След световния успех на „F1: Филмът“ Брад Пит и Apple Original Films се спряха на следващия си съвместен проект, съобщава „Дедлайн“. Според източници на изданието Apple се включва в Connector - нов пълнометражен филм, в който Пит ще изпълни главната роля.

Носителят на „Оскар“ ще бъде и продуцент на лентата чрез своята компания Plan B, а на режисьорския стол ще седне създателят на „Звукът на метала“ Дариус Мардър. В момента проектът е в етап на подготовка.

Сценарият е дело на Дариус Мардър и сестра му Нина Мардър. Действието ни пренася в Ню Йорк през 70-те години на миналия век и проследява историята на легенда от работническата класа – монтажник на височинни метални конструкции, който се изправя срещу сили, по-могъщи от самия него. Продукцията ще бъде реализирана от Apple Studios, а продуценти от страна на Plan B ще бъдат Брад Пит, Диди Гарднър и Джеръми Клайнър. Самият Дариус Мардър също ще влезе в ролята на продуцент.

След като е била представена последната версия на сценария, Пит е останал силно впечатлен от идеята това да бъде следващият филм, който да заснеме през 2027 г., отбелязва БТА. Когато продуцентите започнали да търсят студио за проекта, изборът на „Епъл“ се оказал най-логичен предвид отличното партньорство между стрийминг платформата и Plan B покрай лентите „F1: Филмът“ и „Вълци единаци“.

След премиерата си през 2025 г. „F1: Филмът“ се превърна в най-касовия спортен филм на всички времена и получи номинация за „Оскар“ за най-добра продукция.

Тази есен беше много успешна за Пит, след като трилърът „Сърцето на звяра“ натрупа близо 200 милиона щатски долара приходи в световния боксофис. Актьорът е съпродуцент и е в главната роля.

В края на ноември предстои да излезе и The Further Mis-Adventures of Cliff Booth с негово участие, а през следващата година се очаква продукцията на A24 The Riders, режисирана от Едуард Бергер.

Що се отнася до Мардър, това ще бъде първият му пълнометражен филм след режисьорския му дебют от 2020 г. „Звукът на метала“. Лентата спечели шест номинации за „Оскар“, включително за най-добър филм и най-добър оригинален сценарий, и грабна статуетките за най-добър звук и най-добър монтаж.

Колко рано е „твърде рано“, когато става дума за Коледа и семейния бюджет? Отговорът, разбира се, е - никога не е твърде рано. Колкото по-рано започнем да спестяваме, толкова разходите около празника ще ни се струват по-поносими. Експерти предлагат шест ключови съвета, с помощта на които коледните разходи да не доведат до тежък финансов колапс в начало на новата година. Най-добрият начин да избегнем труден януари е да изготвим реалистичен план, преди да започнем да харчим. Малките решения, взети сега, могат да имат голямо значение по-късно. 

Той не включва само подаръците. Трябва да обхваща разходите за храна, напитки, пътувания, партита, подаръци, украса и други празнични екстри. Най-общо казано, всичко, което си помислите, че искате да правите или да имате тази Коледа, го впишете в бюджета.

Не разчитайте само на декемврийската заплата, съветват от NOVA. Направете списък за пазаруване и започнете да го изпълнявате още през ноември. Възползвайте се от сезонните намаления в магазините и се снабдете предварително с неща, чиято покупка нямате нужда да обмисляте по-задълбочено.

Билетите, закупени предварително, обикновено са по-евтини. Организирайте времето си така, че да пътувате в ден от седмицата, който не е толкова натоварен. Ще си спестите излишни нерви и безпокойство.

Поставете таван на разходите за коледните събития. Обсъдете спокойно със семейството и приятелите си какъв бюджет да определите за подаръци. Това уточнение не само спестява пари, а и поставя на равна база всички подаряващи и получаващи подаръци.

Проверете шкафовете, хладилника и фризера преди да отидете на пазар. Планирайте менюто така, че да включите храната, която вече имате. Направете списък с нещата, които не ви достигат и бъдете внимателни с количествата.

Можете ли да си позволите това, което ще купите? Можете ли да си позволите вноските, ако го купите на кредит? Наистина ли то ви е необходимо? Разбира се, че коледните празници са време, когато всички искаме да се забавляваме, да направим нещо специално за хората, които обичаме, да зарадваме семейството, да се откъснем от ежедневните трудности и да потънем в блаженото безвремие на коледните филми и чашите топъл шоколад, но трябва да си даваме сметка за финансовата страна.

Подготовката за това време може да окаже съществен натиск върху семейния бюджет. От ключово значение е да подходите отговорно и разумно към финансовите си средства, за да избегнете тягостното настроение през януари.

Късометражният филм „Те“ на Коста Каракашян е в официалната селекция на 13-ото издание на Международния филмов фестивал в Глазгоу. Прожекцията е в събота, 14 ноември, от 13 ч. местно време в кино Grosvenor Picture Theatre. „Те“ е включен в програмата Shorts 2 и е част от фокуса на фестивала върху балканското кино.

Веселин Анчев и Калоян Минев играят Михо и Людмил, двама преподаватели в Софийския университет, които крият връзката си. Единият тъкмо е започнал работа там, когато неловка среща с ръководителя на катедрата заплашва да разкрие общата им тайна.

Каракашян е режисьор на филма и пише сценария със Симеон Тодоров. „Те“ съчетава игрално кино с хореография на Коста Каракашян и Искра Даскалова, чрез която героите изразяват онова, което не могат да кажат, предаде „Булевард България“.

„Нямам търпение героите от филма Михо и Людмил да се срещнат с публиката в Глазгоу“, казва режисьорът.

Световната премиера на „Те“ беше през март на фестивала за танцово кино Cinedans в Амстердам. Филмът беше в селекцията и на „Златна роза“, In The Palace и Sofia Short Fest, както и на фестивали в Италия и Испания.

Продуценти са Нура ал Кадри и Коста Каракашян. Филмът е копродукция на Studio Karakashyan и Hot Potato с подкрепата на Национален фонд „Култура“, фондация ГЛАС и MotherFathers.

Каракашян подготвя и първия си пълнометражен филм „Джулай морнинг“. Куиър любовната история се развива на Българското Черноморие в началото на 2000-те години, в нощта срещу 1 юли. Снимките са планирани за юни 2027 г.

Още шест жени са обвинили Ръсел Бранд в сексуално неправомерно поведение в рамките на ново разследване на вестниците „The Times“ и „The Sunday Times“. Комикът не отговори на новите обвинения. Вестниците посочиха, че са се свързали с него чрез адвокатите му след осъждането му и че според информацията адвокатът му е споменал възможността за „предпазна мярка“, но не е изпратил отговор на твърденията, дори и след като му е било предоставено допълнително време. Бранд е отричал в миналото, че е извършил нарушения, и е настоявал, че всичките му връзки са били по взаимно съгласие.

Според вестник „The Times“ редакцията е предприела „обширни мерки“, за да потвърди думите на жените, като никоя от тях не е получила заплащане. Новите обвинения обхващат периода от 2005 до 2015 г. Най-ранното е от жена, която тогава е била на около 25 години и към която Бранд се е обърнал през същата година.

„Моля те, просто трябва да правя секс с теб, ще ти платя“, казала тя, че ѝ е казал той.

След като спечелила конкурс на BBC 6 Music през 2006 г., една жена, тогава на около 30 години, се появила като гост в шоуто на Бранд. Двамата се виждали от време на време през следващата година и тя разказа, че в един момент

Когато тя отказала, „[Той] изглеждаше ядосан, че не му позволявам да ме унижи“, посочи тя, цитирана от Variety.

Трета жена е била на 19 години през 2007 г., когато заедно с приятелка се е наредила на опашката, за да се срещне с Бранд. Тя разказа, че когато по-късно са правили секс, тя му е казала, че ѝ е болно, и го е помолила да спре, но той не го е направил, а след това е настоявал, че всичко през нощта е било по взаимно съгласие.

Друга жена разказа, че тя и Бранд са имали нестабилна връзка в края на 2000-те години, която започнала с работна среща в дома му в Лондон. Тя сподели, че веднъж осъзнала, че той не носи презерватив, помолила го да спре и се опитала да се отдръпне, но не успяла, и решила да не му се съпротивлява. По-късно той ѝ се извинил, както лично, така и чрез съобщение.

През 2013 г. една фенка на около 20 години се среща с Бранд, след като той изнася концерт в „The Chapel“ в Сан Франциско. Тя разказа, че той се е

Най-скорошният случай датира от 2015 г. Жена, работеща в лондонско заведение, където Бранд е редовен посетител, твърди, че един от служителите му ѝ казал, че комикът я иска и я чака в тоалетната за хора с увреждания. Тя каза, че светлините са били изключени, когато е влязла, и че Бранд, който твърдял, че му трябва тоалетна хартия, я е хванал, докато му я подавала.

Столичната полиция съобщи, че по време на съдебния процес и след него е получила сигнали от няколко души – някои от които са предоставили допълнителна информация, а други са съобщили за потенциални престъпления – и че следователите в момента анализират получената информация. След произнасянето на присъдата полицията потвърди, че

Началникът на Столичната полиция Марк Роули заяви, че „няма да се изненада“, ако се появят още жертви.

Премиерът Анди Бърнъм призова медийната индустрия да „се вгледа в себе си“ и да „направи крачка напред“ в защитата на жените и момичетата след осъждането на Бранд и отделните обвинения срещу комедианта Дейвид Уолиамс, които излязоха наяве в резултат на съвместно разследване на „Гардиън“ и ITV News. 

51-годишният Бранд беше осъден в понеделник на 10 години и половина затвор. Журито в Кралския съд „Саутварк“ в Лондон го призна за виновен по три обвинения в сексуално посегателство и в изнасилване на фенка, която по това време е била на 21 години. Оправда го по още две обвинения в изнасилване и по такова за опит за непристойно посегателство. Престъпленията са били извършени в периода между 2004 и 2009 г.

Британската певица и авторка на песни Рей е обявена за хитмейкър (създател на хитове) на годината от сп. „Варайъти“, съобщи сайтът за музикални новини Мюзик нюз. Двадесет и девет годишната изпълнителка, чието истинско име е Рейчъл Агата Кийн, ще получи наградата на 5 декември.

С получаването на отличието Рей ще се присъедини към предишни негови носители като Сабрина Карпентър, Чарли Екс Си Екс, Сиза, Кендрик Ламар, Били Айлиш, Хари Стайлс, Джак Харлоу, Елтън Джон и Дуа Липа, посочи БТА.

Главният музикален редактор на „Варайъти“ Джем Асуад похвали постиженията на Рей както като изпълнителка, така и като защитничка на правата на музикантите. „От години сме почитатели на звученето на Рей, на композиторските ѝ умения и на блестящите ѝ изпълнения на живо“, каза той.

„Тази чест е признание не само за нейното артистично майсторство от световна класа, но и за нейната решителна и откровена защита на авторите на песни и независимите артисти. Радваме се да я отличим като хитмейкър на годината за 2026 г. Тя е първата независима изпълнителка, получила тази награда“, допълни Асуад.

Американката Оливия Родриго ще получи наградата за автор на песни на годината, а KATSEYE – за група на годината.

Признанието идва в хода на още една успешна година за Рей, която наскоро беше обявена за втори хедлайнер на фестивала „Бритиш съмър тайм“ в Хайд парк през 2027 г. Изпълнителката на хита Escapism ще излезе на сцената на лондонския фестивал на 10 юли, като това ще бъде най-голямата ѝ самостоятелна изява на открито в британската столица до момента.

Кариерата на Рей продължава да се развива успешно, откакто през 2023 г. издаде своя независим дебютен албум My 21st Century Blues. Той я утвърди като водеща солова изпълнителка и ѝ донесе шест награди БРИТ през 2024 г., включително за албум на годината и автор на песни на годината.

Сред постиженията на Рей са и над 10 милиарда стриймвания в Спотифай, 21 сингъла в Топ 40 на Великобритания и шест изцяло разпродадени концерта в лондонската O2 Arena. Певицата е изнасяла концерти и на големи фестивали, сред които „Коачела“ и „Гластънбъри“.

Вторият студиен албум This Music May Contain Hope на Рей излезе през март и веднага се изкачи на първо място в класацията на Великобритания, като същевременно влезе в Топ 10 в 16 страни по целия свят.

Барабанистът на Duran Duran Роджър Тейлър заяви, че ще напусне групата поради влошаващия му се тинитус, предаде BBC. Формацията, състояща се от Саймън Ле Бон, клавириста Ник Роудс и китариста Джон Тейлър, заяви, че решението му е било взето след „внимателно обмисляне и медицински съвети“, според които „защитата на слуха му и дългосрочното му здраве трябва да бъдат на първо място“.

Тейлър, който напусна групата през 1985 г., но се завърна през 2001 г., каза: „Да свиря на барабани в тази група беше радостта на живота ми и никога няма да мога да благодаря достатъчно на феновете за любовта, която ни показаха през годините“. Той сподели, че вземането на решение за подходящия момент е било трудно, но се радва, че „си тръгва на върха“.

„Току-що се върнахме от изключително успешно турне във Великобритания и Европа, което последва второто ни главно участие на BST Hyde Park, включването ни в Залата на славата на рок-енд-рола и завръщането ни в студиото с Найл Роджърс. Не бих могъл да си пожелая по-добър финал, с толкова много специални моменти, които ще пазя завинаги в сърцето си. Тръгвам напред с огромна гордост и с нищо друго освен любов към Саймън, Ник и Джон“, спомена той.

Членовете на Duran Duran добавиха, че той е помогнал за оформянето на звука на групата, като е участвал в 10 хитови албума, в двата им сингъла, достигнали първото място в класациите – „Is There Something I Should Know?“ и „The Reflex“ – както и в песента на групата от 1985 г. за филма за Джеймс Бонд „A View To A Kill“.

„Роджър е наш брат. Играта му на барабани помогна да се оформи звукът на Duran Duran още от самото начало, а това, че той отново е с нас от 2001 г. насам, е изключително важно за всички нас.Напълно подкрепяме решението му и му пожелаваме здраве и щастие. Той винаги ще бъде част от това семейство, докато ние продължаваме да разработваме нови и вълнуващи проекти с групата“, коментираха те. 

„Това е и един от най-очарователните дебюти през последните години“, пише The Guardian за новата комедийна драма „Татко след полунощ“ (Club Kid). След премиерата си в рамките на 79-ото издание на Международния кинофестивал в Кан първият пълнометражен филм на популярния американски комик Джордан Фърстман, обявен от списание Vogue за най-смешния човек в Instagram, пристига на 14 ноември в българските киносалони със съдействието на MCF7Arts и „Киномания“. Влизайки едновременно в ролите на сценарист, режисьор и актьор, той разкрива пластове от дълбоко личния си свят чрез история, преливаща от страст, нежност, вина и надежда. През неговия поглед имаме възможността да надникнем отвъд етикета „повредена стока“, поставян на милиони мъже и жени, които, опитвайки се да овладеят „непримиримата“ си чувствителност, неусетно са попаднали в капана на опиатите.

 Снимка: imdb

„Татко след полунощ“ ни отвежда в най-затънтените кътчета на куиър клубната сцена в Ню Йорк, където кетаминът и кокаиновите линии се разменят по-бързо от скоростта на светлината. Настанявайки се удобно във фалшивия балон на безгрижието, създаден от наркотиците, обитателите на тези пространства постепенно губят контрол над настоящето, а бъдещето им става все по-неясно. Един от главните заподозрени сред посетителите на тези събития е техният организатор Питър (Фърстман) – млад нюйоркчанин, който с всяка следваща доза самосаботира възможностите си за професионално и личностно развитие. Залостен от спомена за „мрачното си съзряване“, той попада в омагьосан кръг на бездействие, докато един ден на вратата му се позвънява и той разбира, че преди десет години е станал баща, без дори да подозира. Така тонът на продукцията се завърта на 180 градуса и поема в съвсем различна посока. Шумът на партитата е заменен от дълги разговори, бързата вредна храна – с домашно приготвена, а изкуствено предизвиканият от наркотиците прилив на адреналин – с истинска, споделена любов.

 Снимка: imdb

„Филмът отразява реалността на нашето ЛГБТ общество. По-голямата част от персонажите са хора, които съм срещал на партита. Всички ние сме задължени да се борим – както като деца, така и като възрастни. Филмът нагледно показва предизвикателствата, свързани с присъединяването на едно дете към това общество. Не мога да отрека, че е трудно да се постигне перфектният баланс в такава ситуация, но исках да покажа, че това е възможно – по цветен и краен начин“, споделя Джордан Фърстман пред France Télévisions, като изтъква професионализма, с който неговият екранен син Арло (Реджи Абсолом) е подходил към ролята. „След като видях лицето му, започнах да развивам сценария, мислейки си за него. Той е много интуитивен. Усещам го наистина като свое дете към днешна дата.

Двамата главни герои се впускат в това киноприключение с изключителна органичност. Те бързо се сближават, без да задават много въпроси за миналото или настоящето, и изграждат свой собствен свят, изпълнен с музика, откровеност, чувство за хумор и доброта. Историята силно ми напомни за филмите „Големият татко“ с Адам Сандлър и „Маркъс“ с Хю Грант, които също изследват темата за появата на родителството в живота ни и способността му да преобърне изцяло представите ни за съществуване. И трите продукции поставят акцент върху емоционалните конфликти и личностните трансформации на героите. При лентата на Фърстман обаче особено отчетливо се откроява визуалният подход. В „Татко след полунощ“ Адам Нюпорт-Бера „зуумва“ всяка емоция, пречупвайки я през смела игра със сенките и цветовете.

 Снимка: imdb

„Имах нормално за един хомосексуален детство. Влизах във взаимоотношения с много по-възрастни от мен мъже по собствен избор, както и много мои приятели. Голяма част от тях употребяват наркотици. Нормални неща“, споделя Питър пред социалния работник на Арло (Диего Калва). Този разговор ме накара да се замисля за всичко онова, което ежедневно поставяме в графата „нормално“ – границите, които средата ни налага, и представите, които ни насърчава да приемаме безкритично. Израствайки в общество, изпълнено с лицемерие и противоречиви послания за това какво е „свобода“ и какво – „несвобода“, чувствителните хора често се оказват притиснати да приемат грозната действителност такава, каквато е. Мнозина успяват да се освободят от „оковите“ на нормалното, но други остават затворени в тях до края на живота си. Може би защото истинската безусловната любов не е потропала на вратата им в подходящия момент, както се случва с героите в „Татко след полунощ“, или просто защото не са имали очи да я разпознаят.

че без да преминем през тъмнината, трудно можем да съзрем светлината. Драматургията му не е достойна за „Оскар“, но определено заслужава да бъде видяна от повече пораснали деца, изгубили посоката някъде там – между първото предателство, последната изпушена кутия цигари, чашата твърд алкохол след нея и безбройните пъти, в които са си казвали: „Какво пък ще ми стане от още една?“

Това е и доказателство колко е важно режисьорите да разказват историите, които познават“, пишат от The Guardian. Ако искате и вие да се убедите в правотата на тези думи, както го направих и самата аз, не пропускайте „Татко след полунощ“ в програмата на „Киномания“. Вижте датите и часовете на прожекциите ТУК.

Фестивалът EXIT, основан от студенти в Сърбия през 2000 г. като част от протестното движение срещу тогавашния президент Слободан Милошевич, планира специално издание догодина в родината си след едногодишно прекъсване, съобщи Асошиейтед прес.

Организаторите обявиха завръщането си след победата на Студентското движение на парламентарните избори на 25 октомври. Фестивалът напусна Сърбия миналата година, като посочи като причина

срещу корупцията.

"Винаги сме казвали, че когато свободата се върне в Сърбия, EXIT също ще се върне", заяви основателят и изпълнителен директор на фестивала Душан Ковачевич. Той изрази гордост от студентите и гражданите, които според него са успели да спечелят тази битка.

Традиционно EXIT се провежда през юли в крепостта Петроварадин в северния сръбски град Нови Сад. През годините той се утвърди като един от водещите музикални фестивали в Европа, спечели международни отличия и привлече стотици хиляди посетители. На сцените му са се изявявали изпълнители и групи от най-висока световна величина.

Ковачевич подчерта, че след като фестивалът подкрепил протестите, започнали след срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад през 2024 г., при което загинаха 16 души, организаторите били поставени в "черен списък". По думите му

а спонсори се оттеглили. Сръбските власти отрекоха да са оказвали политически натиск върху фестивала.

На юбилейното издание през 2025 г. организаторите почти останали без официална охрана, след като показали банери в подкрепа на студентите, посочва БТА. Италианската певица Гала, чиято песен "Freed From Desire" се превърна в един от химните на протестите, откри главната сцена заедно с протестиращи студенти.

Ковачевич припомни, че EXIT възниква от студентските протести през 2000 г. срещу Слободан Милошевич, когато в Нови Сад седмици наред се организирали концерти, театрални и филмови събития. По думите му социалната ангажираност е заложена в самата същност на фестивала, а не е просто допълнителна дейност.

След оттеглянето си от Сърбия фестивалът организира събития в други страни от региона, както и край пирамидите в Гиза, Египет. Първоначално завръщането му в Сърбия било планирано за 2028 г., но след многобройни призиви от почитатели организаторите решили да подготвят издание още през 2027 г. Ковачевич очаква то да бъде едно от най-силните в историята на EXIT.

Испанската певица Росалия спечели наградата за албум на годината на 27-ите годишни награди „Грами“ за латино музика за Lux, слагайки бляскав финал на една наелектризираща нощ със звездни изпълнения от различни жанрове, предаде АП. Отличията са известни като „Латино Грами“ и бяха връчени на тържествена церемония в зала MGM Grand Garden Arena в Лас Вегас.

През сълзи певицата започна речта си на испански език. „Това е третият път, в който печеля тази награда, и – точно както El Mal Querer ми се струваше като сън, а Motomami беше смел залог – Lux за мен беше скок в неизвестното“, каза тя, визирайки съответно албумите си от 2018, 2022 и 2025 година. „Вярвам, че е изключително важно да изричаш своята собствена истина и да даваш възможност на другите да изрекат своята. Този албум е моята истина“.

В много отношения вечерта премина под знака на испанската певица още от самото начало на церемонията. Тя откри шоуто на живо, чийто водещ беше актрисата, продуцент и музикант Розалин Санчес. Росалия представи музикална компилация от парчетата си от Lux – La Rumba Del Perdon, La Perla и Dios Es Un Stalker, придружена от танцьори с ангелски ореоли, като сцената изобразяваше райски облаци. Това изпълнение напомни за мащаба на нейния албум: нестандартен и искрен реверанс към класическото ѝ музикално образование чрез грандиозни оркестрови партии, вдъхновени от житията на жени светици, отбелязва АП.

Някои критици изразиха мнение, че Росалия, която е каталунка от Испания, не би трябвало да се състезава за наградите „Латино Грами“, тъй като не е от латиноамерикански произход. Това обаче очевидно не повлия на гласуващите: нейната песен

По време на речта си за тази награда тя благодари на Мексико и покани на сцената своите партньори в песента – американското трио Yahritza Y Su Esencia.

Рапърът Деди Янки беше обявен за Личност на годината на наградите „Латино Грами“ за 2026 г., ставайки първият изпълнител на градска латино музика (латино ърбан) с това престижно отличие. Час след началото на церемонията той премина като вихър през най-големите си хитове и превърна сцената в истински стадион, предаде БТА.

Това беше шоу, което ще остане в историята: със смени на костюми, промени в декорите и родния му Пуерто Рико винаги на преден план, докато той редеше Ella Me Levanto, Con Calma, Despacito, Lo Que Paso, Paso, Sonriele и др. Когато дойде моментът Деди Янки да получи своето отличие, наградата му беше връчена от Джанет Джексън „с възхищение и уважение“, както самата тя отбеляза в речта си. 

Карол Джи излезе на сцената с цял оркестър и 12 мариачи за своята мексиканска балада Ese Hombre es Malo. Mon Laferte разчувства публиката с проникновената си Femme Fatale. Силвана Естрада пък изгради мост между културата и наследството с песента Dime, акомпанирайки си на своето емблематично венецуелско куатро - четириструнен инструмент, подобен на укулеле.

Бразилската суперзвезда Анита представи компилация от хитовете си от албума Equilibrium – сред които Desgraca, Choka Choka и Meia Noite – еклектична смесица от бразилски фънк, самба, боса нова, семба, реге и електронен поп, изпълнена на португалски, испански и английски език.

Малко по-късно тя отново се качи на сцената, за да приеме

Посвети благодарствените си думи на чернокожата култура в родната си Бразилия.

Вечерта включваше и трогателен музикален поклон към покойната икона на жанра ранчера – мексиканския певец и автор на песни Хосе Алфредо Хименес, продуциран от Едгар Барера. Групата The Warning направи кавър на Te Solte la Rienda, Reik изпълни La Media Vuelta, София Рейес и Ями Сафди изпяха в дует Si Nos Dejan, а Камила Фернандес сложи грандиозен финал с впечатляващо изпълнение на El Rey. Скоро след това тя се завърна на сцената за изпълнение на Serpiente De Cascabel.

Самият Барера постигна исторически успех -

Това го изкачи на върха като най-награждаваната личност в историята на шоуто, задминавайки рекорда от 29 отличия на Рене Перес.

Изпълнението на родения в Уругвай Хорхе Дрекслер на Las Palabras приличаше на истински театър. Аржентинският рапър Milo J пък изпълни Solifican12 и Gil, придружен на сцената от иконата на латиноамериканския фолк Густаво Сантаолайя. Звездите на регионалната мексиканска музика Grupo Frontera наелектризираха залата с Bye и Ojitos Bellos.

Nino на Milo J беше обявен за запис на годината. Карол Джи си тръгна с трофея за ърбан музикален албум за Tropicoqueta. Xavi спечели в категорията за съвременен мексикански албум с Dosis - това е неговата първа награда „Латино Грами“. Малко след това Фонсека получи отличието за съвременен тропически албум за Antes Que El Tiempo Se Vaya.

Наградата за най-добър нов изпълнител отиде при колумбийската певица Ария Вега, която произнесе благодарствената си реч през сълзи. Тази година Латиноамериканската звукозаписна академия промени правилата в тази категория, така че право на участие да имат само артисти с по-малко от три издадени албума или 25 сингъла.

Юбилеите винаги са били повратен момент, в който да се върнем назад и осмислим преживяното до момента. 40-годишнината на фестивала „Киномания”, който е най-старият в София, също не е по-различна. Явно така мисля не само аз, но и организаторите му, решили през тази година да ни качат на една машина на времето, за да ни върнат обратно през 1987 г., когато стартира Световната кинопанорама в Столицата.

„Без зрителя няма дълголетие една филмова творба. Зрителят ѝ дава живот. От него зависи дълголетието или изчезването. Филмите помагат човек да открие в себе си неща, които не знае, че притежава“, обърна се към публиката академик Людмил Стайков, който преди години дава идеята за създаването на Световната кинопанорама.. По думите му

и дори да го направи по-добър: „Благодаря на кинозрителите, те осмислиха живота ми“.

Малко преди това - с прожекцията на документалния късометражен филм „Киномания: Началото” режисьорите Борис Мисирков и Георги Богданов ни преведоха по интригуващия път, който фестивалът изминава през последните четири десетилетия, за

След финалните му надписи приветствие отправи и изпълнителният директор на НДК Ия Петкова.

„През годините „Киномания“ се превърна в празник, който обединява поколенията. Превръща преживяванията ни в истории, в които откриваме себе си“. Тя подчерта, че във време, което често разделя хората, киното продължава да ги събира пред един екран, независимо от възрастта, културата или езика им. Речта ѝ беше прекъсната от аплодисменти и възгласи „БКП“. С неодобрителни викове към сцената и възгласи „Оставка” беше „изпратен” и министърът на културата Евтим Милошев. 

„Дълги години поколения българи оставяха делника си пред салона, за да се потопят в един нов свят”, успя все пак да каже няколко думи той.

Въпреки бурните реакции -

За него говорят не само препълнените зали, но и богатата селекция от световни заглавия, до които фестивалът дава достъп.

Тази година програмата е особено интригуваща, като стартира с най-новия филм на Мартин Макдона – „Див кон девет”, донесъл на Джон Малкович Купа „Волпи” за най-добра мъжка роля на фестивала във Венеция.

Сред останалите заглавия, които не са за пропускане, са още носителите на трите „златни” награди от европейските фестивали през 2026 г. Това са „Непозната жена” на Май ел Туки - „Златен лъв” от Венеция, „Фиорд” на Кристиан Мунджиу - „Златна палма” от Кан, и  „Жълти писма” (Gelbe Brife) на Илкер Чатак - „Златна мечка” от „Берлинале”.

И през тази година „Киномания” ще последва традицията да запознава своята публика с италианското, испанското, скандинавското и японското кино, а един нов партньор на фестивала ще допринесе допълнително за вълнението преди официалните премиери. Дистрибуторската компания MCF 7Arts ще представи две хитови заглавия. За вниманието на зрителите ще се борят носителят на Grand Prix от Кан - „Минотавър“ (Minotaur)и „Татко след полунощ” (Club Kid) , селектиран за програмата „Особен поглед“ на фестивала на Лазурния бряг.

Пълната програма на фестивала и билети за прожекциите можете да откриете ТУК.

Според научно изследване краят на света трябва да настъпи на 13 ноември 2026 г. Прогнозата звучи драматично и би била особено тревожна, ако изследването не беше отдавна опровергано от развитието на демографските процеси. Въпреки това то остава любопитен пример за опитите на науката да предскаже бъдещето на човечеството, отбелязва Euronews. Така нареченото „Изследване за края на света“ (Doomsday Study) е публикувано преди 66 години и вероятно е най-известното, посветено на предполагаемия край на човечеството.

През 1960 г. учени използват математическа формула, за да изчислят, че човечеството ще достигне своя край в петък - 13 ноември 2026 г. Статията с провокативното заглавие „Краят на света: петък, 13 ноември 2026 г.“ е написана от австрийско-американския физик Хайнц фон Фьорстер и неговия изследователски екип и е публикувана в престижното научно списание Science.

Учените анализират исторически данни за населението на Земята през последните две хилядолетия и създават математически модел на неговия растеж. Той показва, че интервалите между последователните удвоявания на световното население стават все по-кратки. Прогнозата е, че ако тогавашният темп на увеличаване на населението продължи непроменен, през ноември 2026 г. математическата крива ще достигне безкрайна стойност.

С други думи, според изчисленията на учените

Логичното заключение на математиците е, че на тази дата човечеството, поне в математическия модел, би било „смазано“ от собственото си пренаселване. Навремето изследването предизвиква огромен международен отзвук, което всъщност е и една от целите на неговия автор.

Чрез драматичното предсказание за петък, 13-и, Хайнц фон Фьорстер се стреми преди всичко да привлече вниманието към проблема с пренаселването, който по това време е предмет на оживени дискусии.

До началото на 90-те години на ХХ век прогнозната крива съвпада изненадващо точно с реалните демографски данни. След това обаче темпът на нарастване на световното население значително се забавя, посочва БГНЕС. Затова съвременните прогнози предвиждат по-скоро стабилизиране на броя на хората на Земята на равнище от около 10 милиарда души.

Световното население продължава да нараства, но с все по-бавни темпове.

Първоначално броят на хората се увеличава рязко, защото смъртността намалява. По-късно обаче семействата по целия свят започват да имат все по-малко деца. Най-бързият растеж на световното население е регистриран през 1963 г., когато годишното увеличение надхвърля 2%. До 2020 г. този темп спада под 1%.

Според оценки на Организацията на обединените нации световното население ще достигне своя максимум в средата на 80-те години на XXI век, когато

След това броят на хората постепенно ще започне да намалява.

Петък няма да бъде първият предсказан край на света Още през 1910 г. преминаването на Халеевата комета предизвиква масова паника. Вестници предупреждават за отровни газове в опашката ѝ, които биха могли да унищожат целия живот на Земята. Някои търговци се възползват от страховете на хората и започват да продават противогази, защитни хапчета и дори „кометни чадъри“. Кометата обаче преминава, без да се случи нищо.

През следващите десетилетия многократно са обявявани нови дати за края на света. Американски радиопроповедник предсказва Страшния съд за 21 май 2011 г. На 21 декември 2012 г. приключва един от циклите в календара на маите, което мнозина също тълкуват като предзнаменование за края на света. Дори науката понякога е допускала грешки. През 1972 г. изследването „Границите на растежа“ предупреждава, че човечеството скоро ще изчерпи важни природни ресурси. Хората обаче откриват нови източници и решения, в резултат на което много суровини дори поевтиняват.

Проблемът при подобни прогнози винаги е един и същ: развитието от миналото просто се пренася в бъдещето. Така се пренебрегва обстоятелството, че хората реагират на възникващите проблеми и се приспособяват към новите условия.

Испанският режисьор Педро Алмодовар чете Георги Господинов и изпитва дълбоко възхищение към творчеството на българския писател. Това става ясно от негово интервю пред испанското радио Cadena SER 10. Разговорът с журналистката Пепа Бланес е посветен на новата книга на Алмодовар „El hombre que escribía en los aviones“, но засяга и отношението му към литературата, творческия процес и заплахите, които изкуственият интелект поставя пред човешкото творчество.

В края на интервюто става дума за литературните предпочитания на режисьора и за факта, че в момента той чете Саманта Швеблин и Георги Господинов – „двама автори, на които дълбоко се възхищава”. Не се уточнява коя книга на Господинов е привлякла вниманието на Алмодовар. Българският писател обаче се нарежда сре авторите, които режисьорът посочва като част от своите актуални литературни интереси.

Алмодовар разказва, че чете непрекъснато, обикновено по няколко книги едновременно, както и че винаги има купчина заглавия, които чакат реда си. Сред писателите, към които проявява особен интерес, е и испанката Алана Портеро, чийто нов роман току-що е завършил.

Режисьорът признава, че не вярва в оригиналността като предварително поставена цел. Според него творчеството се ражда от личните преживявания, прочетените книги, гледаните филми и срещите с други хора.

„Винаги съм тръгвал от себе си и от следите, които книгите, филмите, хората и преживяванията са оставяли у мен“, посочва той, цитиран от „Площад Славейков“.

Особено категоричен е Алмодовар по отношение на изкуствения интелект и опасността човешкото творчество да бъде заменено от автоматизирано производство на съдържание.

„Всичко, което е свързано с човешката култура, е застрашено и трябва да направим всичко възможно, за да го защитим“, предупреждава режисьорът. Той е убеден, че изкуственият интелект може да произвежда съдържание, но не и да създава изкуство от човешки преживявания, съмнения, грешки и натрупан житейски опит.

Алмодовар, създал филми като „Говори с нея“, „Кожата, в която живея“ и „Всичко за майка ми“, които отдавна са част от световния кинематографичен канон, не крие, че литературата е сред най-важните източници на вдъхновение за него. Споменаването на Георги Господинов в този контекст е още едно международно признание за българския писател, носител на „Международен Букър“ за романа „Времеубежище“ през 2023 г.

Изпълнителният директор и съосновател на Nvidia Дженсън Хуанг е подал оставка, съобщи управителният съвет на компанията, с което приключи продължилата няколко седмици сага, разкрила, че ръководителят е имал няколко извънбрачни връзки — включително една с предполагаема китайска шпионка. Това доведе цената на акциите на компанията до осеммесечно дъно поради опасения за националната сигурност, пише Variety.

Колет Крес, финансовият директор на Nvidia, ще изпълнява функциите на временен изпълнителен директор, докато съветът търси постоянен заместник. Тя ще остане финансовият директор на компанията по време на търсенето, което ще включва вътрешни и външни кандидати.

Съветът на директорите също така назначи технологичния мениджър Харви С. Джоунс, бивш изпълнителен директор на софтуерната компания Synopsys и член на съвета на директорите на Nvidia от 1993 г., за първи председател на съвета.

Фондация „За Нашите Деца“ открива 14-ото издание на традиционната си коледна кампания „Тази Коледа чудесата правите Вие!“, съобщи БТА, позовавайки се на организацията. Целта е хората да се обединят около каузата за детското благополучие – компании, организации, екипи и индивидуални дарители.

„Коледа ни напомня колко важно е да бъдем заедно, но за децата, които подкрепяме, грижата е необходима всеки ден“, посочват от фондацията. Коледната кампания е възможност общността от съпричастни хора да стане още по-голяма, допълват от „За Нашите Деца“.

Празничната инициатива на фондацията може да се реализира по три начина. Тя насърчава компаниите да превърнат традиционните коледни празненства в инициативи с кауза. Благотворителни търгове, кулинарни базари, коледно кино, турнири по настолни игри, творчески работилници и дори специален офис магазин за придобивки са част от предложенията.

Сред тях са благотворителният календар за 2027 г., създаден в колаборация с дизайнера Едис Пала, коледните чорапи „Еленчета“, празнични картички и други предложения с кауза.

И тази година социалноотговорни компании се включват в кампанията, като даряват част от приходите или стойността на избрани свои продукти и услуги в подкрепа на децата и семействата. Визията на коледната кампания отново е дело на художника, илюстратор и дизайнер Нанда Ментешева.

Изумрудената рокля на актрисата Кийра Найтли, с която тя се появява във филма „Изкупление“ от 2007 г., ще бъде предложена на търг в Лондон на 9 декември от аукционната къща Christie’s, съобщи БТА, позовавайки се на New York Post.

Ушитата от коприна и украсена с бродерии рокля е оценена от експертите на цена между 100 000 и 120 000 британски лири, но е възможно да бъде продадена и за значително по-висока сума.

Малко дрехи са оставяли толкова силно впечатление, колкото изумрудената рокля, носена от Кийра Найтли в ролята на Сесилия Талис в „Изкупление“. Проектирана от Жаклин Дюран, тя се е превърнала

Адаптиран по едноименния роман на Иън Макюън, филмът на Джо Райт от 2007 г. разказва история за любов, ревност и трагична заблуда. Именно с този тоалет героинята се появява в ключова сцена с Роби Търнър, изигран от Джеймс Макавой.

Дизайнът се отличава с гол гръб, подчертана талия с ефектна драперия в центъра и ефирна пола. Според автора на романа „Изкупление“ Иън Макюън, силуетът е създаден така, че да напомня за митична русалка.

където тоалетът ще бъде изложен до 17 ноември. В залите на аукционната къща той е представен редом с шедьовър на Жан-Мишел Баския, серия от ситопечатни платна на Анди Уорхол и картина на Клод Моне, оценена на между 12 и 18 милиона щатски долара. Всички те също могат да бъдат разгледани напълно безплатно в Ню Йорк точно сега.

Звездата от сериала „Малкълм“ Франки Мюниц е откаран в болница във Флорида, след като претърпява инцидент по време на тренировъчна обиколка на събитието по повод Деня на ветераните на пистата „Дейтона Интернешънъл Спийдуей“, предаде Variety.

Мюниц, който през 2006 г. започва втора кариера като състезателен пилот, трябваше да се състезава като част от отбора „Team Air Force“ в събитието на Ford „Proud to Honor Veterans Day Classic“. По време на тренировъчна обиколка, докато пистата е затворена за публиката, според Entertainment Tonight, Мюниц претърпява катастрофа с колата си. По-късно той е откаран в местна болница и вече няма да участва в събитието.

Според ET колегата му от сериала „Малкълм“ Брайън Кранстън също трябвало да присъства на събитието, за да го подкрепи. Мюниц продължава да се състезава дори когато през 2020-те години се завръща за кратко към актьорството. Той участва в серията „Craftsman Truck Series“ на NASCAR през последните три поредни сезона, а миналата година заснема и нова версия на „Малкълм“ в паузите между състезанията си. Той завършва на 25-то място в тазгодишната серия „Craftsman“.

Никол Кидман ще бъде удостоена с почетен „Сезар“ на 52-рата церемония по връчването на наградите „Сезар“ в Париж през февруари 2026 г., съобщава Deadline.

Тя се присъединява към списъка с именитите носители на отличието, сред които са Джим Кери (2026), Джулия Робъртс (2025), Кристофър Нолан (2024), Дейвид Финчър (2023), Кейт Бланшет (2022), Робърт Редфорд (2019) и Джордж Клуни (2017).

Австралийската актриса е работила с редица режисьори, високо ценени във Франция, сред които Стенли Кубрик, Джейн Кампион, Ларс фон Триер, Баз Лурман и Йоргос Лантимос.

След като пробива на международната сцена с „Мъртво вълнение“, тя печели признание за ролите си във филми като „Мулен Руж“, „Широко затворени очи“, „Другите“ и „Догвил“. Превъплъщението ѝ в ролята на Вирджиния Улф във филма „Часовете“

Наскоро тя беше удостоена с купа „Волпи“ за най-добра актриса на филмовия фестивал във Венеция през 2024 г. за ролята си във филма „Момиченце“.

Никол Кидман, която работи и като продуцент, е съоснователка на продуцентската компания „Blossom Films“, стояща зад сериали като „Големите малки лъжи“, „Отмяната“ и „Деветимата непознати“, в които тя също участва.

Сред професионалните ѝ отличия са званието „Кавалер на Ордена на Австралия“, присъдено през 2006 г., наградата по повод 70-годишнината на филмовия фестивал в Кан през 2017 г. и отличието „AFI Life Achievement Award“ през 2024 г., с което тя става първата австралийка, удостоена с тази чест.

52-рата церемония по връчването на наградите „Сезар“, организирана от Френската академия за изкуства и филмови техники (Académie des Arts et Techniques du Cinéma) с подкрепата на телевизионния оператор Canal+, ще се състои в театър „Олимпия“ в Париж на 25 февруари 2027 г.

Една от най-големите рок икони на всички времена Били Айдъл идва за първи път в България на 4 юли 2027 г. като част от програмата на Release Sofia Festival. С кариера, обхващаща почти 5 десетилетия, десетки хитове и харизма, превърнала го в една от най-разпознаваемите фигури в историята на рок музиката, той ще излезе на сцената на Sofia Live Park за концерт, достоен за впечатляващото му музикално наследство.

Организаторите на новия музикален фестивал, вече обявиха още една банда, която ще посети София за пръв път следващото лято - The Neighbourhood. Между 1977 и 1981 г., като харизматичен фронтмен на Generation X, Били Айдъл издава три албума, които оставят трайна следа в първата вълна на британския пънк, предаде БГНЕС.

През 1982 г. започва самостоятелната си кариера, рамо до рамо с китариста Стийв Стивънс. Заедно изграждат характерен звук, който съчетава суровата енергия на пънка с необузданата, неустоима сила на рокендрола. Резултатът е поредица от песни, превърнали се в емблематични за цяла епоха, сред които „Dancing With Myself“, „White Wedding“, „Rebel Yell“, „Eyes Without A Face“, „Flesh For Fantasy“, „Hot in the City“ и „Cradle of Love“. Той успява да наложи и собствен почерк върху редица кавър версии, най-известните от които са „Mony Mony“ и „To Be a Lover“. Неговият отличителен външен вид и експлозивно сценично присъствие, съчетани с въздействието на музикалните му видеоклипове по MTV, имат ключова роля за утвърждаването му като една от най-големите икони на 80-те години.

През годините Били Айдъл остава неизменна част от концертната сцена, а през 2025 г. се завръща и със студиен албум. Dream Into It е първият му дългосвирещ проект с нов авторски материал от 11 години насам и е посрещнат изключително топло както от феновете, така и от музикалните критици. През 2026 г. излиза и документалният филм Billy Idol Should Be Dead, който проследява живота и изпълнената с обрати кариера на артиста.

На 14 ноември 2026 г. музикантът ще бъде приет в Rock & Roll Hall of Fame, заедно със Стийв Стивънс, отбелязвайки поредния значим момент в дългогодишната си кариера. Отличието е признание за огромното му влияние върху музиката през последните десетилетия и добавя нова важна глава към историята на артист, който продължава да оставя своя отпечатък върху рокендрола.

Антъни Кларк, актьор и комедиант, най-известен с участието си в шест сезона на сериала „Yes, Dear“, почина във вторник. Той си отива на 62 години. За смъртта му съобщи неговият колега Майк О’Мали, който сподели новината в сряда в изявление, публикувано в X.

„Антъни Кларк почина вчера. Той беше изключително забавен човек“, написа О’Мали. „Когато с жена ми Лиза излизахме заедно в средата на деветдесетте години, Антъни вече беше известен в Бостън и редовно изчерпваше билетите за комедийните си представления. Първият път, когато го видяхме в „The Comedy Connection“, се смяхме, смяхме и пак се смяхме. Той беше толкова уникален – един от онези комедианти, които се смеят заедно с теб на абсурдността на историите и наблюденията си“.

Той продължи: „Бях му фен преди да станем приятели. Говорихме по телефона преди три седмици. Той отново ни накара да се смеем с глас. Почивай в мир, Тони“.

„Yes, Dear“ е излъчен за първи път по CBS през 2000 г., а в него участват Жан Луиза Кели, Лиза Снайдър, Били Гардел и Джоел Хоман, освен Кларк и О’Мали. Комедията проследява живота на две млади двойки и техните противоположни възгледи за отглеждането на децата. Любимият на феновете сериал се излъчва в продължение на шест сезона, въпреки че никога не получава голямо признание сред критиците — още през 2005 г. в статия, озаглавена „Още една година за „Yes, Dear“?“, списание „Variety“ пише, че „малката комедия, която успя“ „имаше сериозни шансове за още един сезон“, след като „избяга от смъртта миналата година“.

Преди да участва в ситкома, Кларк е имал роли във филми като „Dogfight“, „The Thing Called Love“ и „The Rock“.

Антъни Кларк е роден на 4 април 1964 г. в Линчбърг, Вирджиния. Той започва кариерата си като комедиант, а през 1995 г. участва в специалното предаване на HBO „Young Comedians“.

Емблематични разкроени поли се въртят над главите на посетителите, чанти със сребърно покритие блестят в таен подземен коридор, а прототип на скафандър пренася стогодишна модна история в бъдещето. Това са част от експонатите в новата постоянна изложба на италианската модна къща Prada в Милано, озаглавена Pradasphere, съобщи БТА, позовавайки се на Associated Press.

Експозицията проследява повече от век от историята на марката и представя нейното развитие чрез осем тематични пространства. Тя е част от разширяването на присъствието на Prada в галерията Galleria Vittorio Emanuele II,

 Снимка: Prada

„Изложбата действа като мултипликатор“, заяви Лоренцо Бертели, маркетинг директор на Prada Group и син на творческата директорка Миуча Прада и председателя на компанията Патрицио Бертели. По думите му запознаването с историята на марката променя представата на публиката за нея и често я насърчава да пазарува повече.

Компанията е основана през 1913 г. от братята Марио и Мартино Прада под името Fratelli Prada именно в миланската галерия. Сред експонатите са ранни модели луксозни чанти и аксесоари, както и творения, свързани с развитието на марката под ръководството на Миуча Прада.

Те олицетворяват характерното за модната къща съчетание между индустриални материали и лукс. Представена е и шоколадовокафява връхна дреха от първата ѝ колекция, показана през 1988 г. Сред знаковите модели от модните ревюта са обувки с мотив на пламъци от 2012 г., както и десени, наподобяващи плочки „Формика“. Тези творчески решения допринасят за утвърждаването на отличителния стил на марката, определян като „грозен шик“.

 Снимка: Prada

Експозицията разкрива и интереса на Миуча Прада и Патрицио Бертели към изкуството, архитектурата, киното и спорта. Сред най-необичайните експонати е прототип на скафандър, разработен съвместно с американската компания Axiom Space за бъдещите лунни мисии на НАСА. Prada участва в проектирането на външния му слой, който трябва да издържа на екстремни температури, както и на вътрешни елементи, осигуряващи терморегулация и комфорт.

Лоренцо Бертели обяснява, че натрупаният от компанията опит в разработването на материали е свързан и с участието ѝ във ветроходния спорт чрез отбора Luna Rossa, създаден през 90-те години за регатата America's Cup.

Организаторите обещават експозицията да се обновява и развива постоянно. Присъствието на Prada в миланската галерия вече обхваща осем етажа и включва сладкарницата Marchesi 1824, пространството за съвременно изкуство Osservatorio Fondazione Prada, частен салон и апартамент. Обиколката завършва в таен подземен тунел, свързващ бутиците за мъжка и дамска мода. Сред по-малко познатите експонати е и рокля, наподобяваща полилей, създадена за филма на Баз Лурман „Великият Гетсби“ от 2013 г.

Първият трейлър на последния сезон на „Емили в Париж“ вече е тук и ни връща чак към първия сезон, когато смелата героиня, изиграна от Лили Колинс, пристига за първи път във френската столица, пише Deadline.

Както се казва във видеото, онова, което започва като временно отклонение от живота на Емили в Чикаго, се превръща в приключението на живота ѝ. Любовният ѝ живот също не е лишен от обрати – от връзката с Габриел (Лукас Браво) до романтичните увлечения по Алфи (Лусиен Лависконт) и Марчело Муратори (Еухенио Ранк). През всички перипетии – от полетите с балон с горещ въздух до новата прическа с бретон – неизменно до Емили е най-добрата ѝ приятелка Минди Чен (Ашли Парк).

които ще поставят на изпитание нейната лоялност“, гласи посланието на шести сезон. „Неочаквани професионални конфликти и променящи се взаимоотношения я принуждават да преосмисли къде се крие истинското ѝ бъдеще. Така тя се изправя пред един последен избор между кариерата, любовта и живота, който е изградила в Париж.“

Трейлърът ни връща към пристигането на Емили във френската столица, където тя се превръща в своеобразен гид за своите последователи в социалните мрежи, разкривайки им красотата и очарованието на Париж. В една от сцените героинята се опитва да подреди пъзела около сложните отношения между готвача Габриел и Камий. Междувременно съветът на шефката ѝ Силви (Филипин Льороа-Больо) да се „влюбва“ и да „прави грешки“ оживява в поредица от кадри – от романтичните разходки с Марчело до бляскавия черно-бял маскараден бал, където Емили танцува с Габриел.

когато Габриел изпрати пощенска картичка на Емили от островната държава, където се озова заради работа на яхта. Двамата се сблъскват, докато разглеждат цветя, а междувременно Минди наблюдава как Алфи се разтяга, преди да скочи в басейна, докато годеникът ѝ Нико е зад нея. Напрегнатата сцена загатва за продължението на любовния триъгълник, с който приключи историята на най-добрата приятелка на Емили в петия сезон.

Създател, изпълнителен продуцент и сценарист на сериала е Дарън Стар. Актьорският състав, който се завръща за шестия и последен сезон на „Емили в Париж“, включва още

Сред изпълнителните продуценти са Тони Ернандес, Лили Бърнс, Андрю Флеминг, Алисън Браун, Робин Шиф, Грант Слос, Джо Мърфи, Стивън Браун, Райън Маккормик и Рафаел Бенолиел.

След като това лято се потопихме в „Нощ на улица „Черешова“, където повечето хора и животинки спят спокойно, сега е време всички да се събудят и да започнат приготовленията за коледните празници. На 13 ноември излиза от печат още едно заглавие от обичаната поредица на Ротраут Сузане Бернер, която радва милиони малките читатели по света. Този път авторката е подготвила изненада – „Коледа на улица „Черешова“ пристига в книжарниците с римуван текст. Преводът му е дело на Десислава Желева, съобщават от издателство „Колибри“.

Добро утро,

приятели мили и скъпи!

Радост е, Коледа днес ще настъпи.

Но защо ли часовникът толкова вяло

отмерва си времето? Сякаш е спряло.

Но Франк е измислил със този проблем

как на шега да се справи съвсем.

Наскоро му хрумна идея такава –

„Коледна супа в кафето“ да правя...

Ротраут Сузане Бернер е немски графичен дизайнер и илюстратор. Тя се фокусира върху книги за деца и младежи, като е илюстрирала над 80 книги и над 800 корици. За приноса си като детски илюстратор Бернер е финалист

До момента у нас са издадени „Зима на улица „Черешова“, „Пролет на улица „Черешова“, „Есен на улица „Черешова“, „Вкъщи на улица „Черешова“, „Лято на улица „Черешова“ и „Нощ на улица „Черешова“.

Актрисата Кристина Апългейт, която беше погрешно диагностицирана с множествена склероза, допуска, че симптомите на все още неустановеното ѝ заболяване може да са свързани с дефект в гръдните ѝ импланти, предаде „Булевард България“.

Тогава тя се подлага на двойна мастектомия, след като става ясно, че е носител на мутация в гена BRCA1, която повишава риска от развитие на онкологично заболяване. Операцията е последвана от реконструкция на гърдите с импланти.

54-годишната актриса признава, че е трябвало да ги подмени още преди време. Сега тя допуска, че именно те може да са в основата на хроничната умора и силните болки в тялото, които изпитва. Съмненията ѝ се появяват след неочакван обрат в търсенето на причината за здравословните ѝ проблеми.

Въпреки това тежкото ѝ състояние не се подобрява, а причината за здравословните ѝ проблеми остава неизвестна. „Изобщо не мога да движа дясното си рамо. Не мога да си вдигна ръката“, споделя актрисата в подкаста си MeSsy, посветен на живота ѝ с неврологичното заболяване. Тя разказва още, че болките в цялото ѝ тяло са толкова силни, че всяка сутрин се нуждае от около 10 минути, за да успее да седне или да стане от леглото.

Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) потвърждава, че някои жени с гръдни импланти съобщават за нежелани симптоми като хронична умора, мускулни и ставни болки, затруднена концентрация, проблеми с паметта и промени в теглото.

макар двете състояния да имат напълно различен произход. Засега не е ясно дали лекарите на Апългейт са изследвали възможността за имунна реакция към имплантите като причина за неразположението ѝ. Междувременно актрисата преминава през допълнителни изследвания за други възможни заболявания, сред които ревматоиден артрит, лаймска болест и лупус.

Стафилококи, Микрококус лутеус и други... тези микроби не са открити в каналите на Амстердам, а върху повърхността на картината „Нощна стража” - емблематично произведение на Рембранд. Сега нова изложба дава възможност на посетителите да се „запознаят” с тях, предаде АФП.

С цел да събуди любопитството на публиката към невидимия живот, който ги заобикаля, лабораторията на музея „Артис-Микропия” (Artis-Micropia) е обединила усилията си с реставраторите на картини от „Райксмузеум”. Изложбата разкрива микроскопичния свят, който обитава шедьовъра на Рембранд.

Бактериите, изолирани от проби, взимани в продължение на шест месеца от около шестдесет места по картината и впоследствие отгледани в колонии, са изложени в петриеви чаши до репродукция в естествена големина на емблематичната творба.         „Открихме изобилие от микроби, които се срещат много често, например върху човешката кожа или в почвата”, казва  Елин ван Блоис, микробиолог в „Артис-Микропия”, цитирана от БТА.         Микробите, присъстващи върху картината, не са вредни за произведението на изкуството. По думите ѝ обаче е невъзможно да се определи дали някои от тези микроорганизми датират от епохата на великия нидерландски майстор.

„Би било наистина страхотно, нали? Ако можехме да установим връзка с Рембранд. За съжаление обаче, въз основа на един-единствен микроб, не можем да кажем дали той е там от 400 години или от вчера”, продължава тя.

Резултатите от изследването са не по-малко интригуващи, тъй като на място, където лакът е бил отстранен от картината с цел реставрация, учените са открили микробактерия от вида Saccharophyllum, която се среща често в район, където се намира захарна рафинерия в Япония. Това е истинска загадка за Елин ван Блоис.

„Това ще ме занимава години наред. Виждате ли в какво се състои красотата на науката - задаваш един въпрос и в замяна получаваш сто други”, казва още изследователката.

Тази изложба е част от по-широката инициатива „Операция „Нощна стража” - мащабен проект за изследване и реставрация на шедьовъра, която се провежда от 2019 г. пред погледите на посетителите на „Райксмузеум”, в специално проектирана за целта остъклена зала.

„Благодарение на този вид сътрудничества разширяваме хоризонтите си и започваме да си задаваме въпроси от друго естество”, отбелязва Катриен Кеуне от „Райксмузеум”. „Знанията, които придобиваме, можем да приложим и към други картини”, категорична е тя.        Изложбата ще бъде отворена за посетители от 11 ноември. През следващите месеци ще бъдат взети и други проби, които постепенно ще обогатяват експозицията.

Дуа Липа, Tame Impala и SZA ще бъдат хедлайнери на музикалния и художествен фестивaл Coachella 2027. Новината за състава на фестивала се появи, след като SZA намекна за хедлайнерите в социалните мрежи. Daddy Yankee ще има свое специално място в програмата, което обикновено се запазва за четвърти хедлайнер като бонус, както и Justice, които ще представят за първи път песента „Blinded by the Lights“. Сред останалите изпълнители, които заемат челни места в афиша, е Мадона. Фиби Бриджърс, Дон Толивър, Зара Ларсън, Weezer, Дом Дола, Киго, Empire of the Sun и Role Model също са сред най-големите имена в афиша.

По-надолу в списъка са Kehlani, Jisoo, Tiesto, Adéla, Maneskin, Four Tet, Becky G, The Neighbourhood, Реми Уолф, Виктория Моне, Каролин Полачек, EsDeeKid, Underworld, Nettspend, Pinegrove, Леон Томас, Пеги Гоу, Джорджо Мородер, Мариях ът Сайънтист, Babymonster, Магдалена Бей, Мърда Бийтс, Xaviersobased, Бела Кей, Haute & Freddy, Биа Милър, Gang of Youths, Мартин Гарикс и много други.

Coachella 2027 ще се проведе в Empire Polo Club в Индио, Калифорния, през два уикенда – от 9 до 11 април и от 16 до 18 април. Продажбата на билети започва на 13 ноември в 12:00 ч. по тихоокеанско време на уебсайта на фестивала.

YouTube ще се завърне за 15-та поредна година като ексклузивен партньор за пряко излъчване за тези, които не могат да присъстват на място. Вече са налични хотелски пакети, включващи билети, настаняване и транспорт.

Програмата бе обявена след изключителна година за Coachella, в която се откроиха изпълненията на Сабрина Карпентър, Джъстин Бийбър, Карол Г и Анима. Мадона, която заема едно от първите места в тазгодишния списък, се появи като изненадващ гост по време на втория уикенд на концерта на Карпентър, за да представят за първи път новия си сингъл „Bring Your Love“.

Във вторник сутринта на автомагистрала „Тракия“ се случва една от най-тежките пътни трагедии в съвременната ни история. В отсечката между пътните възли „Кабиле“ и „Зимница“ (при 289-и и 294-и километър) падна внезапна, плътна като стена мъгла. Видимостта от 80 метра се свива до едва 10 метра. Резултатът е опустошителен: две верижни катастрофи в двете платна, 86 участващи превозни средства, 12 загинали и 50 ранени, сочат данните към момента. 

Мъглата на магистрала е един от най-опасните феномени, защото скоростта там е висока, а разстоянието за спиране се увеличава драстично, пише vesti.bg. Ето какво трябва и какво в никакъв случай да не правите, ако попаднете в подобна ситуация:

Рязкото спиране в мъгла е сигурен начин автомобилът зад вас да се вреже в задната ви част. Намалявайте предавките и плавно натискайте спирачката, за да светнат стоповете и да предупредите движещите се отзад.

При рязко падане на видимостта под 20-30 метра веднага пуснете аварийните светлини. Това е най-яркият и бързо забележим сигнал за шофьорите зад вас.

Той е проектиран да пробива гъстата мъгла. Важно: Изключете го веднага щом мъглата се разсее или зад вас се приближи кола на близко разстояние, за да не заслепявате колегите си.

Дългите светлини се отразяват в капчиците вода в мъглата и създават т.нар. „бяла стена“ пред очите ви, което прави видимостта още по-лоша. Използвайте само къси светлини и предните фарове за мъгла.

При скорост от 90 км/ч автомобилът изминава 25 метра за една секунда. В мъгла спазвайте правилото за поне 4-5 секунди разстояние от колата пред вас.

Не гледайте в измислени точки напред. Фиксирайте непрекъснатата бяла линия отдясно (края на платното). Тя е най-сигурният ви ориентир за пътя.

Това е една от най-честите фатални грешки. В гъста мъгла аварийната лента се превръща в капан - идващите отзад шофьори често я бъркат с лентата за движение и се забиват в спрелите коли.

Ако колата ви е спряла поради верижен сблъсък или блокиран път, не оставайте вътре. Неизвестно колко още автомобила и тежки камиони се движат с висока скорост зад вас.

Облечете светлоотразителна жилетка (дръжте я в купето, а не в багажника) и излезте през дясната врата.

Отдалечете се максимално бързо зад мантинелата в банкета или на тревната площ. Това е единственото наистина безопасно място на магистралата в такъв момент.

Пазете вниманието си 100% върху ситуацията около вас.

Екипът на Art Portal News изказва своята съпричастност към близките на загиналите и десетките ранени в трагичните катастрофи на АМ „Тракия“.

Френски магистрати започнаха разследване срещу писателя Мишел Уелбек по подозрение в съучастие в подбуждане към дискриминация, омраза или насилие срещу мюсюлманите, предаде ДПА, позовавайки се на съобщения във френски медии.

Разследването се води в Нантер и е свързано с интервю на Уелбек с философа Мишел Онфре, публикувано през ноември 2022 г. в списание Front Populaire.

В интервюто авторът на романите „Подчинение“ и „Елементарните частици“ прави остри изказвания за мюсюлманската общност във Франция. Според медийни публикации я представя като заплаха за сигурността на французите. Той посочва също, че французите не желаят мюсюлманите да се асимилират. Според него те трябва или да спрат да ограбват и нападат французите, или да напуснат страната.

Писателят говори и за възможността в бъдеще да има „атаки, обратни на тези в Батаклан“, насочени срещу мюсюлмани, пише БТА. Изказването е препратка към ислямистките терористични нападения в Париж на 13 ноември 2015 г., включително атаката в концертната зала „Батаклан“.

Адвокатите на писателя отхвърлиха обвиненията. В коментар за вестник „Фигаро“ те посочиха, че спорните изказвания не съдържат нито пряк, нито косвен призив за извършване на подобни действия и следователно попадат под защитата на свободата на словото.

Френско-алжирският писател Камел Дауд е осъден в негово отсъствие на пет години затвор в Алжир по дело, в което се изправя срещу жена, обвинила го, че е откраднал нейната история за романа си „Хурии”, предаде АФП, позовавайки се на публикация във в. „Ел Хабар”. Съдът в алжирския град Оран е осъдил също на пет години затвор и съпругата на писателя -  психиатърка, която в продължение на няколко години е лекувала ищцата, Саада Арбейн.

Тя и Дауд са осъдени също така на глоба от по 300 000 динара (около 2000 евро) всеки.         Саада Арбейн, оцеляла от клане по време на „Черното десетилетие”, обвинява автора, че е използвал елементи от живота ѝ, за да напише книгата си  „Хурии”, отличена с литературната награда  „Гонкур” за 2024 г. Дауд оспорваше твърдението ѝ.         Двойката беше обвинена по-конкретно в разкриване на професионална тайна, отнемане на медицинско досие и накърняване на неприкосновеността на личния живот.

Съпругата на Камел Дауд каза в интервю през уикенда, че не е нарушавала медицинската тайна, нито е предавала медицинското досие на Саада Арбейн на писателя. Тя добави, че семейството ѝ поддържа приятелски отношения с това на Арбейн, както и че е започнала процедура по развод с Дауд.

Случаят доведе и до съдебно производство във Франция. На 8 септември 2026 г. съд в Париж оправда Камел Дауд по дело за клевета, заведено от Саада Арбейн във връзка с изказвания, направени от писателя в интервю за „Фигаро”.

Съдиите постановиха, че въпросните изказвания не позволяват идентифицирането на ищцата. Това съдебно решение не касаеше обвиненията, свързани с използването на нейната лична история в романа „Хурии”. 

Един от най-добрите американски театрални актьори - Стейси Кийч, най-известен с ролята си на рошавия частен детектив Майк Хамър в едноименния телевизионен сериал и чиято кариера почти се проваля, след като през 1984 г. е изпратен в затвора заради опит да внесе контрабандно кокаин във Великобритания, е починал вчера на 85-годишна възраст, съобщи Асошиейтед прес.

Той е починал в дома си в село Магдаленка, Полша, „след продължителна и тежка битка със сериозно сърдечно заболяване и сърдечна недостатъчност“, съобщи съпругата му Малгося Томаси Кийч в изявление. През юни 2017 г. актьорът получи инфаркт на сцената по време на представление в Чикаго.

Макар да е смятан за един от най-изтъкнатите изпълнители на Шекспир и любимец на легендарни режисьори като Джон Хюстън, Кийч остава завинаги свързан с образа на коравия частен детектив Хамър – измислен литературен герой, създаден от писателя Мики Спилейн.

Сред ролите му са тази на побъркан полковник във филма „Деветата конфигурация“, главната роля в телевизионния комедиен сериал „Тит“ (Titus), участие в номинираната за „Оскар“ драма на Александър Пейн „Небраска“, както и ролята на нюйоркски архиепископ в полицейския сериал на Си Би Ес „Синя кръв“.

Миналата година той се представи впечатляващо в ролята на озлобения баща на Джордж Клуни във филма „Джей Кели“, предаде БТА.

„Целта ми бе да имам най-голямото възможно разнообразие от роли. Това вероятно попречи на кариерата ми“, казва той пред списание „Ню Йорк“ през 2012 г. „Изборите ми имаха своята цена. Но аз изиграх Хамлет, Ричард Трети и крал Лир и не бих заменил това за нищо“, допълва той.

Американският актьор Лу Даймънд Филипс, който играе сина на Кийч в телевизионния филм от 2008 г. „Самотният ездач“, написа в социалната мрежа Екс, че е бил „ненадминат актьор, изискан, щедър и изключително мил, дори когато беше като тлеещ вулкан. Един от най-великите. Горд съм, че можах да споделя няколко сцени с него“.

Джордан Фишър ще изиграе ролята на „The Kid“ в бродуейската адаптация на „Purple Rain“. Като ветеран на сцената, известен с главните си роли в „Moulin Rouge!“, „Hadestown“ и „Dear Evan Hansen“, той поема ролята, която Принс изигра във филма от 1984 г. Предпремиерните представления на мюзикъла ще започнат на 12 март 2027 г. в театъра „Majestic“, а премиерата е насрочена за 12 април, посочва The Hollywood Reporter.

Алтернативен изпълнител, чието име ще бъде обявено по-късно, ще играе ролята на „The Kid“ във вторник вечер и в сряда следобед. Допълнителният състав ще бъде обявен на по-късна дата.

Мюзикълът, базиран на филма, включва музика на Принс, сред която „When Doves Cry“, „I Would Die 4 U“, „Take Me with You“ и „Purple Rain“. Мюзикълът разказва за млад изпълнител, известен като „The Kid“, който се опитва да доведе групата си до слава, докато се справя със собственото си бурно минало, с певец-конкурент и с зараждаща се романтична връзка.

В допълнение към участията си на Бродуей, които включват също ролите на Лоурънс/Филип в „Хамилтън“ и на Антъни в най-новото възстановяване на „Суини Тод“, Фишър е участвал на екрана в продукциите на Netflix „Hello, Goodbye, and Everything in Between“, „To All the Boys: P.S. I Still Love You“, „Work It“, „Rent: Live!“, „Grease: Live!“ и „Turning Red“ на Disney/Pixar.

„Знаем, че Джордан Фишър е изключителен талант, но най-вълнуващото в това да го гледаме как се вживява в ролята на „The Kid“ е откриването на огъня, скрит под повърхността: самоувереността, уязвимостта и неуморният творчески дух, които разпознаваме в Принс“, каза режисьорът Сахим Али. „Джордан внася всичко това в ролята, заедно с една заразителна щедрост, която прави всички около него по-добри. Той открива нещо сурово, изненадващо и дълбоко човешко в този емблематичен герой и нямам търпение публиката на Бродуей да го усети“.

Мюзикълът идва на Бродуей след световната си премиера в „Стейт Тиътър“ в Минеаполис през есента на 2025 г. Оттогава насам творческият екип на спектакъла претърпя промени – Али („Buena Vista Social Club“) вече е режисьор на мюзикъла, а сценарият е преработен от Питър Дучан („Dogfight“). Хореографката Ебони Уилямс остава в екипа („Sneakerella“; допълнителна хореография за „Renaissance World Tour“). 

Боби Зет и Морис Хейс, и двамата работили с Принс, са музикални консултанти на продукцията. Орин Уолф, продуцент на „Buena Vista Social Club“, е главен продуцент.

Актьорите Филип Буков, Гергана Спиридонова, Жаклин Дочева и Даниел Пеев – Дънди започнаха репетициите на романтичната комедия „Грешката е вярна“, в която таро картите, астрологията и изкуственият интелект се намесват в търсенето на любовта. Премиерата на спектакъла е насрочена за 14 декември в Théatro „Отсам канала“, съобщават от продуцентската компания Breак a leg.

Новият театрален проект е по идея на Лиза Григорова-Макариев и Мартин Макариев. В екипа участват още Мартин Каров, Александър Сано и Свилен Ноев от група „Остава“.

„Грешката е вярна“ представя историята на четирима приятели, които се опитват да надхитрят съдбата, но вместо това забъркват истински хаос. Защото понякога пътят към правилния човек минава през поредица от грешни решения.

Две годишнини, свързани с историята на варненското кино, ще бъдат отбелязани тази година. Навършват се 100 години от премиерата на първия игрален филм, заснет във Варна – „Курортен сън“ (1926 г.), както и 40 години от кончината на неговия сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля Панайот Кенков (1899–1986 г.), съобщават местните медии.

По този повод Музеят за нова история на Варна организира тематична вечер, посветена на Кенков. Събитието ще се състои на 20 ноември (петък) от 18:00 ч. В програмата е включена прожекция на филма „Курортен сън“, а гостите ще имат възможност да се срещнат и да разговарят с представители на рода Кенкови.

Предметите и фотографиите се съхраняват от далечната му племенница Мария Кенкова. В програмата е предвидено и представяне на двете известни интервюта, дадени от Панайот Кенков в края на живота му, чиито текстове ще оживеят чрез озвучаване с помощта на изкуствен интелект.

На 27 ноември излиза от печат епичната финална част от змейската сага на Васил Попов – „Караеврен“, чиято корица е дело на Живко Петров. Книгата ще бъде представена лично от автора по време на специална среща с читателите в Sofia Live Club на 1 декември, съобщават от издателство „Колибри“.

В новата му творба демоните, изплували от язовир „Караеврен“ и потопения асклепион, продължават да тормозят жителите на странджанското село Усое. Божана Горнева тепърва ще се сблъска с истинската им мощ в стремежа си да отмъсти за смъртта на своята приятелка Лора Кадурина и да предпази сина си от аждера. За да се пребори с цялото му демонично войнство, тя ще трябва да се гмурне в миналото, откъдето на помощ ще ѝ се притече един граничар.

„Змеят се усмихна и продължи:

– Но виж, малки Яворе, аз мога да ти дам нещо безценно. Едно яйце, което моята Светица пази в Подземното царство...

Явор изобщо не разбираше за какво проклето яйце говори демонът.

– То може да върне баща ти. Лазар Караиванов. Нали за това копнее сърчицето ти? Татко ти да си дойде при теб и майка ти!“

– Из „Караеврен“

Всяка предварителна поръчка през сайта на издателството ще бъде придружена от личен автограф от автора. „Караеврен“ ще излезе в издание с твърди корици на 4 декември. Повече информация за премиерата на книгата можете да откриете ТУК.

Васил Попов е роден през 1990 г. в София. Завършва екология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което в продължение на три години работи за телевизионния канал „Нешънъл Джиографик“. Страстта му към фотографията го отвежда на впечатляващи места из цяла България, а интересът му към българската природа и фолклор се превръща в основа на бъдещия му творчески път.

През 2020 г. печели първия конкурс за оригинален аудиосериал, организиран от Storytel Studio. Така на българския литературен пазар се появява „Мамник“ – произведението, което променя историята на жанровата литература у нас и продължава да разкрива пред хиляди читатели енигматичните образи на българския фолклор. Автор е и на книгите „Вълчи разкази“ (2022), „Пермафрост“ (2023), „Лехуса“ (2024) и „Аждер“ (2025). 

На 15 и 28 ноември от 19:00 часа на голямата сцена на Театър „София“ проф. Маргарита Младенова представя спектакъла „Не свиква с тъмното окото (Корени)“ – авторска постановка, посветена на 60-годишнината от създаването на театъра. Тя е изградена върху текстове от Йордан Радичков, Иван Радоев, Иван Пейчев, Стефан Цанев, Валери Петров, Веселин Ханчев, Георги Марков, Боян Папазов, Константин Илиев и Първан Стефанов, съобщават от трупата.

 Снимка: Иван Дончев

Сценографията е дело на Ивайло Николов, композитор е Христо Намлиев, а музикален консултант по кларинет – Огнян Михов. В „Не свиква с тъмното окото (Корени)“ участват Ангела Канева, Владимир Солаков, Гергана Филипова, Гринго-Богдан Григоров, Даниел Кукушев, Дария Симеонова, Димитър Стойнов, Елена Дечева, Елеонора Иванова, Ивайло Герасков, Йоанна-Изабелла Върбанова, Лилия Маравиля, Мила Банчева, Милена Живкова, Мирослав Тънгаров, Михаил Милчев, Невена Калудова, Неда Спасова, Николай Димитров, Петя Силянова, Пламен Манасиев, Симона Халачева, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, Евтимиос Триандафиллу, Ириней Константинов и Сава Пиперов.

Екипът зад проекта описва спектакъла като среща между поколения, текстове и светове – пътуване през паметта, настоящето и онова, което предстои. Разговор за свободата, избора, идентичността и силата на духа. Спектакалът е посветен на „нашите учители – автори, режисьори и актьори – сталкери в магичната зона на театъра, с любов“.

„Помня поетичната му сила и до ден днешен следвам неговия завет. Следвам духа на театъра, предназначен да разтърсва с истина човека на сцената и в залата, да тревожи и пробужда неговото съзнание. Да вълнува, но и да ни предизвиква да мислим“, споделя проф. Маргарита Младенова.

 Снимка: Иван Дончев

Тя допълва, че в продължение на години взривоопасният интелектуален и критичен заряд на неслучайно събрани творци като Йордан Радичков, Иван Радоев, Стефан Цанев, Константин Илиев, Валери Петров, Иван Пейчев, Боян Папазов, Веселин Ханчев и Георги Марков, заедно с режисьори като Леон Даниел, Любен Гройс и Николай Поляков и група великолепни актьори, създава театър на бъдещето въпреки ограниченията на социалистическата действителност.

„За нас – следващите поколения театрали – уроците на този театър бяха и кураж, и изпитание. Днешният ни спектакъл е вдъхновен опит да поемем „щафетата“ от тях и да я продължим – не в буквата, а в духа“, казва още проф. Младенова.

Националният център по трансфузионна хематология (НЦТХ) призова за кръводаряване в цялата страна след тежките верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“, при които по последни данни са загинали 12 души, а 51 са ранени, 13 от тях – в тежко състояние. За кръводарители апелира и болницата в Сливен, където част от пострадалите се нуждаят от спешно кръвопреливане. Междувременно два военни самолета „Спартан“,

От НЦТХ призоваха всички, които са здрави и отговарят на условията за кръводаряване, независимо къде се намират, да посетят най-близкия център по трансфузионна хематология и да дарят кръв.

има тежко болни пациенти и се извършват спешни операции, при които са необходими кръв и кръвни съставки“, заявиха от НЦТХ.

От болницата в Сливен също призоваха за кръводаряване, след като по последни данни на Министерството на здравеопазването там са приети за лечение 18 души. Желаещите могат да дарят кръв

В Ямбол кръв също може да се дари в МБАЛ „Св. Пантелеймон“. В Бургас, където са настанени седем от пострадалите, желаещите могат да посетят Отделението по трансфузионна хематология на УМБАЛ Бургас. Осигурен е извънреден екип, който днес ще приема кръводарители и след 14:00 часа. Секторът се намира в жълтата сграда зад ДКЦ I.

В Районния център по трансфузионна хематология в Стара Загора кръводаряването ще продължи с удължено работно време, докато има желаещи. Оттам увериха, че наличните количества кръв и кръвни съставки са достатъчни, за да посрещнат нуждите на пострадалите, но при необходимост имат готовност да организират допълнителна акция. От центъра призоваха гражданите да проявят съпричастност и солидарност.

11 ноември ще бъде обявен за ден на национален траур в памет на 12-те жертви на тежките верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“. Това съобщи премиерът Румен Радев, който пристигна на мястото на трагедията заедно с министрите на вътрешните работи, здравеопазването и отбраната.

сред които изграждането на единен национален информационен център и поставянето на електронни табла по магистралите, които да предупреждават шофьорите за опасности в реално време. Вътрешният министър Иван Демерджиев определи липсата на обмен на информация между ТОЛ системата и „Пътна полиция“ като сериозен пропуск. По думите му видимостта в района на катастрофите е намаляла внезапно от 70–80 на едва 10 метра. Предстои да бъдат проверени качеството на пътната настилка, маркировката и мантинелите, а събраните материали ще бъдат изпратени на прокуратурата. Премиерът съобщи още, че държавата ще осигури финансова подкрепа за засегнатите семейства.

Министерството на здравеопазването откри телефонна линия за близките на хора, с които няма връзка и за които има съмнения, че са пострадали при катастрофата. Номерът за контакт е 02 930 11 52.

Държавна агенция „Архиви“ получи смятано за изчезнало знаме от Илинденско-Преображенското въстание. Реликвата е дарена от Мария Атанасова, наследник на участници в революционните борби в Македония и Одринско, която е пазила знамето през изминалите десетилетия.

Историческата ценност ще може да бъде видяна до Коледа в Регионален държавен архив – София, след като в края на месеца приключи текущата изложба, пише БТА.

Бойното знаме е на четата от село Загоричани, Костурско, участвала в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г. „Знамето е участвало в сражения, носи следи от тях, пробивано е на три места от куршуми, от едната страна е било разпрано“, каза председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев.

Реликвата е спасена от дядото на Мария Атанасова - Петър Марков, който го е поел от четник, убит в сражението, чието име засега е неизвестно, посочи още доцентът. Заедно със знамето е опакована снимка, на която може да се види Петър Марков от ляво, а от дясно е четникът, от когото той е спасил знамето.

То е ушито в края на ХIХ или в началото на ХХ век от Маслинка Грънчарова, учителка в Загоричани, която е майката на неговия първи знаменосец. Не се знае дали това е същият четник като този на снимката, обясни доц. Груев.

След разгрома на въстанието, историческата реликва е пренесена в София. Знамето е било поставено над тленните останки на Гоце Делчев в Македонския културен дом. По време на Втората световна война е върнато в Загоричани, където е посрещнато тържествено от местните българи. Доскоро се смята за изчезнало или дори изгорено в Загоричани след 1944 година.

Благодарение на предците на Мария Атанасова знамето е било пренесено в България и въпреки започналите след 1944 г. репресии срещу дейци на ВМРО, е било съхранено. По-късно е било преместено от нея и опазено извън България. Доц. Груев обясни, че знамето е реставрирано във Виена от Атанасова и е поставено в херметично затворена стъклена рамка, за да се предпази от обезцветяване и молци.

Председателят на агенцията предаде реликвата на Йордан Симов, директор на Регионален държавен архив – София, където тя ще бъде съхранявана. След необходимите изследователски и други архивни процедури, които предстоят и след ремонта, който ще бъде направен в Института за история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Гаджев“ в Гоце Делчев, знамето ще отиде за постоянно там, обобщи доц. Михаил Груев. 

Популярното музикално шоу Rammstein Symphonic Experience включва България в спирките на зимното си турне през 2027 г. Концертът ще се състои на 5 март във Варна, съобщават организаторите от AKBTEAM.

В проекта пълен оркестър представя едни от най-популярните композиции на германската група Rammstein в различен музикален прочит, който подчертава тяхната драматичност и емоционална наситеност. Творчеството на бандата често засяга теми като силата, болката, страстта, бунта и свободата. В симфоничната интерпретация тези мотиви придобиват ново звучене, а добре познатите песни разкриват различни нюанси. Така дори

Създадено в Обединените арабски емирства, шоуто вече е впечатлило публиката и почитателите на групата в различни страни. Rammstein Symphonic Experience продължава международното си турне, представяйки своята мащабна оркестрова интерпретация на музиката на германската банда. Спектакълът съчетава изпълнения на живо от пълен симфоничен оркестър с кинематографично видеосъдържание, впечатляващи светлинни ефекти и специално изградена визуална режисура. Публиката може да очаква

Билетите ще бъдат пуснати в продажба съвсем скоро, като допълнително ще бъдат обявени и мястото, на което ще се състои концертът. Повече информация ще откриете ТУК.

Everlast, артистът, който преминава музикалните граници между рапа, блуса и рока с лекота, ще изнесе концерт в София на 13 февруари 2027. Той ще представи на живо на Vidas Art Arena „Embers to Ashes”, първия си нов албум от осем години насам. Продажбата на билети стартира на 13 ноември в мрежата на Ticket Station на цени от 39 евро, а предварителната продажба за членовете на Fest Club е на 12 ноември.

Erik Francis Schrody, познат по света и у нас като Everlast, се появява в началото на 90-те като част от хардкор хип-хоп иконите House of Pain. Триото в състав Everlast, Danny Boy и DJ Lethal издава през 1992 „Jump Around“, един от хитовете на всички времена, който и днес звучи на стадиони и партита по целия свят.

След House of Pain Everlast поема по собствен път. Албумът му Whitey Ford Sings the Blues (1998) става тройно платинен и стига до 9-о място в Billboard 200. Хитовете „Ends“ и „What It's Like“ обикалят радиата по света, а „What It's Like“ се превръща в един от химните на десетилетието и носи на Everlast номинация  за „Грами” за Best Male Rock Vocal Performance. Година по-късно той записва „Put Your Lights On“ със Santana за албума му Supernatural и печели  „Грами” за Best Rock Performance за дуета. 

През 2026 Everlast се завръща с „Embers to Ashes” осмия си студиен албум и първи с Thirty Tigers и Regime Music Group. Записан в Нашвил и продуциран от Yelawolf, албумът идва след трудно десетилетие за артиста и разказва за славата, спечелена и изгубена, за внезапните обрати, които променят посоката на един живот, за мъдростта и платените скъпо житейски уроци. Звукът стъпва на американа, блус и рутс рок, но през него минават и умелите текстове и дълбокият баритон на Everlast.

„Едно от най-важните неща, които музиката прави, е да те накара да седнеш и да си кажеш: „Леле, не знаех, че някой друг мисли същото или чувства същото. А така се чувстваш по-малко сам”, споделя Everlast.

Пол Маккартни се присъедини към пантеона на милиардерите, след като списание „Форбс“ оцени нетното му богатство на около 1,4 милиарда долара. Изданието присъди тази титла на сър Пол при стартирането на своя бюлетин „The Billie“, посочвайки като основен източник на богатството му неговия каталог, правни маневри, турнета и колекция от произведения на изкуството. С нетна стойност от 1,4 милиарда долара той е третият най-богат музикант в света след Тейлър Суифт с 2 милиарда долара и Джей-Зи с 2,8 милиарда долара, подчертава Variety.

Според „Форбс“ основната част от състоянието на Маккартни идва от MPL Communications – неговата издателска компания, която той основава през 1969 г. и която управлява както собствения му каталог, така и авторските права на други артисти. Изданието отбелязва, че придобиването от Маккартни на каталози на артисти като Бъди Холи, както и на партитури от мюзикъли на Бродуей и класически коледни песни, допринася значително за богатството му, като съставлява почти четвърт милиард долара.

Освен това, като една четвърт от „Бийтълс“, Маккартни получава 25 процента от приходите на холдинговата компания на „Бийтълс“ – „Apple Corps“, която генерира 50 милиона долара годишно от стрийминг, продажби на винилови плочи и сувенири. „Форбс“ оценява, че този източник на доходи възлиза на над 150 милиона долара за всеки член на групата или за наследниците им. Маккартни печели също така 10 милиона долара годишно въз основа на дела си от авторските права върху песните на „Бийтълс“, за които се бореше по съдебен път през последните две десетилетия. Това възлиза на най-малко 200 милиона долара.

Общата сума на доходите му включва световни турнета, най-скорошното от които е „Got Back“, което включва 79 концерта от 2022 до 2025 г., както и недвижими имоти по целия свят и колекция от произведения на изкуството, в която има картини на Магрит и Пикасо.

Макартни продължава да бъде изключително активен като музикант, като през миналия май издаде своя 20-и солов албум „The Boys of Dungeon Lane“. Той е и герой на документалния филм „Man on the Run“, режисиран от Морган Невил, който разказва подробно за живота му след напускането на „Бийтълс“ и създаването на групата му „Wings“.

Дони Дънаган, който озвучава оригиналния герой Бамби на Disney, почина от рак на белия дроб, както потвърдиха агентите му пред списание „Variety“. Той си отива на 92 години.

„Бяхме горди да представляваме един морски пехотинец, обичан от фенове по целия свят заради ролите му в „Бамби“ и „Синът на Франкенщайн““, заявиха агентите му Крис Джоунс и Нери Лемус от CelebWorx. „Макар че той ни помоли (с неговите думи) „да не тъгуваме, защото съм живял чудесен живот“, би било неправилно да не споделим влиянието, което Дони оказваше върху хората, когато се срещаха с него. Любовта му към живота се проявяваше чрез насърченията му. Той знаеше как да вдъхновява и ни вдъхновяваше да бъдем най-добрите, на които сме способни. Имаше заразителна усмивка, топлина и харизма, които никога не разклатиха детския дух на младостта му като актьор. Той обединяваше други ветерани, обичаше феновете си и преди всичко, обичаше съпругата си. Винаги ще те обичаме, Дони. Ти беше най-добрият сред нас“.

Дънаган е роден на 16 август 1934 г. в Сан Антонио, Тексас, но семейството му скоро се премества в Холивуд, след като агент за таланти го забелязва, когато той е на три години. Дебютира в киното през 1938 г. във филма „Пилетата на Мери Кери“, а през 1939 г. играе ролята на Питър фон Франкенщайн във филма „Синът на Франкенщайн“ (внукът на оригиналния луд учен, превърнал се в създател на чудовища). Участвал е също в „Забравената жена“ (1939 г.), „Лондонската кула“ (1939 г.), „Бдение през нощта“ (1940 г.) и „Запознай се с глупака“ (1941 г.). През 1942 г. озвучава малкия Бамби в обичания анимационен филм на Disney,

След „Бамби“ Дънаган се записва в морската пехота на САЩ и става най-младият сержант-инструктор в историята на корпуса. Той служи три пъти във Виетнам и се пенсионира с чин майор през 1977 г. За службата си получава Бронзова звезда и три Пурпурни сърца.

Британският писател Майкъл Джон Харисън стана най-възрастният лауреат на наградата „Букър“ за романа си The End of Everything („Краят на всичко“), съобщават световните агенции. Творбата е първото научнофантастично произведение, удостоено с литературното отличие, предаде БТА.

Харисън получи наградата в размер на 50 000 британски лири на церемония в Лондон, след като надделя над останалите петима финалисти, сред които предишните носители на „Букър“ Дъглас Стюарт и Марлон Джеймс, както и носителката на „Пулицър“ Елизабет Страут. Според журито, оглавено от историка и телевизионен водещ Мери Биърд The End of Everything съчетава „огромна амбиция“ и „изключително майсторско писане“. В състава на комисията бяха и фронтменът на групата Pulp Джарвис Кокър, както и награждаваният поет Реймънд Антробус.

Действието в антиутопичния роман се развива в близкото бъдеще по английското крайбрежие в графство Кент. Сюжетът проследява мистериозно нашествие на същества, способни да променят формата си, на фона на обществен колапс.

Историкът Мери Биърд, която оглавява журито, описва книгата като „политиката на настоящето, погледната през призмата на бъдещето“ и като разказ за общество, „преминаващо през катастрофа, която всъщност не разбира“.

Габи Ууд, изпълнителен директор на фондацията „Букър“, определя Харисън като „наистина оригинален мислител, писател, който не се вписва в рамките на един жанр и се отнася сериозно към идеите“.

„Много се вълнувам, че художествена творба от този тип попада в краткия списък, и то именно моя творба“, казва Харисън за номинацията си пред предаването Front Row на Би Би Си Рейдио Фоур. „Защото в продължение на 40–50 години работя за промяна на баланса както като романист, така и като критик,“ добавя той.

The End of Everthing е тринадесетият роман на Харисън. Други награждавани творби на автора са Nova Swing и Climbers, както и пет сборника с разкази и един „антимемоар“. 

Журито е разгледало 163 книги от автори от всякакви националности в търсене най-доброто художествено произведение, написано на английски език и публикувано във Великобритания и/или Ирландия в периода от 1 октомври 2025 г. до 30 септември 2026 г.

Сред предишните носители на наградата „Букър“ са сър Салман Рушди, Казуо Ишигуро, Бернардин Еваристо и Хилари Мантел.

През 2006 г. с „Казино Роял“ настъпи нова ера за Агент 007 – филмовата поредица, стартирала през 1962 г., претърпява коренна промяна с пристигането на Даниел Крейг. През следващите няколко филма продуцентите намират баланс между позоваването на миналото и откъсването от някои от по-кичозните елементи на поредицата, като вече не се придържат стриктно към всички традиции и клишета. Две десетилетия след дебюта на Крейг поредицата е на път да бъде рестартирана отново с нов актьор и нов творчески екип. Това е вълнуващо време за феновете на Бонд, които с нетърпение очакват да видят какъв облик ще придобие следващата ера. Ето какво знаем досега.

След години на спекулации нещата вече са в ход и очакваме да разберем кой е новият актьор, който ще играе Джеймс Бонд, през ноември или декември, предаде BBC. В изявление през август продуцентката Ейми Паскал заяви пред Deadline: „Бих казала, че края на годината е добър вариант. Работим наистина много, много методично“.

Според информациите последните пробни снимки са се състояли в края на октомври, така че, освен ако не се случи нещо неочаквано, не би трябвало да отнеме много време, докато продуцентите вземат решението си и актьорът подпише договора. След това остава само да се реши как ще бъде направено обявяването. В миналото актьорите, които ще играят Бонд, се представят чрез традиционна фотосесия или пресконференция.

Смята се, че няколко актьори са стигнали до финалните кастинги за най-голямата филмова роля във Великобритания. Смята се, че тримата фаворити са:

Сред останалите актьори, които се обсъждат, са:

Все пак не трябва да забравяме, че Крейг е изненадващ избор през 2005 г.

Очаква се филмът да влезе в производство през 2027 г., а премиерата му да бъде през 2028 г. Точни дати все още не са обявени. Графиците за филмите са известни с това, че често се променят, но е ясно, че работата по проекта е в напреднала фаза, като режисьорът и сценаристът вече са избрани. Това ще бъде 26-ият филм от официалната поредица, но заглавието все още не е потвърдено.

Американската група The Neighbourhood ще изнесе първия си концерт в България на 23 юни 2027 г. в Sofia Live Park – новата фестивална локация в столицата, разположена в парка на летище „Васил Левски“. Събитието е първото обявено име от дебютното издание на Release Sofia Festival, съобщава „Булевард България“.

Калифорнийската банда е сред най-разпознаваемите имена на съвременната алтернативна поп сцена. Музиката ѝ съчетава елементи на рок, поп и R&B, допълнени от характерно меланхолично звучене.

Световната им популярност идва с хита „Sweater Weather“ от дебютния албум „I Love You.“ (2013), който наближава 5 милиарда прослушвания в Spotify. Сред най-слушаните песни на групата са още „Daddy Issues“, „Softcore“ и „Reflections“, всяка от които има над 1 милиард прослушвания в платформата.

Основана в Калифорния през 2011 г., групата издава още албумите „Wiped Out!“ (2015), „The Neighbourhood“ (2018) и „Chip Chrome & The Mono-Tones“ (2020). След продължителна пауза музикантите се завръщат през 2025 г. с петия си студиен албум – „(((((ultraSOUND)))))“, последван от най-мащабното турне в кариерата им. В рамките му групата изнася концерти в Madison Square Garden в Ню Йорк, The O2 в Лондон и Accor Arena в Париж.

Release Sofia е нов проект, създаден по модела на гръцкия Release Athens – един от най-големите и утвърдени музикални фестивали в Гърция. От създаването си през 2016 г. досега Release Athens е посрещнал над 1 милион посетители и е представил повече от 260 артисти, сред които над 150 международни изпълнители. С разширяването на фестивала в София организаторите си поставят за цел да създадат ежегодно музикално събитие, което да събира на една сцена международни и български артисти.

които ще бъдат обявявани поетапно. „Гръцките и българските фенове преминават границата, за да посещават концерти в двете страни от много години насам. Връзката между нас вече съществува, а Release Athens и Release Sofia ѝ дават нов дом“, коментира главният мениджър на Release Athens Джон Мирабитас.

Американската певица Марая Кери ще бъде една от основните звезди на музикалния фестивал Live at Powderham, който ще се проведе през юни 2027 г. в замъка Паудърхам в графство Девън, предаде Би Би Си.

Изпълнителката ще излезе на сцената на 27 юни като част от лятното си турне Firefly. Към нея ще се присъединят британската момичешка група Sugababes и аренби триото Eternal, обявиха организаторите.

Марая Кери, определяна като най-продаваната солова изпълнителка в историята, има над 19 сингъла, достигали първото място в американската класация на музикалното издание „Билборд“. Сред най-популярните ѝ песни са All I Want for Christmas Is You и Love Takes Time.

Певицата ще се присъедини към вече обявените хедлайнери на фестивала - канадската изпълнителка Шаная Туейн, която ще пее на 24 юни, и американския певец Алекс Уорън, чието участие е насрочено за 26 юни.

Сред последните изяви на Кери е участието ѝ в церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри през 2026 г. в Италия.

Изданието на Live at Powderham през 2026 г. привлече над 140 000 посетители в рамките на четири дни. Сред изпълнителите в програмата тогава бяха Люис Капалди, Аланис Морисет и Теди Суимс.

Името на последния хедлайнер за фестивала през 2027 г. все още не е обявено.

Първото самостоятелно шоу на неповторимата Ерика Баду у нас ще бъде на 25 януари 2027 в зала 1 на НДК. Част от датите, планирани за октомври 2026, не се състояха по първоначалния график поради непредвидени обстоятелства, но новата програма вече е съгласувана.

Обновените дати от европейското турне са:

15 януари 2027 – Милано, Италия (Teatro Dal Verme)

20 януари 2027 – Париж, Франция (Zénith)

25 януари 2027 – София, България (Национален дворец на културата, зала 1)

27 януари 2027 – Катовице, Полша (Międzynarodowe Centrum Kongresowe)

Ерика Баду искрено цени проявеното разбиране и подкрепата от страна на феновете си и очаква с нетърпение да се качи на сцената във всеки от градовете.

Закупените за концерта в София билети ще важат за новата дата без презаверка. Притежателите на билети, за които промяната не е подходяща, ще могат да си възстановят сумата в конкретния обект на „Ивентим“, от който е взет билетът.

Краен срок за връщане на билети – не по-късно от един месец от обявяването на новата дата, т.е. до 9 декември включително. За билети, закупени с опция TicketDirect и E ticket е достатъчно да се свържете с „Ивентим“ на имейл info@eventim.bg, като посочите номер на Вашата заявка.

Неподражаемата Ерика Баду – изпълнителката, която положи основите на нео соула още с дебютния си албум, се утвърди като икона за поколения музиканти и за любители на музиката от цял свят. Като същински артист и импровизатор тя превръща всяка своя изява в непредвидимо и неповторимо изживяване. Феновете ще имат възможност да се насладят на нейния интимен и уникален спектакъл в зала 1 на НДК в началото на новата година. За Баду изявите пред публика не са просто изпълнение на добре познати хитове, а жив, дишащ музикален организъм, който се ражда на момента.

Днес отличията ѝ включват пет награди „Грами“ и 20 номинации, а през 2025 г. Billboard Women in Music ѝ връчва специалната награда „Icon Award“ – признание за цялостния ѝ принос към музикалната култура. „Звуков лечител“, духовен наставник, модна икона и актриса, тя никога не е разглеждала музиката като продукт, а като начин на живот, изследване и връзка с другите. В края на август тя издаде дългоочаквания съвместен албум с легендарния продуцент The Alchemist, озаглавен „Before the World Blows: The Abi and Alan Experiment“.

Оперната прима и почетен гражданин на Добрич маестра Константина Петкова е починала десет дни преди да навърши 89 години, съобщиха нейни близки.

Родена е на 19 ноември 1937 г. в село Пчеларово, община Генерал Тошево. Завършва средното си образование в Добрич, а на 18-годишна възраст започва работа в Русенската опера, където пее шест сезона. По-късно завършва специалностите „Пеене“ и „Оперна режисура“ в Музикална академия „Санта Чечилия“ в Рим.

Константина Петкова изгражда успешна кариера като оперна солистка и режисьор в Италия, САЩ и Швейцария. След 30 години в чужбина се завръща в България и превръща родния си дом в Пчеларово в артистично пространство за изложби, концерти и театрални спектакли. Там продължават традициите на нейния дядо, при когото в началото на миналия век са гостували Дора Габе, Йордан Йовков, Елин Пелин и цар Борис III.

През последните години маестра Константина Петкова живееше в Добрич, пише БТА. През 2023 г. бе удостоена със званието „Почете гражданин на Добрич“ за своя принос към културния живот и духовното развитие на града. Година по-рано излезе и биографичната ѝ книга „Това, което чух, видях и преживях“.

Сред отличията ѝ са почетната грамота „За принос в духовното развитие на град Добрич“, присъдена през 2003 г., отличието „Съвременен будител“ от 2014 г., наградата „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Почетният плакет „Златна детелина“ в областта на културата през 2020 г. Номинирана е и за най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“.

Ръсел Бранд беше осъден на 10 години и шест месеца затвор, след като беше признат за виновен в изнасилване и сексуално посегателство. Очаква се той да излежи седем години от тази присъда, преди да бъде освободен условно. Той мълча, докато се четеше присъдата, и прошепна „Обичам те“ на съпругата си Лора, докато го извеждаха от залата.

Съдията Беннатан разгледа подробно всички престъпления на Бранд, като цитира показанията на трите жертви за въздействието върху тях, преди да се произнесе окончателно. Той заяви, че актьорът е действал с „поразителна арогантност“ по време на нападенията и че обкръжението му често е „поощрявало“ „ужасното му поведение“.

Жертвите, на които е гарантирана анонимност до края на живота им, се изказаха отзад завеса по време на заседанието за произнасяне на присъдата.

„От седмици съм в шок и сътресение. Бях изключително разстроена и травматизирана. Нямах никакво самоуважение… Мислех, че съм „повредена стока“ — страхувах се да не изпратя сигнали, които биха могли да бъдат погрешно изтълкувани“. Тя продължи, че много пъти се е чувствала „физически зле“, когато е виждала Бранд в медиите. „Просто искам да кажа, че леопардът може и да смени петната си, но все пак си остава леопард“, добави тя.

Друга жертва заяви: „Ръсел  Бранд е сексуален хищник, който не изпитва угризения. […] Просто се надявам да не му бъде позволено да нарани още жени“.

Защитата на звездата обаче твърдеше, че днес той е „коренно различен човек“, и заяви, че съпругата му преживява „пълно съкрушение“ заради присъдите, посочи The Hollywood Reporter. Адвокатът му, Иън Уинтър, каза, че двойката „се бори“ с въпроса как да обясни на едно от децата си, на 10 години, какво се е случило.

Съдебният процес — и присъдите — приковаха вниманието на цялата страна, оставяйки не само хората от бранша, но и цялата британска общественост с въпроси за това как е било възможно Бранд да остане незабелязан толкова дълго време.

Присъдата за изнасилване се отнася до жена, която се е запознала с комика на негов концерт в „Хамърсмит Аполо“ през 2009 г. „Очаквах да правя секс с него“, разказа жертвата на полицията за посещението си в дома на Бранд седмица по-късно. След вагинален секс по взаимно съгласие Бранд я обръща по корем и я изнасилва анално. Тя си спомни, че се е чувствала така, сякаш „не може да говори, нито да диша“, и каза, че е изпитвала болка. Когато най-накрая успява да проговори, жената казала на Бранд да спре „няколко пъти тихо, а след това много силно“. Аналното изнасилване продължило „няколко минути“, а той „изглеждал абсолютно ужасен“, когато всичко приключило. Тя очаквала той да се извини, но само ѝ казал: „Трябва да почистиш бъркотията, която си направила.“

Бранд беше признат за виновен и по три обвинения за сексуални посегателства. Едното гласо, че е хванал гърдите на жертвата в бар в Сохо през 2004 г. Друго е инцидент през 2004/2005 г. в „Capital Radio“, където той е притиснал жертвата към стената, целувал я е и е хващал тялото ѝ, гърдите, страните и задните части „агресивно“. Третото е инцидент, при който през 2009 г. е сложил главата и носа си в „вагиналната област“ на колежка.

На днешната дата, 9 ноември, е роден Йордан Йовков – един от най-обичаните български писатели, чието творчество продължава да вдъхновява, заземява, окрилява поколения читатели у нас и по света. В неговите разкази, преведени на над 25 езика, човешката доброта, нравствената сила и духовната красота се преплитат с националното и общочовешкото, с конкретното и непреходното. Чрез своите герои и истории Йовков създава неповторим художествен свят, в който оживява България през първите десетилетия на XX век – с нейните противоречия, надежди и стремежи.

 Снимка: Георги Георгиев 

Йордан Йовков е петото дете в семейството на Стефан Йовков и Пена Бойчова. Детството и юношеството му преминават в Жеравна – място, което оставя траен отпечатък върху бъдещия му творчески стил. През 1895 година завършва основното си образование в Котел, а пет години по-късно се дипломира в Първа мъжка гимназия в София. Още тогава учителят му по литература – поетът Иван Грозев, забелязва дарбата му умело да „облича“ света около себе си в думи.  Две години след това Йовков написва първата си творба – „Под тежкия кръст“, по време на обучението си в школата за запасни офицери. Впоследствие постъпва и в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му го принуждава да прекъсне следването си.

В документалния филм, посветен на писателя, режисьорът Ралица Димитрова разказва, че Йовков е бил изключително скромен и затворен в себе си човек. Именно заради тези свои качества той получава от приятелите си прозвището „Мълчаливеца“. Той предпочитал да слуша и наблюдава хората и света около себе си, за да претворява видяното и преживяното в своите произведения. Самият писател споделя: „Не съм написал нито една работа, в основата на която да не са действителни преживявания.

Така съдбата го отвежда към учителската професия в редица добруджански села – период, който му дава богат житейски опит и вдъхновение за бъдещото му творчество. През 1912 година избухва Балканската война и той е мобилизиран, както стотици хиляди други българи. Участва в бойните действия, а военната му служба продължава и по време на Междусъюзническата война, когато е ротен командир. Преживяното на фронта оставя дълбок отпечатък върху творчеството му. Войната се превръща в една от водещите теми в разказите му, чрез които писателят разкрива отражението на конфликтите върху човешките съдби – разрушените връзки, разклатените ценности и загубата на ориентири. През този период Йовков създава „Те победиха“, „Безотечественици“, „Балкан“ и „Земляци“, а по-късно написва „Последна радост“ и разказите „На стража“ и „Другар“.

 Снимка: "Изгубената България"

Последвалите военни сътресения и загубата на родната му Добруджа оставят дълбок отпечатък върху него. Покрусен от преживяното, той се установява във Варна, където за известно време работи като учител. „Кои са тези, дето съдят хората и редят световните работи? Как може да се тегли граница ей тъй – да оставиш гробищата в една държава, а в друга – близките на умрелите?“, споделя писателят във „Вълкадин говори с Бога“. През този период сключва брак с Деспина Колева а и в семейството им се ражда дъщеря им Елка. Не след дълго след установяването си в морската столица писателят постъпва на работа в българската легация в Букурещ, където прекарва близо осем години. Именно там, въпреки самотата и носталгията по родните земи, Йовков създава едни от най-значимите си произведения – „Песента на колелетата“, „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, „Женско сърце“ и „Ако можеха да говорят“. Седем години по-късно се завръща в България и постъпва на работа като преводач в Министерството на външните работи. През този период творчеството му все по-осезаемо се насочва към селския бит и хората, вплетени в неговия свят – техните съдби, чувства и взаимоотношения. Тези теми намират израз в някои от най-разпознаваемите му произведения – „Албена“, „Шибил“ и „По жицата“.

Натрупаното през годините напрежение и преживяното на фронта обаче оставят тежък отпечатък върху здравето му. През 1937 година заминава за Хисаря с надеждата да подобри състоянието си, но бързо се влошава и се налага да бъде откаран в Пловдив, където претърпява операция. Лекарите откриват рак на стомаха и жлъчката, както и апендицит. Болестта се оказва непреодолима и на 15 октомври 1937 година, едва на 56-годишна възраст, той напуска този свят. Погребан е в Алеята на писателите на Централните софийски гробища.

 Снимка: Илиян Филипов

По повод 146 години от рождението на Йордан Йовков подбрахме няколко откъса от най-популярните му произведения, за да си припомним красотата на неговата „поезия в проза“, както я определя съвременната българска писателка Мария Лалева в интервю за Art Portal News.

„Всякога миналото ни се струва по-мило и по-хубаво, защото е вече минало. Дори най-нетърпимите физически болки, най-трагичните душевни кризи стават приятни и свидни отпосле, като спомени.“ - из есето „Последни римляни“.

„Границите често се менят. Макар и по-рядко, понякога и моретата напущат бреговете си. Но и от една някогашна граница, и от едно изсъхнало море всякога остават неизличими следи, които продължават да говорят за един изчезнал, но странен и непознат живот.“ - из разказа „На старата граница“.

„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората.“ - из разказа „Песента на колелетата“.

„Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да избягаш от оса – змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?“ - из разказа „Вълкадин говори с бога“

„И се усмихва. Една усмивка, която е най-доброто му обещание. Това жените знаят и повече не се пазарят.“ - из разказа „Юнашки глави“

„Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си – пламнали, устремени в него.“ - из разказа „Женско сърце“.

„Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол! И как всичко ѝ прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!“- из разказа „Шибил“.

„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.“ - из разказа „Албена“

„Серт жена!“ – помисли си Давид, но веднага му мина през ума: „Евтимия има право, ако не са жените, нас и кучетата няма да ни ядат. На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката.“ - из романа „Чифликът край границата“

„Той не умря, защото, както сам казваше, смъртта не дохожда, когато я чакаме, а когато най-малко и се надяваме.“ - из разказа „Песента на колелетата“.

Изложба в италианския град Неапол представя живота и творчеството на две от най-успешните художнички на XVIII век - Ангелика Кауфман (1741-1807) и Елизабет Виже Льо Брюн (1755-1842), които успяват да изградят международна кариера и да спечелят признание в кралските дворове на Европа, съобщава АПА.

Експозицията Angelica e Élisabeth. L'età delle donne pittrici („Анжелика и Елизабет. Епохата на жените художнички“) е подредена в галерия „Галерия Италия“ (Gallerie d'Italia) и включва 73 картини, рисунки, графики и скулптури от значими италиански и международни колекции.

Сред институциите, предоставили произведения за изложбата, са галерия „Уфици“ във Флоренция, Лувърът в Париж, Капитолийските музеи в Рим, Националната галерия в Лондон, княжеските колекции на Лихтенщайн, музеят „Каподимонте“ в Неапол и Националният музей на жените в изкуството във Вашингтон.

Кураторът Франческо Леоне определя двете художнички като „сестри, обединени от изкуството“, посочва БТА. Според него те доказват, че през XVIII век

Ангелика Кауфман и Елизабет Виже Льо Брюн имат тесни връзки с Неапол и династията на Хабсбургите. Мария Каролина Хабсбургска, дъщеря на императрица Мария Терезия и кралица на Неапол и Сицилия, настойчиво насърчава Кауфман да стане официален придворен художник в Неапол. Тя създава портрети на кралското семейство, включително на владетеля Фердинанд Четвърти и неговите близки.

Виже Льо Брюн от своя страна се утвърждава като предпочитаната портретистка на френската кралица Мария-Антоанета, която също е дъщеря на Мария Терезия.

Изборът на Неапол за домакин на изложбата не е случаен, отбелязва Франческо Леоне. През XVIII век градът е важна спирка от образователните пътувания на европейските аристократи, известни като Голямата обиколка (Grand Tour), и международен център за художници, интелектуалци, пътешественици и колекционери.

Родената през 1741 г. в Швейцария Ангелика Кауфман се утвърждава като една от най-разностранните творчески личности на своето време. Освен с портрети тя се занимава с религиозна живопис, алегории и исторически композиции. Образованието ѝ обхваща философия, литература и музика, а владеенето на няколко езика допринася за международното ѝ признание, а Йохан Волфганг фон Гьоте я определя като

В творчеството си Кауфман черпи вдъхновение от античната митология, историята и световната литература. Особено значим е приносът ѝ към историческата живопис - жанр, смятан в академичната традиция за най-висшата форма на изобразителното изкуство.

Родената през 1755 г. в Париж Елизабет Луиз Виже Льо Брюн избира различен творчески път, съсредоточен основно върху портретната живопис. Тя се отличава със способността си да улавя индивидуалността на своите модели, като същевременно подчертава тяхното обществено положение и публичен образ. Кариерата ѝ е тясно свързана с френската кралица Мария-Антоанета, която се превръща в една от най-важните ѝ покровителки и най-разпознаваемите личности, изобразени от художничката. Близостта ѝ до френския кралски двор ѝ отваря достъп до аристократичните и културните среди в Европа, а портретите ѝ носят международна известност.

Изложбата в Неапол може да бъде разгледана до 7 март 2027 г. Тя продължава предишен проект на музея, посветен на художнички, творили в Неапол през XVII век, и е част от усилията за по-широко представяне на приноса на жените към историята на изкуството.

Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ стартира ново научно направление за откриване на лекарства с изкуствен интелект (AI), съобщават от пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН). Начело на направлението застава д-р Александрина Гоева, която се завръща в София след работа в САЩ и Канада.

В Университета на Торонто тя създава и ръководи собствена научноизследователска група в областта на машинното обучение и изчислителната биология. Преди това в продължение на седем години работи в института Broad на Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет.

Новото направление обединява AI, математиката и биологията в изследването на промените, които болестите предизвикват в човешките клетки. Целта е да се открият начини тези изменения да бъдат установявани по-рано, а клетките да бъдат насочвани обратно към нормалното им функциониране, посочват от МОН.

В основата на изследванията е способността на AI да анализира големи обеми биологични данни и да открива зависимости, които остават незабелязани при традиционните методи. Така учените ще могат да предвиждат как клетките реагират на различни лекарства и да определят кои вещества или комбинации от тях имат най-голям потенциал за лечение. Възможните комбинации са практически неизброими, а в лабораторни условия може да се изследва само малка част от тях, обясняват от министерството.

Александрина Гоева е възпитаничка на Софийската математическа гимназия и завършва приложна математика в Софийския университет. Продължава образованието си в Бостънския университет, където придобива магистърска степен по математика и докторска степен по статистика. Нейни научни разработки са публикувани в Science, Cell, Nature Biotechnology, Nature Communications и Cell Reports. . Д-р Гоева е създател на HiDDEN - метод за машинно обучение, с който са открити незабелязани дотогава клетъчни изменения, свързани с развитието на рак на кръвта и с нарушения в защитната бариера на мозъка.