тази професия, която е извън бюджет и време. Не бива обаче да игнорираме възможните последици, които  предстои да усетим съвсем скоро. Ако това е правилният начин, пак ще се излиза по улиците. 

Снимка: Стефан Здравески

- Ключова за постановката е темата за различните измерения и светове. Изхождайки от нея и актьорската Ви професия, която предполага превъплъщаването в десетки различни герои – кой е най-красивият свят, в който сте попадали до момента?

- Работата в театъра ми носи най-дълбоки преживявания, но ако говорим за красив свят, като че ли в първия момент в съзнанието ми изскача не художествен сюжет от пиеса, а моите професионални преживявания в единствената чуждестранна продукция, в която снимах точно 2 дни - дело на Люк Бесон. Попаднах в нея след спечелен кастинг. Там присъствах като творец, който не се занимава с това дали е оценен, какъв хонорар ще получи, дали има достатъчен бюджет за костюм, понеже настоящият не му подхожда. В нито един момент не са ме занимавали подобни практични въпроси, за които ми се е налагало да мисля, когато съм се снимала в български продукции. Там бях съсредоточена изцяло върху персонажа си и какво иска да постигне той във въпросните сцени. Мислех само и единствено за това, което имам да свърша. Това беше истински творчески процес и се радвам, че се запознах с хора, с които поддържам контакт в социалните мрежи и до днес. Чакам филма с нетърпение. 

Снимка: Георги Вачев

- Премиера през този сезон имаше и представлението, с което се отбелязват 150 години от Априлското въстание – „Записки по българските въстания” на Пловдивския театър. Преди години участвате  и в друг спектакъл на историческа тематика - „Възвишение“. Промени ли се подходът Ви на работа, докато се подготвяхте за тези две истории, разказани от различни гледни точки?

- Във „Възвишение“ нямах роля в инстинския ѝ смисъл. Присъствието на нас - жените, беше групово. Това е много характерно за работата на Иван Добчев. Текстовете ни звучаха почти митологично, темите в тях бяха свързани с очакването на мъжете, които изпращаме в борбата за свободата на отечеството, с отглеждането на децата. Същевременно с това хоровият образ на жените се  вълнуваше как точно да оцелее в условията на робство, като намери заровено злато. В „Записки по българските въстания“ си имах пълнокръвен човек, който да изиграя - Райна Попгеоргиева. Там работата протече по съвсем различен начин. Докато във „Възвишение” трябваше няколко актриси да работим, говорим, да се движим и предаваме емоция на публиката в пълно единствено, в „Записки по българските въстания” монолозите ми бяха самостоятелни. Там вече говорим за класическия процес на колаборация между режисьора и актьора - репетиции, анализи, проби, грешки, предлагане, отхвърляне и приемане. 

- Век и половина след Априлското въстание - можем ли да се наречем свободни?

- Имам един текст в  „Съзвездия”, който не разглежда политическата или национална свобода, както е в „Записки по българските въстания”, а поставя философския въпрос доколко човек изобщо притежава свободна воля. Струва ми се подходящ да го цитирам в отговор.  „Ние можем да си мислим, че имаме думата. Можем да си мислим, че нашите избори определят нещо, но не. Ние сме просто частици, просто едни малки частици, подвластни на едни адски специфични закони, които само ни лашкат из пространството”.

Снимка: Красена Ангелова/ NOVA TV

- Освен театрална, сте и телевизионна актриса, участвали сте и в 2 филма. Искам да Ви върна към проекта, чрез който „влязохте в домовете” на българите, а именно „Откраднат живот”. Бихте ли ми разказали малко повече за тази страница от живота си? 

- Поканиха ме на кастинг благодарение на Албена Павлова и нейния съпруг - Емил Марков, който впоследствие изигра баща ми. С нея тогава репетирахме заедно „Духът на любовта” на Андрей Калудов съвместно с Тодор Дърлянов и Христо Гърбов. Явих се на три различни кръга и накрая разбрах, че съм избрана за главната женска роля. Тогава нямах представа къде се намирам. За мен това

Въобще не си спомням как преминаха първите седмици от снимките. Нямах никакво време за подготовка. Всичко беше пълна импровизация, тъй като нямах и сценарий занапред. Колкото до терминологията и спецификите на ролята - знам от лекари, че съм стояла изключително достоверно. Това определено не се дължеше на факта, че съм много добре подготвена. Комуникацията ми с много доктори, наблюденията ми върху тях, гледането на сериали са ми оказали положително влияние. Истината е, че е важно актьорът също да си вярва. Много се слях с Биляна Захариева покрай 14-часовите снимки дневно. Не ми оставаше време да мисля за нищо друго, освен за човека, който играех. В даден момент обаче влязох в една много неприятна рутина. Промениха се и някои условия във втори сезон, които ми помогнаха да взема решението да не участвам в сезон 3.

Смел човек съм и лесно затварям страници в живота си, поемам рискове. Смятам, че развитието ми в актьорската професия не стига до изиграването на един единствен персонаж по телевизията. Както се вижда, през годините театърът ми предложи достатъчно възможности, от които успях да взема максимума.

Публикация, споделена от ʀᴀᴅɪɴᴀ ᴅᴜᴍᴀɴʏᴀɴ (@radinadumanyan)

- Бих искала да Ви върна и малко по-назад във времето - към един момент от студентските Ви години, а именно партньорството с Татяна Лолова. Споделете ми за дипломния спектакъл, за работата с нея, за съветите, които Ви е дала.

- Татяна Лолова, както и Йорданка Стефанова, с която също работихме в Сатиричния театър, са толкова големи хора, че никога не биха си позволили да ти дадат съвет, защото са невероятно скромни. Не бих могла да забравя безкрайно положителната енергия на Татяна Лолова - този неин заряд никога не е бил маска, зад която да се крие. След като завършихме, тя ми се е обаждала по телефона, за да ми каже „Следя твоето развитие, много се радвам за теб”. Беше в периода, когато получих номинации за „Аскеер” и „Икар” за изгряваща звезда за Матилда в „Чиста къща”. В онзи момент това беше целият ми свят - такъв голям човек и артист да ти засвидетелства уважение, като ти се обади. По-късно аз също съм ѝ се обаждала за рожден ден или за да я поканя на представление. Никога няма да забравя и една от репетициите, които проведохме с Йорданка Стефанова. Тя трябваше да стои с гръб към сцената, седнала на едно кубче и да чака своя ред. Репетирахме 2 часа, до нейната сцена все още не се стигаше, нас вече ни боляха кръстовете, а тя дори не помръдна от мястото си, макар че можеше да излезе и каже на режисьора „Викнете ме, когато има нужда от мен”. За мен това беше невероятен пример за професионализъм. Тези две жени са едни изключително

на работното си място и в отношенията си с другите. Връщам се много често към позитивизма на Татяна Лолова и се опитвам да гледам по-ведро на нещата днес.

- Подготвяйки се за това интервю, сякаш не срещнах много информация за детството Ви. От семейство с артистични заложби ли произлизате – прочетох, че сте мечтали да бъдете художник или певица?

- След като влязох в НАТФИЗ или вече бях завършила, не си спомням добре, моята баба Рада, на която съм кръстена, ми сподели, че през студентските си години е участвала в самодеен театрален състав. Дори са направили представление, от което имам снимки. Играла е главната роля. Казваше ми в кръга на шегата, че генетично е помогнала за избора ми да стана актриса.

Снимка: alexsandra.iv

- Казвате, че няма конкретен повратен момент, който Ви е подтикнал да се занимавате с актьорско майсторство. Има ли обаче такъв, който Ви е накарал да се съмнявате, че искате да продължите да упражнявате професията?

- Случвало ми се е много пъти. След като взех „Икар” през тази година започнах още по-силно да се съмнявам в себе си и развитието си като актриса. Не знам защо се получи така, но много се потиснах след признанието на Гилдията. Притесних се дали ще успея да го оправдая. В момента съм в период, в който много силно искам да се занимавам с това, защото ми носи радост. От друга страна, не искам просто да вадя представление след представление, а да се развивам в професията. Наскоро гледах Йордан Ръсин в едно представление и изпитах истинско възхищение. Казах си, че искам да съм като него  - толкова пластична в тази работа и с напълно разгърнат актьорски потенциал. Ако не мога да постигна такава метаморфоза поне веднъж, по-добре да не се занимавам с това.

- Говорейки за изминалия Ви творчески и житейски път, няма как да не Ви попитам и за бъдещето. Какво се надявате да крие то за Вас в личен и професионален план?

- Надявам се бъдещето да донесе живот и здраве за мен и моите близки. При тези условия бих искала да работя с международни екипи. Не са ми важни текстовете, а хората, които седят за тях, независимо дали са филмови, или театрални екипи. Мечтая си за ателиета и уъркшопи с театрални режисьори. Толкова съм ентусиазирана от нещата, които научих в Сибиу. Пожелавам си да има хора, които да си ме представят в друга светлина, за да мога и аз да се открия и видя по по-различен начин, така че работата да ми бъде още по-интересна и вълнуваща.

Утре вечер Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград гостува в София със спектакъла „Януари“ от Йордан Радичков. Представлението ще се играе на сцената на Младежкия театър „Николай Бинев“ от 19:00 часа и ще срещне столичната публика с една от най-знаковите пиеси в българската драматургия, пише Impressio.

„Януари“ е сред онези редки текстове, които надживяват времето си. Това е пиеса за страха, самотата и крехката човешка близост, за границата между реалното и митичното, между човека и природата, между видимото и невидимото. В зимния свят на Радичков суровата природа, човешките тревоги и необяснимото се вплитат в особена митологична тъкан, в която странното се превръща в познато, а познатото – в мистерия.

Спектакълът на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград поставя Радичковия текст в диалог със съвременната публика, без да губи неговата поетичност, парадоксален хумор и философска дълбочина. Това е сценична среща с „зимната поема“ на Радичков – свят на студ, мълчание и очакване, в който човекът остава сам срещу страха, избора и нуждата от другия.

Режисьор на спектакъла е Пламен Марков – едно от утвърдените имена в българския театър и професор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Неговият прочит се отличава с прецизен анализ на драматургията, ясен сценичен разказ и работа с ансамбъла като водещ принцип.

Сценографията и костюмите са дело на Мира Каланова, проф. д-р и ръководител на специалност „Сценография“ в НАТФИЗ. Музиката е композирана от Калин Николов, а видеото е на Димитър Сарджев.

Актьорският състав на представлението включва Александър Митев, Владимир Солаков, Гринго-Богдан Григоров, Димитър Стойнов, Матей Мичев, Недиляна Павлик, Нено Койнарски, Николай Станоев, Теодор Каракачанов, Теодор Куков, Маноела Манолева, Иван Лозанов, Антон Петев и Георги Бачев.

„Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков излиза за първи път в Бразилия, пишат от БТА, по информация на издателство „Сиела“.

Преводът е дело на Милена Миткова, книгата е публикувана от Editora Rua do Sabão. Издателите припомнят, че „Балада за Георг Хених“ е третият български роман досега, издаден на бразилски португалски с помощта на литературна агенция Sofia Literary Agency, чийто екип е продал правата за превод. От началото на годината го предшестват спечелилият Международната награда „Букър“ през 2023 г. роман „Времеубежище“ от Георги Господинов и „Остайница“ от Рене Карабаш, номинирана за „Букър“ през 2026 г.

Излязла за първи път през 1987 г., „Балада за Георг Хених“ е втората книга на Виктор Пасков. През 2017 г. тя е преиздадена от „Сиела“ с твърди корици с дизайн на Дамян Дамянов. Преведена на редица езици и отличена с голямата награда за чуждестранна литература на Салона на книгата в Бордо, Франция през 1991 г., „Балада за Георг Хених“ е изящна книга за човека, любовта, достойнството и изкуството, „което бе, което е и което ще бъде“, казват още от издателството.

И тази година Бургас ще посрещне изгрева на 1 юли с музика, море и свободен дух. July Morning отново ще събере жители и гости на града на плажа за една незабравима нощ под открито небе с вход свободен. Публиката ще се наслади на рок емоции, любими изпълнители и магията на първото юлско утро край морето, съобщава Oбщина Бургас.

Станислав Сланев – Стенли ще бъде сред големите акценти в тазгодишното издание. С неподражаемия си глас, култово сценично присъствие и песни, превърнали се в част от музикалната история на няколко поколения, той ще излезе на сцената на Централния плаж заедно със своята банда, часове преди Джулая. Те ще представят специална концертна програма с любими хитове и по-нови песни от своя репертоар, като „Власт“, „Вчера“ и „Неопитомен“.

Сред специалните гости на July Morning 2026 е и легендарният вокалист на Hardline и Axel Rudi Pell – Джони Джоели, който ще излезе на сцената заедно с една от най-успешните български рок групи – SEVI. Публиката ще чуе както авторска музика, така и световни рок класики. Програмата включва още дебюта на варненската банда „Бумеранг“,

Кулминацията на вечерта отново ще бъде емблематичното изпълнение на „July Morning“ на Uriah Heep в момента, в който слънцето се покаже над морския хоризонт – традиция, която всяка година събира хиляди хора на бургаския бряг.

Американската певица, авторка на песни, актриса, танцьорка и режисьорка на музикални видеоклипове Теяна Тейлър е големият победител на наградите ,,BET“ (Black Entertainment Television ). Отличията, учредени през 2001 г., се присъждат за изключителни постижения на афроамерикански актьори, изпълнители и спортисти, пишат от БТА.

Тейлър - една от звездите на филма ,,Битка след битка“, който триумфира на наградите ,,Оскар“, спечели четири награди. Тя спечели призовете „Моден авангард“, както и наградите за най-добра актриса и за видеорежисьор на годината за късометражния филм ,,Escape Room“, както и голямата награда за ,,Личност на годината“. 

Церемонията по връчването на наградите се състоя в театър „Пийкок“ в Лос Анджелис и бе излъчена на живо от телевизия BET, както и от редица канали, собственост на Paramount, а 31-годишният комик Друски беше водещ на церемонията. По време на шоуто със свои изпълнения се представиха Карди Би, Рей, Ти Ай, Келани, Доучи и Дон Толивър. 

Сред останалите призьори на наградите BET се нареди Карди Би, която беше обявена за най-добра хип-хоп изпълнителка. Лорин Хил беше удостоена с новоучредената награда „Жива легенда и култова личност“. Въпросният приз отличава пионери, чието творчество е останало културно значимо през поколенията. Хил първоначално се изявява с групата Fugees, преди да издаде своя знаков солов дебют ,,The Miseducation of Lauryn Hill“. 

На церемонията бяха почетени и влиятелни личности от света на музиката и шоубизнеса, починали през изминалата година, сред които Клайв Дейвис, Малкълм-Джамал Уорнър, Д'Анджело и други.

225 представления пред повече от 23 100 зрители, от които над 16 100 на собствена сцена и още 7000 по време на 20 турнета и участия в 9 национални фестивала – от ,,Аполония 2025“ и ,,Сцена на кръстопът 2025“ до ,,Варненско лято 2026“. 23 спектакъла в репертоара, десетки разпродадени представления, престижни отличия и национални признания. Така изглежда в цифри сезон 2025/2026 за Малък градски театър ,,Зад канала“ - сезон, който затвърди мястото на театъра сред най-ярките културни сцени в България, пишат от Актуално. 

Безспорен хит на сезона e спектакълът ,,Велика“ от Тони Макнамара с режисьор Стайко Мурджев и Весела Бабинова в ролята на Екатерина Велика. Успехът му беше потвърден и с престижната награда ,,Златен кукерикон“ за най-добър спектакъл, номинации за режисура на Стайко Мурджев и за дебют на Александър Кендеров в наградите ,,Икар“, номинации за Весела Бабинова и самия спектакъл в ,,Златен кукерикон“, както и Голямата награда за поддържаща женска роля на Каталин Старейшинска от фестивала ,,Театър, обичам те!“ в Хасково.

Сценографът Никол Трендафилова получи наградата ,,Аскеер“ за сценография за впечатляващата си работа по провокативния спектакъл ,,Трейнспотинг“ по Ървин Уелш на Елица Йовчева. Сред големите успехи през сезона е и продължаващият триумф на ,,Недоразбраната цивилизация или загадката на пирамидите“ на Теди Москов.

На 5 юли културната институция кани публиката на постановката на Лилия Абаджиева ,,Тартюф или Лицемерът“. Вниманието на 6 юли привлича и ,,Поп-фолк хроники: Бели птици и куршуми“, а на 8 юли Малък градски театър ,,Зад канала“ще закрие сезона с криминалната комедия ,,Убийство по учебник“ от Сам Бобрик, допълват от Актуално.

През септември след участието на ,,Аполония 2026“ с ,,Велика“ на 6 септември Малък градски театър ,,Зад канала“ отново ще отвори врати за своята публика с нов сезон, нови премиери и още незабравими театрални срещи.

Тази сутрин Орлин Павлов представи най-новия си музикален проект „Сам“. Песента е динамичен денс-поп сингъл с модерно клубно звучене и силен летен заряд, съобщава радио FM.

След години, в които публиката го познава предимно чрез неговите поп хитове и емоционални балади, артистът изненадва с проект, насочен към клубната сцена и съвременния денс саунд. 

Създадена в сътрудничество с Денис Попстоев, песента впечатлява с актуален аранжимент, модерен ритъм и запомняща се мелодия. Още след първото слушане „Сам“ остава в съзнанието със своята лека и запомняща се музикална композиция, силно емоционален текст и заразителен припев. Видеоклипът към песента, изпълнен със сцени с приглушена светлина, подсилва емоционалното въздействие на песента. Негов режисьор е Георги Казаков.

Новият сингъл е сериозна заявка за завръщането на Орлин Павлов към клубното звучене – територия, в която той отдавна не е представял нова музика. Именно това прави проекта толкова интересен както за неговите почитатели, така и за музикалните редактори, радиостанциите и клубните диджеи. Очакванията са „Сам“ бързо да намери място в радио ефира, летните плейлисти и клубните сетове. Песента съчетава всичко необходимо за един успешен сезонен хит – модерна продукция, разпознаваем артистичен почерк и мелодия, която провокира публиката да запее още от първото слушане.

Понякога най-интересната история в една картина не е тази върху платното, а тази на човека, който я е нарисувал. Обикновено възприемаме изкуството като нещо завършено. Влизаме в галерия, спираме пред една картина и виждаме единствено крайния резултат - рамката, цветовете, настроението, малкия подпис в долния ѝ ъгъл. Рядко обаче се замисляме за човека зад нея. За съмненията, амбициите и разочарованията, натрупани много преди творбата да намери мястото си на стената. А още по-рядко си задаваме въпроса какво се случва с артистите, когато славата им остане в миналото, но желанието да бъдат разбрани - не. Именно за това, според мен, разказва „Кристофърите“ на Стивън Содърбърг.

 Снимка: Neon / MCF 7Arts

Очаквах филм за стойността на изкуството, а получих история за стойността на хората зад него. За техните страхове, слабости и за тихата нужда някой да ги види отвъд онова, което са създали. В центъра на историята е Джулиън Склар (Иън Маккелън) - художник, чието име вече не предизвиква същото вълнение в артистичните среди. Той е труден за харесване герой: сприхав, упорит, язвителен и често болезнено честен.

Под грубата му външност постепенно започва да се разкрива човек, който цял живот е търсил признание и разбиране, но така и не е успял напълно да повярва, че ги заслужава. В това отношение Склар напомня на Уве от „Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман, човек, който прикрива самотата си зад раздразнение и привидна непробиваемост.

 Снимка: Neon / MCF 7Arts

Животът на Джулиън поема в неочаквана посока с появата на Лори (Микаела Коел), млада художничка, която става негова асистентка. Между двамата постепенно се изгражда връзка, основана не толкова на сходствата, колкото на различния начин, по който гледат на изкуството и на собствените си неуспехи.

Без излишна сантименталност, Содърбърг показва как понякога най-важните приятелства се раждат между хора, които никога не са очаквали да се разберат.

Най-силните моменти в „Кристофърите“ не идват от драматичните обрати, а от тихите разговори между героите. От онези сцени, в които изкуството постепенно престава да бъде основната тема, защото всъщност никога не е било. Под платната, изложбите и критиката винаги стоят човешките страхове - от провал, от самота и най-вече от това да бъдеш забравен.

 Снимка: Neon / MCF 7Arts

Макар да носи меланхолия, „Кристофърите“ никога не се превръща в тежък филм. Напротив, това е топла, интелигентна и неочаквано емоционална история, която задава въпроси за смисъла на творчеството, за наследството, което оставяме след себе си, и за това дали човек може да бъде обичан не заради таланта си, а въпреки него.

Ако трябва да опиша филма с едно изречение, то би било следното: това не е история за картините, а за хората, които стоят зад тях. И може би именно затова след края му човек не гледа изкуството по същия начин.

Един от най-автентичните хип-хоп фестивали в България се завръща със своето седмо издание. Между 3 и 5 юли 2026 г. любимата поляна край Лясковския манастир отново ще събере почитателите на хип-хоп културата под открито небе в сърцето на България, съобщават организаторите.

Тази година Goloka Fest vol.7 ще бъде завладян от мощна грайм вълна. Специално за фестивала от Великобритания пристигат Jamakabi и Logan – артисти, свързвани с корените на лондонския ъндърграунд. Към тях ще се присъедини Jahmmi, който ще внесе характерното денсхол звучене, а NRG D ще допълни атмосферата с топлите ритми на регето. До тях застават и едни от най-ярките имена на родната сцена – Ndoe, Wosh MC, Явката, Bisollini, Жлъч, Григовор, Гена, Imera, Exc, Roof Rhymez, Soph, Gerata и Yorgo, както и изгряващите Sesse, Andre, Elem и Orfey.

Освен силната музикална програма, Goloka Fest vol.7 подготвя и богато съпътстващо шоу с MC contest, Hip Hop quiz, Bar cypher с Bay Lubo, Street базар, специални активности и още много изненади. През цялото време едни от най-добрите DJ-и на българската хип-хоп сцена ще се грижат за настроението между концертите и ще поддържат енергията до късно през нощта.

Фестивалът ще се проведе в живописния район край Лясковец, в близост до Велико Търново, на прохладна и зелена локация в сърцето на България, леснодостъпна от всички краища на страната. Посетителите ще могат да се възползват от безплатен къмпинг и паркинг, превръщайки трите дни на Goloka Fest vol.7 в пълноценно фестивално преживяване сред природата.

Goloka Fest е събитие, отворено за всички възрасти, и приветства както дългогодишните почитатели на хип-хоп културата, така и новото поколение. Децата до 10-годишна възраст влизат безплатно, а повече информация относно условията за непълнолетни посетители можете да откриете на официалния сайт на фестивала ТУК.

Билетите вече са в продажба. Възползвайте се от лимитирания „групов билет“ – срещу цената на четири редовни получавате пет. Това е чудесна възможност да поканите приятел или да си разделите стойността на билетите, така че посещението да ви излезе още по-изгодно.

Италия търси начин да намали свръхтуризма и да пренасочи посетителите към по-малко познати дестинации. Страната развива нова стратегия за по-справедливо разпределение на туристическите потоци, след като претоварването на популярни места като Венеция и Флоренция все по-често води до проблеми за местните жители, пишат от bTV. 

На някои места в страната вече имаше сривове в електрическата мрежа заради високите температури и голямото потребление. Претоварването на отделни райони увеличава и разходите за местните жители. Затова Италия развива стратегия, с която да „прекрои“ туристическата си карта и да насочи интереса към по-малко познати, но устойчиви дестинации.

Подобно на други европейски дестинации, Италия възприема политики за по-справедливо разпределение на туризма. Целта е да се намали натискът върху най-посещаваните места и да се насърчат автентични възможности за пътуване през цялата година. Затова плановете са да се популяризират места, които могат да привличат посетители през всички сезони.

Тази идея стои и зад инициативата ,,Светещи дестинации” на Посети Италия. Инициативата се основава на по-ранната кампания „99 % от Италия“, но я превръща в постоянна годишна програма. Тя популяризира по-малко известните региони и кани пътешествениците да изследват места извън популярните крайбрежни райони.

Всяка година специално жури ще избира десет забележителни дестинации. Критериите ще отразяват както качеството на пътуването, така и устойчивостта. Избраните места трябва да имат ярка идентичност, да зачитат защитените природни територии, да разполагат с достъпна инфраструктура и да предлагат история, която свързва миналото със съвременния живот.

Изложбата „30 години Върховен административен съд. Решения, които променят живота на хората“ ще бъде открита днес от 15:30 часа във фоайето на Съдебна палата, пишат от БТА, по информация от екипа на съда.

От там посочват, че експозицията е посветена на 30-годишнината на Върховен административен съд (ВАС) и представя част от съдебните актове на институцията, които през годините са оказали пряко влияние върху живота на гражданите. В изложбата са включени решения по обществено значими казуси, свързани със социалните права, опазването на околната среда, здравеопазването, защитата на личните данни, достъпа до образование, изборния процес и други области от обществения живот.

Вече 30 години Върховният административен съд разглежда дела, които често започват с жалба на един гражданин, но завършват с решения, оказващи влияние върху живота на хиляди хора. Създаден след приемането на Конституцията от 1991 г. и започнал работа през 1996 г., съдът е ключова институция за защитата на правата на гражданите и утвърждаването на принципите на правовата държава.

За трите десетилетия от своето съществуване Върховният административен съд е разгледал близо 400 000 административни дела. Днес българското административно правораздаване е сред най-бързите в Европейския съюз, като средната продължителност на разглеждане на едно дело е около 112 дни.

Турция и Азербайджан са подготвили съвместно заявление за вписване на баклавата в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството. Страните предлагат десертът да бъде регистриран под наименованията баклава и пахлава, съобщава „Площад Славейков“, позовавайки се на турското издание Türkiye Gazetesi.

Регистрационното досие за сладкия продукт вече е подготвено. Решението за включването на баклавата в списъка ще бъде взето на 21-вото заседание на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО,

Според Türkiye Gazetesi, Турция и Азербайджан се надяват на положителен резултат. Ако заявлението бъде одобрено, баклавата ще бъде обявена за обект на световното културно наследство, принадлежащо на двете държави едновременно.

Баклавата остава предмет на дебати сред страните в региона. Гърция твърди, че подобни десерти, приготвени от тънко тесто, ядки и мед, са съществували по време на Византийската империя на островите в Егейско море. В гръцките заведения ястието често се представя като гръцка баклава. Турция свързва пък съвременната версия на десерта с кухнята на Османската империя. Исторически препратки към баклавата могат да бъдат намерени в дворцови готварски книги, датиращи от управлението на Мехмед Завоевателя. По време на Османската империя е съществувала и традиция на „баклава шествия“,

Днес град Газиантеп се смята за един от основните центрове за производство на баклава. През 2013 г. този продукт, наречен „баклава от Антеп“, получи защитено географско име от Европейския съюз, превръщайки се в първия турски продукт, регистриран в ЕС.

Освен Турция и Гърция, културните корени на баклавата се откриват и в Армения, Иран, Ливан и Сирия. В Армения десертът се приготвя с орехи, канела и карамфил и се използва и при сватбените традиции. Историците предлагат различни теории за произхода на баклавата. Те включват предположения,

Спорове относно кулинарните традиции между Турция и Гърция възникват редовно. Преди това страните обсъждаха и регистрацията в ЮНЕСКО на супа от карантии, наречена „ишкембе“ в Турция и „паца“ в Гърция.

Мокасини или балерини? Сандали или чехли? Високи или ниски токове? С настъпването на горещите дни всяка сутрин, преди да тръгнем за офиса или да излезем на вечеря, изборът на обувки се превръща в истинско предизвикателство. Съдейки по последните модни ревюта, обувките за пролет-лято 2026 ще съчетават непринуденост и елегантност. Dior дава заявка за тази тенденция с дебютната колекция на Джонатан Андерсън за модната къща, в която дизайнерът представи сандали с деликатни релефни цветя. Междувременно Louis Vuitton за пореден сезон затвърждава привлекателността на обувките тип „лодка“, отличаващи се с фина мъжествена естетика. Какви още модели е препоръчително да добавим към летния си гардероб тази година? Разкриваме ви с един кратък, пъстър списък, препоръчан от модните експерти на списание Vogue.

 Снимка: Backgrid

Джапанките изживяват истински ренесанс това лято, напускайки пределите на морския бряг, за да завладеят градските улици. Тази тенденция бързо набра скорост благодарение на знаменитости като Кендъл Дженър, Емили Ратайковски и сестрите Олсен. Със своите минималистични визии звездите доказват, че класическите джапанки могат да изглеждат изключително шик, превръщайки ги в един от най-желаните и неочаквано елегантни акценти в съвременния градски стил.

 Снимка: Jacopo Raule

Още през пролетта балерините с каишка, която придава стабилност и елегантност на крака, превзеха витрините на магазините за обувки. От лакирана кожа и велур до ефирен сатен – богатият избор тази година е категорично доказателство, че изтънчената визия не се нуждае от висок ток. Тези модели, често описвани като нещо по средата между класическите пантофки и мокасините, са подходящи както за дълги разходки из града, така и за по-изискана вечеря по-късно през деня.

 Снимка: Vogue Runway

Изчистени линии, дискретни детайли и висококачествени материи като кожа и велур – през 2026 г. сандалите се завръщат към вечната класика. Вдъхновени от емблематичния минимализъм на 90-те години, те се налагат като незаменима част от визии, които съчетават комфорт и елегантност. Моделите, които можете да откриете в голяма част от бутиците в момента, са изключително универсални – подходящи както за динамичното ежедневие в офиса, така и за спокойните часове на плажа.

 Снимка: Getty Images

Маратоните все още държат лидерската позиция в летния ни гардероб. Забелязани в колекциите на белгийските модни къщи „Dries Van Noten“ и „Lacoste“, те се предлагат в ярки цветове като свеж намек за завръщането на лятото. От класически минималистични модели до по-смели цветови комбинации, кецовете продължават да се утвърждават като ключов елемент в градската мода. Това е перфектният начин да придадете лесно характер и цвят на монохромен тоалет. Освен стилни, те са и изключително практични – чудесен избор както за дълго пътуване, така и за разходка сред природата или динамичното ежедневие в града.

 Снимка: Acielle/StyleDuMonde

Противно на очакванията, ретро обувките от желе не бяха просто краткотраен летен хит само за миналото лято – през този сезон тенденцията се завръща още по-уверено. Силният носталгичен заряд и свежите, ярки нюанси им осигуриха заслужено място в тазгодишните колекции на Chloé, както и в актуалните линии на марки като Ancient Greek Sandals и Christopher Esber. Те са чудесен избор за парти вечер с дълга рокля или пола, но също така, подобно на балерините с каишка, могат да бъдат подходящ акцент и за вечеря в изискан ресторант.

 Снимка: Vogue Runway

Класическите мокасини се превръщат с дръзък детайл това лято. Напълно в духа на тенденцията „мързелив шик“, те се носят, противно на очакванията, изключително лесно – както с дънково облекло, така и с дълга сатенена рокля. Модните експертите от Vogue препоръчват да изберете така наречените „loafer mules“ – модели тип чехли, тъй като са още по-комфортни за летните дни и намаляват риска от спарване на краката. Те са отлично решение както за разходка по плажа, така и за импровизиран обяд или пикник навън.

Лятото отново е тук, а с него идват и повече възможности най-накрая да довършите книга, за която все не ви остава време, или да започнете ново заглавие, току-що появило се по рафтовете на книжарниците. Няма нищо по-приятно от дълъг горещ следобед на плажа под чадъра, на пикник сред природата или на терасата след дълъг работен ден – със студена напитка в ръка и завладяващ психологически роман, с който да се откъснете напълно от проблемите и шума на ежедневието. За всички, които все още не са избрали кое от многото заглавия да сложат в чантата си, препълнена със слънцезащита, сме подготвили селекция от едни от най-високо оценените съвременни произведения на психологическата проза на българския пазар. Мистерия, любов, прошка, изкушения и вътрешни терзания – всичко това ви очаква страница след страница в този специално подбран от Art Portal News списък с най-доброто от жанра към днешна дата.

 Снимка: Издателство „Ера“

Преди няколко години Никълъс Спаркс отново доказа защо е сред най-обичаните съвременни автори с романа „Завръщане“ – емоционална история за доверието, надеждата и силата на втория шанс. Авторът на бестселърите „Един ден, един живот“, „Виж ме“, „С дъх на канела“, „Последна песен“ и десетки други световни хитове, голяма част от които са екранизирани с участието на холивудски звезди, този път среща читателите с хирурга Тревър Бенсън. След неочаквана травма той е принуден да се завърне в Ню Берн, Северна Каролина, и временно да се установи в запуснатия имот на своя дядо – място, което никога не е възнамерявал да нарече отново свой дом. Сред спокойствието и красотата на семейните земи обаче съдбата го изправя пред неочаквани изпитания. Тревър почти мигновено се влюбва в Натали – жена, която, подобно на него, е твърде предпазлива и носи белезите на миналото. В същото време животът му се преплита с този на Кали – враждебна тийнейджърка, която се справя сама с трудностите на ежедневието. През годините тя успява да изгради силно приятелство с дядо му, което се оказва ключът към разкриването на мистериозните обстоятелства около смъртта му. В стремежа си да открие истината за Натали и Кали, Тревър не само се изправя срещу болезнените сенки на миналото, но и преоткрива истинския смисъл на любовта, прошката и новото начало.

 Снимка: Издателство „СофтПрес“

„Обича ме, не се обичам“ е най-новият роман на майсторката на „дълбоките романтични комедии“ Катрин Сентър. Тази книга, изпълнена със смях, сълзи, неочаквани удари от съдбата и малки, но значими крачки към личностното израстване, подтиква читателите не само да се привържат към героите, но и да обикнат себе си и живота такъв, какъвто е. В центъра на сюжета е Кейти Вон – жена, която вече веднъж се е опарила от любовта, а сега е изправена пред опасността да загуби и кариерата си. За да избегне уволнението, тя приема да заснеме рекламен клип със спасител от Бреговата охрана на САЩ, въпреки че не притежава най-важното умение за подобна задача – не може да плува. Вместо да признае истината, Кейти решава да се преструва, че владее плуването, а това се превръща само в една от многото лъжи, в които се забърква покрай, по собствените ѝ думи, „чисто научно погледнато, най-красивия мъж“, когото е срещала. Следват уроци по плуване, полети с хеликоптер, урагани, целувки и поредица от изпитания, които ѝ дават шанс най-после да намери смелостта да бъде себе си. Неслучайно американската писателка Джоди Пико определя романа като „щура, суперзабавна и пълна с адреналин романтична история с нежен център: напомнянето, че първата ни любовна история винаги трябва да е със самите нас“.

 Снимка: Издателство „Аквариус“

„Багажът“ на  австрийската писателка, носителка на множество литературни отличия, Моника Хелфер е проникновена семейна сага, която проследява съдбата на три поколения, преплитайки автобиографични елементи с художествена измислица. В този дълбоко личен роман авторката изследва собствените си корени и невидимите връзки между миналото и настоящето, превръщайки личната си история в универсален разказ за крехкостта на човешките отношения, любовта, доверието, мълчанието, срама и предразсъдъците на едно отминало време. Книгата поставя акцент и върху белезите, които войната оставя дори след края си, както и върху емоционалния „багаж“, предаван от поколение на поколение, докато постепенно избледнее. Лавирайки между фикцията и автобиографията, литературният критик Улрих Рюденауер споделя в големия германски национален всекидневник „Зюддойче Цайтунг“, че Хелфер по впечатляващ начин показва как всеки носи своето житейско бреме и неизбежно го предава на потомците си. „Може би най-лекият начин човек да понесе този товар е да го превърне в произведение на изкуството“, допълва той.

 Снимка: Издателство „Колибри“

След големия успех на бестселърите „Преди кафето да изстине“ и „Нови истории от кафенето“, преведени в десетки страни, продадени в милиони екземпляри и адаптирани за кино и телевизия, популярният японски драматург и писател Тошиказу Кавагучи отново отвежда читателите в свят, в който времето и човешките чувства се преплитат. Действието се развива в живописния град Хакодате на остров Хокайдо, в кафене „Дона Дона“, което, подобно на легендарното „Фуникули-фуникула“, предлага възможност за пътуване във времето. Към вече познатите герои се присъединяват нови персонажи с различни човешки съдби. Дъщеря, останала без родители след автомобилна катастрофа, се връща в миналото, за да излее болката си от самотата, на която е обречена. Известен комик се среща с покойната си съпруга в опит да преодолее отчаянието от тежката загуба. Млада жена се пренася в бъдещето, за да дари утеха на сестра си, съкрушена от собствената ѝ смърт, а млад мъж най-сетне разкрива чувствата си към приятелка от детството, застигната от нелечима болест. Макар неумолимото правило да гласи, че реалността не може да бъде променена, срещите с любимите хора носят душевно спокойствие, вдъхват сили и дават смисъл на живота. Именно тези магични мигове, случващи се преди кафето да изстине, превръщат романа в емоционално пътешествие, в което с характерната си японска чувствителност и емпатия Кавагучи повежда героите си към най-важните срещи – с близките им хора и със самите тях.

 Снимка: Издателство „Жанет 45“

В дебютния си роман младата българска писателка Теа Монева разказва историята на едно момиче от поколението на младите хора, които година след година заминават да учат извън България – поколение, обременено от очакванията на родителите си, но и изправено пред трудните избори на зрелостта. Главната героиня Ния търси своето място, прекрачвайки не само прага на университета в Мюнхен, но и границата между детството и света на възрастните. Макар привидно нищо драматично да не се случва, тя трудно намира усещането за принадлежност. Чрез историята ѝ Теа Монева деликатно поставя въпроса кога престанахме да искаме да бъдем добри хора и започнахме да се стремим единствено към успеха. „ През цялото време, докато работех над книгата, вярвах, че ще е важна на някого, ще му бъде приятел, дори това да е само един човек… Усещането, че трябва да подам ръка на този невидим читател ме вдъхновяваше и правеше отговорна. За мен „Мандарини по Мариенплац“ е по-скоро роман за порастването, Bildungsroman, отколкото емигрантски роман. Ния пътува не само в пространството, а и в самата себе си, тя задава големите въпроси за сънищата, истината за вселената, смъртта, лута се между два пътя – този на фармацията и този на изкуството, и всичко това, докато е на границата на порастването и я обзема неутолима жажда за живот“, казва писателката пред списание „Култура“.

Снимка: Издателство „Жанет 45“

Четири години след излизането на бестселъра „Времеубежище“ и година след получаването на Международната награда „Букър“ за него, авторът представи на публиката „Градинарят и смъртта“. Романът разказва историята на един баща, един син и едно последно разсъмване – милостива и безмилостна едновременно. „Градинарят и смъртта“ е дневник, изповед, снимка, запечатваща времето, хората и историите. Разказва за едно цяло поколение, което пази историята не в тефтери, а в себе си. „Вече не беше тяло, а свитък“, пише Господинов. Поколение, чието лично летоброене е това на градината. Казват: „Неподходяща книга за края на лятото“, а има ли изобщо подходящо време, в което да се срещнеш със смъртта – собствената си или нечия друга? Както Господинов винаги прави, и този път бележи задълго съзнанието на читателите си – може би със седем думи или с 207 страници, пълни с думи, оставя следа, която те замисля и към която се връщаш. Той не е от писателите, които четеш между другото, за да се разсееш – провокира те и изисква пълното ти внимание.“ – из ревю на книгата, публикувано в Art Portal News.

Миро, Роби, Керана, Дичо и Васил Найденов поставят началото на „Meet Me At The Beach“ – серия от пет плажни концерта в Лозенец. „Това са песните, които слушаме по пътя към морето, концертите под открито небе и вечерите, които помним дълго след края на сезона“, коментират организаторите.

Началото е на 11 юли с Love Story и Миро – концерт, посветен на любовта във всичките ѝ измерения. Под открито небе ще прозвучат едни от най-обичаните му песни, превръщайки плажа в най-романтичната сцена на сезона.

На 18 юли Роби ще пренесе публиката в атмосферата на Ethno Night – вечер, вдъхновена от балканските ритми, етно музиката и свободния летен дух. На 31 юли плажът ще бъде домакин на поредното издание на „Картички от Лозенец“ с участието на Дичо и китариста Иван Йорданов – Чери. По-късно, на 15 август сцената ще завладеят Керана и Star Night, обещавайки още едно незабравимо събитие край Черноморието.

Финалът е на 22 август с Васил Найденов. Специалната вечер, наречена „Оставаме“, ще бъде посветена на вечните песни, носталгията и спомените, които всички пазим от най-красивите си лета.

С „Meet Me At The Beach“ се създава нов летен музикален формат, в който всеки плажен концерт има собствена тема, собствено настроение и собствена история, коментират от The Spot, Лозенец.

Лятото е сезонът на дългите топли вечери и безкрайните часове под открито небе. Наред с всички приятни емоции обаче, високите температури и силното слънце могат да се превърнат в сериозно предизвикателство за кожата ни. Излагането на UV лъчи, горещият въздух, солената морска вода и дори честото изпотяване, могат да доведат до дехидратация, раздразнения и преждревременно стареене на кожата.

Затова правилната грижа за нашето тяло през летния сезон не е просто въпрос на личен избор, а е задължително условие, за да бъдем здрави и сияйни. Може би ще се запитате кои тогава са най-ефективните начини, чрез които да предпазим кожата си от летните горещини? Отговорът на този въпрос е изненадващо лесен за изпълнение и се крие в следващите редове.

Снимка: iStock

Грижата за кожата през лятото определено не е толкова сложна и не изисква използването на множество различни козметични продукти. В случая дори по-леките формули се оказват много по-подходящ избор, защото високите температури стимулират отделянето на себум, при което тежките кремове за лице могат да създадат усещане за омазняване и дори да допринесат за запушването на порите. Затова е най-добре през лятото да използвате по-леки откъм състав хидратиращи продукти, които няма да натоварят кожата ви излишно.

Всички знаем, че когато температурите се покачат телата ни започват да отделят повече пот, за да се саморегулират, заедно с това обаче губим и значително количество течности. Крайният резултат често е усещане за опъната и груба кожа, или повишена чувствителност. Затова е много важно всеки ден да приемаме значително количество вода, както и богати на такава плодове и зеленчуци, чрез които организмът може да компенсира загубите.

Снимка: iStock

През лятото по кожата се натрупват още повече замърсявания, остатъци от слънцезащитни продукти и пот, като това може да създаде благоприятна среда за раздразнения и появата на несъвършенства. В случая е важно да се прилага редовно, но щадящо почистване на кожата сутрин и вечер, за да запази тя своя естествен баланс. Както споменахме и в първа точка обаче, важно е да избягвате използването на прекалено агресивни и тежки продукти.

Много хора свързват слънцезащитата единствено с дългите дни на плажа, но дерматолозите по цял свят изрично подчертават, че защитата от UV лъчите трябва да бъде ежедневен навик. Въпросните лъчи могат да достигнат до кожата ни дори, когато сме на разходка в града, по път за работа или просто прекарваме повече време на терасата. Освен задължителните слънчеви изгаряния, продължителното излагане на тях може да ускори появата на бръчки, пигментни петна и други нежелани признаци на преждевременно стареене. Затова специалистите препоръчват използването на широкоспектърна защита с поне SPF 30, като продуктът трябва да се подновява редовно през деня, особено при потене, мокрене с вода, или продължителен престой на слънце.

Този месец стартираха снимките на продължението на култовата комедия от 90-те „Роми и Мишел“, съобщава Deadline. „Добре, просто искам да документирам факта, че завършихме първия ден на „Роми и Мишел 2“. След 30 години имаме продължение. Това е най-големият ми проект досега и не бих могла да бъда по-развълнувана“, сподели носителката на „Оскар“ Мира Сорвино във видео в Instagram за снимъчния процес.

Преди няколко седмици Сорвино и колежката ѝ Лиса Кудроу отново се събраха, за да се превъплътят в модните звезди Роми и Мишел, след като 20th Century Studios обявиха началото на продукцията. В първия филм бившите аутсайдери пътуват от Лос Анджелис до Тусон за събирането си по случай 10-годишнината от гимназията, където се представят за изобретателите на лепящите се листчета Post-it, за да впечатлят съучениците си, но в крайна сметка осъзнават, че животът им е много по-забавен, когато са себе си.

Алън Къминг, Джейнeйн Гарофало, Камрин Манхайм и Джулия Кембъл ще се завърнат в познатите си роли от оригиналния филм, а новите попълнения в актьорския състав са Кийгън-Майкъл Кий, Роб Хюбел, Брекин Майер, Патрик Уорбъртън и Нейтън Лий Греъм.

Продължението е под режисурата на Том Федерле, а сценарият е отново на Робин Шиф. Лорънс Марк се завръща също като продуцент, а Бари Кемп – като изпълнителен продуцент, заедно със Сорвино, Кудроу и Шиф. Кимбърли Маккълоу е копродуцент.

Творческият екип включва още оператора Марко Фарньоли, художничката-постановчик Хилари Гъртлър и монтажиста Брайън Олдс, както и дизайнера на костюми Мона Мей, която също работи по оригинала. Сара Шепърд ръководи проекта за 20th Century Studios.

Сингапурският анимационен филм „Цигуларят“ спечели най-голямата награда „Кристал“ на Международния фестивал за анимационно кино в Анси, Франция, съобщава Deadline.

Това е първият югоизточноазиатски филм, участвал в състезателната програма на фестивала от 15 години насам. Той е режисиран от Ървин Хан, а ветеранът на „Дисни“ Раул Гарсия („Аладин“, „Фантазия“ 2000) отговаря за анимацията. Лентата проследява разследване на испански репортер, който разкрива преплетените животи на двама влюбени, докато проучва произхода на стара цигулка. Действието започва в Сингапур през далечната 1941 г., когато мечтите на двама млади цигулари, Кай и Фей, са разбити от японската инвазия в Малайзия по време на Втората световна война.

Наградата на журито грабна филмът на Луи Клиши „Железното момче“, който беше придобит от Sony Pictures Classics за телевизионно разпространение в Северна и Латинска Америка, Индия и Югоизточна Азия след представянето му в Кан. Действието се развива във Франция и проследява младо момче, отчаяно да впечатли своя корав баща фермер, който е принуден да преосмисли живота си, след като започва да носи железен корсет заради гръбначно изкривяване.

Филмът „Decorado“ на испанския режисьор Алберто Вакес, за безработна мишка, изпаднала в екзистенциална криза и бунтуваща се срещу контролираната среда на своя град, спечели наградата „Пол Гримо“.

Журито на главния конкурс тази година се състоеше от Файсал Балтюор, президент на Фондацията за филми „Червено море“ в Саудитска Арабия, Моника Гарсия Масагуе, ръководител на Международния филмов фестивал в Каталуния, и Майлис Валад, чийто проект „Малката Амели или героят на дъжда“ дебютира в Кан през 2025 г., спечели наградата на публиката в Анси и по-късно беше номиниран за „Оскар“.

Във втория конкурс на фестивала, насочен към творби, които разширяват границите на традиционната анимация, „Блез“ на Димитри Планшон и Жан-Пол Гиг спечели Голямата награда. Това е най-новият анимационен филм, вдъхновен от комикса на Планшон, който проследява живота на главния герой Блез от ранното му юношество до пубертета. Световната му премиера се състоя в паралелната секция ACID на фестивала в Кан.

Наградата на журито във втория конкурс беше присъдена на японската анимация „A New Dawn“ на Йошитоши Шиномия, която имаше световна премиера в Берлин. Филмът разказва за Кейтаро, който живее в изоставена фабрика, някога заобиколена от буйна гора, а днес преустроена със слънчеви панели, като животът му е на път да се промени с разрушаването на сградата.

50-ото издание на Международния фестивал на анимационното кино в Анси се проведе от 21 до 27 юни. Церемонията по закриването в събота вечер сложи финал на най-голямото издание досега, което привлече през седмицата гости като Травис Найт, Брад Бърд, Рики Жерве, С. С. Раджамули и Питър Лорд, както и множество други известни артисти.

Христо Пъдев и дългогодишната му партньорка – актрисата Цветина Петрова, официално са семейство. Радостната новина беше споделена чрез поредица от сторита и публикации в социалните мрежи както от младоженците, така и от техните гости, които показаха кадри от сватбения ден.

„Христо се жени за Цвети! ГолЕм кеф, голЕма любов. Елате да гледате този фантастичен актьор за първи път като женен мъж на 1 юли в Пловдив, в Лятно кино „Орфей“, където заедно с нас – Боряна и Луиза, ще играе в „И верният отговор е“. До скоро, чакаме ви там!“, написаха актрисите Луиза Григорова-Макариев и Боряна Братоева към видео, което споделиха в профилите си в Instagram.

Актьорът Александър Кадиев също сподели очарователни снимки от празненството, към които написа: „Сватба е! Честито, мило семейство!“. На кадрите с младоженците той позира заедно със съпругата си Ивелина Чоева-Кадиева, с която очакват първото си дете.

В началото на този месец Христо Пъдев и Цвети Петрова кумуваха на сватбата на актьорите Владимир Зомбори и Весела Бабинова. „С Цвети станахме кумове на най-близките ни приятели. Весела и Владо, благодарим за честта да изберете нас. Ще си стареем в хармония до края и ще ви наливаме винаги студени питиета! Обичаме ви. Наздраве за семейство Зомбори!“, написа Пъдев към снимките от щастливото събитие, които сподели в профила си в Instagram.

Учени от Австралия, Китай и Германия са разгадали продължаващата от десетилетия загадка за това как човешкото око вижда цветовете, пише Физ. орг. Авторите на изследването, публикувано в сп. „Сайънс“, са разкрили атомните структури на молекулите в окото, отговорни за цветното зрение.

Изясняването на ролята на тези молекули, известни като опсини на конусите (колбичките), помага да се обясни как възникват някои зрителни нарушения на молекулярно ниво.Опсинът е специален протеин в колбичките - клетките в човешкото око, които ни помагат да виждаме цветовете. „За да разберем как улавяме светлината и възприемаме цветовете, трябва да познаваме точната структура на светлочувствителните молекули в очите ни“, казва почетният професор на Австралийския национален университет и съавтор на изследването Тревър Ламб.    

конусовидни фоторецепторни клетки, намиращи се в ретината ни, които съдържат тези молекули“, допълва ученият. 

Хората имат три вида опсини в колбичките, като всеки от тях преобразува червена, зелена или синя светлина в химически сигнали. Те се предават към мозъка, което позволява на хората да виждат цветно. Изследването показва, че макар и трите опсина да съдържат една и съща светлочувствителна молекула, производна на витамин А - ретинал, всеки от тях се свързва с нея по различен начин. Това позволява на окото да улавя различни дължини на вълните на светлината.

Учените обясняват, че по същия начин, по който високата скорост на затвора позволява на фотоапарата да заснема по-ясни изображения, наличието в очите ни на реагиращи на цветовете молекули, които се включват и изключват бързо, ни позволява да виждаме ясно детайлите и цветовете в движение при дневна светлина.

Структурата на протеина родопсин в пръчиците - клетките, които използваме, за да виждаме при слаба светлина и нощем, е разгадана преди десетилетия. Едва сега обаче, благодарение на достъпа до нови микроскопски техники, изследователите успяват да разгадаят

В дългосрочен план това може да помогне на учените да разработят по-ефективни методи за лечение на някои зрителни нарушения, като дистрофия на колбичките и цветна слепота. „В много случаи тези състояния се дължат на проблеми с опсините в колбичките“, обяснява Тревър Ламб.

Международният фестивал за улични изкуства 6Fest ще проведе първото си международно издание в три български града – София (1–2 юли), Варна (4–5 юли) и Царево (6–7 юли). В програмата ще се включат артисти от България, Германия, Чили, Аржентина и Сърбия, съобщават организаторите.

По думите им акцент в програмата в София и Варна е гостуването на една от най-известните световни формации за театър на кокили – германската група Stelzen-Art от Бремен. С над 200 представления годишно и повече от 150 сценични персонажа в репертоара си, компанията е сред водещите имена в този жанр. Трима артисти от Stelzen-Art ще представят „Летящите пътешественици във времето“ – шествие на кокили, вдъхновено от естетиката на стиймпънка. Събитието в София е на 2 юли, в парка на НДК, а във Варна – на 4 юли по маршрут от входа на Морската градина, по бул. „Сливница“ и ул. „Княз Борис І“.

В София, на 1 юли, в парка на НДК, ще има светлинното карнавално шествие на една от утвърдените български формации в уличните спектакли – театър на огъня и сенките Fireter. 

който ще гостува за първи път в морската столица на 4 и 5 юли. Програмата включва карнавално-цирково шествие и живи статуи на Matrix Entertainment от Нови Сад (Сърбия), които ще оживят централните пешеходни улици „Сливница“ и „Княз Борис I“ във Варна на 5 юли. Фестивалът ще гостува за втора поредна година и в Царево – на 6 и 7 юли. Публиката ще може да види карнавалното шествие с героите от „Алиса в страната на чудесата“, също представено от Matrix Entertainment (6 юли), както и светещите кукли-риби на 6Fest (7 юли).

Морските посетители на 6Fest ще гледат спектакли от театрите „Гестус“ (Благоевград) и „Метаморфози“ (София). Програмата в Царево включва три постановки на благоевградската театрална формация. Там фестивалът ще се проведе на фонтана „Корабчето“, в Морската градина, по пешеходната улица „Хан Аспарух“ и на Централния площад. 

Посетителите на 6Fest и в трите града ще имат възможността също да гледат циркови артисти от Южна Америка – Slamproject (Чили) и Pibe90 (Аржентина). Техните моноспектакли са част от програмата в София и Варна, а съвместното им шоу – от тази в Царево. 

посветен на изпълнителските улични изкуства. Фестивалът е създаден през 2017 г. и до момента има 20 издания в 10 града у нас. Фестивалът е носител на отличието EFFE Label (2024-2025 и 2026-2027) на Европейската фестивална асоциация (EFA).

Българската национална филмотека и Филмотечно кино „Одеон“ канят всички киномани, както и жителите и гостите на София, на вълнуващо пътешествие из Франция. До 2 юли 2026 г. посетителите ще имат възможност да се потопят в магията на френското кино чрез подбрана селекция от класически и съвременни заглавия, съобщават организаторите.

Програмата на прожекциите (с български субтитри) включва едни от най-добрите френски заглавия от последната година:

13:30 ч. –  Новата вълна (2025), реж. Ричард Линклейтър | Прожекция, посветена на легендите Годар, Сибърг, Белмондо и Трюфо неделя (28.06.)

19:00 ч. –  Цветовете на времето (2025), реж. Седрик Клапиш | Сюзан Лендон в ролята на Адел и Абрам Вапле като Клод Моне понеделник (29.06.)

18:00 ч. –  Новата вълна (2025), реж. Ричард Линклейтър вторник (30.06.)

14:45 ч. –  Цветовете на времето (2025), реж. Седрик Клапиш

20:00 ч. –  Голямата арка (2025), реж. Стефан Демустие | С участието на Клаес Банг, Сидсе Бабет Кнудсен и Ксавие Долан сряда (01.07.)

14:15 ч. –  Голямата арка (2025), реж. Стефан Демустие

 19:45 ч. –  Алфа (2025), реж. Жулия Дюкурно четвъртък (02.07.)

Цените на билетите са между 7/6 евро, а за специалната програма, посветена на големия френски актьор Жан Габен – 5 евро. Тя представя три емблематични филма, които разкриват богатството на неговата кариера и изключителната му способност да пресъздава многопластови персонажи – романтични, трагични, меланхолични, но винаги дълбоко въздействащи. Повече за специалните прожекции можете да научите ТУК.

В началото на тази седмица се състоя първият концерт в България на Крис Айзък и група „Silvertone“, създатели на баладата „Wicked Game“ – една от най-разпознаваемите любовни песни в музикалната история, на сцената на Vidas Art Arena. Дългоочакваната вечер беше открита от талантливата българска изпълнителка и автор на песни Русита Боева и нейната банда. Със своя характерен стил, в който се преплитат блус, фънк, соул и R&B, превърнати в алтернативно поп-рок звучене, те дадоха изключително емоционално начало на събитието. Заедно с музикантите Владислав Зидаров (барабани), Драгомир Милев (китара), Любо Иванов (пиано) и Пламен Борисов (бас китара), Русита събуди и завладя всяко кътче на „Княз-Борисовата градина“ със своята авторска музика, носеща силни лични и социални послания.

 Снимка: БД Онлайн

Тя е позната на българската публика както с емоционалните и искрени си акустични изпълнения на сцена, така и с изявите си като актриса, певица и звукорежисьор. Музикалният ѝ път започва през 2023 г., когато се изявява като подгряващ артист на утвърдени български групи като D2 и ,,Легендите“. Само година по-късно тя е поканена да се присъедини като нов вокалист към българската ню уейв група ,,Ревю“, а малко след това основава и собствената си банда – идея, родена по предложение на барабаниста Владислав Зидаров, познат от емблематични формации като Poduene Blues Band и Wickeda. Към днешна дата те са активна част от клубната сцена, фестивалите и различните културни събития, като постепенно изграждат своята публика чрез автентично сценично присъствие, смели аранжименти и силна енергия на сцената.

„Правила съм опити да композирам музика на английски, но никога не съм я изпълнявала досега. По-лесно ми е да пиша на този език, но ми е по-интересно на български. Като цяло

 Снимка: mirelapavlovaphotography

Часове след като слезе от сцената на Vidas Art Arena и няколко часа преди да потегли за поредния си концерт във Варна с група ,,Ревю“, имах възможността да ѝ задам и няколко бързи блиц въпроса. За запознанството ѝ с Крис Айзък и група „Silvertone“, кукленото изкуство и работата ѝ с Димитър Кърнев научаваме повече в следващите редове.

- Ако трябва да опиша себе си с едно изречение, то би било….

- То би било много сложно и объркано изречение. За добро или за зло, аз съм си аз. Как да се обясня? 

- Първият път, в който осъзнах, че искам да се занимавам с музика…

 Снимка: mirelapavlovaphotography

- Когато написах първата си песен. Дотогава мислех, че това е някакво невъзможно, изумително нещо, хората, които го правят са някакъв друг вид хора. И когато написах първата си песен, и аз станах от този вид. Всичко в главата ми се промени и вече исках да правя само това. Смених си професията на 26 години, беше страшно и самотно, но си заслужаваше!

 - Текстът на една песен трябва винаги да бъде…

- Задължително поетичен и разбираем. Това е адски трудна комбинация. Добре е също да бъде оригинален, ритмичен и благозвучен.

 - Да открия първия концерт на Крис Айзък у нас за мен беше…

- В такива моменти се преоткриваме като група. Изграждаме доверие, получаваме валидация за труда, който полагаме, както и възможността да се докоснем до мащаба на артисти като Крис Айзък и неговата група. Освен това те самите се оказаха страшно сладки и усмихнати, човечни хора, голямо вдъхновение и добър пример!

- В кукленото изкуство откривам…

- Напоследък си мисля...често работим за деца, което налага безкрайно уважение, внимание, грижа и любов към публиката. Не знам защо към възрастните пренебрегваме този момент.

- Когато влизам в ролята на звукорежисьор, се опитвам максимално да…

 Снимка: Мирела Павлова

- Да не прецакам техниката.

 - Интуицията често ми подсказва…

- Това, което най-малко искам да чуя.

 - Работа ми с Димитър Кърнев, ме научи…

- На перфекционизъм, професионализъм, екипност и увереност.

 - „Най-важното нещо“ за мен е…

- „...съм АЗ“ Ако се налага да го обяснявам, значи няма да разберете.

 - Вървя напук срещу…

- Срещу това, което „трябва“.

- След като осъзная, че „Нищо не остана“, освен да си тръгна…

- Ако нищо не е останало, ще създадем нещо. От името на моето поколение го казвам. Нищо не е останало за нас. Оцеляваме и творим в разруха. Аз няма да си тръгна, но разбирам тези, които биха.

- Най-голямата „Заблуда“ на артиста днес е…

- Че нещо друго може да бъде по-важно от суровата му енергия и посланието, което носи.

- Филмът, който никога няма да ми омръзне…

- Notting Hill. Бих го гледала в и в радост, и в тъга!

- Суперсилата, която ми се иска често да притежавам…

- Ах, да владея емоциите си!

 - След 10 години си мечтая да..

- От името на групата - по-широка сцена за алтернативна музика, по-любопитна публика и по-широко скроени организатори в културния сектор. 

Blumhouse и Atomic Monster са наели Гари Доберман да напише сценария за следващата част на „Нощна смяна във Фреди 3“. Той е автор на някои от най-успешните хорър франчайзи от последното десетилетие, включително „То“, „Анабел“ и „Монахинята“, пише Variety.

Двата предишни филма „Нощна смяна във Фреди“ бяха големи боксофис хитове, като оригиналът от 2023 г. събра 297,2 милиона долара в световен мащаб при бюджет от 20 милиона, а продължението му от 2025 г. – 239,6 милиона долара при бюджет от 36 милиона. Действието се развива в тематичен семеен ресторант, обитаван от духове, а в главната роля е Джош Хътчерсън. Филмът е базиран на популярната поредица от хорър видеоигри на Скот Коутън, който е съавтор на сценария за първата част заедно с Ема Тами и Сет Къдебек, а сам е написал репликите за втората.

Предвид опита на Доберман, той би могъл да подобри качеството на следващата лента от популярната поредица, което потенциално да доведе до по-положителни рецензии.

Blumhouse и Atomic Monster имаха успешна година в кината с премиерите на „Obsession“ и „Backrooms“, които се нареждат сред най-големите блокбъстъри на лятото. Това бележи завръщане към успеха за компанията, която се бореше през по-голямата част от 2025 г. с по-слабо представили се филми като „Wolf Man“ и „M3GAN 2.0“. През същия период студиото отбеляза и умерен успех с „The Black Phone 2“.

Има мачове, които гледаме единствено пред телевизора, но има и мачове, които просто изискват да ги наблюдаваш в голяма компания от приятели, за да споделите заедно тази емоция. Световното първенство по футбол е точно един от тези моменти, които превръщат обикновената вечер в малък празник на сплотеността и любовта към спорта. Независимо дали сте запалянковци или просто футболни любители, то няма как да не ви е застигнала еуфорията от събитието, разиграващо се пред очите ви и да искате да го споделите с повече хора.

За щастие София предлага множество възможности за тази цел и е готова с поне няколко предложения къде с приятели, семейство, а защо пък не и с напълно непознати, може да се съберете и да се насладите на играта. Ако все още чудите и не сте открили вашето място, където да споделите футболната тръпка, то разгледайте нашите предложения и се вдъхновете.

Снимка: My Sofia

Къде: до Национален стадион ,,Васил Левски‘‘

Вход: Свободен 

Какво: Ако има място в София, което пресъздава най-добре усещането за голям футболен празник, то това е фен зоната ,,Юнак‘‘, намираща се в близост до стадион ,,Васил Левски‘‘. То е едно и от най-посещаваните и предпочитани места от футболните фенове по време на Световното, защото разполага с голям екран, много открито пространство и оживена атмосфера, която превръща всеки мач в незабравимо преживяване.

Снимка: Спортал

Къде: Южен парк, до музея ,,Земята и хората‘‘

Вход: Свободен 

Какво: Сред зеленината, Mondial Camp 2026 предлага един малко по-различен поглед към футболните вечери. Тук футболът е повод хората да се съберат, да прекарат малко време навън и да се потопят в атмосферата на едно от най-големите спортни събития в света. Освен излъчването на мачовете на големия екран, пространството зад музея ,,Земята и хората‘‘ предлага множество съпътстващи игри и забавление.

Снимка: Емил Крумов

Къде: Младост 3

Вход: Свободен 

Какво: Жителите на един от най-големите софийски квартали също могат да се насладят заедно на Световното. Разположен сред модерна градска среда и зелени площи, амфитеатърът предлага идеалните условия семейства, приятели и съседи да излязат навън, и да бъдат част от колективното вълнение.

Снимка Програмата/снимката е илюстративна

Къде: квартал Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ 79Б

Вход: Свободен 

Какво: Футболните запалянковци от квартал Люлин и околностите могат смело да се насочат към последната локация в този списък, която предлага много пространство удобство, вход свободен и разхлаждащи напитки за летните вечери. Мястото предлага срещи на открито, различни игри и активности, както и удобно място за отдих с осигурени места за сядане.

На пръв поглед изкуството и науката изглеждат като противоположни области, способни да привличат коренно различни типове ентусиасти и професионалисти. В действителност обаче между тях има значително припокриване, като научните теории често вдъхновяват художествените творения - и обратното. Никъде това не е по-очевидно, отколкото в разрастващата се област на невроестетиката, която демонстрира уникалното и значимо пресичане на невронауката с визуалното изкуство. Чрез задълбочено им проучване можем да разберем как всъщност изкуството въздейства върху мозъка. 

Снимка:  Andrea Ucini

Невроестетиката изследва как изкуството въздейства върху хората в когнитивно, емоционално и физическо отношение. Тази интердисциплинарна област предоставя увлекателни прозрения за конкретните мозъчни процеси, свързани с възприемането и анализирането на изкуството, като същевременно определя защо определени творби или стилове предизвикват конкретни емоционални реакции. Освен това

който изследва културните и социалните контексти, подчертаващи процеса на възприемане и интерпретиране на изкуството.

Преобразуващата сила на произведенията на изкуството никога не е била подлагана на съмнение; дори в древните общества много хора са описвали как са се чувствали трогнати от велики произведения на изкуството. Аристотел е разгледал този въпрос подробно, разкривайки как чрез катарзиса хората могат да изпитат силно чувство на емоционално освобождение. Плотин пък е описал как изкуството може да помогне на хората да разберат божественото.

Днес нашето разбиране за въздействието на изкуството излиза извън рамките на философията и включва невронауката, по-конкретно различните части на мозъка, които се активират, когато хората разглеждат впечатляващи произведения на изкуството. Изследванията показват, че взаимодействието с динамични стимули (като изкуството) активира няколко области на мозъка, предаде Rocky Mountain College of Art.

като се вписва в културните контексти и емоционалните тънкости по много по-целенасочен начин, отколкото другите визуални елементи.

Визуалното възприятие определя как мозъкът осмисля визуалната информация. Този процес съчетава светлината и оптиката, за да разкрие как суровата информация се превръща в смислени образи. По-конкретно, това започва със светлината, която навлиза в окото и преминава през роговицата. Това отклонява светлината, като част от нея навлиза в зеницата през ириса. Оттам тя преминава през вътрешната част на окото (лещата).

Заедно те гарантират, че светлината се фокусира предимно върху ретината, която преобразува светлината в електрически сигнали, които могат да бъдат предадени на мозъка. Той отговаря за превръщането на тези сигнали в цялостни образи.

Снимка: Health Harvard Education

Зрителното възприятие започва с окото, но продължава, докато електрическите сигнали преминават през структури, известни като оптичен хиазъм и таламус. Таламусът служи като релейна станция и може да изпраща сигнали към първичната зрителна кора за първоначална обработка, която

Когато сигналите достигнат други области на зрителната кора, зрителите получават допълнителна представа за формите или мотивите. Истинската магия обаче се случва, когато в процеса се включи амигдалата — тъй като това е частта от мозъка, отговорна за емоционалната обработка. Тя осигурява бърза реакция към емоционалните стимули, като потенциално взаимодейства с хипокампуса, за да включи спомените в процеса.

Нюансираните интерпретации на произведенията на изкуството от страна на хората се направляват от префронталния кортекс, който отговаря за изпълнителните функции. Тази структура може да интегрира информация от няколко области на мозъка, за да помогне за формирането на преценки относно по-дълбокото значение на дадено произведение.

Въпреки че всички видове изкуство имат силата да оказват дълбоко влияние върху човешкото мислене и емоции, абстрактното изкуство е уникално с това, че помага за формирането на възприятията на мозъка за реалността. Докато другите видове изкуство директно имитират реалния свят, взаимодействието между абстрактното изкуство и мозъка може да бъде доста дълбоко, като надхвърля основното разпознаване и включва по-дълбок, по-активен процес на интерпретация. Това изисква критично мислене, но може също така да да създаде по-силни емоционални връзки.

Снимка: Swift Publisher

Все повече психологията на цвета в изкуството предлага поглед върху това как различните цветове влияят върху човешките емоции и възприятия. В крайна сметка е доказано, че те предизвикват конкретни реакции в мозъка. Тези асоциации с цветовете далеч не са произволни; те са вкоренени в специфична комбинация от еволюционна биология и културно обусловение. Те дори могат да бъдат манипулирани, за да повлияят на нашите чувства и нагласи.

Все по-голям брой изследвания разкриват силата на изкуството не само да стимулира емпатията и невропластичността, но и да подобрява здравето и благополучието. Независимо дали гледат, творят или обсъждат изкуство,

на когнитивно, емоционално и дори физическо ниво.

В моменти на силни емоции много хора се обръщат към изкуството като форма на самоизразяване. То предоставя най-висшата форма на освобождаване, като помага за преработването на сложни емоции или за постигането на така необходимата яснота. Това може да предизвика физическа реакция: доказано е, че ю

Когато хората творят изкуство, те упражняват множество когнитивни умения, докато размишляват върху сложни интелектуални теми. Възприемането на различни творби допълнително стимулира мозъчната активност, като насърчава хората да създават нови връзки и да разглеждат гледните точки на другите. 

Снимка: Kunst Loft Magazine

Описвайки как погледът на портретирания може да създава впечатлението, че следва зрителя, ефектът „Мона Лиза“ разкрива как хората са предразположени да реагират на лица и изображения на лица. При картини, които постигат подобен ефект, зрителите винаги се чувстват наблюдавани. Това може да превърне иначе обикновено изображение в нещо изключително увлекателно или въздействащо.

•    „Момичето с перлената обица“ на Йоханес Вермеер 

Спрягана за „Мона Лиза“ на Севера, картината пленява зрителите със същия интензивен, но и фин поглед. МРТ сканиранията и технологиите за проследяване на погледа разкриват какво точно прави тази конкретна картина толкова привлекателна: отличителните ѝ характеристики предизвикват „цикъл на продължително внимание“, който включва „перлен триъгълник“, съставен от окото, устата и емблематичната перлена обица на модела.

Понякога наричан „кралят на абстрактното изкуство“, Джаксън Полък разкрива трансформиращата същност на активното занимание с живописта, като същевременно предизвиква традиционните представи за композиция и перспектива. Най-известен с техниката си на капене (която включва разпръскване или размазване на боя върху фибропласт), той бил привърженик на „акционната живопис“, при която физическият акт на създаване на изкуство бил също толкова важен, колкото и крайният резултат.

Създадена в най-ранните етапи на „капковата“ ера на Полък, прочутата картина „№ 5, 1948“ се откроява сред обширната колекция от капкови творби, като прави впечатление с постоянното си усещане за движение.

Състояща се от множество слоеве боя, прочутата серия предлага по-нюансиран и съзерцателен поглед върху централните теми на Полък. Ротко описва своите творби като „интимни и интензивни“, като добавя, че „големите картини са като драми, в които човек участва по пряк начин“.

През последните години художниците разширяват обхвата си, за да разкрият силата на възприятието чрез смесени медии и все по-интерактивни произведения на изкуството. Тези творби ангажират зрителите, като ги насърчават да участват активно в творческия процес.

Разширява концепциите, изследвани в предишните ѝ картини, като предостави незабравимо възприятително преживяване. Оттогава Кусама е създала много други огледални стаи, като всяка нова инсталация провокира по-дълбоки прозрения за ролята, която хората играят в безкрайната вселена.

Едно от най-вдъхновяващите преживявания, реализирани в лондонската галерия „Тейт Модерн“, „The Weather Project“ на Олафур Елиасон използва авангардна симулация на времето, за да помогне на посетителите да изпитат сюрреалистичните аспекти на природния свят. Най-впечатляващият елемент на инсталацията е гигантска, сияеща сфера, символизираща слънцето. Инсталацията насърчава посетителите да разсъждават критично върху съвременни проблеми като климатичните промени.

Японският арт колектив TeamLab постоянно разширява границите с технологично ориентирани художествени преживявания, които канят зрителите да се включат по нови начини. От прожекционно картографиране до интеграция на данни в реално време, TeamLab показва, че технологията може да бъде добре приета в сферата на изкуството.

Публикация, споделена от Avant Arte (@avant.arte)

В много от описаните по-горе творби художниците са се възползвали от интуитивното си разбиране за човешките емоции, за да стимулират различни области на мозъка. Днес обаче те могат да подсилят тези усилия, като се опират на богатството от невронаучни изследвания, за да помогнат за формирането на реакцията на публиката към изкуството. Това може да има значителни последствия за арт-терапията и невронауката, което от своя страна би могло да повиши лечебния ефект на изкуството.

Единадесет са финалистите, допуснати до последния етап на Националния песенен конкурс „Бургас и морето“ 2026 г., съобщиха организаторите от Община Бургас. Над 40 песни от музиканти и автори от цялата страна са кандидатствали за участие.

Тя е направена от комисия с членове - заместник-кметът Диана Саватева, доц. д-р Владимир Димов, музикант и преподавател по поп и джаз пеене в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, д-р Адриан Георгиев, ръководител на катедра „Музика и мултимедийни технологии“ в Софийския университет и заместник-директор на филиала в Бургас, Димитър Маджаров, директор на Националното училище за музикално и сценично изкуство „Панчо Владигеров“, Веселин Пренеров, член на комисията по култура към Общинския съвет - Бургас, музикантът Светослав Михайлов и композиторът Руслан Карагьозов. 

Сред финалистите тази година са Самуел Мануелян и Марияна Добрева с „Една секунда любов“, Филип Донков с „Една съдба“, Северин с „Живот като филм“, група „Фанданго“ с „Къде зимува лятото“, Теодора Илиева и група „Прегърнат облак“ с „Лятото изтече“.

За наградата ще се борят и Калина Десподска с „Причината за земетръса“, група „Лунапарк“ със „Самотен вятър“, Стеа (Стелиана Аргирова) със „След теб“, Димитрина Германова със „Слънчево момиче“, Мария Гогушева с „Това съм аз“ и Дамян Попов и Мария Накова с „Цял океан“.

На 16 юли, четвъртък, от 19:00 ч. ще се състои премиерата на театралното представление „Кислород“ по текст на полския драматург от руски произход Иван Вирипаев с участието на актьорите Йордан Ръсин, Радина Боршош и Петар Андреев в „Топлоцентрала“.

Преводът на пиесата е дело на Галин Стоев, а режисурата е на Стефани Христова. Сценографията и костюмите са изработени от Радостина Тенева. Музиката е на Юлиан Стоичков, а хореографията - на Цвета Дойчева. Графичният дизайн е изработен от Любомир Владов, а фотографията и обработката – от Беатрис Бочева.

„Кислород“ среща публиката със Саша и Саша – двама души, които представят своя музикален албум. Техните песни говорят за консуматорството, отчуждението, поляризацията, омразата, агресията, удоволствието и липсата на удоволствие, водката, рома, пелмените, арабския свят, новата ленена рокля от Амстердам, новите слънчеви очила за 300, 500 и 1000 долара, любовта, смъртта, случайността, предзнаменованията, смисъла и липсата на смисъл, за да попитат накрая: ампутирани ли сме от собствената си чувствителност? Колко остаряла е идеята за любовта?

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, със съдействието на Театър „Нокс“ и е копродукция с РЦСИ „Топлоцентрала“. Билетите могат да бъдат закупени онлайн ТУК.

Конкурс за фантастичен разказ обявяват организаторите на Националния фестивал на фантастиката „Булгакон“. Това съобщават от екипа на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков”, по чиято покана форумът тази година ще се състои във Варна.

Конкурсът е на тема „Отвъд (не)познатите брегове“ и е отворен до 15 юли за начинаещи и утвърдени писатели. Отличените творби ще бъдат

Ежегодната среща на любителите на фантастиката „Булгакон“ се провежда от 2000 г., а от 2022 г. се превръща във фестивал с разширена програма и международно участие, който се провежда в различни градове в България. Тридневният конвент със свободен вход е сцена за изява както на професионалисти, така и на любители и предлага богата програма, включваща дискусии, работилници и изложби с участието на български и международни творци.

за да изследва новите хоризонти на въображението, технологиите и човешкия потенциал, казват организаторите. Идеята им е да поставят на преден план нуждата от по-добро разбиране и приобщаване на съвременните средства, за създаването на „разширена“ творческа реалност в днешната среда, която все по-често противопоставя класическия творчески процес с изкуствения интелект и новите медийни форми. 

Организатор на фестивала и конкурса е Интегралният клуб по фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“ в София. Домакини и партньори на „Булгакон“ тази година са Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна и Творческият дом „Варна“ на БАН. Събитията се осъществяват с подкрепата на Община Варна и Полския институт в София.

Тишината на Акропола, далеч от тълпите, в първите лъчи на зората или в сиянието на атическия залез: персонализирана обиколка с екскурзовод и пакет от преживявания на най-високо ниво превръщат посещението на най-емблематичния паметник на Гърция в ексклузивна, имерсивна среща с историята, пише БТА, позовавайки се на АНА-МПА.

Инициативата, известна като „The Acropolis Experience“, е специална програма за обиколки с екскурзовод, стартирана от Министерството на културата и Гръцката организация за развитие на културните ресурси. Тя се превърна в едно от най-обсъжданите нововъведения в туристическата оферта на Гърция.

В интервю за АНА-МПА директорката на  Гръцката организация за развитие на културните ресурси  Ангелики Марагкаки каза, че 2024 г. е била стартовата година на програмата. „Това беше период на строго пилотно функциониране, през който умишлено бяха проведени само осем целенасочени, персонализирани обиколки, за да се тества и оптимизира преживяването в детайли“, каза тя.

Същевременно програмата инвестира в международна промоция чрез кампанията „The A[CROP]olis Experience“, която получи значително признание, след като беше избрана и представена от международноизвестното рекламно списание Lürzer’s Archive.

Инвестицията започва да дава резултати през 2025 г., като броят на резервациите отбелязва рязък ръст до 72 персонализирани посещения. Тенденцията се ускорява още повече през 2026 г.,

При цена от 5000 евро за всяка обиколка, програмата вече генерира значителни приходи, които се очаква да надхвърлят 400 000 евро. Постъпленията се реинвестират директно в защитата, опазването и популяризирането на културното наследство на Гърция.

Магарето, разговорливият и постоянно нуждаещ се от внимание приятел на Шрек, най-после открадва светлината на прожекторите в ,,Donkey”, спиноф филмът на едноименната обичана анимационна поредица.

Universal и DreamWorks обявиха, че ,,Donkey” тръгва по кината в цял свят на 30 юни 2028 г., като Еди Мърфи ще се завърне, за да озвучава култовия си герой. Самият проект ще разказва оригиналната история на Магарето и това как то се е превърнало в персонажа, който познаваме днес. 

,,Donkey” ще бъде режисиран от Чарли Бийн, който е работил по ,,The Lego Ninjago Movie” и игралната версия на ,,Лейди и Скитникът”. Корежисьор на филма ще бъде Мат Флин, чиято работа в DreamWorks включва ,,Дивият робот”, ,,Котаракът в чизми 2” и ,,Лошите момчета 2”, пишат от Variety.

Само година преди спиноф филмът за Магарето да има своята премиера, ,,Шрек 5” тръгва по кината през лятото на 2027 г. Майк Майърс, Мърфи и Камерън Диаз се завръщат, за да озвучат своите герои Шрек, Магарето и Фиона. Към тях се присъединява и Зендая, а самият ,,Шрек 5” ще бъде режисиран от Конрад Върнън и Уолт Дорн. 

Първият филм ,,Шрек” дебютира през 2000 г., и цели да промени цялата концепция на познатите ни досега приказки, като разказва историята на едно неразбрано чудовище и неговата весела дружина от вълшебни приятели. Продукцията веднага се превърна в хит и спечели 500 милиона долара в световния боксофис, както и първата награда ,,Оскар” за анимационен филм. 

Дейзи Едгар-Джоунс навлиза в кинематографичния свят на Джейн Остин в първия официален трейлър на най-новата адаптация на ,,Разум и чувства“ на Focus Features.

Актрисата от ,,Туистърс“ ще се въплъти в образа на Елинор Дашууд, една от трите сестри, които са принудени да напуснат своя дом с майка им, която наскоро е станала вдовица и да се преместят в скромна къщичка. Там, те за първи път ще преживеят любов и раздяла, пишат от Variety.

Освен Едгар-Джоунс, останалата част от актьорския състав включва Есме Крийд-Майлс като Мариан Дашууд, Кейтриона Балфе като госпожа Дашууд, Франк Дилейн като Джон Уилоуби, Хърбърт Нордрум като полковник Брандън, Фиона Шоу като госпожица Дженингс и други.

Режисьор на проекта е Джорджия Оукли, чийто дебютен филм ,,Blue Jean“ ѝ донесе номинация за ,,БАФТА“  и ,,British Independent Film Award“. Новият прочит на ,,Разум и чувства“ е екранизиран от Working Title Films,. студиото работило върху романтичните комедии ,,Наистина любов“ и ,,Дневникът на Бриджит Джоунс“. 

Джей Зи ще разговаря с американския музикант Рик Рубин в нов сериал, състоящ се от осем серии ,,Jay-Z in 8”, който ще дебютира по HBO тази есен. 

Рубин е режисьор на продукцията и ще интервюира рапъра относно неговата музика, текстовете, преживяванията и творческия му процес. Двамата музиканти имат обща история, като Рубин е бил продуцент на песента ,,99 Problems” на Джей Зи за албума му ,,The Black Album” от 2003 г. 

Новината за сериала идва на фона на една много успешна година за Джей Зи, през която той планира множество празненства по повод 30-ата и 25-ата годишнина от излизането на два от най-популярните му албума ,,Reasonable Doubt” и ,,The Blueprint”. Рапърът планира да ги отбележи със серия от международни концерти и събития. 

Той направи своето грандиозно завръщане на музикалната сцена през май по време на фестивала Roots Picnic, където той изпълни свои стари хитове от дискографията си. Концертът отпразнува едновременно неговата кариера и града Филаделфия с множество звездни гости, като Бийни Сигъл, Freeway, Мемфис Блик, Джазмин Съливан, Билал и Young Gunz.

През юли Джей Зи ще бъде на Yankee Stadium в продължение на три вечери, за да почете с музикални шоута годишнината от излизането на албумите си. Рапърът обяви и няколко нови дати за турнето му ,,Jay-Z 30” тази есен - на 10 септември той ще бъде в Париж, а на 23 октомври ще е в Лос Анджелис. 

Руската държавна библиотека „Ленин” създава затворено хранилище за литература с „разрушителен характер”, обяви на Международния правен форум в Санкт Петербург заместник-министърката на културата Жана Алексеева, цитирана от РБК.

Тя заяви, че публикациите, които разпространяват разрушителни идеи в „историческите територии“ на Русия, ще бъдат изпратени на специално съхранение – в нещо като „затвор“. Освен това библиотеките спират изцяло да купуват книги от автори, определени като чуждестранни агенти. Министерството на културата забрани използването на такива текстове за книжни изложби и образователни програми.

Вадим Дуда, генерален директор на Руската държавна библиотека, според агенция „Интерфакс“ е подчертал, че институцията е започнала създаването на специално хранилище още през 2024 г. То включва книги, издадени от украински издателства и конфискувани от библиотеки в Донецк, Луганск и други територии. Според Дуда изданията съдържат „русофобски идеи“ и „изкривявания на общата история“. В бъдеще специалисти ще използват книгите за научна и изследователска работа. Специалното хранилище в момента съдържа приблизително 18 000 екземпляра.

Историята на изкуството е свързана не само със запомнящи се картини, песни и произведения, а и с ожесточени съперничества, които понякога задвижват още повече този процес, а понякога му и пречат. Когато две изключителни личности се борят за своето място под слънцето в една и съща професия, то резултатът остава запомнен от поколения напред.

От ренесансовите гении Микеланджело и Леонардо да Винчи, до култовите изпълнители Майкъл Джексън и Принс – техните сблъсъци на талант са оставили трайна следа в историята на световната култура. В следващите редове ще се запознаем с някои от най-известните творчески съперничества, доказващи, че конкуренцията понякога е най-силният източник на вдъхновение.

Снимка: Artnet News

Когато говорим за съвременно изкуство, малко имена имат такова влияние, колкото тези на известните художници Пикасо и Матис. Те се запознават в началото на 20-ти век и бързо осъзнават, че ще си бъдат огромна конкуренция един на друг, макар и стиловете им да са различни. Матис е известен с ярките си цветове и декоративни композиции, а Пикасо с непрестанните си експерименти в рисуването и разбира се – създаването на кубизма. В продължение на десетилетия те внимателно следели пробивите си, а всеки успех на единия веднага подтиквал другия да постигне нещо още по-значимо в изобразителното изкуство. С времето конкуренцията помежду им се уталожила и на нейно място дошло уважението, като Пикасо неведнъж е споделял, че ако не рисуваше по своя си начин, то би искал да рисува като Матис.

Снимка: Artnet News

Малко творчески съперничества са толкова известни, колкото това между Микеланджело и Леонардо да Винчи. В началото на 16-ти век двамата гении се оказват във Флоренция – градът, превърнал се в столица на Ренесанса. По това време въпреки, че да Винчи вече бил международно известен и доста по-възрастен, нямало как да не се подразни от наскоро нашумелия Микеланджело, който бързо привлякъл вниманието със своята скулптура ,,Давид‘‘. Напрежението между тях се засилило още повече през 1504 г., когато Флорентинската република възложила и на двамата да създадат стенописи за Залата на петстотинте в двореца Палацо Векио. Въпросните рисунки така и не били завършени, но техните скици се превърнали в образец за множество други художници след тях. Колкото до самите Да Винчи и Микеланджело, тяхната свада продължила още дълго, като дори прераснала в сбиване на пътя във Флоренция.

Снимка: Far Out Magazine

През 80-те години на 20-ти век музикалният свят става свидетел на една от най-големите вражди в историята на музиката, а именно това между Майкъл Джексън и Принс. По това време и двамата са сред едни от най-популярните изпълнители, с невероятен творчески стил и още по-запомнящи се песни – Джексън залагал на сложните хореографии, а Принс на ексцентричния стил на сцената. Конкуренцията между тях се засилва главоломно след излизането на албумите ,,Thriller‘‘ и ,,Purple Rain‘‘, които се превръщат в символ на тази музикална епоха. Двамата музиканти рядко коментирали публично отношенията си, но напрежението и конкуренцията между тях се усещала, въпреки че имали общи изяви, доста ясно показвали на сцената, че не искат да бъдат един до друг, а още по-малко да си общуват.

Снимка: TheCollector

Съперничеството между Волфанг Амадеус Моцарт и Антонио Салиери е, колкото вярно, толкова и плод на множество легенди, и по-късни интерпретации. В края на 18-ти век двамата композитори работят във Виена, където Салиери бил уважаван придворен композитор, а Моцарт тепърва се стреми да извоюва мястото си на музикалната сцена. След смъртта на автора на ,,Малка нощна музика‘‘ започнало да се говори, че Салиери е завиждал на неговия талант и затова го отровил. В подкрепа на това твърдение обаче няма исторически доказателства, а самият слух станал още по-популярен заради филма ,,Амадеус‘‘ и пиесата на Пушкин, която изследва въпросната легенда за отравянето.

През 2025 г. в България са издадени общо 8939 книги с тираж 4,4 млн. екземпляра и 1328 брошури с тираж над 874 хил. екземпляра. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за издателската дейност в страната, пише БГНЕС.

От издадените книги през 2025 г. новите заглавия са 7889 с тираж близо 2,95 млн. екземпляра, а преиздадените книги са 1050 с тираж почти 1,5 млн. екземпляра. При брошурите новите издания са 1211, а преизданията – 117.

През миналата година са издадени 2743 заглавия художествена литература за възрастни с тираж над 1,1 млн. екземпляра, което представлява 26,7% от всички издадени книги и брошури. Следват научната с 2663 заглавия (25,9%) и популярната с 2066 заглавия (20,1%).

Изданията за деца и юноши са 1160 с общ тираж над 913 хил. екземпляра, като близо две трети от тях са детска художествена литература. Според статистиката 90,5% от всички книги и брошури са издадени на оригиналния език, на който са написани, включително на български език. Преводните заглавия са 980 с общ тираж 354 хил. екземпляра, като най-много са преводите от английски език – 36,1%, следвани от руски и японски.

В столицата през 2025 г. са издадени 6527 книги и брошури, следвана от областите Пловдив с 876 заглавия и Варна с 519.

В същото време статистиката отчита продължаващ спад при печатните периодични издания. През 2025 г. в страната са издадени 167 вестника с годишен тираж от 88,5 млн. екземпляра, като броят на заглавията е намалял с 11 спрямо предходната година. Най-голям дял от вестниците – 76 броя, излизат един път седмично, а ежедневниците са едва 19. При списанията и бюлетините обаче се наблюдава ръст.

Броят на списанията се увеличава с 9,9% спрямо 2024 г., а на бюлетините – с 2,1%. Най-голям брой списания и бюлетини също са издадени в София – 336 заглавия. Изданията с най-висок тираж са тези на английски език – над 74 млн. екземпляра, следвани от тези на румънски език.

Дейвид Клейтън-Томас, вокалист на американската група Blood, Sweat & Tears, е починал на 84-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес. Той е издъхнал в болница в Торонто, съобщи негов представител, без да се посочва причината за смъртта му.

Клейтън-Томас стана световноизвестен в края на 60-те години като гласа на една от най-популярните джаз-рок групи на епохата, пише БТА. С негово участие Blood, Sweat & Tears издаде албуми с милионни продажби и спечели две награди „Грами“, включително за албум на годината през 1969 г., когато изпревари The Beatles с продукцията Abbey Road.

Сред най-известните песни на групата са „Spinning Wheel, And When I Die” и „You’ve Made Me So Very Happy”.

Роден във Великобритания и израснал в Канада, Клейтън-Томас преминава през трудна младост преди да започне музикална кариера, която го отвежда на сцените на най-големите зали и фестивали в света. 

Близо две хилядолетия след изригването на Везувий учените най-накрая започват да разчитат прочутите свитъци от Херкулан. Това е единствената известна библиотека, оцеляла от гръко-римската античност.

През 79 г. сл. Хр. вулканът погребва Херкулан под близо 20 метра пепел и скали. Стотици папирусни свитъци оцеляват, но се превръщат в овъглени и изключително крехки късове. В продължение на векове опитите да бъдат разгънати често са водили до частичното или пълното им унищожаване, а съдържанието им е оставало недостъпно, пишат от Нова.

Днес, благодарение на комбинация от изкуствен интелект, рентгенова томография и мощни ускорители на частици, изследователите вече могат виртуално да „разгъват” свитъците и да четат текстовете, без изобщо да ги докосват.

Макар голяма част от текста да е загубена, разчетените пасажи разглеждат теми като моралното съвършенство, разграничаването между добро и зло, ролята на различните изкуства и границите на човешкото познание. Изследователите смятат, че произведението е свързано със стоическата философска школа.

Технологията зад пробива се разработва повече от 20 години. Специалистите създават триизмерни изображения на вътрешните слоеве на свитъците, а след това алгоритми с изкуствен интелект откриват следите от мастило и възстановяват текста. В момента се изследват около 27 свитъка, но археолозите смятат, че под руините на Херкулан може да се крият още много неразкрити текстове. 

96-тото Общо събрание на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) започна в Прага и една от основните новини от събитието е, че Канадската обществена радио- и телевизионна компания CBC/Radio-Canada официално стана пълноправен член на EBU след проведено гласуване, пишат от Актуално.

На събранието беше преразгледан устава на EBU и приетите промени се считат за ключови за бъдещата насока на ,,Евровизия”, тъй като биха могли да предефинират границите и правилата за допустимост в конкурса през следващите години.

Решението бележи надграждане на отношенията между Канада и Европа, които продължават от десетилетия. Канадският обществен радио- и телевизионен оператор вече беше асоцииран член на EBU от 1950 г., с новия си статут на пълноправен член, това сътрудничество ще се разшири значително.

Това също означава, че като пълноправен член на EBU, ако реши Канада ще има право да участва на ,,Евровизия 2027”, която ще се проведе в България. Според мнозина дебютът на Канада на предстоящия конкурс сега изглежда по-вероятен от всякога.

Леон Мар, старши директор ,,Връзки с обществеността” и корпоративен говорител на CBC/Radio-Canada, коментира лаконично темата, като нито потвърди, нито отрече спекулациите: ,,Ще имаме повече информация за конкурса за песен на ,,Евровизия” по-късно. Засега нямаме какво повече да споделим.” 

Според съобщенията на EBU, актуализираната рамка вече позволява допускането на радио- и телевизионни организации от държави, които управляват система за обществени медии, съобразена с основните принципи на Съвета на Европа, и притежават официален статут на държава-наблюдател в Съвета на Европа, допълват от Актуално.

Днес Съветът на Европа предоставя статут на наблюдател на 5 държави, а именно Канада, САЩ, Япония, Мексико и Ватикана. Тъй като Канада вече е приет член на EBU, вниманието се измества към останалите 4 отговарящи на условията страни.

Частен строеж на площада пред крепостта Царевец във Велико Търново стана повод за обществено недоволство и от общината ще сезират Министерството на културата, съобщават местни търновски медии след заседание на общинския съвет в града. Кметът на Велико Търново възнамерява да предприеме действия за ревизиране на строежа, пише „Площад Славейков“.

Зоната е със статут на обект с национално значение, но на 22 декември 2020 година тогавашният министър на културата Боил Банов е съгласувал визата за проектиране и инвестиционния проект за къща за гости, чиито основи са на долната улица „Михаил Кефалов“. Преди това положително становище за строежа дава Националният институт за недвижимо културно наследство. Следва издаването на разрешението за строеж от главния архитект на община Велико Търново.

През 2022 година парцелът и съгласуваният проект са откупени от нов инвеститор великотърновския бизнесмен Величко Минев, след което е получено ново одобрение от Министерството на културата. В квадратурата, отредена за сувенирен магазин, инвеститорът изгражда четири обекта, включително асансьорна кула и стълбище, които отвеждат в къщата за гости.

въпреки всеобщото обществено неодобрение, включително и от кмета Даниел Панов. „Да се разработят и други варианти за въпросната сграда. Те отново да бъдат представени в Министерството на културата за съгласуване, защото при разговорите с Националния институт за недвижимо културно наследство ни казват: 'Проектът, който сме одобрили, е одобрен и нищо не може да се направи.' Не зная кое е по-важно – културното ни наследство или парите в момента?“, посочва той.

Дори да се стигне до съдебни дела от инвеститора за пропуснати ползи, отговорността трябва да се понесе от Министерството на културата и НИнкн, призовава Даниел Панов.

Олимпийският, световен и европейски шампион по вдигане на тежести Карлос Насар прие поканата на министъра на туризма д-р Илин Димитров да се включи в кампанията за представяне на България пред света. Заедно с победителката в „Евровизия” 2026 DARA, той е следващото популярно българско лице в инициативата, чиято цел е страната ни да бъде показана чрез успели и вдъхновяващи българи като посланици на добра воля на българския туризъм.

По време на срещата министър Димитров подари на Карлос Насар статуетка с българска роза

По време на срещата министър Димитров подари на Карлос Насар статуетка с българска роза, която ще бъде част от посланието пред международната публика.

„България има нужда от своите шампиони. Сравняват Ви с Лео Меси в щангите. Нека светът вижда страната ни не само като красива дестинация, а като държава с история, дух и личности, които разказват за нея“, каза министър Димитров.

Карлос Насар заяви, че с гордост ще подкрепи тази мисия в името на България. „Нашата страна е мила на всички, които я носим в сърцето си, красива е и заслужава да бъде видяна от повече хора по света“, коментира той.

В рамките на инициативата известни българи от различни сфери ще представят България през своята лична връзка с нея, на място, което ги вълнува - с послание към хората, които все още не са я открили.

„Керана и Космонавтите” се присъединяват към големия концерт на LP това лято - на 9 август на сцената на Vidas Art Arena. Концертът е част от европейското турне на американската звезда тази година. Оставащи билети за събитието може да намерите в мрежата на Ticket Station на цени от 44 евро.

Групата „Керана и Космонавтите” се появява съвсем неочаквано през 2019 г. Тогава петима напълно непознати, без никакви планове и намерения, освен да се забавляват, се обединяват около любовта си към музиката. Само няколко седмици след сформирането си, те привличат огромен интерес към себе си с импровизираните си изпълнения. Популярността им бързо нараства и ги води до множество участия по концерти и фестивали в цялата страна, което трайно утвърждава присъствието им на българската сцена. Освен вокалистката Керана Космос, в групата са още: Марио Николов (бас), Павел Видов (китара), Преслав Пеев (саксофон), Димитър Пенчев и Ивац Янков на барабани.

Със силното китарно присъствие и изразената брас секция, стилът на бандата е трудно да се опише с една дума. Тяхното звучене

водени от мощния глас на Керана, както и от въздействащите ѝ, но и закачливи текстове. Техните изпълнения на живо са още по-впечатляващи, благодарение на неспирната енергия на групата, силното сценично присъствие и близката им връзка с публиката.

Групата има зад гърба си два студийни албума - „Урса Майнър” (2021 г.) и „Октант” (2024 г.), като работят и по нова музика. Носители са на наградите на BG Radio за „Дебют” през 2021 г. и „Група на годината“ през 2023 г., както са и многократни носители на награди за некомерсиална музика. През годините са

С добре познати песни на публиката „Керана и Космонавтите” ще подгреят предстоящия концерт на LP на 9 август на Vidas Art Arena. Зад името на световноизвестния артист и автор на песни стоят над 3 милиарда стрийма и повече от 25 милиона месечни слушатели - резултат от две десетилетия музика, която не се вписва лесно в нищо познато и точно затова работи. Освен като солов артист, LP пише песни за Rihanna, Cher, Céline Dion и Christina Aguilera и създава музика, която улавя най-фините нюанси на човешките емоции - от любов и загуба до себеоткриване и вътрешна сила. Песента „Lost On You” изстрелва LP в топ класациите през 2015 г., а най-новият, седми студиен албум, „Love Lines” продължава линията на успешни парчета.