Търсене
Close this search box.

Иво Христов: Изкуството понякога се ражда от болката

Иво Христов: Изкуството понякога се ражда от болката

Сподели
  • Посветих новата си стихосбирка „Ти ∞“ на любими жени в живота ми
  • Идеята за книгата ми дойде след като излязох от кома
  • Силата на мечтите ми помогна да стигна до тук 
  • Искам да покажа на хората, че винаги има смисъл да се борят
Фото кредит: Йордан Чапкънов

В един свят, в който обикновено героите се изобразяват със супер сили, маски и впечатляващи облекла, Иво Христов рисува различна картина. На 22 години, той не лети и не минава през стени (или поне не буквално), но смело и безкомпромисно се бори за живота си във всяка една секунда.

Името Иво Христов е олицетворение на вдъхновител

Той е млад писател и момче, което е умело върви по своя път, осеян с думи и доброта. Днес, когато той отбелязва своя 22-и рожден ден, не можем да пренебрегнем силата му, която оставя следа в живота на всеки, докоснал се до него.

Когато е едва 12-годишен Иво е поставен пред изпитание, което променя живота му завинаги. Диагностицирането му със заболяването  „Неврофиброматоза-тип 2“ го научи на упоритост и непреклонност към живота и го превръща в това, което е днес. С над 16 мозъчни операции за този период, той е пример за непоколебима воля и доказателство, че чудесата наистина се случват. Иво не е само боец, но и един от най-младите български писатели. Въпреки всички препятствия, които е преодолял, той успява да издаде 11 книги. С всяка от тях той прехвърля на читателите своите надежди, мечти и стремежа си към доброто. Това е неговият начин да влияе на света, да се бори със зъби и нокти за живота и да никога не се отказва.

Днес Иво отново ни среща със силата на думите. Новата му стихосбирка „Ти ∞“ излиза днес и е посветена на трите най-важни жени в живота му. Тяхната подкрепа и любов, безспорно, са част от силата, която го води напред. Младият автор е доказателство, че мечтите ни могат да ни носят светлина дори в най-тъмните дни. Неговата история е истинско вдъхновение и урок в упоритостта, с който всеки един от нас може да се справи с трудностите.

– Здравей, Иво! Как се чувстваш?
– Здравей! Все още се възстановявам от последната операция и белодробната инфекция, която последва, но иначе съм добре и работя.
– Наскоро обяви заглавието на новата ти и всъщност първа стихосбирка „Ти ∞“, която от днес е в продажба. Зад всяка от книгите ти стои колкото красива, толкова и тъжна история по написването ѝ, каква е тя този път?
– Истина е, че историята по написването ѝ и този път е тъжна. Събирах стихотворения и разкази в продължение на две години. Бяха много тежки години за мен. Голяма част от времето прекарах в болница.
Тази книга ми доказа, че изкуството наистина се ражда от болката.
Непосредствено преди операция, съм писал най-добрите си стихотворения.
– Идеята за стихосбирката се появява, може би в най-трудния момент от живота ти, когато изпадаш в кома. Така ли е?
– Да. Може да се каже, че след като дойдох на себе си тогава, вече бях напълно решен, че трябва да публикувам и стихосбирка. Но материалът, който имах беше твърде малко. Обаче именно тогава обещах на себе си и на майка ми, че няма да спра да пиша. И да се боря.
Новата книга на Иво Христов е в продажба от днес
– Изглежда Жената е твоето най-голямо вдъхновение, съдейки по последните ти произведения. Момичетата, на които си посвещавал книги, знаят ли за това?
– Обикновено събирам смелост да им кажа, но при две от книгите – „Тя е моя“ и „Вътрешен път“, не го направих. Просто описах въпросните момичета и съм им благодарен за вдъхновението, което са ми дали по онова време. Със стихосбирката е различно. Тя е разделена на три части и има три посвещения. Този път жените, на които е посветена знаят за това.
– Можеш ли да издадеш кои са тези жени или ще го запазиш в тайна?
– Първата част е посветена на майка ми. Благодарение на нея не спрях да пиша през годините. Тя е и първият читател на произведенията ми. Втората част посветих на най-добрата ми приятелка, която заема специално място в сърцето ми. Третата част пък е посветена на едно далечно момиче, което дори не знам дали ще видя отново. Започнах се с нея в Полша миналата година, когато бях на рехабилитация там. Вдъхнови ме наистина силно. Написах някои от най-добрите си стихотворения тогава.
– Каква е ролята на твоята майка в живота ти?
– Давам си сметка, че отдавна щях да съм се отказал, както от писането, така и от битката за живот, ако майка ми не ме подкрепяше толкова. Тя вярва в мен и не мога да допусна да я разочаровам.

Надявам се един ден да напиша автобиография
– Каква е ролята на четенето за теб като писател? Кои книги са ви оказали вдъхновение и какви уроци си научил от тях?
– За мен е изключително важно да чета възможно повече. Примерно, когато пиша любовен роман, чета подобни книги на любимите ми автори и това ме мотивира допълнително. Обичам да чета и автобиографии. Надявам се един ден и аз да напиша подобна книга.
– Във една от последните ти книги „По пътя към мечтите“ всички образи са реални. Случвало ли ти се е някой от тях да се познае и да ти пише с въпроси?
– Да, още в процес на писане, се постарах да опозная хората, които описах в книгата, максимално добре, за да са реални образите. За щастие, в края всички те одобриха работата ми.
Винаги съм мечтаел за филм или постановка по мое произведение
– Пишеш в много и различни стилове, но мислил ли си да се занимаваш със създаването на театрални или филмови сценарий, за да дадеш шанс на творчеството ти и извън книжните страници?
– Би било хубаво да направя тази крачка напред. Винаги съм мечтаел за филм или постановка по мое произведение. Така че да, обмислям възможността сериозно и е въпрос на време да започна да се занимавам с писането на сценарий.
– В едно по-старо интервю споделяш, че това, което ти е дадено е много повече от това, което ти е взето. Мислиш ли, че щеше да се занимаваш с писане, ако не се беше сблъскал с всички трудности в живота ти?
– Не мисля, че щях да се занимавам с какъвто и да било вид изкуство, ако всичко това не ми се беше случило.  Дори и след всичките операции, все още съм на мнението, че повече ми е дадено, защото писането е моят живот и благодарение на книгите се срещнах с с хора, които се превърнаха в  мои истински приятели.
По време на премиерата на книгата му „Портиерът към Ада“
– Претърпял си 16 мозъчни операции през последните години, как успяваш да съхраниш съзнанието си и да останеш толкова силен?
– След всяка операция ми е все по-трудно да се изправя, както физически, така и психически, но откривам утеха в работата.  Мислите за бъдещи проекти винаги ме изпълват с надежда и ми дават сили.
Вярва, че най-доброто тепърва предстои
– Вдъхновение си за стотици хора, което се вижда и от социалните ти мрежи. Какво би казал на хората като теб, които се борят със сериозен здравословен проблем и страхове?
– Да не спират да мечтаят! Понякога е наистина трудно, дори изглежда невъзможно, но силата но мечтите ми ми помогна да стигна до тук.
А и вярвам, че най-доброто тепърва предстои.
– Чувстваш ли се победител?
– Да, въпреки че битката ми продължава. Няма да се откажа и ще побеждавам и занапред!
– Днес имаш рожден ден. Коя е най-съкровената ти мечта, след здравето?
– Да вдъхновя колкото се може повече хора с историята и книгите си. Искам да им покажа, че винаги има смисъл и си струва човек да се бори.
Можете да поръчате новата стихосбирка на Иво Христов – „Ти ∞“ от тук.
Последвайте Иво Христов във Facebook от тук.
Можете да подкрепите битката му за живот по следните начини:
– Чрез SMS с текст DMS IVCHO на номер 17 777 (1 лв.)
– Дарителска банкова сметка в POSTBANK: BG47BPBI79404078032501 – Иво Ивов Христов
– Дарителска банкова сметка в банка ДСК: BG27STSA93000026650257 – Иво Ивов Христов
– Pay Pal: [email protected] – Иво Христов

Последвайте ни в:

Актуално

Избрано за вас