Баба Марта е един от най- обичаните обичаи, запазил се до наши дни. На този празник

всеки подарява на близките си специален амулет,

наречен мартеница, за здраве и сила. Празникът е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Обичаят е познат не само в България, но също и в Румъния, Албания, Гърция, Северна Македония, Сърбия, Молдова.

Според някои източници езическият ритуал

на връзването на мартеница е познат по нашите земи още от времето на тракийците. Според други, традицията е пренесена с идването на прабългарите и като доказателство за това се посочва практиката и до днес в някои региони на Централна Азия бял и червен конец да се ползват като защитни талисмани

за животни, деца и момичета срещу зло и за здраве.

„Според една от добре познатите легенди, сестрата на хан Аспарух – първа въвежда обичая. След като той преминал река Дунав на юг и тя дълго време няма новини от него, той й изпратил по една лястовица пресукани бял и червен конец, завързани за крака на птицата, за да й съобщи , че е добре и че е успял в начинанието си“, разказа Пламена Кирова, уредник в Етнографския музей.

Най-предпочитаните мартеници са гривните.

Всъщност така е започнала традицията – бабите са връзвали гривните на децата. Важното е да бъдат изработени от естествени материали и да се търси задължително усуканият червен и бял конец. Смята се, че при усукването се увеличава магическата сила на двата цвята. Към тях могат да се прибавят и други цветове, които също имат значение. Синьото е символ на водата и небето, зеленото –

на полето и гората, оранжевото и жълтото – на Слънцето.

Мартениците се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Може да се свалят и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Изложба с мартеници на 55 години в Националния етнографски (artportal.news)